Решение № 5586 от 07.04.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 5586 гр. София, 07.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 119 СЪСТАВ, в публично заседание на трети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: .................... при участието на секретаря .................. като разгледа докладваното от .................... Гражданско дело № 20211110135239 по описа за 2021 година иск на застраховател, който е платил на застрахования застрахователното обезщетение и е встъпил в правата му срещу застрахователя на причинителя на вредата по застраховка „Гражданска отговорност“ с правно основание чл. 213 от отменения Кодекс за застраховането, разгледан по реда на Общия исков процес, уреден в част ІІ на същия кодекс.

Ищецът-застраховател .............................., твърди, че сключил застрахователен договор по имуществена застраховка ....................... На .......................... настъпило застрахователно събитие: авария в елементите на главното разпределително табло на застрахована сграда. Аварията настъпила в следствие на токов удар (аварийно спиране) и смущение на електроподаването в електропреносната мрежа. Ищецът поддържа, че работниците на ответното дружество имат задължение да предотвратяват подобни аварии.

Ищецът твърди още, че изплатил на застрахования сумата от ....................... застрахователно обезщетение, като направил и лева ликвидационни разноски, след което встъпил в правата на увреденото лице до размера на платеното. Ответникът ...................., обаче не платил на ищеца претендираните общо ..........................

Искането е съдът да постанови решение, с което да осъди ответника да плати на ищеца следните суми:

........................., платени от ищеца като застрахователно обезщетение по имуществена застраховка „Всички рискове на имуществото“;

...................... обезщетение за забава върху посочената сума за времето от ...................... включително; направените по делото разноски.

Ответникът оспорва иска. Твърди, че е енергийно предприятие, което осъществява дейност по пренос на електрическа енергия, а не дейност по електроподаване в електропреносната мрежа.

1

Електроподаването се осъществявало от друго лице – операторът на електроразпределителната мрежа .......................... Трафопостът не бил собственост на ответното дружество. Вредите нямало да настъпят, ако съоръженията, захранващи обекта, са били в изправност и надлежно защитени.

1. СЛЕД ПРЕЦЕНКА НА СЪБРАНИТЕ ПО ДЕЛОТО ДОКАЗАТЕЛСТВА И ДОВОДИТЕ НА

СТРАНИТЕ СЪДЪТ ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНА СЛЕДНАТА ФАКТИЧЕСКА

ОБСТАНОВКА:

1. По сключването на застраховката „Всички рискове на имуществото“ :

На година ищцовото застрахователно дружество и „....................., сключват имуществена застраховка часа на година до часа на година. За горното явства застрахователна полица №......................., представена по делото с исковата молба.

Ползването на застрахованата сграда и трафопостът е разрешено на 30. XI. 2010 година с Разрешение за ползване, издадено от Дирекцията за национален строителен контрол под №......................., представено по делото с исковата молба.

2. По настъпването на застрахователното събитие:

На .......................... в часа електрическото захранване в застрахованата сграда е спряно аварийно, в следствие на което настъпва токов удар. Застрахованият уведомява ищеца за настъпване на застрахователното събитие на година с искане за оценка по застраховка, представено по делото с исковата молба.

На ....................... ...................... изпраща до застрахования писмо с изходящ №............................, с което го уведомява, че на .......................... е имало едно смущение в електропреносната мрежа, собственост на ответното дружество. Писмото е представено по делото с исковата молба.

На година комисия, определена от ищеца, извършва оглед на застрахованото имущество.

При огледа са установени увреждания на аресторната защита, автоматичното включване на резерва и настройката на помпената станция за питейна вода. За огледа е съставен констативен протокол, представен по делото с исковата молба.

3. По изплащането на застрахователното обезщетение:

На година ищецът изплаща на собственика на застрахованото имущество сумата от ........................ За горното обстоятелство явства представено по делото с исковата молба преводно нареждане за кредитен превод от същата дата.

На година ищецът изпраща на ответника писмо с изходящ №3108089634, с което заявява за възстановяване процесната щета. Писмото, както и известието за доставянето му, са представени по делото с исковата молба.

4. Данни, почерпани от експертното заключение:

По делото е допусната автотехническа експертиза, чието заключение е представено в съда на година от вещото лице инженер В. И. С.. Видно от заключението на процесната дата възниква авария в елементи и съоръжения на в главното разпределително табло и в автоматиката за управление на инсталациите на застрахованата сграда в следствие на токов удар. В резултат част от съоръженията са повредени. Поправката на щетите възлиза на лева, а ликвидационните разноски възлизат на лева. на процесната дата няма регистрирано изключване в

2 електропреносната мрежа. Към процесната дата гаранционният срок на главното разпределително табло не е изтекъл.

2. С ОГЛЕД НА ГОРНОТО ОТ ПРАВНА СТРАНА СЪДЪТ СЧИТА, ЧЕ:

1. По иска за възстановяване на платеното от ищеца застрахователно обезщетение :

Съгласно чл. 213 от Кодекса за застраховането с плащането на застрахователно обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата – до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне.

Регламентираното с тази норма право е регресно по своя характер, суброгационно право.

В хода на производството по иск с такава квалификация следва да бъде установено наличието на валидно правоотношение между пострадалия и застрахователя и заплащането на застрахователно обезщетение от страна на застрахователя в полза на пострадалия, в изпълнение на задълженията му по застрахователното правоотношение. Следва да бъдат установени елементите от фактическия състав на деликта: възлагане на работа от страна на ответното дружество; противоправно поведение (действие или бездействие) на служителите и работниците на ответника при или по повод изпълнението на тази работа; увреждане на имущество, застраховано от ищеца; причинна връзка между тях.

