Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 88 от 03.05.2022, Районен съд - Ботевград

Съд
Районен съд - Ботевград
Дело
Административно наказателно дело 538/2021
Вид
Решение № 88
Подписан
03.05.2022
В сила
03.05.2022
Състав
НАТАЛИЯ ПЕТКОВА ПЕТКОВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 11 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 27, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 34, ал. 1, б. "в" · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.59- 63 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 59, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.59- 63 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 60, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.59- 63 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.59- 63 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.59- 63 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.63, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63д, ал. 4 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 84 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 182, ал. 2 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 182, ал. 2, т. 4 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 189, ал. 15 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 189, ал. 4 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 21, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
  • чл.21, ал.2 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 80 · Наказателен кодекс
  • чл. 80, ал. 1, т. 5 · Наказателен кодекс
  • Чл. 81 · Наказателен кодекс
  • чл. 107, ал. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 14, ал. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 73, ал. 2 · Правилник за прилагане на Закона за движението по пътищата

РЕШЕНИЕ

№ 88 гр. Ботевград, 03.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БОТЕВГРАД, III-ТИ НАК. СЪСТАВ, в публично заседание на втори март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Н. П. П. при участието на секретаря И. Стр. Т. като разгледа докладваното от Н. П. П. Административно наказателно дело № 20211810200538 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59- 63 от ЗАНН.

Предметът на обжалване:

Електронен фиш серия К № ******* за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система, издаден от ОДМВР-София, с който на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.2, т. 4 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ на П. ЕМ. Д., ЕГН ********** е наложена „глоба” в размер на 300,00 (триста) лева, за извършено от него нарушение по чл.21, ал.2, вр. ал. 1 от ЗДвП.

Становищата на страните:

В подадената жалба от П. ЕМ. Д. се иска отмяна на така издадения Електронен фиш като незаконосъобразен поради това че е издаден в нарушение на преклузивните срокове по чл. 34, ал. 1, б. „в“ от ЗАНН, съответно изтекли три месеца, в които АНО не е установил лицето, извършило нарушението, и изтекла една година от извършване на нарушението. Моли съда да отмени изцяло атакувания електронен фиш.

Въззивният жалбоподател, редовно призован, се явява лично и с упълномощен защитник, който поддържа жалбата. Претендира разноски.

ВъззИ.емата страна, редовно призована, не изпраща представител. В съпроводителното писмо по чл. 60, ал. 2 от ЗАНН и в писмено становище наказващият орган е изложил съображения за законосъобразност на ЕФ и прекомерност на разноските в съдебното производство, като претендира и юрисконсултско възнаграждение.

1

Ботевградският районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и релевираните от страните доводи, приема за установено следното:

От фактическа страна:

На 21.05.2019 г., в 00,00 часа, по АМ Хемус, км. 34+300, с посока на движение към гр. София, при въведено ограничение от 70 км/ч, с пътен знак В-26, с автоматизирано техническо средство № АТСС ARH CAM S 1, насочено към гр. Ботевград, приспаднат толеранс минус 3 км от измерената скорост, е била сечена скорост на движение от 105 км/ч, т.е превишаване с 35 км/ч над разрешената скорост, при движение на лек автомобил „М.****“ с рег. № ********.

След изтичане времето за контрол, е попълнен протокол за използване на АТСС от 21.05.2019 г., рег. № 1204р- 4133/09.07.2019 г. /приложение към чл.

10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата /обн. ДВ, бр. 36 от 19.05.2015 г. /, подписан от съответното длъжностно лице.

При обработка на заснетите нарушения, въз основа на разпознатия регистрационен номер на МПС, бил изготвен електронен фиш, в който били въведени данни за това, че на 21.05.2019 г., в 00,00 часа, по АМ Хемус, км.

34+300, с посока на движение към гр. София, при въведено ограничение от 70 км/ч, с пътен знак В-26, с автоматизирано техническо средство № АТСС ARH CAM S 1, насочено към гр. Ботевград, приспаднат толеранс минус 3 км от измерената скорост, е била сечена скорост на движение от 105 км/ч, т.е превишаване с 35 км/ч над разрешената скорост, при движение на лек автомобил „М.****“ с рег. № ********.

