Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Разпореждане № 2657 от 18.04.2023, Районен съд - Пловдив

Съд
Районен съд - Пловдив
Дело
Наказателно от частен характер дело 2384/2023
Вид
Разпореждане № 2657
Подписан
18.04.2023
В сила
18.04.2023
Състав
Божидар Иванов Кърпачев

Цитирани разпоредби

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 2657 гр. Пловдив, 18.04.2023 г.

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Божидар Ив. Кърпачев като разгледа докладваното от Божидар Ив. Кърпачев Наказателно дело частен характер № 20235330202384 по описа за 2023 година че не са налице предпоставките за насрочване на делото в открито заседание и същото следва да бъде прекратено. Съображенията за това са следните:

Обстоятелствата посочени в тъжбата сочат на евентуално извършено престъпление от общ характер- „закана с убийство“ по смисъла на чл. 144, ал.3 НК. В тази насока са инкриминираните с тъжбата изрази: „Ще ти счупя главата…“, „…Направо ще те удуша с голи ръце“.

Семантичният и лексикален анализ на посочените изрази сочи не на каквато и да било закана към физическата неприкосновеност на пострадалото лице, в който случай би била налице хипотезата на чл. 144, ал.1 НК и делото би било от частен характер, а конкретно на закана с лишаване от живот.

Разбира се горните съображения са само индикативни за налично престъпление по общ характер и по-никакъв начин не обвързват вътрешното убеждение на наблюдаващия прокурор да образува досъдебно производство, да пристъпи към привличане като обвиняем и да внесе обвинителен акт.

В тази връзка наблюдаващият прокурор е свободен по вътрешно убеждение да извърши преценка дали описаните от пострадалия факти консумират състав на престъпно посегателство или са изцяло несъставомерни като се ръководи от задължителните указания на Тълкувателно решение № 53 от 18.IX.1989 г. по н. д. № 47/89, ОСНК , като в същото е прието, че:

- Престъплението по чл. 144, ал. 3 НК - закана с убийство, е 1 квалифициран състав на престъплението по чл. 144, ал. 1 НК - закана с престъпление. То се намира в раздел V - "Принуда", а не в раздел I "Убийство", от глава II от Наказателния кодекс - "Престъпления против личността". Затова с чл. 144, ал. 3 НК не се защитава живота на гражданите, а личната им свобода. С извършване на престъплението се цели промяна на поведението и действията на заплашения противно на волята му в исканата от дееца насока;

- За осъществяване на това престъпление от обективна страна се изисква обективиране чрез думи или действия на закана с убийство спрямо определено лице, която да е възприета от него и би могла да възбуди основателен страх за осъществяването му. Не е необходимо лицето действително да се е изплашило, а само да съществува основание, че заканата би могла да се осъществи. Преценката следва да се прави по време на извършване на деянието, а не след минаването на определено време;

-За извършване на престъплението по чл. 144, ал. 3 НК не се изисква в момента на заканата у извършителя да има оформено решение да извърши убийство, нито да е действал с годно средство и при условия, при които резултатът реално може да настъпи. Ако са налице и тези обстоятелства следва да се мисли за по-тежко престъпление против личността, а не за обикновена принуда.

- От субективна страна деецът следва да съзнава съдържанието на заканата и че тя е възприета от заплашения като действителна заплаха.

При преценка за съставомерност на деянието прокурорът следва да съобрази и трайната съдебна практика, според която във всеки случай на твърдения за извършено престъпление по чл. 144, ал.3 НК, се дължи преценка дали се касае за закана с убийство, отправена като такава или до обикновен битов скандал и кавга (в който случай деянието е несъставомерно както от обективна, така и от субективна страна), като разграничителния критерий е, че:

-при заканата по чл. 144, ал.3 НК деецът отправя думи и/или действия, които по обективните си характеристики и с оглед обстановката на тяхното произнасяне обективно са от естество да предизвикат основателен страх, като деецът осъзнава това обстоятелство и цели действията му да бъдат възприети именно като закана към личността на пострадалото лице, 2

-докато при битовия скандал/ кавга думите/жестовете/действията (макар по обективните си характеристики да могат да се приравнят на такива от които принципно би могло да се предизвика основателен страх) се използват спонтанно, импулсивно, в резултат на афект и носят само висок емоционален заряд и изразяват яд, гняв, ескалираща фрустрация, но не са израз на осъзнат стремеж у дееца поведението му да бъде възприето като реална закана и тя да предизвика основателен страх у пострадалото лице.

Пак според трайната съдебна практика разграничението следва да се направи на база съвкупна преценка на всички обстоятелства по делото, включително и предходни отношения между страните и интензитет на сериозност на отправените думи и съпровождащите ги действия.

