Определение № 1079 от 08.04.2026, Софийски окръжен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1079 гр. София, 08.04.2026 г.

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на осми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ирина Р. Славчева

Членове:

Ивайло П. Георгиев

Лилия М. Руневска като разгледа докладваното от Ирина Р. Славчева Въззивно частно гражданско дело № 20261800500218 по описа за 2026 година

Производството е по чл. 278 от ГПК.

Подадена е частна жалба от „Кредисимо“ ЕАД, гр. София срещу определение № 787 от 31.10.2025 год. по гр.д. № 833/2024 год. по описа на РС-Елин Пелин, с което съдът е оставил без уважение молбата на дружеството за изменение на решение № 112 от 16.05.2025 год. по същото дело в частта за разноските, като неоснователна. Моли съда да го отмени и да постанови друго, с което да измени решението в частта за разноските, като намали присъдения адвокатски хонорар по реда на чл. 38 от ЗА в полза на пълномощника на ищцата Г. С. З. – адв. А. А. до размера от 650 лева за процесуално представителство по предявения осъдителен иск, като в останалата част – за процесуално представителство по предявените инцидентни установителни искове молбата за присъждане на разноски бъде отхвърлена като неоснователна.

Процесуалният представител на ищцата оспорва частната жалба.

Подадена е и частна жалба от „Кредисимо“ ЕАД, гр. София срещу определение № 788 от 31.10.2025 год. по същото дело, с което съдът е уважил молбата на адв. А. А. по реда на чл. 248 от ГПК и му е присъдил допълнително адвокатско възнаграждение в размер на 250 лева, предвид броя на проведените открити съдебни заседания и разпоредбата на чл. 7, ал. 9 от Наредбата за възнаграждения за адвокатска работа.

Процесуалният представител на ищцата оспорва частната жалба.

Настоящият съдебен състав, след преценка на доказателствата по делото и доводите на страните, намира за установено от фактическа страна следното:

С решение рег. № 112/16.05.2025 год. по гр.д. № 833/2024 год. Елинпелинският районен съд е прогласил за нищожни, на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД договор за потребителски кредит № 2159633 от 04.01.2020 год. и договор за потребителски кредит № 1

2692147 от 19.12.2022 год., сключен между страните по делото, по предявените искове от Г.

З. срещу дружеството-кредитодател. С решението ответникът е осъден да заплати на ищцата на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД сумата 7 710,44 лева, представляваща недължимо платена сума при начална липса на основание, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 02.07.2024 год. до окончателното изплащане. На основание чл. 78, ал. 1 вр. чл. 38, ал. 2 от ЗА ответникът е осъден да заплати на процесуалния представител на ищцата адв. А. сумата 1250 лева разноски за оказаната безплатна адвокатска защита, от които по 300 лева по установителните искове по чл. 26, ал.

1 ЗЗД и 650 лева по осъдителния иск по чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД. С молба от 18.06.2025 год. ответникът е поискал изменение на решението в частта на разноските, като присъденото в полза на процесуалния представител на ищцата адвокатско възнаграждение бъде намалено до размера от 650 лева. Счита, че работата на адвоката по предявените самостоятелни установителни искове за нищожност не е свързана с провеждане на самостоятелна линия на защита, а е изцяло включена в обема на вече проведеното доказване по главния осъдителен иск, както и че предявяването на самостоятелни инцидентни установителни искове за нищожност граничи със заобикаляне на закона и злоупотреба с право с цел присъждане на адвокатски хонорар в по-голям размер.

Софийският окръжен съд, като съобрази изложените в жалбата доводи и приложените доказателства, намира от правна страна следното:

Частната жалба е подадена в преклузивния срок за обжалване от активно легитимирана страна в процеса срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Разгледана съображения: по същество, частната жалба е неоснователна поради следните

Съгласно чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА адвокат може да оказва безплатно адвокатска помощ и съдействие на материално затруднени лица, а съгласно чл. 38, ал. 2 ЗА ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение, което съдът определя по размер и осъжда другата страна да го заплати. В случая на л. 235 по делото е представен договор за правна защита и съдействие, видно от който адв. А. и ищцата са се съгласили адвокатът да окаже на ищцата безплатно адвокатска помощ при условията на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА.