След справка в ЦБД КАТ – МВР се установило, че превозното средство, с което е извършено нарушението е собственост на жалбоподателя. Поради това бил издаден процесният електронен фиш № К *******, издаден от ОДМВР-София, с които на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.2, т. 4 от ЗДвП за нарушение по чл.21, ал.2 от ЗДвП на жалбоподателя, е наложена „глоба” в размер на 300,00 (триста) лева.

По делото липсват данни на основание чл. 189, ал. 5, изр.2-ро от ЗДвП жалбоподателят да е представил писмена декларация за друго лице, което да е управлявало автомобила в деня на нарушението.

Липсват данни и за представено писмено възражение по чл. 189, ал. 6 от ЗДвП.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото доказателства: протокол № 54-С-ИСИ/11.10.2018 г. от проверката на мобилната система за видеоконтрол АТСС ARH CAM S 1; заповед № 8121з-172/29.02.2016г. и заповед №8121з-931 от 30.08.2016г., и двете на Министъра на МВР, бланка на електронен фиш; удостоверение за одобрен тип средство за измерване №17.09.5126, снимков материал, протокол за използване на автоматизирано техническо средство за контрол на скоростта на дата 20.05.2019 г., заповед № РД-11-448/11.04.2019 г. на АПИ относно 2 временна организация и безопасност на двежеине за обект „Ремонтно възстановителни дейности на виадукт при км 33+600 – ляво платно на АМ Хемус, справка за собственост на МПС „М.****“ с рег. № ********, справка от АИС АНД на сектор Пътна полиция при ОДМВР София относно ел.фиш № *******, които следва да бъдат кредитирани без резерви като единни, последователни и кореспондиращи по между си.

По пътя на служебното начало и на осн. чл. 107, ал. 2 от НПК, въззивният състав е поискал и получил писмена справка от Директора на Областно пътно управление – София, от която се установява, че към датата на извършване на нарушението /21.05.2019 г./ на АМ „Хемус” при км 34+300 ляво пътно платно в посока гр. София, е валидна забрана за движение със скорост, повисока от 70 км/час, като ограничението е въведено на км 34+350 – ляво пътно платно в посока от гр. Варна към гр. София, с поставен пътен знак „ В2 – ограничение на скоростта от 70 км в час“ с обхват на действие до км 34+150 – ляво пътно платно в посока от гр. Варна към гр. София.

От приложеното удостоверение за одобрен тип средство за измерване от Български институт по метрология, ведно с писмените доказателства към нея, се установяват видът на мобилната система, и обстоятелството, че същата е одобрена съобразно нормативните изисквания.

Обстоятелството, че лекият автомобил, посредством който е извършено нарушението, към процесната дата е бил собственост на жалбоподателя, се установява от приложената по делото справка за собствеността на МПС-то.

Снимката на автомобила е с ясно виждаш се регистрационен номер, модел и марка, е заснет от достатъчно разстояние, без около него да са заснети каквито и да било други автомобили, чиято скорост евентуално би могла да бъде засечена вместо тази на автомобила на жалбоподателя. Снимковият материал, съгласно чл. 189, ал. 15 от Закона за движението по пътищата, като изготвено с техническо средство и система, заснемаща и записваща датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, съставлява веществено доказателствено средство в административнонаказателния процес и като такова бе приобщено по делото.

От правна страна:

Административно наказателното производство е строго формален процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи електронни фишове е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в електронния фиш /арг. чл. 84 ЗАНН във вр. чл. 14, ал. 2 НПК и т. 7 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС/, а е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон.

Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на преклузивния четиринадесетдневен срок за обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН (в редакцията към датата на връчване на НП), доколкото видно от приложената справка от ОДМВР София, сектор Пътна полиция, ЕФ е връчен на жалбоподателя на 3

17.06.2021 г., а жалбата е депозирана на 23.06.2021 г). Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения:

Безспорно е, че административно-наказателната отговорност за всяко едно административно нарушение, към които спада и отразеното в обжалваният електронен фиш, би могла да се реализира при спазване на установени от закона условия, между които спада и изискването да не е изтекъл съответния давностен срок за нея, защото същият представлява обстоятелство, което обективно изключва възможността за нейната реализация.

