Решение № 582 от 05.12.2025, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 582 гр. Велико Търново, 05.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Георги Драгостинов

Членове:

Катина Минева

Ангелина Богданова при участието на секретаря Анита Люб. Бижева като разгледа докладваното от Ангелина Богданова Въззивно гражданско дело № 20254100500732 по описа за 2025 година

За да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по подадена от М. Д. М. въззивна жалба против Решение № 791/05.06.2025 г., постановено по гр.д. № 119/2025 г. по описа на ВТРС, с което са отхвърлени като неоснователни предявените от жалбоподателя искове по чл. 55, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумите от 30 лв. главница, представляваща извършено без основание плащане на 06.03.2024 г. на цена на услуга за разделяне на изравнителна сметка за ползвана топлинна енергия в обект, намиращ се в гр. С., ж.к. „К.п. I” № ....., във връзка с отчет по констативен протокол № 57554 от 06.03.2024 г., 3,52 лв. - обезщетение за забава за периода от 06.03.2024 г. до 08.01.2025 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 09.01.2024 г. до окончателното изплащане на задължението.

В жалбата са изложени доводи за неправилност на обжалваното съдебно решение. Наведени са твърдения за неправилно приложение на материалния 1 закон. Счита, че между страните липсва сключен договор, по който да са заплатени претендираните суми. Сочи, че районният съд не е обсъдил наведеното от него понятие „принуда“, тъй като твърди, че след упражнена по отношение на жалбоподателя принуда е следвало да заплати сумата в размер на 42 лв. Освен това, твърди, че наведените от ответника твърдения по делото са останали недоказани. Навежда доводи, че заплатена от ищеца сума не е по ценоразпис, а по устно поставено условие. Моли въззивният съд да отмени обжалваното решение и да постанови ново, с което да уважи ищцовата претенция. В условията на евентуалност претендира връщане на делото на първоинстанционния съд за ново разглеждане.

В срок е постъпил отговор от насрещната страна по въззивната жалба, в който се взема становище за неоснователност на същата и се моли жалбата да бъде оставена без уважение, по подробно изложени доводи. Претендират се разноските по делото.

Жалбата е подадена в срок, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същата е процесуално допустима.

Великотърновският окръжен съд след като провери обжалваното решение съобразно правомощията си по чл. 269 ГПК, прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК и обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намери за установено от фактическа и правна страна следното:

При извършената служебна проверка на решението съобразно правомощията си по чл. 269, изр. първо от ГПК съдът намери, че същото е валидно. Предвид горното и съгласно разпоредбата на чл. 269, изр. 2 ГПК следва да бъде проверена правилността му по изложените във въззивната жалба доводи и при служебна проверка за допуснати нарушения на императивни материалноправни норми, като въззивната инстанция се произнесе по правния спор между страните.

Великотърновският районен съд е сезиран с искова молба от М. Д. М. против „Д.“ ООД, с която се иска на основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумите от 30 лв. - главница, представляваща извършено без основание плащане на 06.03.2024г. на цена на услуга за разделяне на изравнителна сметка за ползвана топлинна енергия в обект, намиращ се в гр. С., ж.к. „К.п. I” №......, във връзка с отчет по констативен 2 протокол №57554 от 06.03.2024 г., 3,52 лв. - обезщетение за забава за периода от 06.03.2024 г. до 08.01.2025 г., ведно със законната лихва. Твърди се, че за част от извършеното плащане, а именно за това в размер на 30 лв., липсва основание, тъй като счита, че услугите за дялово разпределение се включват към тези за доставка на топлинна енергия и цената за тях се дължи на „ТОПЛОФИКАЦИЯ С.” ЕАД.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът „Д.“ ООД е представил отговор на исковата молба, с който оспорва основателността на предявените исковите претенции. Излага подробни аргументи, че претендираните от ищеца суми са дължими, тъй като са извършени желаните от него допълнителни дейности към услугата „дялово разпределение”, които подлежат на плащане от потребителя и не се начисляват от доставчика на топлинна енергия. Моли за отхвърляне на исковете.

За да постанови обжалваното решение, районният съд е приел, че е налице основание за плащане на претендираните суми, доколкото потребителят – ищец по делото, е поискал предоставянето на допълнителни услуги, които не са предмет на договора, сключен по чл. 139в от Закона за енергетиката между „Д.” ООД и „ТОПЛОФИКАЦИЯ С.” ЕАД.

При тези данни, настоящата инстанция от правна страна намира следното:

При разглеждането на спора първоинстанционният съд е събрал съотносимите към спора и сочени от страните доказателства. Въз основа на тях е достигнал до изводи, че предявените искове, с правно основание чл. 55 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД са неоснователни, предвид на което правилно и законосъобразно ги е отхвърлил.

