Решение № 3149 от 29.09.2023, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 3149 гр. Варна, 29.09.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 20 СЪСТАВ, в публично заседание на трети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Орлин Чаракчиев при участието на секретаря Ани Люб. Динкова като разгледа докладваното от Орлин Чаракчиев Гражданско дело № 20223110115265 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са от „Е. - Пр. Пр.” АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление гр.

В., бул. Вл. В. № *, В. Т. - Г срещу С. С. Ф., ЕГН **********, с адрес: гр. В., ж.к. Вл. В. № * кумулативно-обективно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК от вр. чл.79 и чл. 86, ал.1 от ЗЗД за приемане на установено между страните, че ответникът дължи на ищеца следните суми: сумата 234,44 лв., представляваща неплатена главница за ползвана ел. енергия, за което с а издадени фактури № № * г. и * г. за отчетен период 26.03.2021 г. – 25.05.2021 г. , за обект с абонатен № * и адрес на потребление в гр. В., ж.к.

Вл. В. № *, ведно със законната лихва върху главницата , считано от датата на подаване на заявлението в съда - 26.08.2022 г. до окончателното □ изплащане, сумата 27,34 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода 02.06.2022 г. 12.08.2022 г., за които суми е издадена Заповед № * г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, издадена по ч. гр. д. № * г. по описа на ВРС, XX -ти състав.

Ищецът твърди в исковата молба чрез юрк. Н. И., че ответникът и ищцовото дружество са в облигационни отношения при Общи условия за доставяне на ел. енергия за обект с абонатен № *, клиентски № *, находящ се в гр. В., ж.к. Вл. В. № *. Сочи, че съгласно чл. 17, т.2 от ОУ потребителят се задължавал да заплаща стойността на ползваната в имота ел. енергия в сроковете по чл. 26. Излага, че потребителят изпадал в забава след настъпване падежа на съответната фактура, без да е необходимо изпращането на покана. Поддържа, че на основание чл. 38 от ОУ потребителят дължи и обезщетение за забава в размер на законната лихва за всеки просрочен ден. В табличен вид сочи, че за процесното вземане за ел. енергия доставена за периода 26.03.2021 г. - 25.05.2021 г. е издадена фактури № № * г. и * г., с падеж 01.06.2021 г. и 01.07.2021 г. на стойност 100,64 лв., съответно 133,80 лв., върху която е начислено обезщетние за забава от общо 27,34 лв. Излага, че за процесните задължения е инициирал ч.гр.д. № * г. по описа на ВРС, по което в полза на ищеца е издадена Заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК. Излага, че срещу издадената в негова полза заповед за изпълнение е постъпило възражение по чл. 414 от ГПК, поради което за него е налице правен интерес от предявяване на процесните искове. Моли се за уважаване на предявените искове поради изложените аргументи. Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът С. С. Ф., чрез адв. В. Д., е депозирал 1 писмен отговор, с който оспорва исковете по основание и размер. Оспорва наличието на договорно правоотношение между страните за доставка на ел. енергия, по което ответникът да е потребител. Поддържа, че от справка от службата по вписванията, че се установява, че в процесния отчетен период 14.05.2021 г. - 12.06.2021 г. не е била собственик или ползвател на процесния обект на потреблените - имот в гр. В., ж.к. „В. В.” № *. Сочи, че не е потребител и в хипотезата на чл. 6, ал. 2 от ОУ. Оспорва доказателствената стсойност на представените писмени доказателства.

В проведеното открито съдебно ищецът с писмена молба поддържа изразеното становище по спора.

В о.с.з. ответникът не се явява, представлява се от назначения от съда особен предсатвител адв. В. Д., чрез която поддържа изразената позиция по съществото на спора.

След преценка на становищата на страните, събраните по делото доказателства, по вътрешно убеждение и въз основа на приложимия закон, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК вр. чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

За успешно провеждане на исковата защита в тежест на ищеца по делото е да установи в условията на пълно и главно доказване 1) че ответникът има качеството на потребител по договор за продажба на ел. енергия, 2) извършването на доставка на ел. енергия в посоченото количество и на твърдяната стойност, 3) надлежното измерване на количеството на доставена ел.енергия посредством метрологично годно СТИ, 4) изпадането в забава на ответника и размера на главното задължение и обезщетението за забава.

В случая по делото са спорни всички факти от по-горе разпределената тежест на доказване, включително наличието на облигационно правоотношение мжду страните, предвид изричното правоизключващо възражение на ответника направено в срока по чл.

131 от ГПК, че същият няма качеството на потребител по договор за продажба на ел. енергия.

В тази връзка спорното правоотношение по доставка на електрическа енергия на краен битов клиент намира правната си уредба в Закона за енергетиката.

Съгласно чл. 98а ЗЕ ищецът в качеството си на краен снабдител продава електрическа енергия на клиентите си при публично известни общи условия.

Според чл. 4, ал. 1 от Общите условия приети от Управителния Съвет на "Е. – Пр.

Пр." АД с протокол № *г. и одобрени с Решение ОУ-061/07.11.2007 г. на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, потребител на електрическа енергия за битови нужди е физическо лице - собственик или ползвател на имот, присъединен към електроразпределителната мрежа на „Е.Пр. Мр." АД, което ползва електрическа енергия за домакинството си, и е снабдявано и закупува същата от „Ен. – Пр. Пр. " АД.