В производството пред ЕлПРС са предявени три обективно съединени иска: установителен иск за прогласяване нищожността на договор № 2159633 с материален интерес 1701,35 лева, за процесуално представителство по който минималното адвокатско възнаграждение възлиза на 470,13 лева; установителен иск за договор № 2692147 с материален интерес 8 877,05 лева, за който минималното възнаграждение е в размер на 1187,70 лева; и осъдителен иск с цена 7 710,44 лева при минимално адвокатско възнаграждение в размер на 1071,04 лева, като делото е разгледано в повече от две открити съдебни заседания, за което се дължи допълнително сумата 250 лева адвокатско възнаграждение, следователно минималното адвокатско възнаграждение, определено на 2 основание чл. 7, ал. 2, т. 2 и чл. 7, ал. 9 от Наредба за възнаграждения за адвокатска работа възлиза общо на 2 978,87 лева.

Настоящият състав споделя извода на първоинстанционния съд, че присъденото адвокатско възнаграждение се явява в справедлив размер и не следва да бъде намалявано допълнително под посочения в наредбата минимум. Действително, посочените в Наредба № 1/2004 г. минимални размери на адвокатските възнаграждения, към които препраща чл. 38, ал. 2 от ЗА, не са задължителни и не обвързват съда при извършване на преценката му за размера на дължимия адвокатски хонорар, като могат да служат единствено като ориентир при определяне служебно на възнаграждения, като същите подлежат на преценка от съда с оглед цената на предоставените услуги, като от значение са видът на спора, интересът, видът и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото /решение на СЕС от 25 януари 2024 г. по дело С-438/22/.

Настоящият въззивен състав намира, че определеният от първоинстанционния съд адвокатски хонорар в размер на 1250 лева по трите обективно съединени иска /чл. 2, ал. 5 от Наредбата/ не се явява завишен, напротив – съдът го е намалил, като същият е два пъти под минималния размер по наредбата. Предвид фактическата и правна сложност на делото, вида, броя и размера на исковете и положения от адвоката труд, настоящият състав намира, че възражението за прекомерност на определеното адвокатско възнаграждение е неоснователно, като същото не следва да бъде допълнително намалявано по реда на чл. 248 от ГПК.

Неоснователна е и подадената частна жалба срещу определение № 788/31.10.2025 год. Това е така, тъй като съгласно чл. 7, ал. 9 от Наредба № 1/09.01.2004 год. при защита по дело с повече от две съдебни заседания за всяко следващо заседание се заплаща допълнително по 250 лева. Съдът, като е взел предвид извършените от процесуалния представител на ищцата правни действия, както и явяването на пълномощника в три от проведените четири съдебни заседания, правилно е присъдил допълнително сумата 250 лева за адвокатско възнаграждение към вече присъденото такова в размер на 1250 лева.

Тъй като изводите на настоящата инстанция съвпадат с тези на районния съд, обжалваните определения следва да бъдат потвърдени.

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 787 от 31.10.2025 год. по гр.д. № 833/2024 год. по описа на РС-Елин Пелин, с което съдът е оставил без уважение молбата на „Кредисимо“ ЕАД, гр. София за изменение на решение № 112 от 16.05.2025 год. по същото дело в частта за разноските, като неоснователна.

ПОТВЪРЖДАВА определение № 788 от 31.10.2025 год. по гр.д. № 833/2024 год. по описа на РС-Елин Пелин, с което съдът е уважил молбата на процесуалния представител на ищцата Г. С. З. - адв. А. А. по реда на чл. 248 от ГПК и му е присъдил допълнително 3 адвокатско възнаграждение в размер на 250 лева, предвид броя на проведените открити съдебни заседания и разпоредбата на чл. 7, ал. 9 от Наредбата за възнаграждения за адвокатска работа.

Определението може да се обжалва в едноседмичен срок от връчването му на страните пред ВКС на РБ.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4