Определение № 6837 от 17.06.2024, Районен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 6837 гр. Варна, 17.06.2024 г.

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 39 СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Христина В. Тодорова Колева като разгледа докладваното от Христина В. Тодорова Колева Гражданско дело № 20243110105874 по описа за 2024 година

Делото пред Варненски районен съд е образувано след прекратяване на производството с определение №12378/21.03.2024г., постановено по гр. дело № 1025/2024г. на СРС и изпращането му по компетентност на настоящия съд.

Производството по делото е образувано по предявен от „СЪНФУДС БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК 831507493, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „Дружба 2“, бул. „Проф. Цветан Лазаров“ № 48 срещу В. Х. Д., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.

Варна, ул. „Беласица“ № 26, ет. 6, ап. 10 осъдителен иск с правно основание чл. 234, ал. 3, т.

2 КТ, вр. чл. 92, ал. 1 ЗЗД за сумата от 1500.00 лв., представляваща неустойка за неизпълнение на задължение по договор за повишаване на квалификацията от 19.04.2023 г., ведно със законната лихва от 05.01.2024 г. до окончателното плащане.

За да прекрати производството пред себе си, СРС е счел, че съобразно правилата за местна подсъдност искът се предявява пред съда в района, на който е постоянния адрес на ответника - чл.105 ГПК и е приел, че компетентен да разгледа спора е Районен съд гр.Варна.

Настоящия състав на съда не споделя доводите в определението на СРС, като мотивите за това са следните:

Посредством категорията договори, към които се отнася и този по чл. 234 КТ – т.е. касаещи професионалната квалификация и преквалификация, не се уговаря престирането на работна сила и извършването на определена работа при работодателя, поради което тези договори не са трудови, макар да са уредени от трудовото право, и уредбата, на която се подчиняват е общият граждански закон (ЗЗД), а не тази за трудовия договор – в този смисъл са Определение № 507/30.10.2018 г. по ч. гр. д. № 3324/2018 г. на ВКС, IV г. о. и Определение № 339 от 27.04.2020 г. на ВКС по гр. д. № 3679/2019 г., III г. о., ГК. Предвид на последната тяхна особеност въпросите от съдържанието им, в т. ч. и клаузите в обхвата на чл. 234, ал. 2 и ал. 3 КТ, са предоставени на договорната свобода на страните (чл. 9 и чл. 20 а, ал. 1 ЗЗД) и са подчинени на особеностите на конкретния случай. Ето защо, спор, породен във връзка с този вид договори, не съставлява трудовоправен такъв по смисъла на чл. 357 КТ, съответно по отношение на него не е приложимо правилото на чл. 117, ал. 3 ГПК, съгласно което договор за избор на съд по искове на потребители и по трудови спорове поражда действие само, ако е сключен след възникването на спора.

Предвид изложеното, съдът намира, че с оглед клаузата на чл. 19 от договора за повишаване на квалификацията от 19.04.2023 г., с която страните са предвидили, че споровете във връзка с изпълнението му се разрешават от съответния компетентен съд в гр.

София, то именно Районен съд - София, а не Районен съд – Варна, се явява компетентен да разгледа настоящото дело, поради което релевираното от ответника възражение в обратния смисъл е неоснователно и е следвало да се остави без уважение.

Воден от горното, съдът

1

ОПРЕДЕЛИ:

ПОВДИГА спор за подсъдност между Районен съд – Варна и Районен съд – София по гражданско дело № 5874/2024г. по описа на ВРС, на основание чл. 122 ГПК.

ДА СЕ ИЗПРАТИ делото на Окръжен съд - Варна, компетентен да се произнесе по повдигнатия спор за подсъдност.

Определението не подлежи на обжалване.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________

2