Решение № 84 от 01.06.2026, Районен съд - Пирдоп

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 84 гр. Пирдоп, 01.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПИРДОП, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Симеон Г. Гюров при участието на секретаря ЛИДИЯ Д. БЪРЗАКОВА като разгледа докладваното от Симеон Г. Гюров Гражданско дело № 20241860100158 по описа за 2024 година

Предявен e иск с правно основание по чл. 124, ал.1 от ГПК.

Производството по делото е образувано по искова молба от Д. Д. Д., ЕГН **********, С., ж.к.***********, бл.**, вх.*, ап.**, действащ чрез адв. В. К., САК съдебен адрес: гр. С., ул."**********" №**, ет.*, ап.* против Т. И. К., ЕГН ********** адрес: гр. П., ул."************" №** и А. Г. К., адрес: гр. П., ул."************" №**.

В исковата молба ищецът твърди, че е собственик на 1/2 идеална част от следните недвижими имоти, а именно: - Поземлен имот с идентификатор *** /петдесет и шест хиляди четиристотин и седем точка петстотин точка три хиляди триста седемдесет и четири/ по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. П., общ. П., обл. София, одобрени със Заповед № РД-18- 827/03.12.2019 г., с адрес на поземления имот: гр. П., ул.

„************" №**, с площ по скица от 1 034 /хиляда тридесет и четири/ кв. метра, с трайно предназначение на територията: УрбанизирА., с начин на трайно ползване: Ниско застрояване, предишен идентификатор: няма, номер по предходен план: 669, кв. 50, парцел XIV, при съседи поземлени имоти с идентификатори: ***, ***,

*** и ***, заедно с разположените в имота сгради, както следва: Сграда с идентификатор *** /петдесет и шест хиляди четиристотин и седем точка петстотин точка три хиляди триста седемдесет и четири точка едно/ по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. П., общ. П., обл. София, одобрени със Заповед № РД18- 827/03.12.2019 г., с адрес: гр. П., ул. „************" №**, със застроена площ от 132 /сто тридесет и два/ кв. метра, брой етажи -2 /два/, предназначение - Жилищна сграда, еднофамилна: Сграда с идентификатор *** /петдесет и шест хиляди четиристотин и седем точка петстотин точка три хиляди триста седемдесет и четири точка 1 две/ по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. П., общ. П., обл. София, одобрени със Заповед № РД-18- 827/03.12.2019 г., с адрес: гр. П., ул. „************" №**, със застроена площ от 23 /двадесет и три/ кв. метра, брой етажи -1 /един/, предназначение Постройка на допълващото застрояване; - Сграда с идентификатор *** /петдесет и шест хиляди четиристотин и седем точка петстотин точка три хиляди триста седемдесет и четири точка три/ по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. П., общ. П., обл. София, одобрени със Заповед № РД-18- 827/03.12.2019 г., с адрес: гр. П., ул.

„************" №**, със застроена площ от 55 /петдесет и пет/ кв. метра, брой етажи -1 /един/, предназначение - Постройка на допълващото застрояване.

В исковата молба ищецът твърди, че правото на собственост произтича по наследство от Т.

И. К., ЕГН **********, който е придобил дворното място с нотариален акт № 46, т. I, д.

94/1957 г. на народен съдия, гр. П., а впоследствие е учредил право на строеж за построяване на къщата /основната сграда/ в полза на съпругата си В.Г. К., ЕГН **********, с нотариален акт№ 41, т. I, д. № 101/1957 г. В исковата молба ищецът твърди, че след смъртта на наследодателите собствеността е преминала към него до размера на 1/2 ид. част и към първия от посочените ответници до размера на 1/2 ид. част. При справка в Агенция по вписвания с изненада установил, че през миналата година, с нотариален акт № 98, т. I, д.

92/2023 г. на нотариус peг. № 275 при НК, първият от ответниците е признат за собственик по давностно владение на липсващите му 3/4 ид. части от съсобствеността върху посочения по-горе поземлен имот и постройки и с оглед обстоятелството, че същият е бил в брак с втората посочена ответница, собствеността е придобита при условията на СИО, поради което ищецът насочва настоящия иск и към нея. В исковата молба ищецът счита, че предпоставките за настъпване на придобивно основание в полза на ответниците не са били налице нито в предходен период нито понастоящем и не му е известно кога би могло Т. К. да е установил владение за себе си, нито под каква форма и в какъв период е стА.ло това.

