Решение № 30 от 28.01.2026, Апелативен съд - Пловдив

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 30 гр. Пловдив, 28.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Станислав П. Георгиев

Членове:

Надежда Л. Махмудиева

Христо В. Симитчиев при участието на секретаря Анна Д. Стоянова като разгледа докладваното от Христо В. Симитчиев Въззивно търговско дело № 20255001000542 по описа за 2025 година

Производството е по реда на 258 и сл. от ГПК.

Делото е образувано по въззивна жалба вх.№6990/13.05.2025г. от М. Б.

К., ЕГН: **********, С. А. И., ЕГН: **********, чрез законния си представител М. Б. К. и Г. М. К., ЕГН: **********, чрез законния си представител М. Б. К., всички чрез адв. С. С. А. против Решение № 70 от 03.06.2025 г. по гр. дело № 20245200900031 на Окръжен съд - Пазарджик, Гражданско отделение, в частта му, с която се отхвърлят предявените от жалбоподателите искове за осъждане на ЗАД „ОЗК-Застраховане“ ЕАД да заплати на всеки от тях обезщетение за претърпените неимуществени вреди – болки и страдания от смъртта на А Я И, настъпила на 03.06.2022 г. в резултат на ПТП от същата дата по вина на водача А С С, управлявал л. а. Ауди А6, рег.

№ *******, за разликата над присъдената на всеки от ищците сума от 20 000 лв, до пълния предявен размер от по 200 000 лв.

В жалбата се поддържат доводи за неправилност и незаконосъобразност на първоинстанционното решение, като се иска същото да бъде отменено в 1 тази част и вместо това и да бъде определен адекватен и съразмерен процент на съпричиняване между страните в производството, като се намали размера на присъдения процент на съпричиняване съобразно изложеното в жалбата.

Моли се, в съответствие с присъдения размер, да бъдат коригирани присъдените разноски и адвокатски хонорар на първа инстанция.

Против първоинстанционното решение е подадена в срок насрещна въззивна жалба с вх.№7732/17.07.2025г. от „ОЗК-Застраховане“ ЕАД, в частта му, с която се осъжда ЗАД „ОЗК-Застраховане“ ЕАД да заплати на М.

Б. К., ЕГН **********, С. А. И., ЕГН **********, и Г. М. К., ЕГН ********** обезщетение в размер на по 20 000 лева за всеки ищец за претърпените от тях неимуществени вреди – болки и страдания от смъртта на А Я И, настъпила на 03.06.2022 г. в резултат на ПТП от същата дата по вина на водача А С С, управлявал л. а. Ауди А6, рег. № *******, ведно със законната лихва от 04.07.2022 г., до окончателното плащане. Съобразно заявеното в жалбата, същата следва да се счита й за отговор на въззивната жалба на ищците.

В жалбата се излагат съображения за неправилност и незаконосъобразност на първоинстанционното решение в атакуваната част, като се иска същото да бъде отменено в тази част и вместо това да се отхвърлят изцяло предявените искове като неоснователни.

В законния срок, от ищците не е подаден отговор по насрещната въззивна жалба.

От ищците е подадена частна жалба вх.№7988/28.07.2025г. срещу Определение № 294/10.07.2025г. по търг. дело № 31/2024г., по описа на ОСПазарджик, с което е изменено първоинстанционното решение в частта за разноските, като е осъдено „ОЗК Застраховане“ЕАД да заплати на адвокат С.

А. 3795 лева за предоставена безплатна помощ на ищците, както и са осъдени ищците да заплатят на ответника „ОЗК Застраховане“ЕАД сумата от 36000 лева с ДДС разноски по делото за адвокатско възнаграждение, съразмерно на отхвърлената част от исковете. В частната жалба се излагат съображения за неправилност и незаконосъобразност на атакуваното определение, за което са изложени конкретни доводи, свързани с увеличаване присъденото на адв.А. възнаграждение по чл.38, ал.2 ЗА, както и с липса на основание за присъждане на разноски за адв. хонорар в полза на ответното дружество, евент. за прекомерност на същото. Иска се да се отмени обжалваното определение, като 2 се завиши размера на адвокатския хонорар на адв.А до общо 37950 лв съобразно пълния размер на предявените искове, евентуално до общо 6600 лв с оглед уважения размер на исковете и минимума по наредбата, както и да не се присъждат на ответника разноски за адв. възнаграждение или евентуално същите за бъдат намалени поради прекомерност.

