Решение № 150 от 10.02.2025, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 150 гр. Варна, 10.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 36 СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Теодора Шишкова при участието на секретаря Неше Еюб. Реджепова като разгледа докладваното от Теодора Шишкова Административно наказателно дело № 20243110203949 по описа за 2024 година

Производството е образувано е по жалба н а жалба на „Нишикли травел“ ЕООД, депозирана чрез адв.Г. С., против НП № 23-0003126/02.08.2024г. на Началника на Областен отдел „АА" - Варна, с което на осн. чл. 105 ал.1 от ЗАвПр, за нарушение на чл.52б от Наредба № 11 от 31.10.2002г. МТС, на Нишикли травел" ЕООД е наложено административно наказание „имуществена санкция" в размер на 200.00лева.

С жалбата е направено искане за отмяна на процесното НП, поради наличие на необходимост от приложение на разпоредбата на чл. 28 ЗАНН, тъй като деянието не било с висока степен на обществена опасност. Сочат се още твърдения за допуснати съществени процесуални нарушения, като не била спазена процедурата по съставяне на АУАН, тъй като същия е съставен в присъствието само на един свидетел. В нарушение на чл.57 ал.1 т.8 от ЗАНН не били отразени смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства. В заключение се извежда искане за отмяна на издаденото НП като неправилно и незаконосъобразно.

В съдебно заседание въззивната страна, редовно призована, не се представлява от процесуален представител. Депозирано е писмено становище с което се поддържа жалбата и по същество се иска отмяна на НП, като се претендира и присъждането на разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 100 лева.

Въззиваемата страна, редовно призована, на свой ред не изпраща представител, като в писмени бележки мл.експерт В. Кр., редовно упълномощена и приета от съда изразява становище по същество и пледира законосъобразност на НП, като излага аргументация за 1 доказаност на възнаграждение. нарушението.

Претендира присъждането на юрисконсултпско

След като взе предвид събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

На 11.06.2024г. при извършване на комплексна проверка на документи на превозвача „Нишикли Травел" ЕООД от служители на ОО „АА“ Варна, било установено, че превозвачът не е съхранил книжка №3003449, издадена на 29.08.2023г. по реда на чл.52 ал.2 и чл.52а ал.2 от Наредба №11/31.10.2002г.

Това обстоятелство било отразено в протокол от 11.06.2024г., в който представител на превозвача описал, че книжките не са намерени поради съхраняването им в офисите в Турция и в автобусите, както и в офиса им в „Старата автогара", но поради преместване в момента не могат да ги представят.

Книжа с №3003449 не била представена до края на проверката.

За описаното нарушение св. Б. И. съставил акт за установяване на административно нарушение, които бил надлежно предявен и връчен на представляващ дружеството.

Впоследствие въз основа на така съставения АУАН било издадено и обжалваното понастоящем НП от Началник на ОО "Автомобилна администрация" - гр. Варна, в което били възприети изцяло фактическите и правните констатация дадени от актосъставителя, като на осн. чл. 105 ал.1 от ЗАвПр, за нарушение на чл.52б от Наредба № 11 от 31.10.2002г.

МТС, наложил на въззивото дружество административно наказание "имуществена санкция" в размер на 200.00лева.

Описаната фактическа обстановка се установява и потвърждава от събраните по делото доказателства, а именно писмените доказателства -преписката по АНП, вкл.АУАН, заповед за компетентност, разпечатки и др. В съдебно заседание бе разпитан свид.И., който посочи, че в хода на проверката на възз.дружество не била представена книжка с №3003449 издадена по реда на Наредба №11.

Като непротиворечиви, конкретни и логични, съдът напълно кредитира показанията на св. И..

Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание, направи следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок от надлежна страна - лице спрямо което е издадено атакуваното НП, в установения от закона 7-дневен срок от връчване на НП и пред надлежния съд - по местоизвършване на твърдяното нарушение.

Поради това жалбата е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Съдът намира, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи.

Лицата, осъществяващи контрол по спазване на правилата за извършване на обществен 2 превоз на пътници и товари и за извършване на превози за собствена сметка, както и на техническата изправност на пътните превозни средства, с които се извършват превозите, са посочени в разпоредбата на чл. 91, ал. 3, т. 5 ЗАвП и това са длъжностните лица от Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация", каквото безспорно качество притежава и актосъставителя И..

Посочени са датата и мястото на извършване на нарушението, а това именно са датата и мястото на проверката.

Нарушението е описано пълно и точно от правна страна, като са посочени всички съставомерни признаци.

АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени в сроковете по чл. 34, ал. 1 и 3 от ЗАНН, като безспорно АУАН е съставен в присъствието на един свидетел и това е К. К. присъствал при установяване на нарушението и съставяне на АУАН- видно съдържанието на АУАН.

Това обстоятелство действително съставлява нарушение на процесуалните правила, но същото не е от категорията на съществените, водещи до опорочаване на производството, тъй като то не рефлектира пряко върху правото на защита на наказания субект да разбере за какво точно нарушение е наказан.

Според константната съдебна практика използваната от законодателя множествена форма на съществителното „не може да се обоснове извод за нередовност на съставянето на акта за установяване на административно нарушение, поради подписването му от един свидетел. Освен това, чл. 40 ал.4 от ЗАНН предвижда , че когато нарушението е установено въз основа на официални документи, актът може да се състави и в отсъствие на свидетели.