Ищецът през цялото време се интересувал за имотите като включително е обсъждал с ответника варианти за делба, продажба, изкупуване и др. под. по отношение на неговия дял.

Обстоятелството, че не е постигнал желания от него резултат не следва да се приема като някакъв отказ или деизнитересиране от правата му, които държи да бъдат защитени.

Ищецът моли съда да постанови решение, с което да бъде признат спрямо ответниците за собственик по отношение на описаните по-горе имоти до размера 1/2 идеална част и моли съда да постанови отмяна на издадения констативен нотариален акт № 98, т. I, д. 92/2023 г. на нотариус peг. № 275 при НК до размера на 1/2 ид. част. Ищецът моли да му бъдат присъдени направените съдебни разноски по делото.

С исковата молба са представени заверени преписи от Нотариален акт за собственост върху недвижим имот получен по решение на ГНС Пирдоп № 46, том I, дело № 94/1975г., по силата на който наследодателят Т. И. К. е признат за собственик на дворно място в гр. П., съставляващо парцел №III-1031 от кв110 по плА. на града от 993 кв.м, и Нотариален акт №41, т. I, д. № 101/1957г., с който Т. И. К. е учредил право на строеж за построяване на къщата /основната сграда/ в полза на съпругата си В.Г. К., ЕГН **********.

Представени са препис извлечение от регистъра на Разрешение за строеж № 17/15.05.1957 г.;

2

Удостоверение № АБУ-29/22.03.2022 г. за идентичност на имота; Удостоверение за наследници № 104/31.03.2022 г., изд. от общ. Пирдоп; Нотариален акт № 98, т. I, д. 92/2023 г. на нотариус per. № 275 при НК; Скица на поземлен имот № 15- 154150-16.02.2024 г.; Скица на сграда № 15-154151-16.02.2024 г.; Скица на сграда № 15-154152-16.02.2024 г.; Скица на сграда № 15-154153-16.02.2024 г.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника Т. И. К..

Счита исковата молба за допустима, но така предявеният с нея установителен иск счита за неоснователен и недоказан и изцяло го оспорва. Ответникът твърди, че е собственик на поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр. Пирдоп, община П., област София, одобрени със Заповед № РД-18-827/03.12.2019г. на ИД на АГКК, с адрес на поземления имот: гр. П., ул. „************“ №**, с площ по скица от 1 034 кв. м., с трайно предназначение на територията: урбанизирА., с начин на трайно ползване: ниско застрояване, предишен идентификатор: няма. номер по предходен план: 669. кв. 50, парцел XIV, при съседи поземлени имоти с идентификатори: ***. ***.

*** и ***, заедно с разположените в имота сгради, както следва: сграда с идентификатор *** по КККР на гр. П., община П., област София, одобрени със Заповед № РД-18-827/03.12.2019г. на ИД на АГКК, с адрес: гр. П., ул. „************" №**, със застроена площ от 132 кв. м., брой етажи -2, предназначение- жилищна сграда, еднофамилна: сграда е идентификатор *** по КККР на гр. П., община П., област София, одобрени със Заповед № РД-18-827/03.12.2019г. на ИД на АГКК, с адрес: гр.

П.. ул. „************" №**, със застроена площ от 23 кв. метра, брой етажи -1. предназначение- постройка на допълващото застрояване; сграда с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. П., община П., област София, одобрени със Заповед № РД-18-827/03.12.2019г. на ИД на АГКК, с адрес: гр.

