Решение № 2189 от 02.06.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 2189 гр. Варна, 02.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 48 СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Добрина Петрова при участието на секретаря Антоанета М. Атанасова като разгледа докладваното от Добрина Петрова Гражданско дело № 20253110102067 по описа за 2025 година

Производството е образувано по предявени от „****“ ЕООД, ЕИК ****, срещу Р. К.

А. за приемане на установено в отношенията между страните, че ответника дължи следните парични вземания: сумата от 471,82 евро /922,80 лв./, представляваща главница по Договор за потребителски кредит № 871798 от 24.08.2022г., сключен между „****“ АД, ЕИК **** и Р.

К. А., като впоследствие вземането е прехвърлено в полза на „****“ ЕООД с ЕИК **** по силата на Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от дата 22.03.2024г., сумата от 107,14 евро /209,54 лв./, представляваща договорна лихва, върху главницата, за периода от 24.08.2022г. до 24.08.2023г., сумата от 150,28 евро /293,93 лв./, представляваща лихва за забава, считано от 24.08.2023г. до 19.11.2024г., ведно със законната лихва за забава върху главницата за периода от подаване на заявлението - 17.12.2024г., до окончателното изплащане на задължението, за които е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 16040/2024г. на ВРС.

Ищецът твърди, че на 24.08.2022 година длъжникът Р. К. А. е сключил Договор за потребителски кредит № 871798 със „****“ АД, по силата на който е получил сумата от 950 лева, срещу което се съгласил да върне 12 вноски от по 198.20 лева, в срок до 24.08.2023г., когато е падежирала последната вноска, съгласно Погасителен план, неразделна част към Договора за потребителски кредит. Уговорен бил и фиксиран лихвен процент в размер на 36 %, както и годишен процент на разходите в размер на 42.58 %.

Сключването на договора е в съответствие с изискванията на ЗПФУР, като инициативата за встъпване в облигационното правоотношение е на ответника. Описва конкретните действия по сключване на договора и изпращане на посочения от ответника електронен адрес писма, покани, съобщения или други документи.

Ищецът твърди, че с Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 22.03.2024г. „****“ АД като цедент е прехвърлило своите вземания към длъжника по описания договор за потребителски кредит на цесионера „****“ ЕООД. Вземането срещу длъжника по настоящото производство е индидуализирано от Приложение № към договора за цесия. Длъжникът е уведомен за цесията на посочения от него настоящ адрес, както и с уведомление, изпратено нас посочения от потребителя имейл адрес, на 24.07.2023г.

1

Евентуално прави искане за надлежно връчването на уведомлението, извършено с исковата молба. Твърди, че ответницата не е изпълнила в срок задълженията си.

Претендира съдебно деловодни разноски.

В едномесечния срок за отговор ответникът изразява становище за неоснователност на исковете.

Счита, че процесният Договор за потребителски кредит предоставен от разстояние № 871798/24.08.2022 е недействителен на основание чл. 22 във вр. с чл. 11, ал.1, т.10 от ЗПК и като следствие от това на основание чл.23 от ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. Тъй като ответникът към настоящия момент вече е направил вноски по кредита, покриващи размера на главницата, то същият не дължи повече плащания.

Счита за недействителен чл. 27, ал.1 от Договора в частта, уреждаща неустойка за непредоставено обезпечение. По отношение на претендираната законна лихва от датата на подаване на заявлението до датата на окончателното плащане, същата не е дължима.

Претендира разноски.

Съдът, след преценка на представените по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, намира следното от фактическа и правна страна и прави следните правни изводи:

По частно гражданско дело № 16040/202 4 г. на ВРС са издадени Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу Р. К. А., ЕГН **********, с адрес в гр.В., да заплати на кредитора „****” ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр. С., сумата от 922,80 лв. /деветстотин двадесет и два лева и осемдесет стотинки/, представляваща главница по Договор за потребителски кредит № 871798 от 24.08.2022г., сключен между **** АД, ЕИК **** и Р. К. А., като впоследствие вземането е прехвърлено в полза на „****“ ЕООД с ЕИК **** по силата на Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от дата 22.03.2024г., сумата от 209,54 лв. /двеста и девет лева и петдесет и четири стотинки/, представляваща договорна лихва, върху главницата, за периода от 24.08.2022г. до 24.08.2023г., сумата от 293,93 лв. /двеста деветдесет и три лева и деветдесет и три стотинки/, представляваща лихва за забава, считано от 24.08.2023г. до 19.11.2024г., ведно със законната лихва за забава върху главницата за периода от подаване на заявлението - 17.12.2024г., до окончателното изплащане на задължението, сумата от 50,84 лв. /петдесет лева и осемдесет и четири стотинки стотинки/ - представляваща сторени в заповедното производство разноски за заплатена държавна такса и юк. възнаграждение, съобразно уважената част на заявлението, на основание чл. 78, ал. 1 и 8 ГПК.

Видно от представен Договор за потребителски кредит № 871798 от 24.08.2022г., сключен между **** АД, ЕИК **** и Р. К. А. по силата на който ответницата е получила сумата от 950 лева, срещу което се съгласила да върне 12 броя вноски в срок до 24.08.2023 г., когато е падежирала последната вноска. Уговорен бил и фиксиран лихвен процент в размер на 36 %, както и годишен процент на разходите в размер на 42,58 %.

По делото е представен на Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от дата 22.03.2024г., между **** ЕООД и **** АД .

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Предявеният иск с правно основание чл.422 вр. чл.417от ГПК и има за предмет да се установи съществуване на вземането, за което е издадена заповед за изпълнение по реда на чл.417 и сл. от ГПК. За успешното провеждане на установителен иск в тежест на ищеца е да докаже твърдението си, че ответника му дължи сумите за които е издадена заповедта за изпълнение.

2

Доказателствената тежест при исковете по чл.422 от ГПК вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД, както и по предявените осъдителни искове е такава, че ищецът следва да докаже, наличието на валиден договорно правоотношение между него и ответника, изпълнение на задълженията поети с договора – предоставяне на кредитна карта и отпускане на сумата по кредита в посочения размер, настъпване на предсрочна изискуемост на кредита, размер на задълженията. Ответникът следва да докаже, че е извършено цялостно или частично плащане, респективно, че е настъпила погасителна давност по отношение на цялата или част от претендираната сума.

Няма спор по делото, че между страните е възникнало валидно правоотношение по договор за потребителски кредит, по който ищецът е усвоил заетата сума.

Съдът е обявил на страните за служебно известно на осн.чл.155 от гр.д.№14714/24г. постановено Решение 4608/17.12.2025,с което е прогласен за нищожен по иска на Р. К. А. срещу "****" АД, Договор за потребителски кредит предоставен от разстояние № 871798 / 24 август, 2022, сключен между Р. К. А., ЕГН: ********** в качеството й на кредитополучател и "****" АД, ЕИК: **** в качеството му на кредитодател, предвиждащ заплащане на сумата от 2 378.36лева, на основание чл.26, ал. 1, предложение първо от ЗЗД във вр. с чл. 22 от Закона за потребителския кредит във вр. с чл. 11, т. 10 от ЗПК.

Безспорно между страните е и обстоятелството, че ответницата *** е потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 ЗПК. Предвид изложеното сключеният между страните договор за заем, по своята същност е договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9, ал. 1 ЗПК, спрямо който са приложими разпоредбите на Закона за потребителския кредит /ЗПК/.

С оглед на недействителността на Договора, съгласно чл. 23 ЗПК, заемателя дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не дължи връщане на лихвата и другите разходи по кредита.

Безспорно се установява от представената разписка №0300025143173098, че след датата на издаване на Заповед по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 16040//2024 г. по описа на РС Варна, на 25.03.2025г. Р. А. е заплатила сумата от общо 922,80 лева, главница. Не са представени доказателства за заплащането на разноските по заповедта в общ размер на 425 лева – 25 лева държавна такса и 400 лева адв. възнаграждение, които са дължими от ответника доколкото с поведението си, неплащане на задълженията си към кредитора, е дал повод за депозиране на заявление по чл. 410 ГПК от кредитора му.

Мотивиран от изложеното, съдът намира претендираната сума за главница от 922,80 лв., за дължима по Договор за потребителски кредит № 871798 от 24.08.2022г., сключен между **** АД, ЕИК **** и Р. К. А., като впоследствие вземането е прехвърлено в полза на „****“ ЕООД с ЕИК **** по силата на Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от дата 22.03.2024г., за които е издадена Заповед № 7156/19.12.2024 г. по ч.гр.д. № 16040/2024 г. по описа на РС Варна.