Така Решение № 151/ 1 юли 2016 г. наказателно дело № 572/2016 година на ВКС, Решение №175/11.11.2019 по дело №774/2019 на ВКС, Решение № 419/12 януари 2015 година, трето наказателно отделение, наказателно дело № 1314/2014 г. на ВКС, Решение № 53 от 23.03.2016 г. по н. д. № 213 / 2016 г. на Върховен касационен съд, 3-то нак. отделение, Решение №41/20.03.2018 по дело №11/2018 на ВКС, Решение № 107 от 16.02.2012 г. по нак. д. № 124/2012 г. на Върховен касационен съд, Решение № 19 от 17.01.2012 г. по нак. д. № 3028/2011 г. на Върховен касационен съд.

При съобразяване по всички дадени по-горе ръководни указания, прокурорът е властен по вътрешно убеждение:

-ако счете, че е извършено престъпление по чл. 144, ал.3 НК- да образува ДП и да процедира съобразно разписаното в НПК или -ако счете, че деянието е несъставомерно като прост битов скандал/кавга- да откаже да образува ДП, респективно да прекрати същото, ако вече го е образувал.

Недопустимо е обаче, при положение че сами по себе си инкриминираните изрази сочат от външна страна на закана с убийство, да се дават указания за подаване на тъжба за дело от частен характер и за „прехвърляне“ на делото към съда.

По дела от общ характер досъдебното производство е задължително.

Поради тази причина при индиции за наличие на такова, произтичащи от 3 самия текст на тъжбата, делото следва да се изпрати на РП-Пловдив за предприемане на съответните действия по установяване налице ли е такова престъпление от общ характер.

При налични данни, обуславящи задължително провеждане на ДП, делото се явява неподсъдно на Районен съд –Пловдив. Съдебното производство следва да бъде прекратено, а материалите по него изпратени на РП-Пловдив за преценка налице ли са условията за образуване на ДП за евентуално извършено престъпление от общ характер.

Изцяло с дидактическа цел обаче, с оглед свободата на прокурора по вътрешно убеждение, след извършване на съответната предварителна проверка, да приеме дали е налице или не престъпление от общ характер, следва да се укаже на прокуратурата, че предходното й процедиране по подадения до нея сигнал за престъпление от общ характер е изцяло незаконосъобразно.

Прокурорската преписка е приключила с отказ да се образува наказателно производство за престъпление от общ характер. Посоченото процедиране се явява съобразено с отменена законодателна уредба, която е станала причина за нееднократно осъждане на страната в ЕСПЧ поради нарушаване на принципа non bis in idem, а именно дублиране срещу едно и също лице на производства от общ и от частен характер, при идентичност на фактите.

В този смисъл е и практиката на ВКС, че постановлението за отказ да се образува наказателно производство за престъпление от общ характер при идентичност на фактите също се явява пречка за провеждане на последващо производство от частен характер.

Така Решение №38/13.05.2019 по дело №13/2019 на ВКС.

Именно за да се избегне дублиране на наказателни производства, законодателят с ДВ бр.7/2019г. е предвидил нарочен ред за преодоляване на колизията в случаи, когато прокурорът е сезиран с искане за образуване на досъдебно производство, но счете, че е налице престъпление от частен характер.

В този случай той не отказва да образува ДП , а образува такова, след което на основание чл. 25, ал.1, т.6 НПК спира същото и по реда на чл. 50 НПК дава указания на тъжителя да подаде тъжба, като срокът за 4 подаване на тъжбата тече на основание чл. 81, ал.3 НПК от получаване на постановлението за спиране.

Именно по този начин е следвало да процедира прокурора, ако след извършване на съответните действия, по вътрешно убеждение е счел, че изложените факти сочат на престъпление от частен, а не от общ характер.

Разликата е съществена с оглед защита правата и на пострадалото лице, доколкото постановлението за спиране на наказателното производство на основание чл. 25, ал.1, т.6 НПК подлежи на съдебен контрол и по този начин въпросът дали извършеното престъпление е от общ или частен характер се разрешава окончателно от съда, докато при постановление за отказ да се образува ДП, този съдебен контрол и достъп на пострадалия до съд се заобикаля.

Постановлението за отказ да се образува ДП от 30.03.2023г. не се явява пречка за изпращане на делото на РП-Пловдив, доколкото същото може да бъде отменено поради материалната и процесуалната му неправилност по реда на вътрешно прокурорския контрол.

Предвид прекратяване на делото на основание чл. 247б, ал.3 НПК, поради липса на подсъдност, разпореждането е окончателно по аргумент от чл. 249, ал.3 НПК.

Така мотивиран и на основание чл. 247б, ал.3 НПК

РАЗПОРЕДИ:

ПРЕКРАТЯВА съдебното производство по НЧХД 2384/2023 г. по описа на ПРС, I нак. състав.

ИЗПРАЩА делото на РП-Пловдив с оглед преценката за наличието на данни за извършено престъпление от общ характер.

Разпореждането е окончателно

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 5