Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 567 от 27.06.2024, Районен съд - Сливен

Съд
Районен съд - Сливен
Дело
Гражданско дело 847/2024
Вид
Решение № 567
Подписан
27.06.2024
В сила
01.08.2024
Състав
Петя Венциславова Петрова - Светиева

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 567 гр. Сливен, 27.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, IV СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Петя В. П. - Светиева при участието на секретаря Пенка М. С. като разгледа докладваното от Петя В. П. - Светиева Гражданско дело № 20242230100847 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба, с която са предявени, при условията на обективно кумулативно и субективно съединяване, иск за прогласяване на нищожността на Договор за потребителски кредит № 2050992 от 27.06.2019 година, сключен с „Кредисимо“ ЕАД, като противоречащ на императивните изисквания на Закона за потребителския кредит и Закона за защита на потребителите, намиращи правното си основание в чл. 10, ал.1 от ЗПК, вр. чл. 22 от ЗПК, вр. с чл. 146, ал.1 от ЗЗП, чл. 26 от ЗЗД, иск за прогласяване нищожността на Договор за предоставяне на поръчителство, сключен с „Ай Тръст“ ЕООД за обезпечаване на задължението на ищеца по Договор за потребителски кредит № 2050992 от 27.06.2019 година, намиращи правното си основание в чл. 26 от ЗЗД, ал.1, предл. 2 от ЗЗД, вр. с чл. 19, ал. 4 от ЗПК и чл. 143 от ЗЗП и на основание чл.

26, ал.1 предл. 3 от ЗЗД, иск за осъждането на първият ответник на основание чл. 23 от ЗПК, във вр. с чл. 22 от ЗПК, чл. 26, ал. 1 от ЗЗД и чл. 146 от ЗЗП във в с чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД да заплати сумата 50,00 лева, представляваща частичен иск от 179,10 лева, - недължимо платени суми във връзка с договор за потребителски кредит, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на депозиране на исковата молба до датата на окончателното й изплащане и иск за осъждането на втория ответник на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД да заплати сумата 50,00 лева, представляваща частичен иск от 1345,40 лева, недължимо платени суми във връзка с договор за предоставяне на поръчителство, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на 1 депозиране на исковата молба до датата на окончателното й изплащане.

В исковата молба се твърди, че между ищцовата страна и първото ответно дружество е сключен Договор за потребителски кредит № 2050992 от 27.06.20219 година, като се сочат и заплатените от ищцата суми в изпълнение на договорните клаузи. Твърди се, че договорът е нищожен на основание чл.

22 от ЗПК вр. чл. 26 от ЗЗД, като в няколко пункта излага подробно доводи и съображения за недействителност на договора. Твърди се още, че между ищцовата страна и второто ответно дружество е сключен Договор за поръчителство за обезпечаване на задължението на ищеца по Договор за потребителски кредит № 2050992 от 27.06.2019 година, по отношение на който се въвеждат обосновани твърдения за нищожност.

От съда се иска да постанови решение, с което да прогласи нищожността на иск за прогласяване на нищожността на Договор за потребителски кредит № 2050992 от 27.06.2019 година, сключен с „Кредисимо“ ЕАД, като противоречащ на императивните изисквания на Закона за потребителския кредит и Закона за защита на потребителите, намиращи правното си основание в чл. 10, ал.1 от ЗПК, вр. чл. 22 от ЗПК, вр. с чл. 146, ал.1 от ЗЗП, чл. 26 от ЗЗД, иск за прогласяване нищожността на Договор за предоставяне на поръчителство сключен с „Ай Тръст“ ЕООД за обезпечаване на задължението на ищеца по Договор за потребителски кредит № 2050992 от 27.06.2019 година.

Иска се осъждане на първият ответник на основание чл. 23 от ЗПК, във вр. с чл. 22 от ЗПК, чл. 26, ал. 1 от ЗЗД и чл. 146 от ЗЗП във в с чл.55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД да заплати сумата 50,00 лева, представляваща частичен иск от 179,10 лева, - недължимо платени суми във връзка с договор за потребителски кредит, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на депозиране на исковата молба до датата на окончателното й изплащане.

Иска се осъждане на вторият ответник на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД да заплати сумата 50,00 лева, представляваща частичен иск от 1345,40 лева, - недължимо платени суми във връзка с договор за предоставяне на поръчителство, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на депозиране на исковата молба до датата на окончателното й изплащане.

Претендират се присъждане на направените по делото разноски.

От ответната страна „Кредисимо“ ЕАД е представен отговор на исковата молба, в който е изразено становище по допустимостта и основателността на исковите претенции. Иска се отхвърляне на претенциите.

От ответната страна „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД е представен отговор на исковата молба, в който е изразено становище по допустимостта и основателността на исковите претенции. Иска се отхвърляне на претенциите.

Редовно призованият ищец не се явява и не се представлява в съдебно 2 заседание. В писмена молба пълномощникът й моли за уважаване на исковете съобразно изменението им.

Ответните дружества не се представляват в съдебно заседание, но са изразени писмени становища.

От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

По делото не е спорно, че по силата на Договор за потребителски кредит № 2050992 от 27.06.2019 година ответното „КРЕДИСИМО“ ЕАД се е задължило да предостави на ищеца И. Х. Б. сума в размер на 1300,00 лева, от който той съгласно експертното заключение е възстановил обща сума в размер на 1512,27 лева, погасявайки задължение за главница в размер на 1300,00 лева, договорна лихва в размер на 179,10 лева и лихва за забава в размер на 33,17 лева. Срокът за погасяване е определен на 14 месеца, при уговорени фиксиран годишен лихвен процент – 21,24% и ГПР – 50,00%. В Приложение №1 към договора за потребителски кредит, в точка 9, е посочено, че общият размер на всички плащания е 1479,10 лева. В точка 10 от същото приложение се съдържа погасителния план с посочени падежи и съответни вноски за главница и лихва.

