Решение № 1989 от 05.06.2023, Районен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1989 гр. Варна, 05.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 46 СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Евгения Мечева при участието на секретаря Росица Ив. Чивиджиян като разгледа докладваното от Евгения Мечева Гражданско дело № 20223110112051 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по предявени от „Т.Р.” ЕАД, ЕИК ............, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул. „......” № 36, срещу „К. ЕООД, ЕИК ......., със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ***, обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 232, ал. 2 и чл. 236, ал. 2 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца следните суми: сумата 11895.17 лв., представляваща дължимата наемна цена по сключения между страните договор за наем, прекратен на 04.05.2022 г., за периода 01.07.2020 г. – 04.05.2022г.; сумата 1437.21 лв., представляваща обезщетение за ползване на имота след прекратяване на договора за наем за периода 05.05.2022 г. – 31.05.2022 г., както и сумата 78.54 лв., представляваща начислена и потребена в имота вода за периода 01.03.2020 г. – 01.04.2022 г., ведно със законната лихва върху всяка от главниците, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 02.09.2022 г. до окончателното изплащане на задълженията.

В исковата си молба и уточняващите молби към нея ищецът „Т.Р.” ЕАД излага, че страните са били в наемно правоотношение по силата на сключен между тях договор за наем от 27.12.2016 г., съгласно който дружеството, в качеството си на наемодател, е предоставил на ответника /наемател/ за временно и възмездно ползване складово помещение с административен адрес: гр. Варна, ул. „......“ № 36. Договорът бил сключен за срок от една година, след изтичането на който наемателят е продължил да ползва имота без противопоставяне от страна на наемодателя, поради което и на основание чл. 236, ал. 1 ЗЗД наемният договор се счита за продължен за неопределен срок. Твърди, че уговорената месечна наемна цена е в размер на 1375 лв. без ДДС или 1650 лв. с ДДС. Поддържа, че от началото на 2020 г. ответникът плаща частично и със значително закъснение дължимата наемна цена. Посочва, че поради забавяне на плащането на наемната цена повече от 10 дни и системно неплащане в срок е прекратил едностранно договора, за което е уведомил ответника с писмо, получено от ответника на 04.05.2022 г. Излага, че помещението е ползвано от наемателя до края на м. май 2022 г. Твърди, че при издаване на фактурите за наемна цена за периода от 2020 г. до прекратяване на наемното правоотношение е начислявана и стойността на консумираната през съответния месец вода в имота. По 1 изложените съображения моли исковите претенции да бъдат уважени изцяло. Претендира разноски.

Ответникът „К. ЕООД, гр. Варна, редовно уведомен, е депозирал отговор на исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК. Оспорва предявените искове по основание и размер.

Посочва, че от приложения към исковата молба договор за наем е видно, че е отдаден под наем склад за обща наемна цена в размер на 176.40 лв. с ДДС, а издадените и приложени по делото фактури са на значително по-висока наемна цена. Моли предявените искове да бъдат отхвърлени. В условията на евентуалност прави възражение за изтекла погасителна давност на предявените вземания. Претендира разноски.

В проведеното по делото на 17.05.2023 г. процесуалният представител на ищеца поддържа становище за основателност на предявените искове и молят същите да бъдат уважени.

Ответната страна депозира нарочна молба, с която моли предявените искове да бъдат отхвърлени.

Съдът, след като взе предвид становищата на страните, събраните по делото доказателства и съобрази приложимия закон, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 232, ал. 2 и чл. 236, ал. 2 ЗЗД.

Преди да разгледа исковете по същество съдът намира за нужно да отбележи какъв всъщност е спорният предмет на делото, а именно – кой е процесният договор за наем и кое е наетото помещение, за ползването на което се претендира и заплащането на съответен наем, съответно обезщетение за ползването му след прекратяване на договора за наем.

За да е налице договор за наем, страните трябва да постигнат съгласие най-малко по отношение на вещта, която се отдава за ползване, и за наемната цена. Това са т. нар. съществени елементи на договора за наем. Част от несъщественото съдържание на договора е неговият срок.

