Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 143 от 30.01.2025, Районен съд - Пловдив

Съд
Районен съд - Пловдив
Дело
Административно наказателно дело 3561/2024
Вид
Решение № 143
Подписан
30.01.2025
В сила
26.02.2025
Състав
Поля Петрова Сакутова

Цитирани разпоредби

  • чл.133, ал.2 · Закон за движението по пътищата
  • чл.137а ал.1 · Закон за движението по пътищата
  • чл.137б · Закон за движението по пътищата
  • чл.137б ал.1 · Закон за движението по пътищата
  • чл.137б ал.2 · Закон за движението по пътищата
  • чл.137в, ал.1 · Закон за движението по пътищата
  • чл.185 · Закон за движението по пътищата

РЕШЕНИЕ

№ 143 гр. Пловдив, 30.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Поля П. Сакутова при участието на секретаря Мария Ив. Колева като разгледа докладваното от Поля П. Сакутова Административно наказателно дело № 20245330203561 по описа за 2024 година прие следното :

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба, подадена от В. С. Г. от *** против Наказателно постановление № 24-1030-003102/14.05.2024 г., издадено от Началник група при ОД на МВР Пловдив, сектор Пътна полиция Пловдив, с което на жалбоподателя за нарушение на чл.133, ал.2 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ на основание чл.185 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба” в размер на 20 лв.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, изпраща представител адв.Д.Б. от АК Пловдив, който поддържа жалбата.

Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител.

Постъпило е писмено становище, според което наказателното постановление е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

Жалбата е допустима – подадена е от лице, което има право на обжалване, в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и срещу акт, подлежащ на съдебен контрол.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства поотделно и 1 в тяхната съвкупност, прие за установено следното :

На 04.04.2024 г. в 11:55 ч. в гр. Пловдив, ул. Македония кръстовище с ул. Кукуш с посока на движение към бул. Христо Ботев жалбоподателят е установен да управлява МПС л.а. Мицубиши колт рег.№ ***. Същият е и участник в пътнотранспортно произшествие като превозва дете до 12годишна възраст Н.В.Г. ЕГН ********** на предна седалка в автомобила без поставена допълнителна специална седалка.

Така описаната фактическа обстановка съдът установи въз основа на събраните по делото устни и писмени доказателства – показания на разпитания в качеството на свидетел актосъставител Й. П. И., протокол за ПТП от 04.04.2024 г. – заверено копие, Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. – заверено копие.

Разпитан пред съда в качеството на свидетел, съставилият акта потвърди направените в него констатации.

Описаната фактическа обстановка не се оспорва и от жалбоподателя.

Не се спори по делото, а и се установява от показанията на свидетеля, че в деня на проверката детето е било на предна седалка в гореописания автомобил, както и че се е возело без поставена допълнителна специална седалка.

Установява се от показанията на свидетеля, както и от приетата по делото медицинска документация от личния лекар на Н.В.Г., че детето към датата на нарушението е бил под 12 г.

Съгласно чл.137а ал.1 ЗДвП - водачите на МПС, снабдени с обезопасителен колан са длъжни да използват обезопасителния колан по време на движение.

Съгласно чл.137б ЗДвП - за превозване на деца се предвиждат и използват системи за обезопасяване на деца в зависимост от теглото на децата.

С оглед на това и на установеното, че въпреки посоченото задължение жалбоподателят превозвал дете, без да ползва допълнителна специална седалка, жалбоподателят е санкциониран.

Допълнителната специална седалка за обезопасяване на превозването на дете също представлява система за обезопасяване на деца. Съгласно §.6, т.48 от ДР на ЗДвП във вр. с чл.137б,ал.1 от раздел XXV от ЗДвП системата за 2 обезопасяване на деца е комплект от компоненти, които могат да включват комбинация от ленти или гъвкави компоненти с осигурителна ключалка, регулиращи устройства, присъединителни приспособления и в някои случаи допълнителен стол и/или екран срещу удар, които могат да бъдат закрепвани към превозното средство. Тя е предвидена да намали риска от увреждане на пътника в случай на удар или рязко спиране на превозното средство посредством ограничаване подвижността на тялото на пътника.

