Решение № 91 от 03.06.2022, Окръжен съд - Разград

РЕШЕНИЕ

№ 91 гр. Разград, 03.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на четвърти май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Атанас Д. Христов при участието на секретаря Небенур Р. Хасан като разгледа докладваното от Атанас Д. Христов Гражданско дело № 20223300100030 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 422 ГПК вр. чл. 430 ал.1 и 2 ТЗ и чл.

86 ЗЗД.

Образувано е по предявени от ищеца "Банка ДСК" АД, ЕИК 121830616, със седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1036, р-н Оборище, ул.

Московска № 19, представлявано от Д. Д. М., Ю. Б. Г., С. Л. С.в, А. Р. Ж. Л., Б. Ф. С., Д. Н. Н.а-И., Т. Х.-К., начин на представляване: всеки двама измежду: Главния изпълнителен директор, Изпълнителните директори и Прокуристи, чрез пълномощника юрисконсулт М. Б. С. обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 430 ал.1 и 2 ТЗ и чл. 86 ЗЗД, срещу: ответника В. ИВ. М. ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: обл. Разград, общ. ***, ул.***, да се приеме за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца, следните сумите:

27 044.43 лева - главница, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 09.07.2021г. - до окончателното изплащане на сумата, изискуем дълг по Договор за кредит за текущо потребление от 19.08.2019г.,

998.44 лева - договорна лихва начислена за периода от 05.12.2020г. до 06.07.2021г.,

40.59 лева – лихвена надбавка за забава върху просрочената главница, начислена за периода от 05.12.2020г. до 06.07.2021г., 7.51 лева – лихвена надбавка за забава върху цялата главница начислена за периода от 07.07.2021г. до 07.07.2021г., 1

120.00 лева – разходи при изискуем кредит, всички суми - предмет на издадена Заповед № 152 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК от 12.07.2021г. по ч.гр.дело № 423/2021г. по описа на РС – Кубрат.

Претендират се разноски както в заповедното така и в настоящото исково производство.

В исковата молба се твърди, че съгласно Договор за кредит за текущо потребление от 19.08.2019г. ищецът предоставил на ответника кредит в размер на 3 0 000 лева, със срок на издължаване на кредита - 120 месеца, считано от датата на неговото усвоявате – 19.08.2029г. За предоставения кредит, кредитополучателят следвало да заплаща лихва, формирана от референтен лихвен процент, представляващ „среден лихвен процент по салда по срочни договори в лева за домакинства, със срок над 1 ден до 2 години“ /0.17 % към датата на подписване на договора/ и надбавка в размер на 6.98 %, предоставен при изпълнение на Условията по програма „ ДСК Практика".

Към датата на сключване на договора за кредит кредитът се олихвявал с променлив лихвен процент в размер на 7.15 %, а ГПР е бил в размер на 7.87 %.

На 19.08.2019г. банката наредила сумата по разрешения кредит по посочената в договора разплащателна сметка с IBAN ***, чрез която се извършва и погасяване на задължението (чл.4 и чл.5 от Договора).

Съгласно чл. 21 от Договора, н еразделна част от договора за кредит били Общите условия за предоставяне на кредити за текущо потребление на ФЛ, Тарифата на БАНКА ДСК ЕАД за лихвите, таксите и комисионните, които кредитополучателят получил с подписването на договора за кредит.

Кредитополучателят погасявал редовно задълженията си до м. Май 2020г., когато започнало закъснение в плащанията на месечните погасителни вноски.

Поради допусната забава в плащанията ищецът „БАНКА ДСК“ ЕАД предприел действия по обявяване на кредита за предсрочно изискуем, чрез изпращане на уведомление до кредитополучателя, като за целта на адреса на ответника посочен в договора била изпратена нотариална покана с изх. № 0050-20-00633/10.02.2021г. Видно от съдържанието на последната, кредиторът уведомил кредитополучателя, че от датата на получаване на поканата, ще счита кредита за предсрочно изискуем. Нотариалната покана била връчена от нотариус Иванка Башенва – Йорданова, с рег. № 573 на НК, на 07.05.2021г. на майката на ответника, със задължение да му я предаде, на осн. чл. 46, ал.2 ГПК. Поради липсата на изпълнение от страната на кредитополучателя на изискуемото вземане на кредитора на 09.07.2021 г. било подадено в РС – Кубрат заявление за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист спрямо ответника за сумите предмет на нанстоящото исково производство.

