Решение № 6012 от 23.11.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6012 гр. София, 23.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Станимира Иванова

Членове:

Райна Мартинова

Петя Попова при участието на секретаря Йорданка В. П.а като разгледа докладваното от Райна Мартинова Въззивно гражданско дело № 20221100508541 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.

С Решение № 20038465/27.05.2022 г. по гр. д. № 813/2021 г. по описа на СРС, 140 състав, постановено при участието на „С.Г. Г.“ ЕАД – трето лице помагач на страната на ищеца, К. П. П. и М. Г. Я., действаща чрез баща си и законен представител Г. Н. Я. да заплатят поравно и разделно на „Ю.Б.“ ЕАД на основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД във връзка с чл. 240, ал. 1 от ЗЗД сумите, както следва: 19526,94 швейцарски франка, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 26.08.2020 г. до погасяването, представляваща непогасена главница по договор за кредит за покупка на недвижим имот № HL43173/09.09.2008 г., сключен между „Юробанк и Еф Джи България“ АД, в качеството на кредитодател и наследодателя на ответниците – С.В.И., в качеството на кредитополучател, 336,50 швейцарски франка, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до погасяването, дължими застраховки за периода от 19.10.2015 г. до 25.08.2020 г., съгласно чл. 10, т. 3 вр. чл. 14, ал. 1 и ал. 4 от договора, като са отхвърлени искът за главница до пълния предявен размер от 22380,78 швейцарски франка, както и иска с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 240, ал. 1 1 от ЗЗД за осъждането на ответниците да заплатят поравно и разделно на ищеца сумата в размер на 706,36 лева, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 26.08.2020 г. до погасяването, представляващи дължими нотариални такси по договора, както и ответниците са осъдени да заплатят поравно и разделно на ищеца сумата от 5311,49 лева, представляващи разноски по делото съразмерно уважената част от исковете.

Срещу решението, в частта, с която са уважени предявените искове, е постъпила въззивна жалба вх. № 25050292/29.06.2022 г., подадена от особения представител на ответниците К. П. П. и М. Г. Я., в която са изложени съображения за недопустимостта и неправилността му.

Въззивниците посочват, на първо място, че обжалваното решение е недопустимо, тъй като е постановено при нередовна искова молба, тъй като липсвала конкретизация на претенцията срещу К. П. П. и М. Г. Я.. Освен диспозитивното начало било нарушено, тъй като се претендирала левовата равностойност на 22717,28 швейцарски франкове, а именно 41323,64 лева и това не било изменено в хода на процеса, а първоинстанционният съд осъдил ответниците да заплатят сумата от швейцарски франкове, т.е. съдът се бил произнесъл за нещо различно от заявеното от ищеца. На следващо място, поддържат, че решението е неправилно, тъй като липсвали доказателства, че сумите по договора за кредит са реално усвоени. В договора било уговорено, че на кредитополучателя С.В.И. е предоставена възможността за получаване на сума до разрешения кредитен лимит в швейцарски франкове, в размер на швейцарски франкове на 12500 евро по курс купува към евро на „Юробанк и Еф Джи България“ АД в деня на усвояване на кредита. Доказателства за реалното отпускане на определената сума в рамките на лимита, респективно получаване от С.В.И. не били представени, а данните за размера на получената сума били вписани на ръка. Приетата експертиза не установявала този факт, тъй като била изготвена по данни, предоставени от ищеца. Освен това, договорът не съдържал конкретна уговорка за падеж в рамките на определените погасителни вноски, което означавало, че вземането не било достатъчно определено. Най-ранният план бил с дата 27.04.2012 г., т.е. почти 4 години след сключване на договора за кредит. Посочва, че администрирането на кредита не било извършвано от титуляря на правата и задълженията по договора за кредит, тъй като на 16.10.2008 г. и на 10.10.2014 г. бил сключен договор за цесия, а кредитополучателят не бил уведомяван.

2

Поддържа, че предсрочна изискуемост на кредита не била настъпила, тъй като тя не била обявена на С.И. или нейните наследници. Освен това, поддържа възраженията си за нищожност на договорни клаузи, заявени с отговора на исковата молба. Моли обжалваното решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което предявените искове да бъдат отхвърлени.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е представен отговор на въззивната жалба вх. № 25056193/29.07.2022 от въззиваемия „Ю.Б.“ АД, с който заявява, че я оспорва. Моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено.

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД , след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството по гр.д. № 813/2021 г. по описа на СРС, 140 състав е образувано по искова молба, подадена от „Ю.Б.“ АД против К. П. П. и М. Г.

Я., с която са предявени искове с правно основание чл. 430 от Търговския закон, във връзка с чл. 240 от Закона за задълженията и договорите.

