Решение № 228 от 14.10.2025, Окръжен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 228 гр. Враца, 14.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, I-ВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Надя Г. Пеловска-Дилкова

Членове:

Мирослав Д. Досов

Катя Н. Гердова при участието на секретаря Галя Цв. Иванова като разгледа докладваното от Катя Н. Гердова Въззивно гражданско дело № 20251400500321 по описа за 2025 година

Въззивното производство е образувано въз основа на постъпила въззивна жалба вх. № 2464 / 30.04.2025 г. от „Профи Кредит България" ЕООД, ЕИК: 175074752, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. "България" № 49, бл. 53Е, вх. В, чрез пълномощника си юрк. Е. С. К. ПРОТИВ Решение № 76/ 07.04.2025 г. постановено по гр.дело № 1084/2024г. по описа на РС-Козлодуй, В ЧАСТТА, в която са отхвърлени предявените искове с правно основание чл. 422, вр. чл. 415 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗД вр. чл. 9 от ЗПК и чл. 86 от ЗЗД, за приемане за установено между страните, със сила на пресъдено нещо, че в полза на „Профи Кредит България" ЕООД съществува вземане срещу длъжника Ц. А. М. с ЕГН **********, възникнало на основание неизпълнение на Договор за потребителски кредит № 40007169368 / 29.12.2021 г. за сумите: главница в размер на 1 125.80 лева; договорно възнаграждение - 97.61 лева, дължимо за периода от 25.09.2023 г. до 25.12.2023 г.; 70.79 лева лихва за забава от 26.07.2022 г., дата на изпадане на длъжника в забава по договор за потребителски кредит № 40007169368 до 25.12.2023г. и законна лихва в размер на 57.91 лева, дължима от 25.12.2023г. - датата на изтичане на погасителния план до 28.04.2024 г., ведно със законната лихва до изплащане на вземането.

Със същото решение съдът признал за установено в отношенията между страните „Профи Кредит България" ЕООД и Ц. А. М., ЕГН **********, че сключеният помежду им Договор за потребителски кредит № 40007169368 / 29.12.2021 г. до 25.12.2023 г. /датата на изтичане на погасителния план/ е недействителен на основание чл. 22 от ЗПК и ответника Ц.

А. М., ЕГН **********, дължи сумата в размер на 5 000,00 лв. /пет хиляди лева/, представляваща чистата стойност по Договор за потребителски кредит № 40007169368 до 25.12.2023 г./ която е изплатила изцяло/.

1

Присъдил разноски по делото.

Въззивникът счита, че първоинстанционното решение е изцяло неправилно и незаконосъобразно, тъй като съдът приел, че към договора за потребителски кредит са били договорени допълнителни услуги, които обосновават част от ГПР, който е по-висок от посочения и крайната цена на кредита. Сочи, че това не отговаря на действителното положение, тъй като в случая не са закупувани и/или уговаряни каквито и да е допълнителни услуги.

Жалбоподателят поддържа, че процесния договор за потребителски кредит е сключен в съответствие с всички изкисвания на ЗПК, поради което не са налице основания за обявяване на неговата недействителност, като в тази насока излага подробни и изчерпателни аргументи относно клаузите на така сключения договор и изразява несъгласие с извода на съда, че същият е недействителен на основание чл. 22 вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Посочва, че същият е сключен в съответствие с Общите условия, предвидени за този вид договори и ясно е посочена методиката на формиране на ГПР, при което са спазени изискванията на ЗПК. Сочи, че ГПР е фиксиран като абсолютна процентна стойност - 49,14 %, както и уговореният лихвен процент - 41,00 %, поради което след като ГПР се формира само от възнаградителната лихва, то не е необходимо в договора да се посочва какви са взетите предвид допускания на ГПР, още повече, че те са посочени в разпоредбата на чл. 5.2 от ОУ. Жалбоподателят твърди също, че посочване на методиката за изчисляване на ГПК се изисква само, когато лихвеният процент е референтен, какъвто не е разглеждания случай.

