Определение № 91 от 13.01.2023, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 91 гр. София, 13.01.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 15-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на тринадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Даниела Дончева

Членове:

Красимир Маринов

Капка Павлова като разгледа докладваното от Красимир Маринов Въззивно частно гражданско дело № 20221000502738 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274 -279 ГПК.

Образувано е по частна жалба вх. на СГС № 399/24.06.2022 г., подадена от Д. А. И. с ЕГН:********** чрез адвокат П. Г. от САК срещу определение № 5299/08.06.2022 г., постановено по ч. гр. дело № 3991/2022 г. по описа на Софийски градски съд, с което са оставени без разглеждане подадените от частния жалбоподател възражение по чл. 423 ГПК от 01.03.2021 г. срещу заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК, издадена по ч. гр. дело № 52087/2014 г. по описа на РС – София, частна жалба от 01.03.2021 г. срещу разпореждане за незабавно изпълнение на посочената заповед и частна жалба срещу същата заповед в частта за разноските.

Частният жалбоподател излага съображения, че градският съд не взел предвид, че подаденото от длъжника възражение по чл. 423 ГПК било последващо на възражението по чл. 414 ГПК, което било прието за подадено в срок от заповедния съд, поради което възражението по чл.

423 ГПК и релевираните с него два броя частни жалби се явявали недопустими, тъй като по заповедното производство вече бил постановен окончателен съдебен акт по възражението на длъжника по чл. 414 ГПК, който не подлежал на обжалване и с който било прието, че възражението на длъжника по чл. 414 ГПК било подадено в срок, а именно разпореждане № 20140634 от 16.06.2021 г. С оглед на това, градският съд следвало да прекрати производството пред себе си като недопустимо и преждевременно заведено.

По тези доводи, жалбоподателят моли апелативния съд да обезсили обжалваното определение като недопустимо като преждевременно постановено, а в условията на евентуалност – да го отмени като неправилно.

В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК „Кей Би Си Банк България“ ЕАД (с предишно наименование „Райфайзенбанк (България)“) с ЕИК:831558413 чрез юрисконсулт Г. Г. С. е подало отговор, с който оспорва частната жалба като недопустима и неоснователна.

1

Софийският апелативен съд, след като по реда на чл. 278 ГПК се запозна с доказателствата по делото и извършвайки служебно цялостна проверка на обжалвания акт, без да е ограничен от наведените в частната жалба оплаквания (съобразно ТР № 6/15.01.2019 г. по тълк. д. № 6/2017 г., ОСГТК на ВКС), намира последната за процесуално допустима – депозирана е в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страна, имаща правен интерес от обжалване и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

В тази връзка следва да се отбележи, че неоснователни се явяват наведените в отговора на „Кей Би Си Банк България“ ЕАД доводи за недопустимост на частната жалба поради това, че съгласно задължителните разяснения по т. 8 от ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС въззивните определения, постановени в заповедното производство, не подлежали на касационно обжалване. Именно в мотивите към т. 8 на цитираното тълкувателно решение изрично е посочено (изр. последно), че това не се отнася до определенията на въззивния съд по чл.

274, ал. 2, изр. 1 ГПК (например в случай, че се остави без разглеждане частна жалба срещу акт на заповедния съд), които на общо основание подлежат на обжалване пред ВКС като втора инстанция, респ. пред съответния Апелативен съд след изменението на чл. 274, ал. 2 ГПК (ДВ, бр.

50 от 2015 г.), каквато е настоящата хипотеза.

Поради това, частната жалба следва да бъде разгледана по същество, при което настоящият съдебен състав намира същата за неоснователна поради следните съображения от фактическа и правна страна:

