Решение № 1449 от 09.02.2026, Административен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1449

Пловдив, 09.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Пловдив - V Състав, в съдебно заседание на трети февруари две хиляди двадесет и шеста година в състав:

Съдия:

НИКОЛАЙ ИНГИЛИЗОВ

При секретар ТАНЯ КОСТАДИНОВА като разгледа докладваното от съдия НИКОЛАЙ ИНГИЛИЗОВ административно дело № 20257180702638 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Делото е образувано по жалба на С. А. О., чрез адв.Ж. П. против ЗППАМ № 25-1030-000693 от 13.10.2025 г., издадена от Н. Г. към ОД МВР [област], Сектор „Пътна полиция“. В жалбата се излагат аргументи защо се приема същата за незаконосъобразна и неправилна. Иска се отмяната и.

В съдебно заседание жалбоподателят не се явява лично, представлява се от адв.П., който излага аргументи за отмяна на оспорената ЗППАМ и претендира разноски по делото.

Ответната страна не се представлява в съдебно заседание, взема становище по делото, като иска потвърждаване на издадената ЗППАМ. Претендират се разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение.

Пловдивският административен съд, след преценка на доказателствата по делото и становището на страните, както и след проверка за допустимостта и основателността на жалбата и за законосъобразността на оспорения административен акт, на основание чл. 168 ал. 1 от АПК и съобразно критериите по чл. 146 от АПК, счита жалбата за процесуално допустима, подадена в срок, а разгледана по същество - за основателна. Съображенията за това са следните:

Съгласно чл. 172 ал. 1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл. 171 т. 1 от ЗДвП се прилагат от ръководителите на службите за контрол по този закон, съобразно тяхната компетентност. Заповедта е издадена от компетентен за това орган –Н. Г. при ОД на МВР [област], Сектор „Пътна полиция“. Волеизявлението за налагане на принудителна административно мярка се обективира в заповед, която има характер на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 ал. 1 от АПК и се издава по реда на гл. V, раздел ІІ от АПК. Предпоставка за издаването на заповед на основание чл. 171 т. 1,б.“з“ гг от ЗДвП – временно отнемане на СУМПС на водач, който извън случаите по букви "а" – "ж", който при управление на моторно превозно средство е извършил нарушение по този закон, за което е предвидено налагане на наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 6 месеца е извършване на някое от нарушенията по чл. 175, ал. 2 и ал. 3, чл. 176, ал. 1, чл. 178ж, ал. 2 и чл. 182, ал. 5 от ЗДвП.

От събраните в хода на делото доказателства се установява, че на 10.10.2025 г., около 21.18 часа е установено, че в [населено място], на [улица], С. А. О. е управлявал лек автомобил „БМВ ѝ5“ с рег.№ [рег. номер], собственост на П. А. А., като регистрацията на автомобилът е била прекратена поради липса на валидна застраховка гражданска отговорност на 02.09.2025 г. С оглед установеното на 10.10.2025 г. бил съставен АУАН спрямо С. А. О. за нарушение на чл.140, ал.1, пр.1 от ЗДвП от полицай към ОД на МВР [област], Сектор „Пътна полиция“. Съставения АУАН е част от административната преписка по издаване на заповедта за прилагане на ПАМ и последната следва да съдържа фактическите обстоятелства на акта, по смисъла на чл. 59 ал. 2 т. 4 пр. 1 от АПК. Издадената заповед е на база съставения АУАН № .............. и същата е издадена от Началник Група при ОД на МВР [област], сектор „Пътна полиция“.

В хода на съдебното производство е приобщено писмо от ОД на МВР [област], сектор „Пътна полиция“, в което се сочи, че собственикът на лек автомобил „БМВ Х5“ с рег.№ [рег. номер] не е бил уведомен, че на дата 02.09.2025 г. регистрацията на МПС е служебно прекратена във връзка с чл.143, ал.10 от ЗДвП.

При служебно извършената проверка за законосъобразност на оспорвания административен акт, настоящият съдебен състав констатира, че същият е произнесен от компетентен орган, в законоустановената форма, при спазване на административнопроизводствените правила за неговото издаване и при правилно приложение на материалния закон. Този извод се налага по следните съображения:

Нормата на чл.168, ал.1 от АПК определя, че съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания за оспорване на административните актове по смисъла на чл.146 от АПК.

Оспорената заповед е издадена от административен орган с териториална, времева и материална компетентност, тъй като съгласно чл.172 от ЗДвП, принудителните административни мерки се налагат с мотивирана писмена заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон. В случая това е Началник Група към ОД на МВР [област], Сектор „Пътна полиция“, на когото са делегирани правомощия да издава заповеди за прилагане на принудителни административни мерки със заповед рег.№ 317з-3162/15.04.2022 г. на директора на ОД на МВР [област], а видно от Заповед №8121к-2836/11.03.2024 на главния секретар на МВР, издателят Р. К. П. е преназначен на ръководна длъжност „Началник група“ в Сектор „Пътна полиция“ към отдел „Охранителна полиция“ при ОД на МВР [област].