Спазена е разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, прави теоретичен анализ на разпоредбите за ГПР и цитира съдебна практика.

Поддържа се също, че договорът е напълно действителен, който е породил своите правни последици за страните. Сочи, че нищожността на отделни части съгласно чл. 26,ал.4 от ЗЗД не влече нищожност на договора, когато те са заместени по право от повелителни правила на закона или когато може да се предположи, че сделката би била сключена и без недействителните ѝ части. С оглед действителността на договора, не са налице последиците на чл. 22 и чл. 23 от ЗПК, поради което на ищеца следва да се присъдят дължимите задължения за главница и договорно възнаграждение.

Иска се отмяна на първоинстанционното решение в обжалваната му част и уважаване на иска за посочените суми.

Претендира разноски за настоящото производство за заплатена държавна такса и 360,00 лева за юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка с Наредбата за заплащането на правната помощ.

Прави възражение за прекомерност на разноските за адвокатско възнаграждение в настоящото производство на насрещната страна, в случай, че такива бъдат претендирани и надвишават 100,00 лева, с оглед на това, че в настоящото производство липсва каквато и да е правна сложност на защита, като съдът следва да съобрази цитираната от него съдебна практика.

В случай, че двете страни по делото бъдат осъдени на разноски съобразно уважената част на предявените искове, моли съдът да направи прихващане на присъдените разноски.

С въззивната жалба не се сочат доказателства и не се правят доказателствени искания.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор с вх. № 2194/ 09.06.2025 2 г. от Ц. А. М. с ЕГН:********** от с. ***, чрез пълномощника й адв. М. С. от АК-Враца, с който оспорва жалбата и счита, че първоинстанционното решение е правилно и законосъобразно.

Не оспорва, че между страните е сключен потребителски договор за кредит по посочените параметри.

Развиват се доводи, че при процесния договор за потребителски кредит не са спазени изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 от ЗПК, което води до недействителност на договора на основание чл. 22 от ЗПК и счита, че правилно и обосновано районният съд е отхвърлил предявените от жалбоподателя искове по чл. 422, вр. чл. 415 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗД вр. чл. 9 от ЗПК и чл. 86 от ЗЗД.

Сочи, че в чл. 15 от ОУ на договора са уговорени допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“ на значителна стойност, които са заплащани заедно с вноските по кредита и оскъпявали заема. Предварително фиксирани такси и заплащане по кредита съгласно чл.

17.4 от ОУ също води до неравноправност на тези клаузи на основание чл. 143 от ЗЗП. Сочи, че поради недействителност на договора за кредит, кредитополучателя дължи само чистата стойност от него. В случая на ищеца не се дължат никакви суми по договора, тъй като на Ц.

М. е отпускан кредит за сумата от 5 000,00 лв., а тя е върнала 6 323,69 лв., като по този начин погасила изяло отпуснатата сума.

Счита за неоснователно възражението на въззивника за прекомерност на адвокатското възнаграждение на въззиваемата страна в настоящето производство, както и искането му за прихващане при уважаване на жалбата, тъй като се касае за различни по вид вземания задължение по кредит и разноски.

Иска се потвърждаване на обжалваното решение № 76/07.04.2025 г. по гр.дело № 1084/2024г. на PC-Козлодуй и присъждане на разноски пред въззивната инстанция разноски, включително и адвокатско възнаграждение.

С отговора на въззивната жалба не се сочат доказателства и не се правят доказателствени искания.

В съдебно заседание, въззивникът "Профи Кредит България" ЕООД редовно призован, не се явява и не изпраща процесуален представител. Депозирана е молба от процесуалния му представил, с която моли за ход на делото. Поддържа въззивната жалба и желае отмяна на първоинстанционното решение. Претендира разноски пред въззивната инстанция. Прави възражение за прекомерност на разноските, претендирани от насрещната страна.