Производството пред Софийски градски съд по реда на чл. 423, чл. 419, ал. 1 и чл. 413 ГПК е образувано по възражение на Д. А. И. с ЕГН:**********, подадено на 01.03.2021 г. срещу издадена в полза на „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД с ЕИК:831558413 – понастоящем „Кей Би Си Банк България“ ЕАД, по ч. гр. дело № 52087/2014 г. на РС – София, заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК. Едновременно с депозираното възражение се оспорва издадената заповед в частта за разноските и разпореждането на съда, с което е уважена молбата на заявителя за незабавно изпълнение на заповедта по чл. 417 ГПК. Във възражението се сочи, че заповедта за изпълнение не била връчена надлежно на длъжника И., поради което същият бил лишен от възможност да оспори вземането по чл. 414 ГПК. Не били спазени изискванията на чл. 47 ГПК относно връчване на уведомлението. Във възражението от 01.03.2021 г. и с молба от 08.03.2021 г., Д. А. И. твърди, че узнал за издадената заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК, на 31.01.2021 г. - при справка по изпълнителното дело, при която справка длъжникът установил, че не му била връчена лично от ЧСИ поканата за доброволно изпълнение, ведно с издадената заповед за изпълнение и копие от издадения изпълнителен лист.

В депозираното възражение по чл. 423 ГПК е инкорпорирана и частна жалба, с която се оспорва издадената заповед, в частта за разноските и частна жалба, с която се обжалва разпореждането на съда, с което е уважена молбата на заявителя за незабавно изпълнение на заповедта по чл. 417 ГПК.

Ответникът по възражението и по частните жалби „Кей Би Си Банк България“ ЕАД счита, че същите били подадени извън предвидените в ГПК срокове. Излага съображения, че поканата за доброволно изпълнение, ведно със заповедта за изпълнение по чл. 417 ГПК били връчени на длъжника още през 2015 г., при съобразяване на действащите към този момент правила, предвидени в чл. 47 ГПК. Отделно от това, ЧСИ изпратил нова покана за доброволно изпълнение, 2 която била получена надлежно от работодателя на длъжника - „М. Трейд“ ООД, на 21.05.2015 г.

Във връзка с наложения запор на трудовото възнаграждение на длъжника, считано от 15.05.2015 г., „М. Трейд“ ООД до датата на депозиране на отговора - 13.04.2021 г., правило удръжки от трудовото възнаграждение на Д. А. И.. Началният момент на течението на едномесечния преклузивен срок за подаване на възражението по чл. 423 ГПК бил свързан с момента на узнаването от длъжника на заповедта за изпълнение, което станало през 2015 г., каквато била и съдебната практика.

От събраните по делото писмени доказателства се установява, че на 25.09.2014 г.

„Райфайзенбанк (България)“ ЕАД с ЕИК:831558413 (понастоящем „Кей Би Си Банк България“ ЕАД) е подало заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК срещу Д. А. И. с ЕГН:**********, въз основа на което е образувано ч. гр. дело № 52087/2014 г. на РС – София.

Заповедният съд е уважил заявлението, издавайки на 30.09.2014 г. исканата заповед, с която е разпоредено длъжникът Д. А. И. да заплати на заявителя вземания по договор за банков кредит, както и разноски по делото.

В полза на банката бил издаден и изпълнителен лист, въз основа на който било образувано изпълнително дело № 20158400400415 на ЧСИ М. Ц., с рег. № *** на КЧСИ.

Видно от писмо (съобщение) с вх. № 30986/20.05.2022 г. на посочения съдебен изпълнител и приложените към него документи (вкл. и запорно съобщение от 28.04.2015 г. до „М. Трейд“ ООД, отговор от 11.05.2015 г. от „М. Трейд“ ООД, запорно съобщение 28.04.2015 г. до „Централна кооперативна банка“ АД и отговор от „Централна кооперативна банка“ АД), на 28.04.2015 г. е наложен запор върху трудовото възнаграждение на длъжника Д. А. И., получавано от „М. Трейд“ ООД и считано от месец май 2015 г. до месец април 2022 г., работодателят ежемесечно е превеждал удръжки от трудовото възнаграждение на длъжника по посочената в съобщението сметка на съдебния изпълнител. На 30.04.2015 г. е наложен и запор върху вземанията на длъжника по банковата му сметка в „Централна кооперативна банка“ АД.

