Решение № 1464 от 01.02.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1464 гр. София, 01.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 66 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: МАРИЯ Г. Ш. ВОДЕНИЧАРОВА при участието на секретаря ГАЛИНА ХР. ХРИСТОВА като разгледа докладваното от МАРИЯ Г. Ш. ВОДЕНИЧАРОВА Гражданско дело № 20211110174728 по описа за 2021 година

Производството по делото е образувано по предявени от “*****” ЕАД против Й. Б. Ш. обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца, както следва: главница за периода от 01.05.2018г. до 30.04.2020 г. в размер на 1 410,92 лева -цена на доставена от дружеството топлинна енергия, ведно със законна лихва от 31.05.2021г. до изплащане на вземането, мораторна лихва от 15.09.2019г. до 28.04.2021 г. в размер на 170,99 лева, главница от 01.05.2018г. до 31.12.2018 г. в размер на 19,05 лева- цена на извършена услуга за дялово разпределение, ведно със законна лихва от 31.05.2021г. до изплащане на вземането, мораторна лихва от 01.07.2018г. до 28.04.2021 г. в размер на 5,18 лева, за които е издадена заповед за изпълнение от 20.07.2021 г. по гр. д. № 30633/2021 г. по описа на СРС, 66 състав. Претендира разноски.

В исковата молба ищецът сочи, че ответникът е собственик на топлоснабден имот с адрес: гр. ******, аб. № ****, до който през исковия период е доставяна ТЕ за битови нужди. Претендира се и такса за дялово разпределение.

Във възражението ответникът оспорва доставката на ТЕ, размера на исковете.

Твърди плащане. В хода на процедурата по чл. 414а ГПК ищецът с молба от 08.11.2021 г. сочи, че плащанията не касаят процесния период.

Подаден е писмен отговор в срок. В него искът се оспорва по основание и размер. Оспорва размера на претенцията. Твърди, че радиаторите в имота са свалени.

Съдът след преценка на събраните по делото доказателства и като 1 съобрази закона, намира следното.

По предявените искове като безспорно е отделено, че ответникът е собственик в исковия период на топлоснабден имот с адрес: гр. ******, аб. № ****, ИД номер ****.

В тежест на ищеца е възложено да докаже, че между него и ответника в процесния период е съществувало облигационно отношение за доставка на топлинна енергия до имот с адрес: гр. ******, аб. № ****; че ответникът има качеството на потребител на ТЕ; че ищецът е доставял в исковия период топлинна енергия с уговореното качество, количество и цена; размерът на вземанията за главници и лихви.

Като безспорно е отделено, че ответникът в процесния период е собственик на имота. Това се установява и от писмените доказателства- нот. акт от 29.03.2007 г.

Според чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия. В разпоредбата на параграф 1, т. 2а от ДР на ЗЕ е дадена законова дефиниция на понятието битов клиент - клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за собствени битови нужди. Ответникът в процесния период е собственик на имота.

Според чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР. Общите условия обвързват клиента и без приемането им.

Съгласно чл. 150, ал. 3 ЗЕ в срок до 30 дни след влизането в сила на общите условия, клиентите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия. По делото не се установява наследодателят на ответника или ответникът да се е възползвал от правото си по чл. 150, ал. 3 ЗЕ. Предвид изложеното между ищеца и ответника за процесния период е действал договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни ОУ. Служебно известно е на съда, че ОУ са надлежно публикувани.

Ищецът претендира суми за топлинна енергия, лихва за забава върху главницата за доставена топлинна енергия, сума за дялово разпределение и мораторната лихва върху тях.

От заключението на изслушаната СТЕ се установява начисляваната от ищеца за имота топлинна енергия да е за отопление на имот, за битово горещо водоснабдяване и енергия, отдадена от сграданата инсталация. В имота в исковия период е имало незатапени 5 бр. отоплителни тела с ИРРО, както и водомери за топла вода. В.л. сочи, че въпреки, че е извършен отчет на уредите в процесния период – талони за главен отчет от 20.05.2019 г. на л. 87 и сл., то водомерите за топла вода в исковия период са били неузаконени, поради което е начислено количество на база за един потребител.

Количествата ТЕ за отопление са начислени според отчета. Видно от представените писмени доказателства от ответника /л. 99 и сл./, главните отчети на л. 87 и сл. и 2 заключението на в.л. то в исковия период радиаторите не са били свалени. Установява се от протокол от 14.12.2020 г., че след исковия период в банята е поставен нов водомер за студена вода, а на 15.07.2022 г. е пломбиран водомерът за топла вода видно от талон от същата дата. Радиаторите са затапени/свалени считано от 28.07.2021 г. видно от протокол от същата дата. Представеният с отговора главен отчет на л. 52 е без дата и без подпис на служител на ФДР/ищеца.

