Определение № 122 от 31.03.2026, Окръжен съд - Враца

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 122 гр. Враца, 31.03.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА в закрито заседА.е на тридесет и първи март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ана Б. Ангелова-Методиева

Членове:

Калин Тр. Тодоров

Борис К. Динев като разгледа докладваното от Ана Б. Ангелова-Методиева Въззивно частно наказателно дело № 20261400600134 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 243, ал. 8 НПК.

Образувано е по частна жалба с вх. № 3141/11.02.2026г. по описа на Районен съд - Враца, депозирана от адв. В. В. от САК, в качеството му на повереник на "С.Г.Груп и Партньори" ООД против Определение с рег.№ 45/04.02.2026г., постановено по ЧНД № 70/2026г. по описа на Районен съд – Враца, с което първоинстанционният съд е оставил без разглеждане като недопустима жалбата на същото против Постановление на Районна прокуратура – Монтана от 17.07.2025г. за частично прекратяване на наказателно производство по пр. пр. № 1084/2016г. по описа на прокуратурата, спрямо А. В. Я. и спиране на наказателното производство по сл.дело №50/2016г. на НСлС. Навеждат се доводи, че обжалваното определение е постановено от съдия, по отношение на който са били наЛ. основА.я за отвод по смисъла на чл.29, ал.2 от НПК, тъй като се е произнесъл със съдебен акт, в който е изразил предварително мнение относно това дали жалбоподателя има качество на ощетено юридическо Л.. Излагат се и съображения по същество.

Жалбоподателят се оплаква и от това, че определението, предмет на обжалване, не му било връчено. Настоява, че постановлението за прекратяване на наказателно производство от 17.07.2025 г. по настояване на наблюдаващия производството прокурор изрично е отказал да връчи препис от това постановление на дружеството-жалбоподател. По същество счита прокурорското постановление за немотивирано и постановено в несъответствие с процесуалния и материалния закон.

Излага фактическа обстановка, с която твърди съставомерност на престъпно деяние на ЧСИ А. В. Я. и смята, че правните изводи на прокурора са неправилни. Счита, че обвинението е доказано и е годно да бъде внесено с обвинителен акт в съда. Моли за 1 отмяна на съдебното определение на районния съд и за постановяване на друго определение, с което прокурорското постановление да бъде отменено, а делото да бъде върнато на прокурора със задължителни указА.я относно прилагането на закона.

Въззивният съд, след като се запозна с атакувА.я съдебен акт и с материалите по ЧНД № 70/2026г. по описа на РС-Враца, намира жалбата за допустима, като подадена срочно, от легитимирано Л., което има право на жалба срещу съдебния акт, с който жалбата му с правно основА.е чл. 243 НПК е оставена без разглеждане. По същество жалбата е неоснователна, а определението на районния съд – правилно.

Районният съд е приел, че жалбоподателят не попада в кръга лица по чл. 243, ал.4 НПК, на които законът дава възможност да предприемат действия по обжалване на прокурорско постановление за прекратяване на производство, което прави жалбата му недопустима.

Вярно е, че в производството по чл. 243 НПК въззивният съд дължи проверка по същество на прокурорското постановление за прекратяване на наказателното производство, както и че съдът не е огрА.чен от основА.ята, посочени в жалбата. Това е част от законоустановения съдебен контрол върху действията на прокурора в досъдебното производство, който контрол обаче може да бъде иницииран само от определени в кодекса лица. Съдебен контрол е предвиден по отношение на този акт, но само конкретни лица имат право на такава жалба, като "С.Г.Груп и Партньори" ООД не е такова Л.. Само ако е сезиран от субект, който има право на жалба, съдът пристъпва към проверка на прокурорския акт, на извършените процесуално-следствени действия, оценка на доказателствата и пр.

Съгласно чл. 243, ал. 4 НПК жалба срещу постановлението имат право да подадат единствено обвиняемия, пострадалия или неговите наследници или ощетеното юридическо Л.. "Пострадал" е Л., което е претърпяло имуществени или неимуществени вреди от престъплението, а "ощетено юридическо Л." – юридическо Л., което е претърпяло имуществени вреди от престъплението. Фигурата на пострадалия/ощетеното юридическо Л. не възниква автоматично при всяко престъпление, а само ако са наЛ. вреди, пряко и непосредствено причинени от деянието, и тези вреди са в причинна връзка с очертаното в състава престъпление.