Преди да подаде възражението си по чл. 423 ГПК и жалбите по чл. 419, ал. 1 ГПК и чл. 413 ГПК, длъжникът Д. А. И. на 12.02.2021 г. е подал пред заповедния съд (ч. гр. дело № 52087/2014 г. на РС – София) възражение по чл. 414 ГПК срещу така издадената в полза на „Кей Би Си Банк България“ ЕАД заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК. В изпълнение указания на заповедния съд, дадени с разпореждане от 18.02.2021 г., връчено на длъжника на 25.02.2021 г., последният е подал молба с вх. № 230017585/08.03.2021 г., в която посочва, че покана за доброволно изпълнение не е връчена от ЧСИ на длъжника, както и към нея са приложени доказателства относно момента на запознаване на длъжника със съдържанието на процесната заповед за изпълнение, а именно - копие от контролен лист по ч. гр. дело № 52087/2014 г. на РС – София, копие от молба вх. № 1865/08.02.2021 г. по изп. д. № 415/2015 г. на ЧСИ М. Ц., заверени с КЕП.

С разпореждане № 20140634/16.06.2021 г. по ч. гр. дело № 52087/2014 г. на РС – София, заповедният съд е приел, че по делото е постъпило възражение от длъжника в срок и е разпоредил да се укаже на заявителя, че в едномесечен срок от съобщението следва да представи доказателства за предявен срещу длъжника иск относно вземането, предмет на настоящето производство; да се укаже на заявителя, че при непредставяне в дадения срок па доказателства, съдът служебно ще обезсили издадената по делото заповед за незабавно изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист; да се укаже на заявителя, че държавната такса, 3 която следва да внесе по исковото производство е в размер на 412.54 лв.

В изпълнение на така дадените указания по чл. 415, ал. 1 ГПК, заявителят „Кей Би Си Банк България“ ЕАД е подал искова молба с вх. на СРС № 22576/02.07.2021 г. с предявен срещу длъжника Д. А. И. иск по чл. 422 вр. чл. 415 ГПК за установяване вземанията по така издадената заповед по чл. 417 ГПК, въз на което е образувано гр. дело № 39060/2021 г. по описа на РС – София.

С постановено по делото определение № 8831/06.04.2022 г. съдът е отменил протоколното си определение от 15.03.2022 г., с което е даден ход на делото по същество и е обявено за решаване, възобновил е производството и е спрял същото до разглеждане и произнасяне от Софийски градски съд на частната жалба и възражението на длъжника (ответник в настоящото дело) от 01.03.2021 г., уточнени с молба от 08.06.2021 г.

С оглед на така установеното, настоящият съдебен състав намира следното:

Най-напред следва да се отбележи, че така изложените в частната жалба оплаквания не са в интерес на частния жалбоподател, доколкото ако се приеме че възражението му по чл. 423 ГПК и частните му жалби по чл. 419, ал. 1 и чл. 413 ГПК са процесуално недопустими, както самият жалбоподател твърди, това означава, че същите следва да бъдат оставени без разглеждане, както е сторил и градският съд, и от там обжалваното определение да бъде потвърдено, макар и по други съображения от тези изложени в мотивите към същото. Освен това, тези оплаквания на жалбоподателя са и неоснователни. Независимо от това, че възражението на длъжника Д. А. И. по чл. 414 ГПК срещу издадената срещу него заповед за изпълнение на парично задължение по чл.

417 ГПК е подадено преди възражението му по чл. 423 ГПК и частните му жалби по чл. 419, ал. 1 и чл. 413 ГПК и независимо от това, че възражението му по чл. 414 ГПК е прието от заповедния съд като подадено в срок, при което то е породило своите правни последици – по указания на заповедния съд заявителят е предявил срещу длъжника иск с правно основание чл. 422 ГПК, по който е образувано исково производство, то следва да се приеме, че въпреки това за длъжника е налице правен интерес от възражението по чл. 423 ГПК и същото следва да бъде разгледано от съда, ако не са налице други процесуални пречки. Това е така, тъй като съдът, сезиран с установителния иск по чл. 422 ГПК, на общо основание дължи преценка за неговата допустимост, включително относно спазването на срока за подаване на възражение срещу издадената заповед за изпълнение и наличието на обективирано във възражението оспорване на вземането от длъжника.