В срока за отговор по 131 ГПК, при редовно връчени книжа /л. 37 и 39/ ответникът не е подал отговор на исковата молба.

2

В открито съдено заседание, при редовност в призоваването, за ищеца не се явява представител. пълномощникът му депозира писмена молба /л. 5859/, с която моли делото да бъде разградено в негово отсъствие. Поддържа исковата молба и претендира разноски.

В открито съдено заседание, при редовност в призоваването /55 – 56/, ответникът не се явява и не се представлява. Не взема становище по исковете.

След съвкупна преценка на събраните по делото доказателствата, становището на страните и приложимия закон, съдът по вътрешно убеждение прие за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 430 ал.1 и 2 ТЗ и чл. 86 ЗЗД, като предмет на исковата претенция са суми, представляваща непогасени от кредитополучателя задължения по Договор за кредит за текущо потребление о т 19.08.2019г., по който се сочи да е обявено за предсрочно изискуемо в цялост, поради настъпване на предвидените в ОУ предпоставки за това.

Правният интерес от търсената защита се извежда от предходно развило се заповедно производство по ч. гр. д. № 423/2021г. по описа на КРС, по което е била издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 417 ГПК, връчена при условията на чл.47 ал.5 ГПК. По делото са приобщени материалите по ч. гр. д.

№ 423/2021г. по описа на КРС, от което се установява, че в полза на ищеца в настоящото производство е издадена заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК срещу ответника. С оглед указанията на съда на осн. чл.415 ал.1 т.2 ГПК и възможността за предявяване на иск срещу ответника, ищецът е предявил иск в законоустановения едномесечен срок.

Така очертаният предмет на спора, възлага в тежест на ищеца установяване на следните твърдяни от него като възникнали факти: валидна облигационна връзка по Договор за кредит за текущо потребление от горепосочената дата сключен с ответника; усвояване отпуснатата сума по него от кредитополучателя; настъпване на сочените предпоставки уговорени в договора даващи основание на банката да обяви предсрочната изискуемост на вземанията, произтичащи от договора, за което кредитополучателят е бил уведомен надлежно на 07.05.2021г.; дължимост на сумите за главница, договорни, наказателни лихви, такси и то в посочените от ищеца размери.

От представените по делото писмени доказателства се установява следното:

На 19.08.2019г. между банката и ответника, като кредитополучател, бил сключен договор за кредит за текущо потребление. По силата на договора банката е предоставила в заем парична сума от 3 0 000 лева. Сумата била усвоена безкасово на 19.08.2019г. по разплащателна сметка на кредитополучателя IBAN ***. Връщането на кредита е уговорено в срок от 120 месеца, считано от неговото първо усвояване. Падежната дата била пето число на месеца. За предоставения кредит, кредитополучателят заплащал лихва, формирана от референтен лихвен процент представляващ „среден 3 лихвен процент по салда по срочни договори в лева за домакинства, със срок над 1 ден до 2 години“ /0.17 % към датата на подписване на договора/ и надбавка в размер на 6.98 %, предоставен при изпълнение на Условията по програма „ДСК Практика". Към датата на сключване на договора за кредит кредитът се олихвявал с променлив лихвен процент в размер на 7.15 %, а ГПР е бил в размер на 7.87 %. В чл. 18 е предвидено задължение за плащане на такси съгласно Тарифата за лихвите, таксите и комисионните, които ДСК прилага по извършвани услуги на клиента, с която клиентът е декларирал, че е запознат към деня на сключване на договора Съгласно чл. 18. 1 ОУ при забава на плащането на месечната вноска от деня определен в Договора, частта от вноската, представляваща главница, се олихвява с договорения лихвен процент, увеличен с надбавка за забава в размер на 10 процентни пункта. Ако Кредитопълучателя погаси дължимата месечна вноска до седмия ден след падежната дата, надбавката не се прилага. Съгласно чл. 1 9.1.1 ОУ кредоторът има право да превръне кредита в предсрочно изискуем в случай при всяко неплащане в срок на уговорените погашения по лихва и/или главница. Съгласно т. 18.3 от ОУ – от датата на изискеумостта на кредита – на краен падеж или предсрочна, целия непогасен остатък от главницата се олихвява със законната лихва по чл. 86 ЗЗД до коночателното погасяване на задължението, включително и по принудителен ред.