Самото качество "пострадал/ощетено юридическо Л." е материалноправна предпоставка за процесуална легитимация – съдът служебно проверява дали жалбоподателят действително е Л., претърпяло вреди по смисъла на закона. Когато жалбоподателят не е такова Л.– било то защото по естеството си престъплението и не води до пряк вредоносен резултат, било то защото липсва непосредствен такъв в конкретния случай за това Л., при което жалбата се явява подадена от нелегитимирана страна и не се разглежда.

В случая, изпълнителното деяние на основния състав на престъплението по 2 чл.201 от НК - „присвояване“ се изразява в разпореждане от страна на длъжностното Л. с вещи, пари или други ценности, връчени в това му качество или поверени му да ги пази и управлява, като със свои. Разпоредбата на чл. 202, ал.2, т.1 НК инкриминира длъжностното присвояване в големи размери. Това квалифицирано длъжностно присвояване е резултатно престъпление, като негов престъпен резултат е причиняването на имотна щета на собственика на имуществото. Във воденото досъдебно производство „пострадал“ от конкретното престъпление не е установен.

Касае за присвоителни действия от специалната сметка на ЧСИ. Това е сметка с "деперсонифициран“ характер, по която постъпват преводи на дължими суми от различни длъжници по изпълнителни дела, и от която се превеждат суми на различни взискатели с крайно салдо, от което не може да се разбере дали точно внесената от длъжника конкретна сума е тази, която е била преведена на съответния взискател. Т.е. след постъпването на сумите по особената сметка на ЧСИ сумите престават да бъдат персонифицирА. и стават част от общата сума по салдото. По този начин не могат да бъдат конкретизирА. изп.дела, сумите по тях и съответните длъжници – пострадали лица.

Ето защо, в конкретният случай "С.Г.Груп и Партньори" ООД не е установено да има качество на пострадал и същото не е от кръга лица активно легитимирА. да инициират производството по чл. 243, ал.4 НПК по отношение на деянието по чл. 202, ал.2, т.1 НК, поради и което жалбата като процесуално недопустима правилно е оставена без разглеждане.

Навеждат се доводи, че обжалваното определение е постановено от съдия, по отношение на който са били наЛ. основА.я за отвод по смисъла на чл.29, ал.2 от НПК, тъй като се е произнесъл със съдебен акт, в който е изразил предварително мнение относно това дали жалбоподателя има качество на ощетено юридическо Л.. Така изложените съображения от дружеството – жалбоподател са несъстоятелни.

Всеки акт на отвод е личен акт на съдията, отчитайки всички обстоятелства по конкретно дело, които обстоятелства могат да обуславят липса на безпристрастност. В случая, забраната, визирана в чл. 29, ал. 1, б. "в" НПК, се отнася до определение, с което съдът прекратява наказателното производство (в хипотезата напр. на чл. 250, ал.

1 НПК), а не до акт на съдебен контрол по реда на чл. 249 НПК, когато прекратява съдебното производство. Преценката за заинтересуваност и/или предубеденост е личен и морален акт на всеки съдия и никоя контролна инстанция не би могла да подложи на съмнение това твърдение. Не само стрА.те в процеса, но и обществото трябва да бъде убедено, че делото се разглежда от независим и безпристрастен съд, създаден в съответствие с изисквА.ята на чл. 6 от ЕКПЧОС. В този смисъл, както и с оглед принципа за случайно разпределение на делата, залегнал в чл. 9 ЗСВ, уважаването на необосновано искане за отвод ще накърни този принцип за случайно разпределение на 3 делата, тъй като страната чрез процесуалния представител лесно би могъл да преодолее последния, правейки необосновА. искА.я за отвод. Липсват данни, от които да се направи извод, че съдията - докладчик, постановил определението, по някакъв начин, пряко или косвено, е изразил предубеденост или заинтересованост от изхода на делото или да са наЛ. основА.ята по чл. 29, ал. 2 НПК за отвеждането му. Фактът, че съдията – докладчик е участвал в състава на съда постановил акт, с който е констатирал допуснати процесуални нарушения по внесения от РП – Монтана обвинителен акт, сам по себе си не е основА.е за отвод.

По изложените съображения настоящият състав приема, че не е сезиран от легитимирано Л., за да пристъпва към проверка за законосъобразност и правилност на прокурорското постановление. Съгласно разпоредбата на чл. 244, ал. 5 НПК, постановлението, в частта, с която е спряно производството по делото, не поражда право на обжалване, тъй като законът въвежда изрично огрА.чение в тази насока.

По изложените съображения, настоящата инстанция намира, че постъпилата жалба е неоснователна, а обжалваното определение - правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.

Водим от горното, Врачански окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение с рег. № 45/04.02.2026г., постановено по ЧНД № 70/2026г. по описа на Районен съд - Враца.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4