На същата дата 27.06.2019 година между ищецът и ответното „Ай тръст“ ЕООД е сключен договор за предоставяне на поръчителство за обезпечаване на горепосочения потребителски кредит, като ищецът е заплатил възнаграждение по т. 2, част II, от приложение № 1 към Договора за поръчителство сума в размер на 1394,82 лева и лихва за забава в размер на 26,50 лева или общо 1421,32 лева.

В действителност годишният процент на разходите по договора за потребителски кредит надвишава значително петкратния размер на законната лихва за страната. Вещото лице е установило, че ГПР при посочените в Договора параметри, а именно включвайки само разхода по дължимата договорна лихва е в размер на 23,43 %, а размерът на ГПР, ако в него се включи освен разхода за договорна лихва и разхода за възнаграждението по Договора за предоставяне на поръчителство от 27.06.2019 година би бил 329,03 %.

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена след преценка поотделно и в съвкупност на събраните по делото писмени доказателства.

3

Установеното от фактическа страна мотивира следните правни изводи:

Предявените искови претенции за прогласяване на нищожността на Договор за потребителски кредит № 2050992 от 27.06.2019 година и на Договор за предоставяне на поръчителство, сключен между „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД, за обезпечаване на Договор за потребителски кредит № № 2050992 от 27.06.2019 година, като противоречащи на императивните изисквания на Закона за потребителския кредит и Закона за защита на потребителите са допустими, а разгледана по същество са изцяло основателни.

Установи се по безспорен начин от събраните писмени доказателства по делото, че между ищецът и първия ответник е възникнало правоотношение по договор за потребителски кредит, като ищецът е следвало да получи в заем сумата 1300,00 лева, а да върне на първия ответник - кредитор сумата 1479,10 лева.

Ответникът е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 от ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Ищецът е физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, тоест страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9, ал. 4 ЗПК.

Сключеният договор по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон - ЗПК.

Съгласно чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал.

1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и т. 20, чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност.

Същата има характер на изначална недействителност, защото последиците й са изискуеми при самото сключване на договора и когато той бъде обявен за недействителен, заемателят дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи.

Основателно е твърдението в исковата молба за недействителност на договора за кредит, свързано с изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК за посочване на общата дължима сума. Същото е въведено, за да гарантира, че потребителят ще е наясно по какъв начин се формира неговото задължение. В 4 тази връзка следва да се отбележи, че ГПР представлява вид оскъпяване на кредита, защото тук са включени всички разходи на кредитната институция по отпускане и управление на кредита, както и възнаградителната лихва.

Затова е необходимо в ГПР да бъдат описани всички разходи, които трябва да заплати длъжника, а не същият да бъде поставен в положение да тълкува клаузите на договора и да преценява кои суми точно ще дължи. В конкретния случай ГПР не отговаря на законовите изисквания, защото в договора за кредит е посочено единствено, че той е във фиксиран размер от 50 %.

Действителният ГПР по процесния договор е значително и несъмнено в много по-голям размер, като се има предвид, че по силата на Договор за потребителски кредит № 2050992 от 27.06.2019 година ответното „КРЕДИСИМО“ ЕАД се е задължило да предостави на ищеца И. Х. Б. сума в размер на 1300,00 лева, от който той съгласно експертното заключение е възстановил обща сума в размер на 1512,27 лева, погасявайки задължение за главница в размер на 1300,00 лева, договорна лихва в размер на 179,10 лева и лихва за забава в размер на 33,17 лева, която обаче не включва възнаграждението по договора за поръчителство с втория ответник.

На същата дата 27.06.2019 година между ищецът и ответното „Ай тръст“ ЕООД е сключен договор за предоставяне на поръчителство за обезпечаване на горепосочения потребителски кредит, като ищецът е заплатил възнаграждение по т. 2, част II, от приложение № 1 към Договора за поръчителство сума в размер на 1394,82 лева и лихва за забава в размер на 26,50 лева или общо 1421,32 лева.

При съпоставка на тези суми няма как действителния ГПР да е посочения в договора. Поради това е надвишен максималния праг на ГПР, установен в чл. 19, ал. 4 от ЗПК. По изложените съображения процесния договор за потребителски кредит е недействителен на основание чл. 22 от ЗПК и следва да бъде прогласена неговата нищожност, като по тази причина е безпредметно да се обсъждат останалите доводи на ищцовата страна за недействителност.

Недействителен е и договора за поръчителство, сключен между ищецът и втория ответник, тъй като реално двата договора за свързани и чрез тях се заобикаля разпоредбата на чл. 19, ал.4 от ЗПК. Ищецът се оставя в неблагоприятно положение и е налице накърняване на добрите нрави и тежки 5 нарушения на разпоредбите на ЗПК и ЗЗП.

Предвид изложеното, съдът следва да постанови решение, с което да обяви процесните договори за нищожни.

Поради основателността на главния иск за нищожност на договора за заем е основателна и предявената срещу първия ответник „Кредисимо“ ЕАД претенцията по чл. 55, ал.1, предл. 1 от ЗЗД, вр. с чл. 23 от ЗПК, вр. чл. 22 от ЗПК за заплащане на сумата 302,68 лева. Съгласно чл. 23 от ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. С плащането от ищеца на суми над получената главница в размер на 1300,00 лева е налице неоснователно обогатяване за ответника със сумата 302,68 лева. Поради това осъдителния иск следва да се уважи, като се присъди и претендираната законна лихва, считано от 12.02.2024 година до окончателното изплащане.