В разпоредбата на чл. 137б, ал. 1 от раздел XXV от ЗДвП законодателят е квалифицирал пет групи системи за обезопасяване на деца в зависимост от теглото на децата. Съгласно нормата на чл.137б ал.1 от ЗДвП системите за обезопасяване на деца в зависимост от теглото на децата, за които са предназначени, се класифицират в пет групи:1. група 0 - за деца с тегло под 10 kg;2. група 0+ - за деца с тегло под 13 kg;3. група I - за деца с тегло между 9 и 18 kg;4. група II - за деца с тегло между 15 и 25 kg;5. група III - за деца с тегло между 22 и 36 kg. В случая се установява по делото, че детето към датата на проверката е 47 кг. Според чл.137б ал.2 от ЗДвП системите за обезопасяване на деца се подразделят на два класа: 1. пълен клас, който включва комбинация от ленти или гъвкави компоненти с осигуряваща ключалка, регулиращи и присъединителни устройства и в някои случаи допълнителна седалка и/или защитна преграда, и могат да се закрепват чрез нейната вградена лента или ленти; 2. непълен клас, който представлява цялостна система за обезопасяване на деца и може да включва частично обезопасително устройство в комбинация с обезопасителен колан за възрастни, който обхваща тялото на детето или задържа устройството, в което детето е поставено.

Съгласно чл.137в, ал.1 от ЗДвП пътниците в моторни превозни средства от категории М1, N1, N2 и N3, когато са в движение, използват системи за обезопасяване, с които моторните превозни средства са оборудвани, а съгласно ал. 2 за деца с ръст под 150 сантиметра, които пътуват в моторни превозни средства от категориите М1, N1, N2 и N3, оборудвани със системи за обезопасяване, се използват системи за обезопасяване на деца от пълния или непълния клас по смисъла на чл. 137б, ал. 2, съобразен с теглото на детето.

Съгласно ал.3 от посочената разпоредба в моторните превозни средства от категории M1, N1, N2 и N3, които не са оборудвани със системи за обезопасяване, не се допуска превозването на деца под тригодишна възраст, а децата на възраст три и повече години и с ръст под 150 сантиметра заемат 3 седалка, която не е предна. Анализът на посочените разпоредби води до извод, че използването на пълния и непълния клас обезопасителни системи е съобразен с теглото на детето, като децата под 150 сантиметра винаги се движат на задна седалка. Изключението, което се допуска в чл.133, ал.2 от ЗДвП за деца до 12 години да се возят на предна седалка, е при наличие на допълнителна специална седалка. Следва да се отбележи, че системата за обезопасяване на деца, която е от пълен и непълен клас , е в зависимост от теглото на детето. В общия случай с оглед теглото на детето, което е установено към датата на проверката да е 47 кг и е над определеното в чл.137б ал.1 от ЗДвП тегло системата за обезопасяване следва да е от непълен клас, който представлява цялостна система за обезопасяване на деца и включва частично обезопасително устройство в комбинация с обезопасителен кола за възрастни. Следователно самото поставяне на обезопасителен колан за възрастни при изрично предвидената допълнителна специална седалка в чл.133, ал.2 от ЗДвП не е достатъчно за обезопасяване на детето и в този случай.

Предвид изложеното следва да се приеме, че материалният закон е приложен правилно. Правилно е приложена и съответната на нарушението санкционна разпоредба, която е във фиксиран размер и не подлежи на ревизиране. Нормата на чл.133 ал.2 от ЗДвП, която е посочена за нарушена намира систематично място преди Раздел ХХV от ЗДвП, поради което и правилно е приложена общата санкционна норма , а именно чл.185 от ЗДвП.

При извършената служебна проверка относно спазване на процесуалните изисквания за съставянето на двата акта съдът не констатира допуснати процесуални нарушения от категорията на съществените, които да са довели до ограничаване правото на защита на санкционираното лице.

Спазени са сроковете, предвидени в чл.34 от ЗАНН за тяхното съставяне.

Нарушението е ясно описано . Налице е съответната материална компетентност за съставянето на актовете, което се доказва от приложената Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г.-заверено копие.

По изложените съображения следва наказателното постановление да бъде потвърдено.

Ето защо съдът

4

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 24-1030-003102/14.05.2024 г., издадено от Началник група при ОД на МВР Пловдив, сектор Пътна полиция Пловдив, с което на В. С. Г. от ***, ЕГН ********** за нарушение на чл.133, ал.2 от Закона за движение по пътищата на основание чл.185 от Закона за движение по пътищата е наложено административно наказание „глоба” в размер на 20 лв.

Решението подлежи на касационно обжалване по реда на Глава ХII от АПК и на основанията по НПК, пред Административен съд - Пловдив в 14дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 5