Представени са като приложение към договора погасителен план и Тарифата на банката.

Въпреки назначената от съда СИЕ, депозита за същата не бе внесен, поради и което експертиза не бе изготвена.

Съдът намира, че от доказателствата по делото безспорно се установява, че кредитополучателят е усвоил пълната отпусната сума. Усвояването е извършено еднократно по посочената в договора разплащателната сметка, което е станало на 19.08.2019г., т. е. в деня на сключване на договора.

Поетото от банката задължение по договор за банков кредит за отпускане/предоставяне на заемателя на парична сума и съответно усвояването на сумата, следва да се счита изпълнено от момента на заверяване разплащателната сметка на заемателя, като за доказване на този факт не е необходимо издаване на нарочен документ /така в решение № 125 от 12.07.2013 г. на ВКС по т. д. № 910/2012 г., II т. о., ТК/.

Ответникът не оспорва размера на претенцията.

В казуса, ищецът основава претенцията си на твърдения за настъпила предсрочна изискуемост на вземането, за което кредитополучателя бил надлежно уведомен. В т. 18 на ТР № 4/18.06.2014 г. на ВКС, ОСГТК е разяснено, че в хипотезата на предявен иск по чл. 422, ал. 1 ГПК вземането произтичащо от договор за банков кредит става изискуемо, ако кредиторът е упражнил правото си да направи кредита предсрочно изискуем. Ако предсрочната изискуемост е уговорена в договора при настъпване на определени обстоятелства или се обявява по реда на чл. 60, ал. 2 ЗКИ , 4 правото на кредитора следва да е упражнено преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, като кредиторът трябва изрично да е уведомил длъжника за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита. В случая ответникът не оспорва твърдението на ищеца, че кредита е погасяван редовно до м. май 2020г., когато започнало закъснение в плащането на месечните погасителни вноски. Следователно, към датата на подаване на заявлението по чл. 417 ГПК – 09.07.2021г. са били настъпили предпоставките на чл. 19 от ОУ към договора и в полза на банката е възникнало правото да обяви цялото си вземане за предсрочно изискуемо. Това право на банката е било упражнено преди подаване на заявлението. Изявената воля на кредитора в този смисъл е достигнала до кредитополучателя, чрез надлежно връчена нотариална покана преди подаване на заявлението по чл. 417 ГПК.

Връчването е извършено н а 07.05.2021г. по реда на чл. 46, ал. 2 ГПК, чрез майката на ответника, от нотариус Иванка Башенва – Йорданова, с рег. № 573 на НК /л. 18-19/.

Моментът, в който е настъпила предсрочната изискуемост на кредита е датата, на която волеизявлението на банката, че счита кредита за предсрочно изискуем, е достигнало до длъжника - кредитополучател, при доказано осъществени обективни предпоставки за изгубване на преимуществото на срока. Т.е. релевантна е датата, на която изявлението на банката е достигнало до длъжника - 07.05.2021г. Така от 07.05.2021г. следва да се приеме, че длъжникът е редовно уведомен предвид, че в уведомлението липсва предоставен срок за доброволно изпълнение, каквото право принципно има банката.

Редно е да се посочи, че отнемането на преимуществото на срока по договора е субективно право установено в полза на кредитора. Преценката дали да го упражни и кога, принадлежи изцяло на титуляра му, от което следва и че настъпването на предсрочната изискуемост предпоставя осъществяването на два юридически факта - неизпълнението на длъжника и нарочно волеизявление на кредитора за отнемане преимуществото на срока му.