Протокол № 2098 от 22.11.2021, Окръжен съд - Варна

ПРОТОКОЛ

№ 2098 гр. Варна, 22.11.2021 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III А СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Даниела Ил. Писарова

Членове:

Светлана Тодорова

Диана К. Стоянова при участието на секретаря Мая Т. Иванова

Сложи за разглеждане докладваното от Диана К. Стоянова Въззивно гражданско дело № 20213100502425 по описа за 2021 година.

На именното повикване в 13:56 часа се явиха: след спазване на разпоредбата на чл. 142 от ГПК

Въззивникът „ТОПЛИНИ-ВАРНА“ ЕООД, редовно призован, не се представлява.

СЪДЪТ докладва постъпила молба с вх.№ 23599 от 17.11.2021 г. от пълномощника на въззивника – адвокат С., в която заявява, че не възразява по даване ход на делото.

Въззиваемият Н. АЛ. К. , редовно призован, не се явява, представлява се от адвокат Д.А., редовно упълномощена и приета от съда от днес.

Адв. А.: Моля да дадете ход на делото.

СЪДЪТ намира, че не са налице пречки по хода на делото предвид редовното призоваване на страните, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ГО ДОКЛАДВА съгласно Определение № 3588 от 11.10.2021 г.

Производството е по реда на чл.259 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба вх. №292345/28.06.2021г. от „ТОЛИНИ – ВАРНА“ ЕООД, ЕИК 201549527, със седалище и адрес на управление гр.

1

Варна, ул. „Ген. Паренсов” № 28, ет. 3, ап. 23 срещу решение №261924/11.06.2021г., постановено по гр.дело № 5993/2020г. на Варненския районен съд в частта, в която е осъден въззивника да заплати на Н. АЛ. К., ЕГН **********, с адрес гр. Варна, ул. „Топола“ № 17, ап. 12, сумата от 979,80лв., представляваща неустойка, дължима на основание раздел т. 6.1 от Предварителен договор за покупко-продажба и строителство на недвижим имот от 22.10.2018 г. за периода 30.12.2019 г. – 02.04.2020 г.

В жалбата е изложено становище за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното решение. Посочва се, че неправилно първоинстанционният съд е сложил знак за равенство между завършване на строителството като фактическо действие и „въвеждане на сградата в експлоатация“, което е документално установяване на фактическото действие. Поддържа се твърдението, че сградата е довършена фактически към датата посочена в договора – 30.12.2019г. Неправилно също са кредитирани показанията на част от свидетелите, като са игнорирани тези на св. К., който е полагал асансьорните уредби в сградата. Аргументира се, че сертификатът за контрол на асансьора е от 19.12.2019г., като предвид технологията на поставянето на тези уредби изисква вече довършени общи части. На следващо място се посочва, че завършването на строителството е установено с писмени доказателства за „закриване на строителните дейности“, които изрично са посочения в протокол обр.15.

Изложени са възражения за начина на определяне на дължимата неустойка. Излага, че липсват мотиви как съдът е формирал стойността на незавършените строително монтажни работи в общ размер от 11708.36лв., въпреки, че е посочил, че се дължи неустойка от 16.33лв. на ден. От това следва, че крайната сума, за която е уважен иска е невярна. Допълните се въвежда довод, че при евентуално изчисляване на неустойката следва да се вземе стойността само недовършените общи части на ищеца – 6.2767%, на които той е собственик.

Изложените аргументи в посока на твърдението, че дори и дружеството да е било в забава, тя не се дължи по негова вина.

Въззивникът моли съда да се отмени първоинстанционното решение в обжалваната част и да се постанови друго, с което да се отхвърли предявения иск.

2

В срока по чл.263, ал.2 от ГПК е постъпил отговор от насрещната страна по жалбата Н. АЛ. К., в който се застъпва становище за неоснователност на подадената жалба и за правилност, и законосъобразност на атакуваното решение.

По изложените съображения се моли въззивният съд да потвърди първоинстанционното решение.

Съдът е сезиран и с въззивна жалба вх. №294648/20.07.2021г. от „ТОЛИНИ – ВАРНА“ ЕООД, ЕИК 201549527, със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. „Ген. Паренсов” № 28, ет. 3, ап. 23 срещу решение №262121/29.06.2021г., с което е допуснато поправка на очевидна фактическа грешка в решение №261924/11.06.2021г., постановено по гр.дело № 5993/2020г. на Варненския районен съд, след „за периода 30.12.2019г. – 02.04.2020г.“ да се чете „в размер на 0.1% от стойността на незавършената част от строителството в размер на 16328.35лв. за всеки ден забава в периода 30.12.2019г. до 27.02.2020г.“.

В жалбата е изложено становище за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното решение. Сочи се, че поправяне е извършено на записаната в мотивите на решението сума от 11708.36лв. на 16328.35лв. Отделно от това съгласно новият диспозитив са налице вече два периода на неустойката, която е присъдена.

По изложените съображения се моли въззивният съд да отмени решението за допускане на очевидна фактическа грешка.

Адв. А.: Поддържам отговора. Оспорвам подадените жалби срещу решенията на съда. Нямам възражения по проекто-доклада. Няма да соча други доказателства. Представям списък на разноските по чл.80 от ГПК и договор за правна помощ.

СЪДЪТ констатира, че не са направени доказателствени искания и с докладваната в днешно съдебно заседание молба от въззивника чрез адвокат С..

СЪДЪТ счете делото за изяснено от фактическа страна, поради което О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ

Адв. А.: Уважаеми окръжни съдии, моля да потвърдите обжалваното 3 решение на Варненски районен съд. Считам, че същият правилно е възприел и тълкувал процесния договор и клаузите за неустойка. Законосъобразно и правилно е определил дължимото обезщетение на доверителя ми, поради което Ви моля да го оставите в сила и да отхвърлите жалбата.

СЪДЪТ обяви, че ще се произнесе с надлежен съдебен акт в законния срок.

Протоколът е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 13:59 часа.

Председател: _______________________

Секретар: _______________________

4