Процесната заповед отговаря на изискванията за форма. В нея е посочено, че се издава за констатирано управление на МПС от водач, който е управлявал МПС, което не е регистрирано по надлежния ред и автомобилът е собственост на друго лице, спрямо което е приложена тази принудителна административна мярка. Съдът намира, че оспорваната заповед съдържа необходимите реквизити, посочени в разпоредбата на чл.59, ал.2 от АПК, тъй като в текста й фигурира позоваване на фактическото обстоятелство, съставляващо едновременно с това и възприетото от органа при произнасянето му материалноправно основание за прилагане на принудителната административна мярка.

При издаването на заповедта не са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила. Същата е издадена въз основа на акт за установяване на административно нарушение, съставен от компетентен орган, при спазване на задължителните реквизити по съдържанието му и процедурата за съставянето и връчването му. Към административната преписка са приложени писмени доказателства, удостоверяващи наличието на фактическите основания, мотивирали органа да издаде заповедта.

В случая обаче по настоящото дело е доказано, че собственикът на процесното МПС – П. А. А. не е уведомена за служебното прекратяване на регистрацията, което е станало на 02.09.2025 г., като към тази дата е действала правната норма на чл.143, ал.10 от ЗДвП в редакцията и, която е изисквала уведомяване на собственикът за прекратената регистрация. Обстоятелството, че в последствие от 07.09.2025 г. това задължение на МВР е отпаднало и е влязла в сила нова редакция на правната норма не значи, че в конкретния случай с оглед датата на прекратяване на регистрацията не е следвало да се уведоми собственикът за настъпването на това обстоятелство. Ето защо и съдът счита, че в конкретния случай в сила е и задължението на съда да се съобрази с даденото тълкуване на въпроса наказва ли се с предвиденото в чл. 175, ал. 3 от Закона за движението по пътищата наказание водач, който управлява моторно превозно средство, чиято регистрация е служебно прекратена по реда на чл. 143, ал. 10 от Закона за движението по пътищата, без за това да е уведомен собственикът на моторното превозно средство“ в Тълкувателно постановление № 2 от 05.04.2023 г. на ВКС и ВАС.

Събраните доказателства по административната преписка, съгласно чл. 171 ал. 1 изр. 1 от АПК имат доказателствена сила в настоящия процес, но тази презумпция е оборима. От събраните в хода на делото доказателства може да се приеме по категоричен начин за доказано, че към момента на съставяне на ЗПАМ е имало данни за управление на нерегистрирано по надлежния ред МПС от жалбоподателят, като обаче не са събрани доказателства, че водачът е бил наясно с прекратената регистрация на МПС.

С оглед на посоченото дотук, съдът счита че е налице основание да се приеме, че по делото е доказано отпадане на условието за прилагане на принудителна административна мярка на посоченото основание, поради което, съдът приема, че не са били налице обстоятелствата за издаване на процесната заповед в тежест на настоящия жалбоподател. ПАМ са форма на изпълнителна дейност, чрез която се дава легален израз на държавната принуда, упражнявана в предвидените от закона случаи. По своята правна същност те са актове на държавно управление от категорията на индивидуалните административни актове и следва да бъдат подчинени на принципа на законност, както по отношение на издаването им, така и по отношение на изпълнението им. Спазването на изискванията за законност при издаване на акта е гаранция за законосъобразността на самата мярка. Принудителните мерки трябва да бъдат прилагани само в изрично и точно изброени в закон или указ случаи, компетентният орган не може да ги налага произволно; те трябва да са точно посочени в правната норма и да се прилагат по реда и начина, предвидени там; като издаването им трябва да е в съответствие с целта на закона, по който са предвидени (по арг. от чл. 22 и чл. 23 от ЗАНН). Самите материалноправни норми, с които се предвиждат такива мерки, подлежат на стриктно и ограничително тълкуване, доколкото визираните в хипотезиса им предпоставки са с изключителен характер и прилагането им засяга директно и безусловно правната сфера на адресата. В този аспект е недопустимо прилагането на ПАМ при липса на всички нормативноустановени за това условия. В конкретния случай обаче не е налице правопораждащ фактически състав, доколкото собственикъ на МПС не е бил уведомен за прекратената регистрация, респ. не е могъл да уведоми за това обстоятелство и всяко трето лице, на което предоставя автомобила за управление.

С оглед на това и ще следва да се уважи подадената жалба срещу ЗППАМ № 25-1030-000693 от 13.10.2025 г., издадена от Началник Група към ОД МВР [област], Сектор „Пътна полиция“.

Предвид изхода на делото ще следва да се уважи направеното от страна на процесуалния представител на жалбоподателят искане за присъждане на разноски по делото, като уговореното адвокатско възнаграждение от 750 лева не е прекомерно с оглед предмета на делото. Констатират се също така разноски и за държавна такса в размер на 10 лева или общ размер от 760 лева. Следва да се присъдят същите, като с оглед на Закона за въвеждане на еврото в Република България ще следва да се превалутират същите и да се присъди сумата от 388.58 евро.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 172 ал. 2 от АПК, Пловдивският административен съд

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ по жалба на С. А. О., чрез адв.Ж. П. ЗППАМ № 25-1030-000693 от 13.10.2025 г., издадена от Началник Група към ОД МВР [област], Сектор „Пътна полиция“.

ОСЪЖДА ОД МВР [област] да заплати на С. А. О., [ЕГН] да заплати на сумата от 388.58 /триста осемдесет и осем евро и петдесет и осем цента/ евро разноски по делото за адвокатско възнаграждение и държавна такса.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл.172, ал.5, изр.2 от ЗДвП.

Съдия: