Решение № 449 от 06.12.2024, Районен съд - Смолян
- Съд
- Районен съд - Смолян
- Дело
- Гражданско дело 1211/2024
- Вид
- Решение № 449
- Подписан
- 06.12.2024
- В сила
- 06.12.2024
- Състав
- Гергана Кузманова
Цитирани разпоредби
- чл. 11 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
- чл. 14 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
- чл.14 ал.1 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
- чл.14,ал.1,т.1 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
- чл.14,ал.6 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
РЕШЕНИЕ
№ 449 гр. Смолян, 06.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СМОЛЯН в публично заседание на осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Гергана Кузманова при участието на секретаря *** като разгледа докладваното от Гергана Кузманова Гражданско дело № 20245440101211 по описа за 2024 година
Производството е по чл.14 ал.8 във вр. с ал.6 от ЗСПЗЗ.
Жалбоподателят К. Р. С. е останал недоволен от Решение № *-5/*г., постановено от *, с което е постановен отказ да се поправи явна фактическа грешка в Решение №**. на *Смолян относно псочения като собствени наследници на * * вместо наследници на К. * С..
Жалбоподателят излага съображения, че решението е незаконосъобразно, поради това, че в противоречие с материалният закон административният орган е отказал да поправи допуснатата явна фактическа грешка, въпреки противоречието между формираната му воля да се уважи искането за възстановяване на заявените имоти на наследниците на К.
С. и формулираният диспозитив на решението от 1996г. С решението, административният орган не се е произнесъл по алтернативно заявеното пред него искане.
Фактическата обстановка, на която жалбоподателят се позовава и която не е съобразена от административният орган е следната: Със заявление вх.№*/27.02.1992г. един от наследниците на К. * С., б.ж. на с.*, починал на 31.10.1947г. - К. * С. (по право на заместване от своя баща * * -т. 4 и т.4.2 от Удостоверението за наследници), който К. * С. също е починал на 14.06.2023г. (наричан по-долу“ заявител“)е поискал да бъдат възстановени по реда на ЗСПЗЗ притежаваните от наследодателят ни земеделски имоти , описани подробно в заявлението и съгласно представените за това доказателства. В заявление с вх.№*/27.02.1992г., лицето изрично е посочило , че желае признаването, респ. възстановяването на бившата собственост на притежаваните имоти като наследник на * * и на К. * С., съответно изрично е посочил, че подава заявлението си, в качеството си на наследник на „* * негов баща И на „К. * С. последният починал на 31.10.1947г. за което е представил, респ. позовал се е на приложеното в преписката Удостоверение за наследници изх.№*/20.12.1991г., издадено от Кметство * на общият ни наследодател К. * С., починал 1 през 1947г. . Не остава съмнение, че заявителят е поискал възстановяването на бившата собственост на „общия ни наследодател“ . За това се е позовал на представените доказателства за бивша собственост на същия, в т.ч. Удостоверение изх.№839/12.02.1992г. на кмет на с.*, Удостоверение изх.№*/29.01.1992г., Декларация за непокрити имоти , продавателни договори и др. ,в които изрично са описани притежаваните от К. * С. имоти , в т.ч. вписани в декларацията от 1944г. за притежавани земеделски имоти. С решение по чл.18ж, ал.1 от * * Смолян, признава правото на възстановяване на описаните имоти , като макар в графа „собственик“ да посочва „* **“, вероятно заради посочването му като пряк наследодател в заявлението, при изброяване на наследниците -собственици отразява действителните собственици - наследниците на общия наследодател К. * С. , в лицето на *** *, * **, * * С*ва, К. * Су*, * *а С.а. При издаването на решението за признаване правото на възстановяване на бившата собственост по чл.18ж от * при изписване на титуляра на собствеността е посочен * *, но са отразени вярно наследниците на К. * С., поч.1947г. като правоимащи собственици -наследници на бившия собственик. Тази явна фактическа грешка е пренесена и в издаденото въз основа на първичното решение, Решение №*/12.07.1992г. на * Смолян,издадено по цитираното горе заявление, като е посочено , че имотите се възстановяват на наследниците на * *. В административният акт Решение №*/12.07.1992г. на * Смолян, понастоящем * Смолян е допусната явна фактическа грешка по см. на чл.14,ал.6 от ЗСПЗЗ , съгласно която разпоредба „* може да поправи по свой почин или по молба на заинтересуваните лица допуснатите в решението по този член явни фактически грешки.“ Съгласно чл.14,ал.1,т.1 от ЗСПЗЗ * се произнася с решение за възстановяване на правото на собственост върху земи в съществуващи или възстановими на терена стари реални граници, като в решението се описват размерът и категорията на имота, неговото местоположение (граници, съседи) и ограниченията на собствеността с посочване на основанията за това.
Към решението се прилага скица на имота.......... когато с решението се възстановява правото на собственост върху земеделска земя на починал собственик, решението се издава общо за неговите наследници, а техните дяпове се определят Закона за наследството, без да се посочват в решението.
Според жалбоподателя явната фактическа грешка се състои в неправилното посочване на наследодателят -бивш собственик „* *“, вместо „К. * С.“. Според него до тази ЯФГ или техническа грешка се е стигнало поради объркване породено от съвпаденията в имената на общият наследодател „К. * С.“, починал през 1947г. с името на заявителя „К. * С.“, който е наследник на първия по право на заместване, а и заради посочването в заявление вх.№*/27.02.1992г. , на двете качества на заявителя - пряк наследник на * *, починал на 16.06.1986г. и наследник по право на заместване на К. * С., починал 1947г. , който в действителност е бившият собственик. За наличието на Явна фактическа грешка по см. на чл.14,ал.6 от ЗСПЗЗ , може да се направи извод и от следните факти: В решението по чл. 18ж от * е признато правото за възстановяване на всички наследници на общия наследодател, административният орган се е произнесъл с решение за уважаване на искането, а искането е за възстановяване на бившата собственост на общия наследодател К.
2
* С. починал през 1847г. , а не на наследодателят * *, който е само едно от петте деца на бившият собственик, всички документи, удостоверяващи бившата собственост описват имота като бивш имота или бивша собственост на наследниците на К. * С. , починал 1947г., заявителят К. * С. със съвпадащи имена на общият наследодател К. * С., изрично е заявил че прави искането си за възстановяване на бившата собственост от името на последния починал през 1947г. , а това значи и в полза на всички наследници преки и по право на заместване на починали собственик К. * С. починал през 1947г.
Изложената до тук фактология, не е съобразена от административния орган при постановяване на обжалваното решение, поради което моли съдът да постанови решение с което да отвени обжалваното решение на *-Смолян като се произнесе по същество за поправка на ЯФГ, алтернативно преписката да се върне ан адв.орган с указания за извършване на поправката.
В съдебно заседание жалбоподателят р.пр. не се явява. Поддържа жалбата чрез пълномощника си адв.В.*.
*-Смолян р.пр. не изпраща представител.
Съдът след преценка на изложеното в жалбата и като обсъди събраните по делото доказателства, намира жалбата като подадена в срок и от надлежна страна за процесуално допустима, а по същество за неоснователна по следните съображения:
От приложеното към преписка вх.№*/27.02.1992г. Удостоверение за наследници №*-1 ШЛ/ 29.08.2023г.,издадено от * е видно, че жалбоподателя К. Р. С. е един от наследниците на общия наследодател К. * С., б.ж. на гр.Смолян, починал на 31.10.1947г.
Общият наследодател към момента на смъртта си е оставил за свои наследници петте си децата:
1. * К.ова *, починала на 30.06.1999г., която след смъртта си се наследява от * *а *дъщеря, 2.* К.ова *, починала на 02.11.2022г., която се наследява от * –син, починал на 04.09.2013г., който след смъртта си се наследва от съпругата си * * * и децата си * и К. *.
3.*, починала на 20.10.2008г., която се наследява от децата си * и *.
4.* *, починал на 16.08.1986г., който се наследява от децата си К. * С., починал на 14.06.2023г. / наследява се от дъщеря си * К.о*а С.а/ и * *а *.
5. * *, починал на 17.11.1995г., който се наследява от децата си К. Р. С. и * Р.а *.