В областта на гражданската отговорност за вреди вината се предполага до доказване на противното, тъй като застрахователят встъпва в онези права, които обезщетения от него пострадал има срещу ответника. Пострадалият има права по отношение на увредителя, само ако са осъществени елементите от фактическия състав на деликта. В тежест на доказване на ищеца са и причинната връзка на застрахователното събитие с вредоносния резултат, както и видът и размерът на претърпените вреди.

Страните не спорят, а и от писмените доказателства по делото се установява, че застрахованата от ищеца сграда е свързана с електропреносната мрежа, собственост на ответното дружество.

На .......................... настъпило смущение в електропреносната мрежа в следствие бездействието на служителите на ответното дружество, които не изпълнили задълженията си да го предотвратят, смущението довело до аварийно спиране на електрическото захранване в застрахованата сграда, в следствие на което настъпва токов удар. В резултат на това противоправно поведение са причинени имуществени вреди на собственика на застрахованата от ищеца сграда. Горните обстоятелства се установяват от експертното заключение.

Собственикът на сградата имал валидна имуществена застраховка при ищеца, който го обезщетил за причинените му вреди. Горното се установява от представените от ищеца писмени доказателства, като размера на вредите се установява и от експертното заключение. Съдът приема, че размерът на вредите възлиза на сумата от ............ лева. От тях съдът следва да присъди търсените с исковата молба ..........................

По изложени съображения съдът приема, че следва да уважи предявения иск като основателен.

2. По възраженията на ответното дружество:

3

Основните възражения на ответника са следните:

Щетите се дължали на смущения в подаването на електрическа енергия, а не дейност по електроподаване в електропреносната мрежа. Електроподаването се осъществявало от друго лице – операторът на електроразпределителната мрежа ..........................

Трафопостът не бил собственост на ответното дружество. Вредите нямало да настъпят, ако съоръженията, захранващи обекта, са били в изправност и надлежно защитени.

В писмените бележки са развити и съображения, че увреденото имущество не било предмет на застрахователния договор.

За да се произнесе по възраженията на ответника, съдът взе предвид обсъденото по-горе писмо на ............. Според него на процесната дата е имало едно смущение в електропреносната мрежа, собственост на ответното дружество. Съдът предпочита това доказателство като подостоверно от експертното заключение в тази му част, каквото е и правомощието му според чл.

202 от Гражданския процесуален кодекс. Видно от констативно-съобразителната част на експертното заключение, за да стигне до такъв извод вещото лице е използвало писмо, изпратено от ответното дружество без никакви доказателства, представени с него. Предвид обстоятелството, че неучастващото в делото лице не е заинтересовано от изхода му, съдът дава вяра на изхождащия от него документ. Нещо повече, обстоятелството, че токовият удар е предизвикан от подаването, а не от пренасянето на електрическа енергия се твърди от ответника, затова доказването му е в негова тежест по силата на чл. 154 от Гражданския процесуален кодекс.

В тежест на ответната страна е доказването и на твърдението, че щетите настъпили в резултат на лошото стопанисване на трафопоста. По делото обаче не се събраха доказателства в такъв смисъл. Нещо повече, според експертното заключение към момента на настъпване на застрахователното събитие гаранционният срок на главното разпределително табло не е изтекъл.

На последно място съдът намира, че обекта на сключения от ответника застрахователен договор е цялата сграда. За валидността на договора не е необходимо всички нейни елементи и съоръжения да са описани подробно.

По изложените съображения съдът не приема доводите на ответната страна.

3. По иска за обезщетение за забава :

Ищецът претендира лихва върху тази сума за времето от ...................... включително.

Според изчисление с помощта на калкулатор – лихви от електронната страница calculator.bg за посочения от ищеца период мораторната лихва върху сумата от ......................... възлиза на лева.

Предвид уважаването на главния иск, съдът приема, че следва да уважи и предявения акцесорен иск за сумата от 1 877.96 лева, а за горницата до ...................... – да го отхвърли.

3. ПО РАЗНОСКИТЕ:

Ищецът е заплатил разноски в размер на общо лева ( лева за държавна такса, лева възнаграждение за вещото лице и лева за юрисконсултско възнаграждение, чийто размер се определя от съда по силата на чл. 78, ал. 8 от Гражданския процесуален кодекс), за които представя списък по чл. 80 от Гражданския процесуален кодекс още с исковата молба, както и устно в открито съдебно заседание. Ответното дружество също е направило разноски в общ размер на лева ( лева за възнаграждение на вещо лице и лева за юрисконсултско възнаграждение, чийто размер се определя от съда по силата на чл. 78, ал. 8 от Гражданския процесуален кодекс), за които 4 представя списък по чл. 80 от Гражданския процесуален кодекс.

Предвид съотношението между уважената и отхвърлената част от иска на ищеца следва да се присъдят разноски от лева, а на ответното дружество – от лева.

Водим от изложеното до тук, на основание чл. 49 от Закона за задълженията и договорите във връзка с чл. 213 от отменения Кодекс за застраховането , съдът РЕШИ:

1. ОСЪЖДА ...................., да плати на .............................., следните суми: