Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 22381 от 17.06.2026, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 10972/2026
Вид
Определение № 22381
Подписан
17.06.2026
В сила
17.06.2026
Състав
РАДОСЛАВ РУМЕНОВ АНГЕЛОВ

Цитирани разпоредби

  • чл.102з, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.127-128 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.127-128 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.128, т.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.13 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 140 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.145, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 146 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.146, ал.1, т.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.146, ал.1, т.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.146, ал.1, т.3 и т.4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.146, ал.1, т.3 и т.4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.146, ал.1, т.5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.147 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.160 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.161 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.190 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 192 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.195 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 219, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.219, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 30 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.32, т.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 40 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.409а · Граждански процесуален кодекс
  • чл.410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.414 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.415, ал.1, т.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.415, ал.4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.41а · Граждански процесуален кодекс
  • чл.422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.44 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.44, ал.3, т.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.60, ал.6 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.72, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.72, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.73, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.7, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.87 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.91 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.38 · Закон за адвокатурата
  • чл.8 · Закон за електронния документ и електронните удостоверителни услуги
  • чл. 149 · Закон за енергетиката
  • чл. 153 · Закон за енергетиката
  • чл.153, ал.1 · Закон за енергетиката
  • чл.111 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 111, б. "в" · Закон за задълженията и договорите
  • чл.79, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 405, ал.1 · Закон за съдебната власт
  • чл.1 · Тарифа за държавните такси, събирани от съдилищата по Гражданския процесуален кодекс
  • чл.23 · Тарифа за държавните такси, събирани от съдилищата по Гражданския процесуален кодекс
  • чл.72, ал.2 · Тарифа за държавните такси, събирани от съдилищата по Гражданския процесуален кодекс

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 22381 гр. София, 17.06.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ като разгледа докладваното от РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ Гражданско дело № 20261110110972 по описа за 2026 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.1 ГПК (Иск за установяване на вземане по заповед за изпълнение при подадено възражение по чл.414 ГПК) Производството е образувано по искова молба с вх. № 127943/23.04.2026 г. о т „Т*“ ЕАД, ЕИК *, гр. София, ул. „Я* срещу Н. К. И. с ЕГН: **********, с адрес: гр. София, п.к.1000, кв. Н*, с която са предявени обективно кумулативно съединени положителни установителни искове, с правна квалификация, както следва:

1. чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.1 ГПК вр. с чл. 153 вр. чл. 149 ЗЕ , с който да се признае за установено между страните, че ответникът дължи на ищеца 724.14 евро - главница за периода м.05.2023 г. до м.04.2025 г., представляваща сума за топлинна енергия, ведно със законната лихва от 06.03.2026 г. (дата на подаване на заявлението) до окончателното изплащане на вземането;

2. чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.1 ГПК вр. с чл. 86 ЗЗД, който да се признае за установено между страните, че ответникът дължи на ищеца 92.46 евро - лихва за периода 15.08.2023 г. до 23.02.2026 г., начислена върху главница от 724.14 евро;

3. чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.1 ГПК вр. с чл. 153 вр. чл. 149 ЗЕ , с който да се признае за установено между страните, че ответникът дължи на ищеца 25.69 евро - главница за дялово разпределение, начислено за периода м.10.2023 г. до м.04.2025 г., ведно със законната лихва от 06.03.2026 г. (дата на подаване на заявлението ) до окончателното изплащане на вземането;

4. чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.1 ГПК вр. с чл. 86 ЗЗД, който да се признае за установено между страните, че ответникът дължи на ищеца 5.19 евро - лихва за периода 16.10.2023 г. до 23.02.2026 г., начислена върху главница от 25.69 евро; за които суми има издадена Заповед за изпълнение № 1410/09.03.2026г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч. гр. д. № 1642/2026 г. по описа на РС - Враца, инсталация * ИД номер: *, за топлоснабден имот: гр.. София 1231, ОБЩ. В* В исковата молба са изложени твърдения, че ответникът е собственик на процесното жилище и има качеството на потребител. Твърди, че на основание чл.153, ал.1 ЗЕ следва да заплаща топлинна енергия и като съсобственик е потребител на топлинна енергия. Изложени са твърдения, че ищецът е предоставил топлинна енергия на ответника за процесния период, 1 количество и за процесния обект, а ответникът не е заплатил количеството топлинна енергия по цени, одобрени от КЕВР, както и разходите по дяловото разпределение. Твърди, че изискуемостта на вземанията за топлинна енергия настъпва в 45-дневен срок след изтичане, за която се отнася периода, за който се отчита топлинна енергия, на основание чл.32-33 ОУ.

Позовава се, че този срок е настъпил и ответникът не е платил, като се дължи лихва за забава. Претендира сумата за дялово разпределение, на основание чл.139-139а, ч.140 ЗЕ и Наредба № 16-334/16.04.2007 г., като същият не е изплатил сумата по услугата по дялово разпределение, въпреки чл.22 ОУ. Твърди, че лихва за забава се дължи, ако клиентът не плати в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят вземанията.