Ищецът твърди, че на 09.09.2008 г. между „Ю.Б.“ АД и С.В.И. е сключен договор а кредит за покупка и довършване на недвижим имот HL 43173 с разрешен размер от 20260 швейцарски франка и срок за ползване – 19.09.2036 г. Твърди, че кредитът е усвоен на 19.09.2008 г. съгласно Приложение № 1 от договора. Твърди, че договорът е изменян с 9 допълнителни споразумения. Поддържа, че кредитополучателят е преустановил плащанията си по договора от 10.11.2015 г. , а на 10.10.2015 г. и за договорна лихва. Допуснато било просрочие на 58 вноски, дължими за периода от 10.11.2015 г. до 25.08.2020 г. и 59 вноски за лихва за периода от 10.10.2015 г. до 25.08.2020 г. Не били платени и дължимите по договора такси и застраховки. Посочва, че към 26.08.2020 г. задълженията по договор HL-43173 са в общ размер на 32620,29 швейцарски франка и 706,36 лева, от които 22308,78 швейцарски франка – главница по Договора за периода 10.11.2015 г. до 25.08.2020 г. и 8975,16 швейцарски франка възнаградителна лихва за периода от 10.10.2015 г. до 25.08.2020 г., 927,85 швейцарски франка мораторна лихва за периода от 10.12.2015 г. до 25.08.2020 г., 336,50 швейцарски франка – дължими застраховки, съгласно чл. 10, т. 3, вр. чл. 14, ал.1 и ал. 4 за периода от 19.10.2015-25.08.2020 г. и 706,36 лева – 3 дължими нотариални такси. Твърди, че банката е обявява предсрочната изискуемост на кредита с предявяване на исковата молба. Твърди, че кредитополучателят С.В.И. е починала и е оставила като наследници по закон ответниците в настоящото производство. Моли ответниците да бъдат осъдени да заплатят левовата равностойност на 22380,78 швейцарски франка или 40711,53 лева – дължима главница за периода от 10.11.2015 г. до 25.08.2020 г., левовата равностойност на 226,50 швейцарски франка или 612,11 лева – дължими застраховки за периода от 19.10.2015 до 25.08.2020 и 706,36 лева – нотариални такси по договора за периода от 14.08.2018 г. до 25.08.2020 г.

Претендира направените по делото разноски.

С молба вх. № 84258/08.12.2022 г., във връзка с дадени с Разпореждане № 19500/15.11.2022 г. указания от въззивния съд въззиваемия – ищец в първоинстанционното производство „Ю.Б.“ АД е уточнил, че е направил искане К. П. П. да бъде осъден да заплати сумата от 11190,39 швейцарски франка, представляваща ½ от дължимата се сума по главницата, съгласно процесния договор за кредит, сумата от 168, 25 лева, представляваща ½ от дължимата сума за застраховка и 353,18 лева, представляваща ½ от дължимата сума за нотариална такса и М. Г. Я. – сумата от 11190,39 швейцарски франка, представляваща ½ от дължимата се сума по главницата, съгласно процесния договор за кредит, сумата от 168, 25 лева, представляваща ½ от дължимата сума за застраховка и 353,18 лева, представляваща ½ от дължимата сума за нотариална такса.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от особения представител на К. П. П. и М. Г. Я., с който заявява, че оспорва предявения иск. Твърди, че липсвали доказателства, че сумите по договора за кредит са реално усвоени.

В договора било уговорено, че на кредитополучателя С.В.И. е предоставена възможността за получаване на сума до разрешения кредитен лимит в швейцарски франкове, в размер на швейцарски франкове на 12500 евро по курс купува към евро на „Юробанк и Еф Джи България“ АД в деня на усвояване на кредита. Доказателства за реалното отпускане на определената сума в рамките на лимита, респективно получаване от С.В.И. не били представени, а данните за размера на получената сума били вписани на ръка.

Освен това, договорът не съдържал конкретна уговорка за падеж в рамките на определените погасителни вноски, което означавало, че вземането не било достатъчно определено. Най-ранният план бил с дата 27.04.2012 г., т.е. почти 4

4 години след сключване на договора за кредит. Посочва, че администрирането на кредита не било извършвано от титуляря на правата и задълженията по договора за кредит, тъй като на 16.10.2008 г. и на 10.10.2014 г. бил сключен договор за цесия, а кредитополучателят не бил уведомяван.

Поддържа, че предсрочна изискуемост на кредита не била настъпила, тъй като тя не била обявена на С.И. или нейните наследници. При условията на евентуалност прави възражение за прихващане със сумата от 2120 швейцарски франка, представляваща неправомерно прибавена към главницата сума и сумата от 733,06 швейцарски франка – платени суми по главницата, като посочва, че претендираната главница следва да се намали до размер от 19864,22 швейцарски франка. Посочва, че липсват доказателства за претендираните суми за застраховки и нотариални такси. Моли предявените искове да бъдат отхвърлени.

В първоинстанционното производство са събрани писмени доказателства и е прието заключение на съдебно-счетоводна експертиза, въз основа на които в мотивите на обжалваното решение съдът е приел, че кредитът е усвоен от кредитополучателя и е получил сумата от 20260 швейцарски франка. Прието е, че главницата е увеличена със сумата от 2853,84 франка, като клаузата, с която това е направено е недействителна и кредитополучателят не я дължи като част от претендираната главница и съответно определя размера на главницата – 19526,94 швейцарски франка. Приема, че кредитополучателят дължи заплащане на застрахователна премия на банката си и сумата била установена по своето основание и размер. Съдът не обсъжда направените възражения за нищожност на клаузи от договора, тъй като същите били неотносими към спора.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните. При извършена проверка съдът намира, че обжалваното решение е валидно С въззивната жалба е направено възражение за недопустимост на постановеното решение, тъй като било постановено по нередовна искова молба. С Разпореждане № 19500/15.11.2022 г. въззивният съд е дал указания 5 на ищеца в първоинстанционното производство „Ю.Б.“ АД за отстраняване на констатирани нередовности на исковата молба. С молба вх. № 84258/08.12.2022 г. указанията на съда са изпълнени, като към момента на приключване на устните състезания пред въззивния съд не са налице основания да се приеме, че исковата молба е нередовна, а постановеното решение е недопустимо. Допуснатите от първоинстанционния съд процесуални нарушения, свързани с отстраняване на нередовности на исковата молба по реда на чл. 129 от ГПК не се отразяват на допустимостта на крайния съдебен акт.

Във връзка с доводите на въззивниците за неправилност на постановеното решение въззивният съд намира следното:

Съгласно чл. 430 от Търговския закон с договора за банков кредит банката се задължава да отпусне на заемателя парична сума за определена цел и при уговорени условия и срок, а заемателят се задължава да ползва сумата съобразно уговореното и да я върне след изтичане на срока.