Решение № 121 от 27.05.2026, Окръжен съд - Кюстендил

РЕШЕНИЕ

№ 121 гр. Кюстендил, 27.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, I СЪСТАВ, в публично заседание на първи април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Пенка Н. Братанова

Членове:

Ваня Др. Богоева

Евгения Хр. Стамова при участието на секретаря Диана Д. Г. като разгледа докладваното от Евгения Хр. Стамова Въззивно гражданско дело № 20251500500435 по описа за 2025 година

С постановеното от Районен съд – Дупница решение №228/28.04.2025г. гр.д.№20241510102103 от Районен съд – Дупница се признава за установено , на основание чл.422 ГПК в отношенията между страните по делото, че Д. М.

Б., ЕГН ********** от с.Б. дължи на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, гр.София, бул.“П.Дертлиев“№25 суми по издадена заповед за парично изпълнение – 1375.83 – главница по Договор за кредит , 64.42 лв- договона лихва, 180 лв- обезщетение за забава, ведно със законната лихва върху главницата от 26.07.2024г.Д. М. Б. е осъдена да заплати на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД 164 лв деловодни разноски.

В срока за обжалване на решението по делото е постъпила въззивна жалба, подадена от Д. М. Б.,ЕГН ********** с адрес гр. Б., ул. "*******" № * в качеството на ответник по гр.д.№2103/2024г. по описа на Районен съд – Дупница чрез адв.Е. П..В подадената жалба се твърди неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на обжалвания съдебен акта, при допуснати съществени процесуални нарушения както в противоречие с трайно установената практика.Сочи отсъствие на извършен доклад по чл.146 ГПК, необоснованост на извода за Договор за банкова карта, по който въззивникът е кредитополучател, който не е издължил задълженията си към предишния кредитор, отсъствие на мотиви, не е направена преценка на доказателствата, не са направени фактически констатации, липсват изводи. В отсъствие на изготвен погасителен план изводът, че въззивникът не е погасил задълженията си съгласно този план се оспорва, като необоснован.Потвърждава се оспорване на представените с исковата молба доказателства – Договор за кредит „Бяла карта“№508202 с дата 17.06.2017г., Приложение №1 към Договор за кредит „Бяла карта“ от 17.06.2017г.- , Общи условия и анекси, както и представения Рамков договор за продажба, за прехвърляне на вземания – отказът на първоинстанционния съд да задължи ищеца да представи оригинали на тези договори се оспорва като 1 неправилен.Неясно от изложението в исковата молба според ответника е твърдението, кога ответницата е получила и получила ли е кредитна карта , активиране ли е сочената карта, кога и по какъв начин ответницата е получила пин код, без който същата не може да се ползва.Неясно за длъжника е обстоятелството, ако се приеме, че договорът е сключен на 17.06.2017г. какъв е срокът му на действие , не е ясно блокирана ли е картата , за да се направи извод от кой момент евентуално би се следвало някакво плащане/ главница , лихва за забава и би било наличие облигационно правоотношение.Въззивникът твърди неяснота за обстоятелството прекратен ли е Договора за кредит и кога, какъв е размерът на евентуално отпуснатия кредит , какъв е размерът на месечните вноски , с каква банкова сметка е обвързана посочената бяла карта, какви суми са усвоени от ответницата , какви суми са постъпили по сметката , какви задължения се покриват с тях ( главница, лихва, разноски) и какъв е техният евентуален размер.Оспорва се надлежно уведомяване за извършената цесия, приложено с исковата молба уведомление, без да е ясно какво е съдържанието на изпратената пратка, дали тя е получена, с оглед представената обратна разписка, в която е отразено, че не е потърсена, като счита, че към момента на депозиране на заявлението цесията не е била съобщена на длъжника.Твърди, че по Договора съгласно която „кредитодателят се е задължил да предостави на кредитополучателя револвиращ кредит в максимален размер на 300 лв, под формата на разрешен кредитен лимит, не е ясно дали издадената кредитна карта е била получена от ответника, дали е била активирана, че са извършвани транзакции на основание предоставения кредитен лимит( в какъв размер е лимита).