В конкретния случай, още в исковата молба и в уточняващата молба към нея от 16.09.2022 г. ищецът изрично е посочил, че уговорената месечна наемна цена е в размер на 1375 лв. без ДДС или 1650 лв. с ДДС. Наетото помещение е индивидуализирано по следния начин – складово помещение с административен адрес: гр. Варна, ул. „......“ № 36.

Указания за надлежната индивидуализация на наетия имот от съда не са давани, но още в първото проведено съдебно заседание ищецът, чрез представените от него писмени документи конкретно посочва, че наетото помещение всъщност представлява склад от 396 кв. м., находящ се в гр. Варна, ул. „......“ № 36. Това е видно от представения Анекс от 09.03.2020 г. към договор от 01.08.2012 г., в който именно е определена и процесната наемна цена в размер на 1650 лв. с вкл. ДДС.

В тази връзка съдът приема, че погрешното посочване в исковата молба на друг договор за наем – този от 27.12.2016 г., отнасящ се за друго складово помещение, при друга наемна цена, не се отразява на допустимостта и редовността на предявените искове. В случая няма основание и за изменение на исковата претенция, доколкото същата в хода на 2 процеса е надлежно индивидуализирана, противоречията в същата. като са отстранени нередовностите и

Ето защо съдът намира за неоснователни възраженията на ответника, изложени в молбата от 16.05.2023 г., че предявените суми са за друг договор, с който обаче съдът не е сезиран, поради което и произнасянето на съда би било недопустимо.

Напротив. Съществените елементи на наемното правоотношение – вещ и цена, са конкретно заявени от ищеца и поддържани в хода на цялото производство и по исковете, свързани именно с тях, съдът дължи произнасяне. Възприемането на нещо противно съдът намира за нелогично и необосновано. Последното би довело до формално разглеждане на предявените искове и незачитане на волята на ищеца и въведения от него спорен предмет, което всъщност е неоправдано и недопустимо.

По исковете с правно основание чл. 232, ал. 2 ЗЗД за заплащане на наемната цена и разходите, свързани с ползването на вещта, а именно потребената в процесния имот вода, съдът приема следното:

Както се посочи и по-горе в изложението, с Анекс от 09.03.2020 г. към договор от 01.08.2012 г. и анекси към него /л. 99 от делото/, страните са се споразумели за следното:

„считано от 01.03.2020 г. се определя нова цена за наетия склад от 396 кв. м., находящ се в гр. Варна, ул. ...... № 36“. Конкретно определената наемна цена е в размер на 1650 лв. на месец с вкл. ДДС.

Оттук съдът приема, че може да се направи обоснован извод, че между страните е сключен валиден договор за наем относно процесното наемно помещение – склад с площ 396 кв. м.

От представената от ищеца в първото проведено по делото открито съдебно заседание молба от 04.04.2022 г. /л. 100 от делото/, адресирана до него от ответника, се установява, че последният е поискал преразглеждането на договорните отношения между страните за наетия склад, находящ се в гр. Варна, ул. „......“ № 36, с площ 396 кв. м. Посочено е, че страната е в невъзможност да покрива пълната месечна сума от 1650 лв., като има натрупани неизплатени суми от предходни години.

Представени са и съответни доказателства, че на 02.06.2022 г. в процесния склад е възникнал пожар, като видно от приетия протокол за разпит на свидетел от 09.06.2022 г. по досъдебно производство № 667/2022 г. по описа на Трето РУ Варна, собственикът и управител на ответното дружество Фред Алдхард признава, че до датата на възникване на пожара е наел находящия се в гр. Варна, ул. „......“ № 36 склад. Обяснява, че складът е нает на 28.07.2009 г.