В съдебно заседание въззиваемата страна Ц. А. М., редовно призована, се представлява от адв. С., който поддържа отговора на въззивната жалба и желае потвърждаване на първоинстанционното решение. Претендира присъждане на разноски.

Съдът като съобрази доводите във въззивната жалба, както и събраните доказателства по делото, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.

235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:

Въззивният съд е приел жалбата за редовна и допустима, подадена от надлежна страна в рамките на законоустановения срок и срещу обжалваем съдебен акт, като я е внесъл за разглеждане в открито съдебно заседание.

При констатираната допустимост на жалбата, съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.

3

Първоинстанционното съдебно решение е валидно и допустимо, постановено в съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита, предявено с исковата молба на ищеца.

За да се произнесе по основателността на жалбата, настоящият съдебен състав обсъди събраните доказателства поотделно и в тяхната пълнота, във връзка с изтъкнатите от страните доводи, при което приема следното:

Районен съд-Козлодуй е бил сезиран със заявление на "Профи Кредит България" ЕООД, с което се иска да бъде издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК против Ц. А. М. за следните суми: 1 125.80 лева (хиляда сто двадесет и пет лева и осемдесет стотинки) - представляваща главница за период от 25.12.2023 г., ведно със законна лихва за период от 29.04.2024 г. до изплащане на вземането; 70.79 лв. (седемдесет лева и седемдесет и девет стотинки), представляваща лихва за период от 26.07.2022 г. до 25.12.2023 г.; 97.61 лв. (деветдесет и седем лева и шестдесет и една стотинки), представляваща неплатено договорно възнаграждение за период от 25.09.2023 г. до 25.12.2023 г.; законна лихва в размер н а 57.91 лева, дължима от 25.12.2023г. - датата на изтичане на погасителния план до 28.04.2024 г., 20.00 лв. (двадесет лева), представляващи незаплатени такси по тарифа за извънсъдебно събиране на вземането за период от 09.01.2023 г., 400.00 лв. (четиристотин лева), представляващи незаплатени такси по тарифа за извънсъдебно събиране на вземането, при забава с повече от 90 календарни дни за период от 25.12.2023 г., ведно със законната лихва за период от 25.12.2023 г. до 28.04.2024 г.

Въз основа на заявлението е образувано ч.гр.д. № 513/2024г. по описа на РС- Козлодуй, по което заповедният съд е издал заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 335/30.04.2024 г. в полза на "Профи Кредит България" ЕООД за сумите, посочени в заявлението, както и за сумата от 35,44 лв. държавна такса и сумата от 180 лв. юрисконсултско възнаграждение.

Препис от заповедта е връчен лично на длъжника Ц. М. на 18.06.2024г. и в срока по чл.

414, ал. 2 от ГПК е постъпило възражение от същата против издадената заповед за изпълнение.

След дадени указания, заявителят в срока по чл. 415, ал. 4 от ГПК е предявил установителни искове за вземанията, предмет на издадената заповед за изпълнение.

Въз основа на исковата молба е образувано гр.д. № 20241440101084/2024 г. по описа на РС-Козлодуй.

В исковата молба се твърди, че на 29.12.2021 г. между страните е сключен Договор за потребителски кредит № 40007169368 при следните параметри: заемна сума в размер на 5 000.00 лева, срок на кредита 24 месеца, размер на погасителната вноска 305,93 лева, ГПР 49,14%, годишен лихвен процент 41,00%, лихвен процент на ден 0,11% и общо дължима сума 7 342,17 лева, с падеж 25-то число на месеца.

Според изложеното в исковата молба, неразделна част от договора за кредит са общи условия, с които ответницата е предварително запозната, като на същата е представен и Стандартен европейски формуляр.

В исковата молба изрично е заявил,че се отказва да търси претендираните с подаденото заявление претенции за неплатени такси в размер на 20,00 лв. начислени на 09.01.2023г. и в размер на 400,00 лв. начислени на 25.12.2023г., като първоинстанционния съд не е прекратил производството в тази част и не е обезсилил издадената заповед по чл.410 от 4