Клаузите от договора според въззивника са общи, неконкретизирани и неясни от които не се установява изпълнение от страна на кредитора и неизпълнение от кредитополучателя.Съгласно представените анекси, анекс 22.08.2018г. кредиторът е трябвало да предостави на кредитополучателя револвиращ кредит в максимален размер на 800 лв, искането за заплащане на главница надхвърляща тази сума счита за неоснователно.Платежна карта и Пин код съгласно Анекс от 09.06.2022г. според въззивника не са получени.Доколкото представения Договор за револвиращ кредит има характер на потребителски кредит по чл.9 и сл. ЗПК и условие за неговата действителност са императивните изисквания уредени в ЗПК, то първоинстанционният съд според жалбоподателя е следвало да направи цялостна проверка за наличие на основание на недействителност на сключения Договор , не е направил такава проверка поради което е постановил незаконосъобразен съдебен акт.Позовава се на обстоятелството, че проверката за действителността на Договора е служебна ,тъй като нормите уреждащи нищожността са от императивен характер, за които съдът следи служебно и предвид действието на чл.6, пар.1 от Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993г., относно неравноправни клаузи в потребителски договори, съгласно чл.7, ал.3 ГПК.При преценка на действието на Договора между страните според въззивника следва се имат предвид и разпоредбите на ЗЗП.За задължение за служебна проверка за нищожност на Договора се позовава и на съдебна практика – решение №384/02.11.2011г. ВКС гр.д. №1450/2010г., І г.о и решение №23/07.07.2016г. постановено по т.д. №3686/2014г. ВКС, І т.о.Потвърждава възраженията от първоинстанционното производство, за недоказаност настъпила изискуемост на вземането, към момента на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение , като се има предвид, изрична разпоредба от ЗПК предвиждаща, че срокът на предизвестието за прекратяване на договора е двумесечен, а в приложеното уведомително писмо не е предвидена възможност за плащане в 2 – месечен срок, нито изявление за прекратяване на договора след изтичане на двумесечния срок от получаването, то според жалбоподателя не може да ползва въззивника изготвено за целите на настоящото производство и единствено по отношение на сключената цесия.По смисъла на процесния договор за кредит свързан с предаване на дължимата сума на основание 2 чл.240, ал.1 ЗЗД, в тежест на ищеца според въззивника е да докаже валиден договор за потребителски кредит, с посоченото в исковата молба съдържание , размера и изискуемостта на исковите суми, което не е направено.Потвърждава искането за разсрочване на вземането на равни вноски, считано от влизане в сила на постановеното решение до окончателното изплащане на задължението( чл.241 ГПК и т.14, ТР №4/2013г. 18.06.2014г. ОСГТК ВКС) като се позовава и на Служебна бележка изх.№21/04.12.2024г. издадена от „Миривал“ ЕООД, за получените от ответницата месечни доходи.Договорите според жалбоподателя не са в съответствие с предвиденото в Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити,съгласно Приложение №2, чл.5, ал.2 от ЗПК, чл.5, ал.1 ЗПК – твърди, че с исковата молба не е представен Стандартен европейски формуляр, преди подписване на договора не е била предоставена информация за сравняване на различни предложения във формата на стандартен европейски формуляр, съобразно чл.5, ал.2 вр. с ал.1 от ЗПК, несъответствие с изискването съгласно посочената норма и ЗПК.Договорът според въззивника следва да е в съответствие с изискването на чл.10, ал.1 ЗПК – в писмена форма, на хартиен или друг траен носител по ясен и разбираем начин , всичките му елементи да са представени с еднакъв по вид, форма и размер шрифт не по малък от 12 , в два екземпляра – по един за всяка от страните по договора.Според предвиденото в ал.