Видно обаче от доказателства по делото, представени от ответника, същият е заплатил вземането за главница по процесната заповед, но след издаването й и след подаване на специалния установителен иск по чл. 422 ГПК, поради което исковата претенция следва да бъде отхвърлена поради плащането й в хода на процеса за сумата по заповедта в размер на: 922,80 лева-главница, съобразно нормата на чл. 235, ал. 3 ГПК.

Респективно, основателна се явява претенцията за заплащане на законната лихва върху главница от 471,82 евро /922,80 лв./ за периода от датата на подаване на заявлението 17.12.2024г. до датата на извършване на плащане-24.03.2025г. и следва да се уважи.

По разноските:

На основание чл.78, ал.1 от ГПК и редовно направеното искане, право на разноски има ищецът. Въпреки, че съдът е счел, че искът следва да бъде отхвърлен изцяло, то до това е достигнато предвид извършеното от ответника плащане едва в хода на процеса по 3 отношение на дължимата главница. С поведението си ответникът е дал повод за предявяване на настоящия иск и за подаване на заявлението по чл. 410 ГПК.

Следователно ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените в производството по чл.422 от ГПК разноски, съразмерно с дължимата главница по отношение на която искът е основателен или за сумата от 36,54 лв. Следва да се присъдят и разноски за юрисконсултско възнаграждение, определени на основание чл. 78, ал.8 ГПК и чл. 27 от Наредбата за заплащане на правната помощ в размер на 200 лв. или съразмерно с частта за която искът е основателен сумата от 66,16 евро /129,40 лв./ Предвид т.12 от Тълкувателно решение № 4/2013г. на ВКС на ОСГТК, настоящият състав дължи произнасяне относно извършените в заповедното производство по чл.410 от ГПК разноски. Доколкото с поведението си ответникът е дал повод за подаване на заявлението по чл. 410 ГПК, следва да се присъдят разноски. Съответно ответникът дължи разноски по производството по чл.410 от ГПК за сумата в размер на 32,90 лв., съразмерно с частта за която искът е основателен.

На осн.чл.78,ал.3 от ГПК се дължат разноски на ищеца, съразмерно с неоснователната част от исковете. Претендират се от ответницата разноски за адв.възнаграждение, както в заповедното, така и в исковото производство по реда на чл.38 от ЗА.

В производството ищцата е представлявана от адв. А. Д., който моли в негова полза да бъде присъдено адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 ЗА за оказаната безплатна правна защита и съдействие в полза на близко лице, на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА. Представен е и съответен договор за правна защита и съдействие от 27.01.2023 г., в който изрично е посочено, че същият е безвъзмезден и е сключен на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА.

Съгласно чл. 38, ал. 2 ЗАдв., когато адвокатът е оказал безплатна правна помощ, при постановяване на благоприятно решение по спора за представлявания, съдът определя възнаграждението съгласно чл. 36, ал. 3 и 4 ЗАдв. и осъжда насрещната страна да заплати на адвоката възнаграждение. С оглед Решение от 25.01.2024 г. на СЕС по дело С-438/2022 г., настоящият състав приема, че не е обвързан в преценката си от критериите по Наредбата за възнагражденията за адвокатска работа при определяне размера на адвокатското възнаграждение, но ползва същата като ориентир, вземайки предвид фактическата и правна сложност на делото. Като критерии за определяне на адвокатското възнаграждение следва да бъдат взети предвид фактическата и правна сложност на делото, произтичаща от предмета му, в това число и размера на предявените искове, вида и обема на процесуалните действия, продължителността на производството. В случая делото не се отличава с никаква фактическа и/или правна сложност, не са събирани значителни по обем доказателства; следва да се съобрази конкретно проявената процесуална активност по делото, по което е проведено едно единствено открито съдебно заседание, на което адвокатът не се е явил, както и че се касае за типизирано дело . С оглед на това съдът приема, че за оказаната на ищеца безплатна адвокатска помощ на адвокат А. Д. от САК следва да се определи адвокатското възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 ЗА в размер общо от 400 лева с ДДС в исковото производство. Съответно по отношение производството по чл.410 от ГПК, предвид подаването на възражение по бланка, съдът определя възнаграждение от 50 лв. с ДДС.