Според СТЕ дяловото разпределение през процесния период е извършвано съгласно Наредба № **** за топлоснабдяването и Методика за дялово разпределение на топлинната енергия в сгради–етажна собственост към Наредба №****, а монтираните измервателни уреди в абонатната станция съответстват на нормативно установените изисквания, подлагани са на изискуемия контрол и точно са отразявали количествата топлинна енергия. Количествата потребена топлинна енергия са начислявани при спазване поднормативната уредба. Отдадената от сградната инсталация ТЕ е изчислена коректно по формулата от Приложение № 1 към Наредба № ****.

Според заключението на СТЕ общо дължимата сума за доставена ТЕ за процесния период за целия имот по партидата е 2 214,65 лв. Ищецът претендира помалка сума, като е отчел плащанията, извършени преди подаване на заявлението.

Ответницата е приложила платежни нареждания, като четири от тях са с дати след подаване на заявлението /л. 59, л. 61, л. 62 и л. 63/. Видно от тях са заплащани задължения, възникнали след исковия период.

Ответникът се е позовал на давност, но едва с молба от 25.10.2022 г. – след срока по чл. 131 ГПК, като възражението е преклудирано.

Ищецът претендира за периода 01.05.2018г. до 31.12.2018 г. такса за дялово разпределение за имота в размер на 19,05 лв. Съгласно чл. 22, ал. 2 ОУ клиентите заплащат на продавача стойността на услугата дялово разпределение. Как продавачът и ФДР уреждат отношенията си не е предмет на изследвание по настоящото дело.

Според посочената разпоредба от ОУ цената за тази услуга се заплаща на ищцовото дружество. Според справката по аб. номер таксата за целия имот е именно в размер на 53,50 лв. Искът е основателен.

Претендира се и законната лихва върху главницата за ТЕ. Ответникът оспорва това вземане. Съгласно ОУ в сила от 27.06.2016 г. потребителите дължат законна лихва и не е необходимо публикуване на фактурите в интернет страницата на продавача.

Ответникът дължи сумата от 170,99 лв. - лихва за забава за периода от 15.09.2019г. до 28.04.2021 г. върху главницата за ТЕ. Искът е основателен.

Претендира се и лихва върху таксата за дялово разпределение. В ОУ на ищеца не е предвиден срок за заплащане на цената на услугата дялово разпределение, поради което длъжникът изпада в забава след покана съгл. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са представени доказателства за отправена покана. Искът следва да бъде отхвърлен за сумата от 5,18 лв. – мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение, спрямо двамата ответници.

3

По разноските. На ищеца се дължат разноски. Ищецът е сторил разноски в размер на 67,88 лв. дт, 300 лв. депозит за експертиза, дължат се и 100 лв. юрк възнаграждение според чл. 78 ГПК. С оглед уважената част от исковете на ищеца се дължат 466,37 лв. разноски в исковото производство, а в заповедното пр-во – 81,85 лв.

Водим от горното съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „*****” ЕАД ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: *****, против Й. Б. Ш. ЕГН **********, с адрес: гр.

******, искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че ответникът дължи на ищеца сума в размер на 1 410,92 лв.– главница за доставена от дружеството топлинна енергия през периода 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г. до топлоснабден имот с адрес: гр. ******, аб. № ****, ИД номер ****, ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на подаване на исковата молба в съда /31.05.2021 г./ до окончателното й погасяване, мораторна лихва от 15.09.2019 г. до 28.04.2021 г. в размер на 170,99 лева и главница от 01.05.2018 г. до 31.12.2018 г. в размер на 19,05 лева - цена на извършена услуга за дялово разпределение, ведно със законна лихва от 31.05.2021г. до изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска за мораторна лихва от 01.07.2018г. до 28.04.2021 г. в размер на 5,18 лева

ОСЪЖДА Й. Б. Ш. ЕГН **********, с адрес: гр. ******, да заплати на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на „*****” ЕАД ЕИК *****, със седалище и адрес на управление:

*****, сумата от 466,37 лв. - разноски в исковото производство и сумата от 81,85 лв.

– разноски по гр. д. № 30633/2021 г. по описа на СРС, 66 състав.

Решението е постановено при участието на третото лице помагач на страната на ищеца „*** **“ ЕООД.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4