П., ул. „************" №**, със застроена площ от 55 кв. м., брой етажи - I, предназначение - постройка на допълващото застрояване. Ответникът твърди, че с нотариален акт за собственост върху недвижим имот № 98, том I, peг. № 525, дело № 92 от 20.04.2024г., съставен от нотариус А., с район на действие PC Пирдоп, peг. №275 в НК, е признат за собственик на 1/4 идеална част от процесния недвижим имот по наследство от баща му И.Т.К. и на 3/4 идеални части въз основа на давностно владение. Предметът на спора по настоящето дело се концентрира върху 1/2 ид. ч. от правото на собственост върху процесния поземлен имот и сгради, по отношение на които ищецът заявява собственически претенции на основание наследствено правоприемство от общите им дядо и баба-Т. И. К. и В.Г.К., при 1/4 идеални части от правото на собственост за ответника. Ответникът оспорва твърдението на ищеца, че предпоставките за настъпване на придобивно основание в негова полза не са били налице, нито в предходен период, нито понастоящем, като твърди, че: ищецът никога не е живял, не е ползвал и владял процесния недвижим имот, не го е посещавал, не се е грижил за него, никога не е и събирал плодовете му, не е заплащал данъчни задължения за имота и напълно се е дезинтересирал от него след смъртта на майка си Н.Т.Д. през 1976г.

През 1986г., общите им дядо и баба- Т. И. К. и В.Г.К., са учредили на неговия баща и техен син И.Т.К., право на строеж, съгласно Нотариален акт №72, т. 1, д. №128/15.05.1986г., с 3 предмет: пристрояване до съществуващата тяхна сграда на избено помещение, гараж и четири стаи с тоалетна и баня по утвърден архитектурен план. Строежът е реализиран в периода от 1986г. до 1990г., като е обособена еднофамилна, двуетажна жилищна сграда, със застроена площ от 132 кв. м., понастоящем сграда с идентификатор ***.

Сгради с идентификатори *** и ***, съставляващи навес и стопанска постройка са построени в периода 1984г- 1986г., като построяването им е обусловено от нуждите по строителството на жилищната сграда за съхраняването на строителните материали, поради което са владени и използвани само и единствено от неговия баща и от ответника. Поземленият имот с идентификатор ***, след построяването на жилищната сграда през 1990г е владян и използван само и единствено от ответника и преди това от баща му. Ответникът твърди, че правото си на собственост върху процесните недвижими имоти- поземлен имот и сгради, описани по-горе легитимира по давностно владение /чл 79, ал. 1 ЗС /, упражнявано явно, непрекъснато и необезпокоявано след пристрояване на сградата 1986г.-1990г. до предявяване на настоящия иск, с присъединяване владението, упражнявано от наследодателя му И. К. до смъртта му 2020г.

Твърди, че владението е спокойно - не е установено с насилие. То е явно, т.к. фактическата власт е упражнявА. така, че всеки заинтересован е имал възможност да научи за това и не е установено по скрит начин. Също така владението е постоянно и непрекъснато упражняването му няма случаен характер, а е било израз на воля трайно да се държи вещта по начин, препятстващ евентуалното владение на друга лица, след като веднъж е установена фактическата власт, трети лица не са въздействали върху вещта, като владението не е било прекъсвано изобщо (нито чрез фактически, нито чрез правни действия), в частност - за период по-дълъг от шест месеца. На последно място, осъществяваното владение е и несъмнено, т.к. ответникът, а преди него праводателя му е държал имота, както и че го е държал за себе си и е отричал правата на ищеца Д. Д. по повод имота. На твърдението на ищеца, че „не му е известно кога би могло да е установил владение за себе си, нито под каква форма и в какъв период е стА.ло това", ответникът се противопоставя. Счита, че в настоящия случай следва да се имат предвид мотивите към TP № 1/06.08.2012 г. по тълк. д.

№ 1/2012 г. на ОСГК, където е прието, че завладяването на частите на остА.лите съсобственици и промяната в намерението, поначало трябва да се манифестира пред тях и да се осъществи чрез действия, отблъскващи владението им и установяващи своене, освен ако това е обективно невъзможно. Между тях, страните по делото не са съществували никакви отношения повече от десетилетия, поради трайната ни отдалеченост във времето и разстоянието. Ищецът е напуснал пределите на стрА.та ни преди години, не се е завръщал и идвал в гр. Пирдоп, не е проявявал никакъв интерес към имота, поради което е било и обективно невъзможно да манифестира, а и праводателя му, спрямо него, като невладеещ съсобственик промяната в намерението му за своене и на неговите идеални части от правото на собственост върху имота.