Съдът приема за неоснователно възражението на ответника, направено в молбата му от 04.04.2023 г., че представеното копие от РП Варна от протокола за разпит на управителя на „К.“ ЕООД по повод на станалия пожар в склада, нает по договор от 28.07.2009 г., е неотносимо доказателство, тъй като касае друго складово помещение, наето между същите страни. Както съдът вече посочи именно това складово помещение е процесното по делото и 3 за неговото ползване ищецът търси заплащане на дължимата наемна цена, а не по погрешно посочения договор за наем от 27.12.2016 г. /л. 32 – л. 34 от делото/, видно от който, в същия е уговорена съвсем различна наемна цена от заявената от ищеца.

Самият ответник е представил първоначалния договор за наем на недвижим имот, сключен между страните на 28.07.2009 г., касаещ процесното складово помещение с площ 396 кв. м. /л. 117 – л. 119 от делото/.

В заключението на вещото лице Я. Л. по приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза, което съдът цени като компетентно и обективно дадено, ясно е посочена хронологията на сключените между страните договори за наем и анексите към тях.

Експертизата е констатирала, че на 28.07.2009 г. е сключен договор за наем на склад с площ 396 кв. м., с месечна наемна цена 1650 лв. с вкл. ДДС. На 22.10.2009 г. е сключен договор за наем на недвижим имот /допълнителен склад/ за склад с площ 70 кв. м. и с месечна наемна цена 280 лв. с ДДС. На 01.08.2012 г. е сключен договор за наем, с месечна наемна цена 1930 лв. с ДДС, който обединява първите два договора за наем на основния склад и на втория склад. На 09.03.2020 г. е сключен Анекс към договора от 01.08.2012 г. за определяне на нова наемна цена за склада с площ 396 кв. м., а именно 1650 лв. с ДДС.

Именно тези наемни правоотношения са относими в настоящото производство, доколкото касаят процесното складово помещение с площ 396 кв. м., индивидуализирано от процесуалния представител на ищеца в първото по делото открито съдебно заседание, с наемна цена 1650 лв. с вкл. ДДС, посочена още в исковата молба и уточняващите молби към нея.

Що се отнася до отразеният в експертизата договор за наем от 26.01.2015 г., подновен на 27.01.2016 г. и 27.12.2016 г., то същият касае още едно допълнително наето складово помещение, извън процесното, с месечна наемна цена 176.40 лв. В този смисъл тези договори за наем са неотносими към настоящия правен спор по съображенията, изложени вече нееднократно в изложението.

Следва да се отбележи, че наличието на валидно наемно правоотношение между страните по отношение на процесния нает имот – склад с площ 396 кв. м. се признава изрично от ответника в молбите му по хода на делото от 04.04.2023 г. и 16.05.2023 г.

По отношение на конкретния размер на претенцията в заявения период 01.07.2020 г.

– 04.05.2022 г. съдът намира, че следва да извърши собствено изчисление, доколкото прави впечатление, че в заключението на вещото лице по приетата по делото ССчЕ, при отговора на въпроса какви са неплатените наемни вноски във връзка с наетото помещение с площ 396 кв. м. вещото лице е включило и начислените в издадените фактури суми за консумираната в имота вода, които са предмет на самостоятелна искова претенция, също предмет на настоящото производство. В същото време съдът констатира, че в експертизата вещото лице не е отчело какъв е дължимият наем в периода от 01.05.2022 г. до 04.05.2022 г., доколкото не е посочена нарочно издадена фактура за този период. Възприемането на заключението на вещото лице в тази му част, при така посочените обстоятелства, съдът намира за 4 необосновано и неправилно.

Периодът 01.07.2020 г. – 04.05.2022 г. обхваща 22 пълни месеца и четири дни от м. май 2022 г. При наемна цена в размер на 1650 лв. съдът изчислява, че общата наемна цена възлиза на 36512.90 лв. /22 месеца х 1650 лв. = 36300 лв., като за 4 дни от м. май 2022 г. дължимата наемна цена при така уговорения наем е 212.90 лв./. Вещото лице е посочило ясно в заключението си, че ответникът е извършил частични плащания в общ размер от 24612 лв. Това обстоятелство не беше оспорено от страните, поради което в тази част съдът цени заключението изцяло. Тоест, остатъкът за плащане се равнява на сумата 11900.90 лв.