Решение № 1664 от 12.03.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1664 гр. София, 12.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в публично заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Петър Люб. Сантиров

Членове:

Ивета Антонова

Дамян Ив. Х.в при участието на секретаря Елеонора Анг. Георгиева като разгледа докладваното от Петър Люб. Сантиров Въззивно гражданско дело № 20241100512755 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 15198 от 05.08.2024 г., постановено по гр. д. № 30677 по описа на СРС, 119-ти състав, е признато за установено по предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от “Йеттел България“ ЕАД, срещу Т. Р. А. установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 342 ТЗ и чл. 92, ал. 1 ЗЗД, че Т. Р. А. дължи на „Йеттел България“ ЕАД вземане за следните суми: 22.73 лв. за абонаментни такси и предоставени услуги по допълнително споразумение към договор с предпочетен номер +****; 103.48 лв. за неустойка по допълнително споразумение към договор с предпочетен номер +****; 25.56 лв. доплащане на цената на мобилно устройство, продадено по допълнително споразумение към договор с предпочетен номер +****; 125.82 лв. за абонаментни такси и предоставени услуги по договор с предпочетен номер +****; 92.46 лв. неустойка договор с предпочетен номер +****; 1 139.28 лв. лизингови вноски по договор за лизинг; 331.72 лв. доплащане на цена на мобилно устройство, купено по договор с предпочетен номер +****, заедно със законната лихва върху главницата за времето от подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение – 30.03.2020 г. до окончателното плащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение от 28. 03. 2020 г. по частно гражданско дело №15240/2020 г. по описа на СРС, 119-ти състав.

Със същото решение Т. Р. А. е осъдена да заплати на “Йеттел България“ ЕАД на 1 основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 396, 82 лв., представляваща разноски за заповедното производство и 797, 29 лв. – разноски за исковото производство.

Срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба от ответника – Т.

Р. А., чрез пълномощника си – адв. Х. П., с надлежно учредена представителна власт, с оплаквания за неговата неправилност поради допуснати от първоинстанционния съд нарушения на материалния закон и необоснованост на изводите. Поддържа, че не е надлежна страна по процесния договор и последващо сключеното към него допълнително споразумение, доколкото са сключени в нейна полза от лице без надлежно учредена представителна власт. Навежда съображения и за сключването им от мним представител, с оглед на което се позовава на разпоредбата на чл. 42, ал. 2 ЗЗД и сочи, че в случая не потвърждава така сключените от нейно име договор и допълнително споразумение, което по същността си е равнозначно на позоваване на тяхната недействителност, поради което и въз основа на така сключения договор не са възникнали задължения за нея. Моли решението да бъде отменено и предявените искове да бъдат отхвърлени. Претендира разноски.

Въззиваемият – ищецът “Йеттел България“ ЕАД е подал отговор на въззивната жалба, чрез пълномощника си – адв. В. Н., с надлежно учредена представителна власт, с който я оспорва по подробно изложени съображения. Поддържа, че оплакванията във въззивната жалба са наведени за първи път във въззивното производство и при липса на твърдения да представляват новооткрити или нововъзникнали факти, то същите са преклудирани. При условията на евентуалност сочи, че само при сключване на договора за мобилни услуги с предпочетен номер +**** от 08.12.2013 г. и допълнителното споразумение към него от 02.08.2016 г. ответницата е била непълнолетна, като същите са подписани от самата ответница с приложени декларации за съгласие от родителя й в съответствие с разпоредбата на чл. 4 от ЗЛС, поради което и счита за изцяло неоснователни изложените във въззивната жалба доводи. Моли решението да бъде потвърдено, а подадената въззивна жалба да бъде потвърдена.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259 ГПК, от легитимирано лице страна в процеса, срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е допустима.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.

Първоинстанционното решението е валидно и допустимо в обжалваната част, постановено в рамките на правораздавателната власт на съдилищата по граждански дела и в съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира въззивната жалба за неоснователна.

2

Съгласно цитираната разпоредба на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася по правилността на фактическите и правни констатации само въз основа на въведените във въззивната жалба оплаквания, съответно проверява законосъобразността само на посочените процесуални действия и обосноваността само на посочените фактически констатации на първоинстанционния съд, а относно правилността на първоинстанционното решение той е обвързан от посочените в жалбата пороци.

Производството по делото е образувано по предявени от “Йеттел България“ ЕАД срещу Т. Р. А. по реда на чл. 422 ГПК установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 342 ТЗ, чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 92, ал.1 ЗЗД за заплащане на следните суми: 22.73 лв. за абонаментни такси и предоставени услуги по допълнително споразумение към договор с предпочетен номер +****; 103.48 лв. за неустойка по допълнително споразумение към договор с предпочетен номер +****;

25.56 лв. доплащане на цената на мобилно устройство, продадено по допълнително споразумение към договор с предпочетен номер +****; 125.82 лв. за абонаментни такси и предоставени услуги по договор с предпочетен номер +****; 92.46 лв. неустойка договор с предпочетен номер +****; 1 139.28 лв. лизингови вноски по договор за лизинг; 331.72 лв. доплащане на цена на мобилно устройство, купено по договор с предпочетен номер +****, заедно със законната лихва върху главницата за времето от подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение – 30.03.2020 г. до окончателното плащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение от 28. 03. 2020 г. по частно гражданско дело №15240/2020 г. по описа на СРС, 119-ти състав.

В срока за отговор на исковата молба ответницата е оспорила предявените искове, като е навела възражение за липса на данни относно начина на формиране на претендираните от ищеца суми, респективно невключването им в издадените фактури.

Направено е и възражение за погасяване на процесните суми по давност.