-2 кредиторът не може да изисква и да събира от потребителя каквото и да било плащане, лихви, такси, комисиони или други разходи , свързани с Договора за кредит – които не са предвидени в същия счита, че представените договори – Договор за кредит и Рамков договор не отговарят на изискването на чл.10 ЗПК и са недействителни.Договорите не са в съответствие и с предвиденото в чл.10а, ал.4 тъй като видът , размерът и действието за което се събират такси и/или комисиони, трябва да бъдат ясно и точно определени в Договора за кредит, което не е направено.Поддържа несъответствие с изискванията на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1 т.7-12 и 20 и ал.2 и чл.12, ал.1 т.7-9, клаузата на чл.4.2 от договора неравноправна, доколкото уговореното е в противоречие с ЗЗП“върху усвоения размер на кредита Кредитополучателя дължи дневен лихвен процент в размер на 0.12%.Лихвата с е изчислява всеки ден върху усвоената и непогасена главница, като за изчисляването и се приема, че календарния месец е с продължителност 30 дни.Допуснат е анатоцизъм, при олихвяване на погасителните вноски.В договора според жалбоподателя не са посочени елементите от същественото му съдържание, в нарушение на чл.12, ал.1 т.7-11 от ЗПК не е посочен общия размер на отпуснатия кредит, лихвения процент на кредита ,ГПК по кредита, дължимите такси , какви суми се погасяват с минимална месечна вноска.Доколкото е посочен фиксиран годишен лихвен процент ( чл.4 от 4 договора) ГПР на разходите е 45.94 %.Счита, че като се имат предвид разпоредбите на чл.11, ал.1 т.10 ЗПК предвиждаща, че Договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език, съдържа ГПР и общата сума дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора, при посочване на взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите.Както Годишния процент на разходите изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи и ли бъдещи( лихва, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид в.т.ч и тези дължими на посредници при сключване на договора) изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит, изчислени по формула съгласно Приложение №1, като вземат предвид посочените общи положения и допълнителни допускания, счита, че необходимо е в ГПР да бъдат описани всички разходи, които трябва да заплати длъжника, поставянето му в положение да тълкува клаузите на договора и да преценява кои суми ще дължи, според жалбоподателя не е в съгласие със законовите изисквания.Поставя го в неравностойно положение, да не знае какво е оскъпяването му по договора.Посочване само размера на ГПР без 3 включените в него компоненти, препятства проверката дали тези компоненти са в съответствие с разпоредбата на чл.19, ал.1 ЗПК.Законовата цел на потребителя да се предостави пълна, точна и максимално ясна информация за разходите, които следва да направи във връзка с кредита , за да може да направи информиран и икономически обоснован избор дали да го сключи сочи според въззивника, че в договора следва да е посочено не само цифрово , какъв годишен процент от общия размер на предоставения кредит представлява ГПР , но и изрично, изчерпателно да бъдат посочени всички разходи , които длъжникът ще направи, отчетени при формиране на ГПР.Посочен ГПР, като процент -45.9% , без основни данни, послужили за неговото изчисляване и посочен годишен лихвен процент по заема -43.2 % не са в съответствие със законовите изисквания.Непосочването на ГПР, включващ всички предвидени в чл.3, буква“ж“ от Директивата разходи, съобразно практиката на Съда на Европейския съюз – т.1 от Решение от 21.03.2024г. дело С-714/22 срещу „Профи кредит България“ ЕООД , чл.3, б.“ж“ от Директива 2008/48/ ЕО на Европейския парламент и на съвета от 20.04.2008г. относно договорите за потребителски кредит и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета и Съгласно т.2, чл.10 , параграф 2 , б.“ж“ и 5 чл.23 от Директива 2008/48 обуславя Договорът да се счита освободен от лихви и разноски , така, че обявяването на неговата нищожност да води единствено до връщане от страна на съответния потребител на предоставената в заем главница.