В законния срок, от „ОЗК Застраховане“ЕАД е подаден отговор на частната жалба, с който същата се оспорва като неоснователна и се моли да бъде оставена без уважение

Пловдивският апелативен съд, като взе предвид твърденията и възраженията на страните, в съвкупност с доказателствата по делото, намира следното:

Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.

Ищците М. Б. К., ЕГН: **********, С. А. И., ЕГН: **********, чрез законния си представител М. Б. К. и Г. М. К., ЕГН: **********, чрез законния си представител М. Б. К. са предявили искове за осъждане на ЗАД „ОЗКЗастраховане“ЕАД да заплати на всеки от тях по 200 000 лв обезщетение за претърпените неимуществени вреди – болки и страдания от смъртта на А Я И, настъпила на 03.06.2022 г. в резултат на ПТП от същата дата по вина на водача А С С, управлявал л.а. Ауди А6, рег. № *******, гражданската отговорност на който е била застрахована в ЗАД„ОЗК-Застраховане“ЕАД към датата на ПТП, ведно със законната лихва, считано от 04.07.2022г. – датата на което ответникът е поканен доброволно да изпълни задължението си, до окончателното изплащане на сумата.

В ИМ се твърди, че на 03.06.2022 г., около 21:50 часа, на път *******, в посока от с. З. към гр. П., водачът на л. а. Ауди А6, рег. № ******* А С С се движел с несъобразена с пътните условия скорост от над 80 км/ч, при разрешена такава от 60 км/ч и причинил ПТП, при което тежко пострадал и впоследствие загинал от получените травми пешеходецът А Я И.

Непосредствена причина за смъртта на А И била тежка съчетана открита черепно-мозъчна травма, лицево-челюстна, гръдна и опорно-двигателна травма, довела до остро нарушаване на функциите на жизненоважните мозъчни центрове, причинили остро нарушаване на сърдечната дейност и спирането на сърцето и дишането. Твърди се, че починалият живеел на съпружески начала с ищцата М. К., с която е имал дете – втората ищца С. И..

3

Третия ищец Г. К. също бил негово дете и въпреки че не го е припознавал, тъй като при раждането му работел в Г, А И се грижел и за него като баща, без да прави разлика между него и другите си деца. Във връзка с настъпилото ПТП образувано досъдебно производство № 455/2022 г. по описа на РПУ – Пазарджик, което към завеждане на делото не било приключило. Твърди се, че смъртта на А И била тежък удар за неговите близки – ищцата М. К. загубила мъжа до себе си, с когото живеели отдавна, създали семейство, отглеждали децата си в любов и разбирателство. А бил е майстор-строител и бил и много търсен в работата си, поради което успявал да издържа изцяло семейството си, докато ищцата е грижела за децата и домакинството. Въпреки че е бил зает с изкарването на пари и издръжката на семейството, А винаги бил близо да децата си и намирал време за тях, полагал всички грижи, които един баща може да осигури на децата си. Преди произшествието, А и М. са били сплотено семейство, живеели в с. З помежду им имало сговор и разбирателство, разчитали един на друг, подкрепяли са се взаимно. Със смъртта на А, тези отношения били прекъснати безвъзвратно. Случилото се било огромен шок за М., мъката, страданията и психическата й травма продължавали и към момента Чувствала се сама, изоставена и опечалена, въпреки опитите на близките й роднини да й помогнат да преодолее това състояние. Ищците С. и Г. вече разбирали, че техният татко го няма. Трудно се примирявали с неговата липса, питали защо не се прибира, искали да му звънят, за да разберат как е и къде е, искат да се прибере. Със смъртта на А И, били прекъснати отношения между родител и деца на невръстна възраст, които разчитат на своя баща и които са били изпълнени с привързаност, обич и подкрепа. По отношение на ищеца Г., се твърди, че е родно дете на А И, родено по време, когато последният бил на работа в Г, поради което и не успял да го припознае. Въпреки това, А И полагал всички грижи за него, така както баща се грижи за сина си и не е правил разлика между децата си. Поддържа се освен това, че на Г. се дължи обезщетение и като на отглеждано, но неосиновено дете, съгласно Постановление № 5/1969 г. ПВС, потвърдено в тази си част с Тълкувателно решение № 1/ 2016 г. на ОСНГТК на ВКС. Твърди се, че към момента на настъпване на ПТП, за л.а. „Ауди А6, с per. № ******* е имало сключена застраховка „Гражданска отговорност” със ”ОЗКЗастраховане” ЗАД. полица № BG****, валидна до 29.07.2022 г., с което се обосновава пасивната легитимация на ответното дружество да отговаря по 4 предявените искове. Посочва се, към застрахователя били предявени извънсъдебни претенции с вх. № 99- 3441/ 04.07.2022 г. и вх. № 99-3442/ 04.07.2022 г. за изплащане на застрахователно обезщетение по доброволен ред, то такива не били определени и изплатени.