Не е спорно между страните, че услугата по дялово разпределение е възмездна. На основание чл. 61, ал. 1 от Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020г., ищецът дължи плащането й на доставчика на топлинна енергия на основание чл. 36 от Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди на „ТОПЛОФИКАЦИЯ С.” ЕАД, който от своя страна, на основание сключен договор, възлага и заплаща възнаграждение на ответното дружество за предоставяне на услугата по дялово разпределение. Безспорно е също така, че редовното дялово разпределение за отчетния период вече е било извършено.

В разглеждания случай обаче заплатената от ищеца сума в размер на 30 3 лв. не представлява „авансова сума за дялово разпределение“, а се отнася за допълнителните дейности към услугата „дялово разпределение", предлагани от „Д.“ ООД, а именно допълнително изискано от него посещение на адреса и разделяне на изравнителни сметки, което представлява самостоятелни и допълнителни услуги. Именно за тези допълнителни услуги е уговорено и заплатено възнаграждение.

На следващо място, от събраните по делото доказателства безспорно се установява, че въззивникът М. М. е отправил искане до ответното дружество „Д.” ООД за извършване на допълнителна услуга – изготвяне на междинен отчет на уредите за дялово разпределение в жилището, собственост на ищеца, находящо се в гр. С., ж.к. „К.п. I” № ,

В изпълнение на това искане ответникът е изпратил двама служители на адреса и са предоставили исканата услуга – посещение на имота, в резултат, на което е съставен констативен протокол и са изготвени две изравнителни сметки за периода 05.2023 г. 02.2024 г. и втора за 03.2024 г. - 04.2024 г. Това изпълнение е извършено фактически и е отразено в документите по делото, като ищецът не оспорва, че е получил желаната от него услуга. Не се спори и относно обстоятелството, че ответникът предварително е уведомил ищеца за дължимата цена съгласно действащия ценоразпис – 12 лв. за посещение на адрес и по 15 лв. за всяко разделяне на изравнителна сметка , или общо 42 лв. Ищецът е заплатил посочената сума доброволно.

При тези данни настоящият съдебен състав приема, че между страните М. М. и „Д.” ООД е възникнало валидно облигационно отношение, основано на устен договор за извършване на услуга. Законът не поставя изискване за писмена форма за този тип договори, а договорът се счита за сключен от момента, в който страните са постигнали съгласие относно вида и стойността на услугата. Такова съгласие в конкретния случай е налице. След като ответникът е изпълнил фактически поетите в пълен обем действия, то за възложителя – М. М. е възникнало задължение да заплати цената. Платената от ищеца сума има своето правно основание, а именно възникналото между тях договорно отношение. Предвид изложеното не би могло да се приеме, че е налице фактическият състав на чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, което предполага връщане на полученото без правно основание.

Доколкото главният иск се явява неоснователен и следва да бъде 4 отхвърлен, то заедно с него неоснователен се явява и предявеният в условията на обективно съединяване акцесорен иск за заплащане на законна лихва.

Поради това искът с правно основание чл. 86 ЗЗД подлежи на отхвърляне.

Неоснователни са и доводите за наличие на някакъв вид принуда при плащането. По делото липсват каквито и да било доказателства за упражнено противоправно въздействие или за поведение от страна на ответника, което да е породило основателен страх у ищеца и да е опорочило волята му. Напротив, събраните доказателства сочат, че плащането е извършено в обичайната търговска практика при реално предоставена услуга и съобразно предварително съобщената цена. Самото заявяване на стойността на услугата не съставлява принуда, а нормален елемент от договарянето.

Не може да бъде споделено и възражението, че услугата по изготвяне на изравнителни сметки вече била заплатена към „Топлофикация“ С. ЕАД.

Съгласно действащата нормативна уредба дружествата за дялово разпределение извършват услуги, различни от доставката на топлинна енергия. Допълнителните услуги, извършвани по индивидуално искане на потребителя, не се включват в сметките за топлинна енергия и се заплащат отделно. Ето защо, правилно районният съд е приел, че сумата в размер на 30 лв. следва да бъде заплатена на ответното дружество за предоставената от него услуга.

С оглед на изложеното въззивният съд приема, че плащането е извършено на валидно основание, искът по чл. 55, ал. 1 ЗЗД е неоснователен, а постановеното от първата инстанция решение е правилно и следва да бъде потвърдено изцяло.

По отношение на разноските:

С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, въззиваемата страна има право на сторените съдебни разноски пред настоящата съдебна инстанция. С оглед липсата на надлежно и своевременно представен списък за разноски по чл. 80 ГПК, както и на доказателства за сторени разходи, съдът не следва да уважава молбата в тази насока, съдържаща се в отговора на въззивната жалба.

Водим от горното, съдът

5

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 791/05.06.2025 г., постановено по гр.д. № 119/2025 г. по описа на ВТРС.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6