Съдът намира, че възражението за липсата на мотиви от АНО по отношение на приложимостта на хипотезата на чл. 28 от ЗАНН не е съществено процесуално нарушение, водещи до отмяна на процесното НП.

Съгласно разпоредбата на чл. 53, ал. 1 от ЗАНН, административно-наказващият орган има задължение да извърши преценка за наличие на предпоставките за прилагане на чл. 28 от ЗАНН и ако прецени, че случаят е "маловажен", да не издава наказателно постановление, като предупреди устно или писмено нарушителя.

Законодателят не е задължил административно-наказващият орган да мотивира преценка си да изложи съображения относно приложението на чл. 28 от ЗАНН, като задължителен реквизит от съдържанието на наказателното постановление, като с факта на издаването на наказателното постановление последният недвусмислено е изразил становището си, че според него случаят не е маловажен.

С оглед направеното възражение за нарушение на чл.57 ал.1 т.8 от ЗАНН следва да се отбележи, че това с нищо не ограничава правото на защита и не е съществено процесуално нарушение. Освен това в този случай наказанието е с императивно определен размер, при което не се извършва преценка на смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства за определяне размера на наказанието имуществената санкция.

3

При извършването на цялостна проверка на атакуваното НП, съдът не достигна до извод за основателност на жалбата и наличие на основания за отмяна на НП, поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довели до нарушаване правото на защита на обвинения субект и неправилно приложение на закона.

Правилно е бил приложен материалният закон.

В конкретния случай няма спор, че въззивното дружество е "превозвач" по смисъла на § 1, т. 5 от ЗАвПр, който дефинира, че "превозвач" е всяко физическо или юридическо лице, регистрирано като търговец, което извършва обществен превоз на пътници и товари с помощта на превозни средства, предназначени за тази цел.

Въпросното качество не се оспорва от жалбоподателя, а и се доказва от факта, че същият притежава лиценз за международен превоз на пътници.

Съгласно §1 т.24 от ДР на ЗАвПр "Случайни автобусни превози" са превозите на предварително определена група пътници без промяна в състава на групата от началния до крайния пункт по предварително заявени условия. Според §1 т.14 от същия закон:

"Международен превоз" е всеки превоз на товари или пътници, при който се преминава през държавна граница. АНО правилно е приложил Наредба 11/2002г. МТС за извършеното нарушение, с която в Раздел III „Случаен превоз", законодателят предвижда изискване превозвачът да съхранява две години книжките по чл. 52, ал. 2 и чл. 52а, ал.2. Безспорно е установено от доказателствата, че това изискване не е спазено, включително въззивникът не го отрича.

Като не изпълнил задължението си да ги съхранява за срок от две години, превозвачът е нарушил чл.52б от Наредба 11/2002г. на МТС.

Правилно са били отнесени фактите към нарушената правна норма и към нормата, регламентираща санкцията.

Съдът намира, че правилно от страна на наказващия орган не е била приложена разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, тъй като конкретния случай не показва занижена степен на обществена опасност на извършеното деяние.

Не са налице и данни за такива смекчаващи отговорността обстоятелства, които да го отличават от обичайните случаи от този вид.

Обстоятелството, че дружеството има офиси и в Турция, или че съхранява книжките и в автобусите, не е извънреден за този превозвач и по никакъв начин не е достатъчен да обоснове по - ниска степен на обществена опасност на деянието.

Разпоредбата на чл. 105 ал.1 от ЗАвПр предвижда, че за нарушения на този закон и на подзаконовите нормативни актове, издадени въз основа на него, с изключение на изискванията за превоз на опасни товари, за които не е предвидено друго наказание, се налага наказание глоба или имуществена санкция 200 лв.

При определяне на размера на наложената санкция, административно-наказващият орган се е съобразил с предварително определения размер на наказанието и с факта, че при 4 проверката са били констатирани повече от едно нарушения, като за всяко от тях има образувано отделно административно наказателно производство.

Съдът намира, че наказанието е правилно определено, справедливо е и ще изпълни целите на чл.12 от ЗАНН.

Предвид така изложеното съда намери, че процесното НП следва да бъде потвърдено и предвид изрично направеното искане, на основание чл. 63 ал.5 от ЗАНН, в полза на административнонаказващия орган следва да бъде присъдено възнаграждение.

В този конкретен случай, въззиваемата страна е участвала писмено в производството чрез свой представител, поради което искането за присъждане на разноски в полза на РД АА - Варна следва да бъде уважено и да им се присъдят разноски в размер на 80.00лева предвид степента на фактическата и правната сложност на делото.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 23-0003126/02.08.24г. на Началник ОО „АА" - Варна, с което на „Нишикли травел" ЕООД, с ЕИК 116047390 е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 200.00 лв. на основание чл.105 ал.1 от Закона за автомобилните превози.

ОСЪЖДА „Нишикли травел" ЕООД, ЕИК 116047390 да заплати на ОО „АА" - Варна направените по делото разноски за възнаграждение на юрисконсулт в размер на 80.00 /осемдесет/ лева.

Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му пред Административен съд – гр. Варна.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________

5