Съгласно чл.269, изр.2 ГПК, относно правилността на решението, въззивният съд е обвързан от посоченотото в подадените от страните жалби.

В тази връзка, ищците са оспорили определената степен на съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия А Я И, която според първоинстанционния съд е 90 %, като считат, че приносът му е не повече от 50 %. Оспорва се констатацията в атакуваното решение, че от пострадалият е предприето внезапно пресичане, като поддържа, че такова не е доказано по делото, както и че водачът А С С е управлявал автомобила си с превишена за пътния участък скорост, която е била и несъобразена с конкретните пътни условия и че същият не е изпълнил задължението си по чл.20, ал.1 ЗДП да управлява автомобила със скорост, която да му позволи да спре пред всяко предвидимо препятствие.

Ответникът, от своя страна, възразява, че водачът на застрахованото МПС не носи никаква отговорност за смъртта на сродника ищците, тъй като тя е настъпила при случайно деяние по см. на чл.15 НК, за което навежда конкретни съображения. В насрещната въззивна жалба не се съдържат възражения относно определения от първоинстанционния съд размер на дължимите се на ищците от ответника обезщетения за неимуществени вреди от по 200 000 лв, преди намаляването му на основание чл.51, ал.2 ЗЗД.

Между страните не е спорно, че на посочените в ИМ дата – 03.06.2022г. и място - на главен път 1-8, км. 186 между гр. Пазарджик и с. З около 21,50 ч., е възникнало ПТП с участието на л.а. „Ауди А6, с peг. № *******, управляван от А С С, който блъска пешеходеца А Я И и последния загива в резултат на получените при ПТП травми. Не е спорно също, че към тази дата, за горепосочения лек автомобил е имало сключена застраховка „Гражданска отговорност” със ”ОЗК-Застраховане” ЗАД, с полица № BG/23********, валидна до 29.07.2022 г. Тези факти се установяват и от събраните по делото доказателства – констативен протокол за ПТП, протокол за аутопсия на труп, извлечение от регистъра на Гаранционен фонд.

Не е спорно, а и се установява от доказателствата по делото, че 5 ищцата С. А. И. е дъщеря на другата ищца М. Б. К. и починалия при процесното ПТП А Я И.

От материалите по делото се установява и че третия ищец Г. М. К. също е дете на М. Б. К., като в акта му за раждане не е записан баща. От свидетелските показания на св.Ф К., С З и Р З се установява, че дъщеря й М. и починалият А се познавали от 10г., преди да заживеят заедно. Като семейство живели 6г., макар и без брак. Свидетелите посочват, че С. И. и Г. К. са деца на А И. С. била припозната от него след раждането й. Тъй като при раждането на Г., А И бил в Г, не могъл да го припознае, но впоследствие се грижел за него като собствено дете, без да прави разлика между него и собствените си деца.

Имал намерение и него да припознае, но не могъл поради катастрофата.

Предвид горното и като съобрази, че с Постановление № 4/25.V.1961 г., Пленумът на ВС се е произнесъл, че правилното прилагане на закона изисква за неимуществени вреди да бъдат обезщетявани само най-близките на пострадалия - неговите низходящи (деца), съпруг и възходящи (родители), и то след като се установи, че действително са претърпели вреди, както и че с Постановление № 5/24.ХІ.1969 г., Пленумът на ВС е признал право на обезщетение и на отглежданото, но неосиновено дете, съответно на отглеждащия го, както и на лицето, което е съжителствало на съпружески начала с починалия при непозволено увреждане, без да е бил сключен брак, ако това съжителство не съставлява престъпление и не противоречи на правилата на морала, съдът приема, че ищците са сред лицата, материалноправно легитимирани да претендират обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на А И. Следва да се посочи, че относно тези фактите, свързани с материалната легитимация на ищците да получат претендираните обезщетения за неимуществени вреди, в насрещната жалба не се направени възражения, извън това за отпадане отговорността на застрахования при ответника водач поради настъпване на вредите при случайно деяние.