Моли съда да уважи иска. Претендира разноски. Моли делото да се гледа в тяхно отсъствие. Прави възражение за прекомерност на разноските на противната страна. Прави искане за неприсъствено решение.

В исковата молба е посочена банкова сметка за заплащане на дължимите суми:

ОБЩИНСКА БАНКА АД ФЦ „КРАСНО СЕЛО", IBAN: BG48SOMB * BIC: SOMBBGSF.

Представя следните писмени доказателства и доказателствени средства:

1.Заявление за издаване на заповед за изпълнение с по чл.410 ГПК и доказателство за вцесена държавна такса; 2.Договор за продажба на държавен недвижим имот от военножилищния фонд по реда на НДИ от 17.04.1991г; 3.Договор на писмо до Министерство на отбраната; 4.Отговор на молба от Столична община - район „Връбница “; 5.Молба от Държавна спестовна каса Отговор на писмо до директора на дирекция „Обслужване на клиенти и управление на вземанията“; Извлечение от сметки към процесния период;

Съобщение към Общи фактури; Съобщение към фактура № 1025054998; Съобщение към фактура № 1032678676; Съобщение към фактура № 1039899226; Дебитно известие № 1802295284; Дебитно известие № **********; Фактура № 1802295282; Фактура № 1802360470; Договор между СЕС и „Нелбо” АД ; Протокол от Общото събрание на етажните собственици; Договор между „Топлофикация София” ЕАД и „Нелбо” АД ; Удостоверение за актуално състояние на „Нелбо” АД ; Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от “Топлофикация София” ЕАД на потребители в гр.София.; Пълномощно;

Молба по чл. 192 ГПК;

Моли на основание чл. 219, ал. 1 от ГПК като трето лице да бъде привлечено ФДР „НЕЛБО” АД ЕИК 175367099 със седалище и адрес на управление: гр. София, район р-н Изгрев *** - фирмата, извършваща дяловото разпределение на ТЕ на процесния адрес.

Моли съда да допусне съдебно-техническа (СТЕ), на която вещото лице - топлотехник, след като прегледа наличната документация в "Топлофикация София" ЕАД и „НЕЛБО” АД, извършващо дялово разпределение за инсталация * и материалите по делото да даде заключение по следните въпроси: 1.Да установи какви са ежемесечните отчети по общия топломер в СЕС за процесния период и отчислявани ли са за сметка на „ Топлофикация София ” ЕАД и в съответствие с нормативната уредба количествата топлинна енергия за технологични разходи на абонатната станция, в СЕС? 2.Като вземе предвид отчета на индивидуалните разпределители в имота на ответника да установи в съответствие с нормативната уредба ли е извършено дяловото разпределение от фирма „Нелбо” ЕАД през процесния период? 3.Да посочи изравнителни сметки на каква стойност са изготвяни от фирма „Нелбо ” ЕАД и за какви периоди? 4.Да установи какъв е размера на фактурираните суми за топлинна енергия за процесния период по месеци, като се посочи и общата стойност и по отделни пера - сума за топлинна енергия за отопление, сума за топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, сума за топлинна енергия за БГВ и сума за мощност? 5.Да установи дали сумите за топлинна енергия за имота на ответника са начислени в съответствие с действащата 2 нормативна уредба в областта на енергетиката?

Моли съда да допусне съдебно-счетоводна експертиза (ССчЕ), на която вещото лице, след запознаване с документацията в счетоводството на ищеца, материалите по делото и заключението по СТЕ да отговори на следните въпроси: 1.Платени ли са сумите за ТЕ, касаещи процесния период? 2.Да посочи през кои месеци са въвеждани в информационната система на „Топлофикация София” ЕАД изравнителните сметки, изготвени от ФДР за имота на ответника за процесния период и на каква стойност са тези изравнителни сметки? 3.Да посочи какви суми за ТЕ са приспаднати /или следва да бъдат довнесени/ от въведените изравнителни сметки за суми за ТЕ, на коя дата и по отделни месеци? 4.Да посочи размера на дължимите суми за ТЕ за процесния период - главница, общо и по отделни пера - сума за ТЕ за отопление, сума за ТЕ, отдадена от сградна инсталация, сума за ТЕ за БГВ и сума за мощност, съобразно действащите цени на ТЕ през процесния период? 5.Да посочи размера на законната лихва върху главницата, считано от датата на изпадане на ответника в забава до 23.02.2026 г., общо и за отделните месеци?

Моли да се изиска и да бъде приложено към настоящото производство ч. гр. д. № 1642/2026 г., по описа на РС - Враца.

В срока по чл.131 ГПК, ответникът подава отговор. В срока по чл.131 ГПК, ответниците подават отговор. Твърди, че исковата молба е нередовна, тъй като ищецът не е посочил сумата за сградна инсталация. Оспорва качеството на клиент. Оспорва да е ползвана топлинна енергия, същото не отговаряло на качеството. Позовава се решение по дело С-760/23 и Решение по адм. д. № 746/2021 г. по описа на ВАС, като твърди, че методиката за сградна инсталация не е законосъобразна. Оспорва количеството топлинна енергия, средствата за измерване. Оспорват исковете по основание и размер.

Оспорват лихвата за забава. Прави възражение за давност. Моли съда да отхвърли исковете.

Моли съда да отхвърли исковете. Претендира разноски по чл.38 ЗА.

Прави възражение по чл.78, ал.5 ГПК.

Представя следните писмени доказателства и доказателствени средства: няма такива

Моли съда да задължи ищеца да представи следните документи: подробно описани в т.6 от ИМ.

Във възражението по чл.414 ГПК ответникът е направил възражение за липса на доставка на ТЕ, Наредбата била отменена, неправино били изчислени сумите, прави възражение за погасителна давност за част от вземанията. В този смисъл е т. 11а от ТР 4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 на ОСГТК на ВКС.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като взе предвид изложеното в исковата молба, материалите по делото, приема следното от фактическа и правна страна:

По допустимостта на настоящото производство

Настоящото производство е образувано след указания за предявяване на установителен иск по чл.422 вр. чл. 415 ГПК по ч. гр. д. № 1642/2026 г. по описа на РС Враца. Вследствие на заявление по чл.410 ГПК съдът е издал заповед за изпълнение по чл.410 ГПК.

3

Заповедта е връчена на ответника на 23.03.2026 г., поради което срокът по чл.414 ГПК изтича на 23.04.2026 г. Възражението е подадено на 26.03.2026 г., поради което е в срок.

Указанията за предявяване на иск по чл.422 вр. чл. 415 ГПК са връчени на ищеца на 17.04.2026 г. поради което едномесечният срок за предявяване на иска изтича на 18.05.2026 г., на основание чл.60, ал.6 ГПК.

Исковата молба е подадена в съда на 23.04.2026 г. и на същата дата са представени доказателства за това, поради което е спазен преклузивният срок.

Ето защо настоящото производство е допустимо. В този смисъл т.10а от ТР 4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 на ОСГТК на ВКС.

По представителната власт

Ищецът се представлява от юрисконсулти, на основание чл. 30 вр. чл.32, т.3 ГПК.

Ответникът се представлява от адв. Д. С. със съдебен адрес: гр. София, ул. „Верила“ № 1, офис 3, съгласно представено пълномощно пред заповедното производство, която представителна власт важи за всички инстанции.

По държавната такса

Съгласно чл.72, ал.1 ГПК за всеки интерес се събира отделна държавна такса, а съгласно чл.72, ал.2 ГПК когато се защитават няколко интереса се събира една минимална такса от всички интереси. Разпоредбата въвежда правило, че минималната такса в размер на 25.56 евро ще удовлетвори всички искове. За да бъде таксата 25.56 евро, интересът трябва да е 639.11 евро. Следователно, при защита на няколко интереса, чиято сума е под 639.11 евро, се събира само една минимална държавна такса за всички искове (интереси), която е в размер на 25.56 евро, на основание чл.72, ал.2 вр. чл.1 ТДТССГПК. Ако общият им размер на всички искове е над 639.11 евро, за всеки интерес (иск) се събира отделна държавна такса в размер на 4 %, но не по-малко от 25.56 евро. Това е така, тъй като разпоредбата на чл.72, ал.2 ГПК е приложима само за минимална такса, т.е. общ интерес до 639.11 евро. В този смисъл е Определение № 50047 от 26.06.2023 г. по ч. т. д. № 794/2022 г. на ВКС, I т.о.

В процесния случай цената на исковете е над 639.11 евро - 847.48 евро. Ето защо чл.72, ал.2 ГПК не приложим. Следователно се събира държавна такса по чл.1 ТДТССГПК за всички искове, независимо от обективното им съединяване (арг. чл.72, ал.1 ГПК).

Дължимата държавна такса за иска за главница е 28.97 евро, а по останалите три иска е 76.68 евро или за всеки един от тях 25.56 евро. Общата държавна такса за това производство е 105.65 евро.

На основание чл.415, ал.4 ГПК таксата се редуцира с 14.41 евро, тъй като е заплатена в заповедното производство (л. ... от делото). Следователно дължимата такса по това дело е 91.24 евро.

Представен е документ по чл.128, т.2 ГПК, съгласно молба с вх. № 135581/29.04.2026 г.

По редовността на ИМ и доклада

На този етап, съдът приема, че исковата молба е редовна, съдържа всички реквизити по чл.127-128 ГПК. На основание чл. 146, ал. 1 вр. чл. 140 ГПК следва да бъде изготвен проект за доклад на делото.