Тъй като посочването на ГПР е особено съществена за интересите на потребителя част от сделката, неяснотите, вътрешно противоречие или подвеждащо оповеставяне на това изискуемо съдържание е порок, който на основание чл.22 ЗПК изключва извод за валидността на сделката.Посочването в Договора на по – нисък от действителния ГПР представлява според същия невярна информация, която следва да се окачестви като нелоялна и по- конкретно заблуждаваща търговска практика, съгласно чл.68г, ал.4 ЗЗП вр. с чл.68д, ал.1 ЗЗП.Такава клаузи създава невярна представа за оценка на действието на разпоредбата нва чл.19, ал.4 ЗПК и не му позволява да прецени реалните икономически последици от сключване на договора.Този индекс, който не се уговаря между страните, а представлява израз на стойност, която се изчислява съгласно изискванията на Приложение 1 ЗПК , въз основа на уговорените плащания, когато е по – малка от действителната, когато превишава ограничението на чл.19, ал.4 ЗПК, представлява неизпълнение на задължението по чл.11, ал.1 т.10 ЗПК.Счита за нищожни и клаузите на чл.3, ал.4, чл.6, чл.7 и чл.8 от Договора, предвиждащи, че за усвоената сума по кредита, кредитополучателят дължи договорна лихва, посочена в договора, която се изчислява ежедневно( чл.8, ал.2).След като с подписването на Договора, кредитополучателят се е задължил да върне на Кредитодателя усвоения кредит, ведно с начислената договорна лихва, законна лихва за забава, неустойка за неизпълнение на договорни задължения и разходи за събиране по чл.21, ал.4 и ал.5 от Договора и всички такси, дължими съгласно Тарифата, в случай,че такива са начислени( чл.12, ал.1 и ал.2).В чл.12, ал.1 е предвидено, че при непогасяване на текущото задължение на уговорения падеж, кредитополучателят е длъжен да представи обезпечение по чл.15, както и да заплати сума в размер на 15% от максималния кредит лимит, която да послужи за частично погасяване на задълженията му в срока по чл.15 от договора, а именно 3 дни, като обезпечение – поръчител , който да отговаря едновременно на изискванията на чл.15, ал.1 от Договора, съгласно чл.15, ал.4 от Договора последното задължение се поражда за кредитополучателя при всеки отделен случай на забава в плащането на текущото задължение на падежа, неизпълнение на 6 задължението за предоставяне на допълнително обезпечение в 3 дневен срок, се санкционира с неустойка в размер на 10% от усвоената и непогасена главница, която е включена в текущото задължение за съответния месец, във всеки случай на забава, кредитополучателят дължи лихви за забава( чл.21, ал.4 ) – то тези 4 клаузи според същия са нищожни.Нищожни са и посочените в договора клаузи на чл.21, и поради несъответствие с изискванията на чл.11 ал.1 т.7-12 и т.20. С посочените разпоредби според жалбоподателя за заемополучателя се създават допълнителни парични задължения, без това да е ясно отразено в общия размер на подлежащите на връщане суми, представено като санкция за непредставяне на обезпечение.Клаузата за неустойка е в противоречие с добрите нрави, още при сключване на договора, е нищожна на основание чл.26, ал.1 във вр. с ал.4 ЗЗД, в тази част Договорът не е породил правно действие, а нищожността на тази клауза изключва задължение за неустойка.Уговорки които изключват или ограничават правата на потребителя, произтичащи от закона при пълно или частично неизпълнение или неточно изпълнение на договорни задължения, не следва да бъдат съпроводени със съдебна защита на кредиторите , позоваващи се на подобни договорни клаузи.След като възнаградителната лихва принципно, следва да е част от ГПР, то в Договора е налице и друг пропуск, тъй като не се съдържа описание на взетите предвид допускания, използвани при изчисляването му.Счита, че неясни са както компонентите, така и математическия алгоритъм, който формира годишно оскъпяване на кредита .Кредиторът според ответника, който при формиране цената на предоставения от него финансов ресурс е задал допълнителни компоненти, които го оскъпяват , то следва да е посочил ясно какво точно е включено в тях ( решение №266714 от 26.11.2021г.