Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 39 от 28.01.2025, Окръжен съд - Русе

Съд
Окръжен съд - Русе
Дело
Въззивно гражданско дело 978/2024
Вид
Решение № 39
Подписан
28.01.2025
В сила
28.01.2025
Състав
Мария Велкова, Силвия Павлова, Йордан Дамаскинов

Цитирани разпоредби

  • чл.258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл.271 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.280, ал.3, т.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.16, ал.9 · Закон за управление на етажната собственост

РЕШЕНИЕ

№ 39 гр. Русе, 28.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ЧЕТВЪРТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мария Велкова

Членове:

Силвия Павлова

Йордан Дамаскинов при участието на секретаря Ева Димитрова като разгледа докладваното от Силвия Павлова Въззивно гражданско дело № 20244500500978 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е въззивно, по чл.258 и сл. ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от Р. Й. В. от с.Щръклево, против решението на РРС, постановено по гр.д.№1885/2024г., с което е осъдена да заплати на Етажна собственост на ул. „*** в гр.Русе сумата 695лв., представляваща неплатени разходи за управление и поддържане на общи части на ЕС за периода м.03.2019г.-м.12.2023г. вкл., ведно със законна лихва върху нея от 01.04.2024г. до окончателното и изплащане и 550лв. разноски.

Излага оплаквания за неправилност на решението като постановено при нарушение на процесуалните правила и материалния закон и необоснованост, тъй като с отговора на исковата молба оспорили протоколите от двете събрания на ЕС, както относно тяхната достоверност, така и относно тяхната истинност, а съда не е открил производство по оспорването им. Иска решението да бъде отменено и претенцията отхвърлена, с присъждане на разноски за двете инстанции.

Въззиваемият Етажна собственост на ул. „*** в гр.Русе чрез 1 пълномощник адвокат А. Г. с подадения отговор заявява становище за неоснователност на въззивната жалба. Счита, че решението е правилно и иска да бъде потвърдено. Претендира разноски за тази инстанция.

След като обсъди събраните по делото доказателства и доводите на страните, както и след проверка на допустимостта и правилността на решението в обжалваната част, с оглед оплакванията, въззивният съд намира за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в законния срок, допустима е и подлежи на разглеждане. По същество, тя е неоснователна.

Етажна собственост на ул. „*** в гр.Русе, чрез пълномощник адвокат А. Г. е предявила против въззивника иск за заплащане на сумата 695 лв. /уточнен размер в съдебно заседание на 19.09.2024г./, представляваща незаплатени от ответницата Р. В. такси за управление и поддържане на общи части за периода от м. март 2021г. до м.ноември 2023г. по 20 лева месечно и за месец декември 2023г. -35 лева., дължими според взети решения на Етажната собственост.

С отговора на исковата молба ответницата е оспорила допустимостта и основателността на иска, като е възразила, че представените протоколи на ОС на ЕС не отразяват проведени общи събрания според изискванията на ЗУЕС в редакцията му към всяка от посочените дати, не била спазена процедурата по свикване на събранията, не били обявени протоколите от ОС, поради което била осуетена възможността да се подаде възражение в 7дневен срок. Изложени са доводи за незаконосъобразност на взетите решения по определяне на таксите за поддръжка на общите части, както и са направени възражения досежно съдържанието на двата протокола.

Като е преценил и обсъдил събраните по делото доказателства, районният съд е счел, че предявеният иск е основателен и го е уважил изцяло.

Приел е, че ответницата Борисова е собственик на апартамент в Етажната собственост, ОС на ЕС е взело решения какви суми да се заплащат за поддържане на общите части от всеки самостоятелен обект, които не са заплащани от ответницата. Посочено е, че оплакване относно законосъобразността на взетите решения на ЕС не може да бъде релевирано в производството, а само по реда за обжалването им, посочен в ЗУЕС.

Решението на районния съд е правилно и следва да бъде потвърдено.

2

Неоснователно е оплакването във въззивната жалба, че съдът е допуснал процесуално нарушение, като не е открил производство по оспорване на протоколите от двете Общи събрания на ЕС. С отговора на исковата молба ответницата е оспорила законосъобразността на взетите решения от двете Общи събрания, които са определили размера на месечната такса за поддържане на общите части, която се дължи за всеки самостоятелен обект и съдържанието на протоколите, като са изложени доводи в тази насока.

Правилно е прието от първоинстанционният съд, че оспорването на законосъобразността на решенията на ОС на ЕС може да стане само по реда на ЗУЕС, но не и в настоящето производство. Предприетото оспорване на съдържанието на двата протокола, които не са оспорени по реда на чл.16, ал.9 ЗУЕС, според който всеки член на ОС може да оспори съдържанието на протокола, вкл. и достоверността на отразените в него решения, като оспорването се извършва писмено пред УС /управителя/ в 7-дневен срок от съобщението по ал.7, но не по-късно от един месец в случаите, когато собственикът отсъства, се явява неоснователно. След изтичане срока за оспорване по чл.16, ал.9 ЗУЕС на съдържанието на протокола, той се е стабилизирал и има обвързваща етажните собственици, третите лица и съда доказателствена сила. Представените по делото протоколи от ОС на ЕС не са оспорени по реда на чл.16, ал.9 ЗУЕС, т.е. те доказват като документи извършените действия от общото събрание на етажната собственост , респ. определените размери на дължимите от собствениците на обекти суми за поддръжка на общи части, според които за процесния период въззивницата дължи сумата 695лв. Не са представени доказателства въззивницата да е заплатила дължимите суми, ето защо, предявеният иск за заплащането и е основателен и доказан и следва да бъде уважен. До същия извод е достигнал и районният съд, поради което обжалваното решение е правилно и следва да бъде потвърдено изцяло.

В тежест на въззивника са направените от въззиваемия разноски за тази инстанция в размер на 500лв.-възнаграждение за адвокат.

Решението не подлежи на касационно обжалване, предвид чл.280, ал.3, т.1 ГПК.

Мотивиран така, на основание чл.271 ГПК, Окръжният съд 3

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение №1370 от 19.10.2024г., постановено по гр.д.№1885/2024г. по описа на РРС.

ОСЪЖДА Р. Й. В., ЕГН **********, от гр.Русе, ул.***, да заплати на Етажна собственост на ул. „*** в гр.Русе, сумата 500лв. разноски за адвокатско възнаграждение за тази инстанция.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4