Доводите за сключване на част от част от процесните договори и допълнителни споразумения от лице без представителна власт са наведени за първи път във въззивната жалба. Същите не покриват критерия за ново обстоятелство по смисъла на чл. 266, ал. 1 ГПК, като не са от естество страната да не е могла да ги узнае и не представляват нововъзникнали обстоятелства - по аргумент от разпоредбата на чл.

266, ал. 2 ГПК, поради което и се явяват преклудирани като заявени за първи път във въззивното производство и въззивната инстанция не дължи произнасяне по тях предвид забраната въведена с цитираната по-горе разпоредба на чл. 266, ал. 1 ГПК.

От представения към заявлението по чл. 410 ГПК договор за мобилни услуги от 08.12.2013 г. се установява, че същият е сключен между ищеца и ответницата – Т. А., действаща лично и със съгласието на родителя си – И.П. за предпочетен номер +****.

По силата на така сключения договор ищецът се е задължил да предостави на 3 ответницата далекосъобщителни услуги, а ответницата се задължила да заплаща месечно възнаграждение в размер на 13, 99 лева. Към процесния договор е сключено и допълнително споразумение от 02.08.2016 г., при сключването на което ответницата отново е действала лично и със съгласието на родителя И.П., и по силата на което ответницата, е получила устройство марка „YEZZ“ модел „ANDY 3.5E12 Dual Silver“ при уговорен промоционален месечен абонамент от 21, 99 лв. Съгласно т. 4, чл. 5 от допълнителното споразумение е предвидено, че в случай на прекратяване на ползваните услуги, в срока на действие на договора, по вина на потребителя същият дължи неустойка в размер на сумата от стандартните от съответния абонаментен план за всяка една СИМ карта. В чл. 5 е предвидено, че във всички случаи, в които е предоставено устройство за ползване на услуги, потребителят дължи и разликата между цената на устройството без абонаментен план и заплатената от него при предоставянето му от оператора в цена или в брой.

Установява се и че на 01. 02. 2018 г. между страните е сключен нов договор за мобилни услуги за предпочетен номер +**** при уговорен абонаментен план в размер на 36, 99 лв., както и договор за лизинг, по силата на който на ответницата е предоставено устройство марка „SAMSUNG“ модел „GALAXY S8 Plus Blue“ срещу обща лизингова цена в размер на 1094, 57 лв., платима на 23 равни месечни вноски в размер на 47, 59 лв. В чл. 11 от договора за мобилна услуга е предвидено, че при неизпълнение на задълженията на потребителя същият дължи неустойка в размер на всички стандартни месечни абонаменти за периода от прекратяване до изтичане на уговорения срок, като максималният размер на неустойката не може да надвишава трикратния размер на стандартните месечни абонаменти. Предвидено е също и че в случаите, в които е предоставено устройство за ползване на услуги, съгласно посоченото в този договор или по предходно подписан документ, чийто срок не е изтекъл, потребителят дължи и такава част от разликата между стандартната цена на устройството съгласно ценова листа, действаща към момента на сключване на договора и заплатената от него при предоставянето му, каквато съответства на оставащия срок на договора.

По делото са представени и следните фактури:

-фактура №7269301545 от 01.03.2018 г. на обща стойност 150,91 лв. с ДДС за отчетен период от 01. 02. 2018 г. до 28.02.2018 г., с основание – 80, 95 лв. абонамента такса за предпочетен номер +****, 47, 59 лв. лизингова вноска за предпочетен номер +****, 22, 37 лв. абонаментна такса и използвани услуги за предпочетен номер +****;

- фактура №7270633454 на 01.04.2018 г. на обща стойност 221, 86 лв. с ДДС за отчетен период от 01.03.2018 г. до 31.03.2018 г., с основание – 44, 87 лв. абонамента такса за предпочетен номер +****; 47, 59 лв. лизингова вноска за предпочетен номер абонамента такса за предпочетен номер +****, 0,36 лв. абонаментна такса за 4 предпочетен номер +****, 103, 48 лв. неустойка за предпочетен номер +****, 25, 56 лв. сума за мобилно устройство за предпочетен номер +****;

- фактура №7271976080 от 01.05. 2018 г. за отчетен период от 01.04.2018 г. до 30.04.2018 г. на обща стойност 44, 71 лв. с ДДС, с основание: 44, 71 лв. неплатен остатък от лизингова вноска за предпочетен номер +****;

-фактура №7273411438 от 01.06.2018 г. за отчетен период от 01.05. 2018 г. до 31.05.2018 г. на обща стойност 1423, 57 лв., с основание: 999, 39 лв. – лизингови вноски начислени накуп за предпочетен номер +****, 92, 46 лв. неустойка за предпочетен номер +****, 331, 72 лв. – сума за мобилно устройство за предпочетен номер +****.

Така от събраните по делото писмени доказателства се установява действителното възникване на облигационни правоотношения между страните, по силата на които ответницата е поела задължение да заплаща уговорените такси за далекосъобщителни услуги, както и лизингови вноски. Претендираните от ищеца парични суми съгласно представените по делото фактури не се твърди, а и не се установява да са били заплатени от ответницата, като последната дори признава в първоинстанционното производство за спиране на плащанията към ищеца.

При липса на други конкретно наведени от въззивницата оплаквания, в това число и относно размера на исковите претенции по аргумент от разпоредбата на чл.

269 ГПК и доколкото съгласно представените от ищеца фактури начислените суми са в общ размер на 1841, 05 лв., предявените от ищеца установителни искове са основателни, като върху общата сумата от 1841, 05 лв. е дължима и законна лихва за забава от датата на подаване на заявлението – 30.03.2020 г. до окончателното й плащане.