Продължителността на този срок зависи не само от вида на нарушените законови разпоредби, но и от датата за издаване на съответния акт, с който нарушението е било санкционирано. Обжалваният електронен фиш не съдържа данни, които да установяват датата на неговото издаване. Същата не е предвидена като задължителен реквизит в него както чрез разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, така и в приложените по делото писмени материали, свързани с одобрения (съобразно нея) от Министъра на вътрешните работи образец на бланка за такъв фиш, издаван към датата за извършване на нарушението. След като това е така, то няма и причини за извод, че административнонаказателната отговорност на жалбоподателя се явява реализирана в разрез с установените давностни срокове по чл. 34, ал. 1, б. "В" от ЗАНН вследствие на обстоятелството, че фиша е издаден след датата, на която е изтичал предвидения за съответния вид нарушение едногодишен срок. Като се отчете обаче, че производството във връзка с обжалването на електронния фиш е образувано на 22.07.2021 година, може със сигурност да се заключи, че той е бил издаден преди края на този срок. Обстоятелството, че е бил връчен на жалбоподателя на 17.06.2021 година също води до такова недвусмислено заключение. Отбелязаната в извадката от АИС АНД дата 03.11.2020 г. не може да се отчита като достоверна дата за издаване на електронния фиш, тъй като не фигурира не само в него, но и измежду реквизитите, които той следва да има.

Реализацията на отговорността за административно нарушение може да се развИ. законосъобразно само през конкретен, предварително определен период от време, тъй като като с изтичането на предвидения такъв административно-наказващия орган изгубва предоставената му от закона възможност да я осъществи. ЗАНН не съдържа регламентация на въпросите, които са свързани с погасяване на възможността за наказателно преследване на едно административно нарушение по давност. Вследствие на това, а и тъй като тази погасена възможност съставлява събитие, което води до изключващо отговорността обстоятелство, то по отношение на тях (съгласно указаното в чл. 11 от ЗАНН) следва намерят приложение съответните разпоредби на НК. В този смисъл е и тълкуването, прието в задължителната за прилагане съдебна практика, каквато представлява Тълкувателно постановление № 1 от 27.02.2015 година на ВКС по тълк. д. № 1/2014 г., ОСНК и ОСС на IIра колегия на ВАС.

4

Сроковете, които имат отношение към давността за наказателно преследване на престъпленията, са уредени в чл. 80 от НК. Чл. 81 от НК дефинира случаите, в които давността прекъсва или спира, а ал. 3 от него определя продължителността на абсолютната давност, която (независимо от спирането или прекъсването на давността) настъпва при изтичане на срок, който надвишава с 1/2 този, посочен в чл. 80 от НК. Последната норма въвежда различни по продължителност периоди от време с оглед вида и размера на наказанията, налагани за извършваните престъпления, които по отношение на наказуемите с "Глоба" такИ. се явяват в рамките на "Три години", съгласно указаното в чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК.

След като съобрази изложените обстоятелства, както и факта, че от началния момент на давността (която е започнала да тече от извършване на нарушението – 21.05.2019 г.) до датата за образуване на производството въз основа на подадената от лицето жалба, е изтекъл период от време, по-малък от предвидения максимален срок ("Четири години и шест месеца") за наказателното преследване на извършеното нарушение, през който електронния фиш не е влязъл в сила, съдът прие, че тази възможност не е отпаднала поради неизтеклия абсолютен давностен срок за него. Като е съобразил изложеното и е санкционирал жалбоподателя, административно наказващия орган е издал един законосъобразен акт, в т. ч. и по отношение на конкретно възприетата правна квалификация на извършеното именно като нарушение по чл. 21, ал. 2 във вр. с чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, която се явява правилно определена.