От заявлението е видно, че заявител по преписката е К. * С., ЕГН **********, син на * * -едно от децата на общия наследодател К. * С., починал на 31.10.1947г. Със заявлението са заявени имоти на * * и на К. * С., починал на 31.10.1947г.
Видно от писмените доказателства за собствеността на заявените имоти, приложени по преписката, пред административния орган е представено удостоверение от кметство с.* за притежавани земеделски имоти от наследници на К. * С. , вписани в декларациите от 1949г.
3
С решение по чл.18 ж ЗСПЗЗ по протокол */22.02.1993г. е признато раво на възстановяване на собствеността на наследници на * * върху 69 земеделски имота в землището на с.*, общ.Смолян. В това решение като наследници на * * са посочени наследниците на общия наследодате К. * С..
С Решение №**. на * по чл.14 ал.1 от ЗСПЗЗ е възстановено правото на собственост на 23 земеделски имота в землището на с.*, общ.Смолян в полза на наследниците на * *.
С молба вх.№РД-2434/21.08.2024г. жалбоподателя К. Р. С. е поискал от * да се произнесе сс решеине по преписката, с което на основание чл.14 ал.6 от ЗСПЗЗ да се допусне поправка на явна фактическа грешка в Решение №**. в чоастта му, в която е посочен бившия собственик , в чиято полза се възстановява собствеността на имотите, като се отрази, че правото на собственост се възстановява в полза на наследниците на К. * С., б.ж. на с.*, починал на 31.10.1947г., вместо на наседниите на * *,.Алтернативно с решение по чл.14 ал.7а от ЗСПЗЗ.
С обжалваното решение №*-5/*г. * –Смолян е постановира отказ да поправи явна фактическа грешка в Решение №**. в частта в която е посочен като собственик наследници на * * и вместо него да се постанови, като собственик наследници на К. * С.. Мотивите за отказа, изложени в решението са,че решението в което се иска поправка на ЯФГ е изпълнено, погрешно формираната воля на административния орган не представлява ЯФГ, а порок на административния акт, който могже да бъде отстранен само по пътя на неговото обжалване. Преразглеждането на въпроса чрез обсъждането на даден факт или доказателство, които не са взети предвид при формиране на първоначалната воля на административния орган не е п оправка на ЯФГ, а постановяване на ново решение със съвсем различно съдържание и насоченост.
При така установеното от фактическа страна съдът направи следните правни изводи :
От събраните по делото доказателства безспорно се установи, че жалбоподателят е наследник на К. * С., починал на 31.10.1947г. и за него съществува правен интерес да обжалва решението на *-Смолян., с която е отказано да се допусне поправка на явна фактическа грешка в името на наследодателя, в полза на чиито наследници се възстановява собствеността на имотите с Решение №**.
Производството по ЗСПЗЗ, с което се възстановява правото на собственост върху земеделските земи е административно производство, което започва по заявление на лицата по чл. 10, т.е. на собствениците на земеделски земи или техните наследници, както е предвидено в чл. 11 от ЗСПЗЗ. Административния орган, пред който се подава заявлението и които е компетентен да се произнесе с решение по чл. 14 от ЗСПЗЗ, е съответната общинска служба по земеделие. Решението на административния орган е стабилен индивидуален административен акт, който има конститутивно действие и се разпростира както по отношение на обекта /земеделската земя/, така и по отношение на субекта, т.е. решението е актът, който легитимира като собственици лицата, на които се възстановява собствеността.
4
Действието на решението е за в бъдеще /в този смисъл е т. 1 от ТР № 1 от 1997 г. на ОСГК на ВКС и решение № 224 от 2001 г. на ВКС /.
Влезлите в сила индивидуалните административни актове се ползват със стабилитет.
Административният орган може да ги отменя, изменя, допълва или поправя по изключение, само при условията и предпоставките, изрично регламентирани в закона. Последващият административен акт следва да отговаря на изискванията за съдържание и форма на индивидуалните административни актове и при всички случаи органът е длъжен да изложи нарочни мотиви, в които да посочи установените от него факти и правни основания, въз основа на които пристъпва към отмяна, изменение или допълнение на своя предходен акт.