На следващо място „битов клиент“ по смисъла на §1, т. 2а от ДР на ЗЕ е клиент, който купува електрическа енергия за собствени нужди, „потребител на енергийни услуги" съгласно § 1, т.41, б. „б“ на ДР на ЗЕ, е а) краен клиент, който купува енергия и/или б) ползвател на преносна и/или разпределителна мрежа за снабдяването му с енергия, а „краен клиент“ по смисъла на § 1, т. 27, б. „г“ е клиент, който купува електрическа енергия за собствено ползване.

От анализа на цитираните норми на ЗЕ и на ОУ на ДПЕЕ е видно, че „потребител” на доставяната от ищцовото дружество, в качеството му на краен снабдител, електричеса енергия и услуги по смисъла на ЗЕ и на ОУ на ДПЕЕ е собственика на имота или носителят на ограничено вещно право на ползване на обекта, снабдяван с ел. енергия.

С оглед на горното и доколкото ищецът е страната в процеса, която носи доказателствената тежест за установяване качеството „потребител“ на ответника, то и следва да докаже пълно и главно, че за отчетен период 26.03.2021 г. – 25.05.2021 г. последният е бил собственик или ползвател на енергоснабдения обект с абонатен № * и адрес на потребление в гр. В., ж.к. Вл. В. № *.

В тази връзка въпреки дадените с определението по чл. 140 от ГПК указания по реда на чл. 146, ал.2 от ГПК, че не сочи доказателства за качеството потребител на ответницата, до приключване на съдебното дирене по делото страната не е ангажирала такива.

До извод за обратното не водят и представените с исковата молба писмени 2 доказателства - фактури № * г., справка за потреблението през последните 12/24/36 месеца за кл. № *към 19.10.2022 г., извлечение за фактури и плащания за кл. № *към 17.10.2022 г., в които именно ответницата С. С. Ф. е посочена като потребител на ел. енергия за процесния обект на потребление. Визираните документи са частни свидетелстващи документи съставени от ищеца и обективиращи изгодни за него правнорелевантни факти, поради което доказателствената им сила не може да бъде противопоставена на ответната страна. Нещо повече.

Видно от представената от ответницата справка № *г. от Агенция по вписвания от Имотния регистър поддържан от Агенция по вписванията (л. 66), по неговата партида за периода 01.01.1993 г. до 28.02.2023 г. няма направени вписвания, отбелязвания и заличавания на сделка, по силата на която същата да е придиобила право на собственост спрямо процесния имот, а на основание чл. 6, ал.2 вр. чл. 2, ал.5, т.1 и т.2 от ЗКИР вписването в Имотния регистър е доказателство за обстоятелствата, за които се отнася, доколкото източникът на тези данни има доказателствено значение.

В обобщение, в рамките на настоящото производство не се установи по пълнен и главен начин ответницата да е собственик на енергоснабдения обект, нито титуляр на ограниченото вещно право на ползване, съответно потребител на ел. енергия за процесния имот.

Респективно не е доказан и първият кумулативно необходим елемент от фактическия състав на правото на ищеца да начисли и претендира от ответника процесната сума, а именно валидното възникване между страните на договор за продажба на електрическа енергия при общи условия. При това положение след като е твърдял, че е титуляр на спорното право, то ищецът е и страната по делото, която следва да понесе неблагоприятните последици от неуспешно проведеното доказване на фактите годни да го породят, които се изразяват в цялостно отхвърляне на исковата претенция за реално изпълнение предявена от дружеството.

Поради неоснователността на главния иск, следва да се отхвърли и акцесорния за законната лихва върху главницата от депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК, както и за обезщетение за забава върху главницата за периода 02.06.2022 г. - 12.08.2022 г.

С оглед изхода на спора и обстоятелството, че е решен в полза на лице защитавано от особен представител съдът не присъжда разноски.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ОТХВРЪЛЯ предявените о т „Е. - Пр. Пр.” АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление гр. В., бул. Вл. В. № *, В. Т. - Г срещу С. С. Ф., ЕГН **********, с адрес: гр. В., ж.к. Вл. В. № * кумулативно-обективно съединени искове с правно основание чл. 422, ал.

1 от ГПК от вр. чл.79 и чл. 86, ал.1 от ЗЗД за приемане на установено между страните, че ответникът дължи на ищеца следните суми: сумата 234,44 лв., представляваща неплатена главница за ползвана ел. енергия, за което с а издадени фактури № № * г. и * г. за отчетен период 26.03.2021 г. – 25.05.2021 г., за обект с абонатен № * и адрес на потребление в гр. В., ж.к. Вл. В. № *, ведно със законната лихва върху главницата , считано от датата на подаване на заявлението в съда - 26.08.2022 г. до окончателното изплащане, сумата 27,34 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода 02.06.2022 г. 12.08.2022 г., за които суми е издадена Заповед № * г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, издадена по ч. гр. д. № * г. по описа на ВРС, XX -ти състав, като неоснователни.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________

3