Определение № 1062 от 12.12.2024, Окръжен съд - Ловеч

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1062 гр. Ловеч, 12.12.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, I СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА

Членове:

ПОЛЯ ДАНКОВА

ПЛАМЕН ПЕНОВ като разгледа докладваното от ПОЛЯ ДАНКОВА Въззивно частно гражданско дело № 20244300500737 по описа за 2024 година за да се произнесе,взе предвид:

Подадена е частна жалба №724/04.03.2015 г. от Т.Д.П. против съдебно определение от 24.02.2015 г. на Тетевенски районен съд за спиране на гр.д.

№27/2015 г. , което моли да бъде отменено като незаконосъобразно.В мотивите излага,че по този начин е лишена от възможност да вижда внучетата си и съдът спира контактите и с тях чрез атакувания акт.

Ловешки окръжен съд обсъди доказателствата по делото и намира, че частната жалба е основателна.

Подадена е частна жалба №6271/11.10.2024 от Д. М. В. чрез адвокат С.

Л. против определение За спиране По гражданско дело № 935 от 2023 годинапо описа на ТРС. Жалбоподателят посочва, че са предявени конститутивни искове за отмяна на незаконно уволнение, възстановяване на заеманата длъжност преди уволнението и осъдителен иск за обезщетение за времето на оставане без работа. вследствие на незаконното уволнение.

Заявява, че мотивите на оспорената заповед съдържат извод на работодателя,че Д. В. не се е явил на работа без уважителна причина в рамките на 25 работни дни като конкретизира съответното периоди.Изтъква, че в посочените 2 периода е ползвал отпуск по болест по болнични листи от 27/06/2023 година и от 1/09/2023 година на ЛЛК при МБАЛ – Тетевен..

Твърди, че работодателят е оспорил постановените решения на ТЕЛК и НЕЛК 1 по двата болнични листа № 53 и №52 от 14/03/2024 година и са предмет наобжалване пред Административен съд - Ловеч по административно дело №302/2024 година и 303/2024 г.. Излага аргументи, че въпросът по обжалването на двата болнични листа не е решен с влязъл в законна сила акт и не е преюдициален по отношение на трудовия спор. Твърди, че работодателят е издал заповед за уволнение,въпреки, че е бил наясно, че към датата на уволнението са обжалвани двата болнични листа . Посочва че Д. В. не е получил експертните решения и не е конституиран като заинтересована страна в производството по обжалването. В жалбата се изтъква,че Д. В. също обжалвал експертното решение с жалба от 30/01/2024 година,за да упражни правото си на защита. Частният жалбоподател изтъква че е закоността на уволнението не може да се базира. на съдебни решения. които ще бъдат постановени. години след датата на уволнение 09/10/2023 година. Заявява отсъствието на работника поради ,издаден болничен лист пред работодателя винаги е основателна причина, независимо дали впоследствие във времето болничният лист ще бъде разрешено ползване на отпуск по болест. Твърди, че за работодателят е било задължението да установи дали болничните листи са влезли в сила. Изтъква, че докато не са влезли в сила в съдебните актове на Ловешки административен съд за отмяна на болничните листи отсъствието от работа на работника е обосновано и не са налице условията. за налагане на дисциплинарно наказание. Посочва, че законността на дисциплинарното уволнение се преценява единствено и само към момента на издаване и връчване на заповедта за уволнение и не би могла да възникне в бъдеще.

Заявява, че ответникът не е представил доказателства за висящите административни дела и не е било налице приложение на разпоредбата на чл.

229 Ал. 1, т. 4 от ГПК. Акцентира се върху Незаконосъобразността на уволнението, тъй като болничните листи към 9/10/2023 година не са били отменени и изтъква се че ответникът цели единствено да печели време.Счита, че резултатът по административните дела не може да се отрази на изхода по гражданското дело и спирането е незаконосъобразно. Моли да бъде отменено пределението на съда По гражданско дело №935/2024 година за спиране на производството и делото да бъде върнато за продължаване на съдопроизводствените действия.

Ответникът е представил отговор на частната жалба № 6751 От 1/11/2024 година, като е посочва, че жалбата е неоснователна и следва да бъде 2 оставена без уважение. Заявява се, че съгласно трайната практика на ВКС отмяната на болничен лист, с който е разрешено на работник или служител отпуск поради временна нетрудоспособност, води до отпадане на законовата причина. за неговото отсъствие от работа. В този смисъл се твърди,че въпросът относно законосъобразността на издадените болнични листи е преюдициален спрямо гражданско дело № 935 от 2023 година на Тетевенски районен съд. Заявява се, че по същество частната жалба е вътрешно противоречива тъй като от една страна се твърди, че няма правно значение за предмета на делото дали болничните листи ще бъдат отменени.От друга страна,жалбоподателят се позовава на преценка на законосъобразността на прекратяване на трудовото правоотношение към да, октомври 2023 година ,към който момент обаче болничните листи не са били анулирани с влязло в сила решение. Изтъква се, че към момента на прекратяване на трудовото правоотношение болничните листи са били анулирани и заповедта е законосъобразна. Твърди се, че в противен случай обжалването на болничните листи е преюдициален въпрос тъй като разкрива обективната истина, касаеща законовата причина за отсъствието на ищеца от работа.

Частната жалба е постъпила в съда на 11.10.2024 г., а атакуваният съдебен акт е станал известен на жалбоподателя в откритото съдебно заседание на 04.10.2024 ги следователно е спазен едноседмични срок за обжалване.

Настоящата инстанция съобрази, че е подадена е искова молба № 6501/ 07/12/2023 г. от Д. М. В. срещу „Социални услуги и домашен социален патронаж“- град Тетевен,Лов. област с правно основание Чл. 344, ал. 1 т. 1, т. 2 и т. 3 от КТ. В исковата молба ищецът моли да бъде отменена заповед за уволнение № 14 от 09/10/2023 година, с която е прекратено трудовото му правоотношение като „шофьор“ при ответника на основание чл. 188. точка 3 от кт, във връзка с чл. 190, ал. 1, т. 2 и чл. 192, Ал. 1 от КТ. Ищецът заявява, че В., е ползвал в продължение на 25 работни дни от 21/06/2023 година до 25/07/2023 година отпуск за временна нетрудоспособност по издадени му болнични листи от ЛКК при МБАЛ“ д-р Ангел Пешев“ ЕООД-Тетевен.

Заявява, че с цитираните болнични листи е разрешено ползването на отпуск по болест от органите на медицинска експертиза, в случая ЛКК. Посочва, че с експертно решение от 26/09/2023 година на Директорът на РЗИ първият болничен лист е бил отменен,но това решение не му е връчвано. и той е 3 научил за него от заповедта за дисциплинарно уволнение.В исковата молба се цитира и период от 06/10/2023 година, през време, на който ищецът е постъпил МБАЛ“ д-р Ангел Пешев“ ЕООД-Тетевен за провеждане на болнично лечение, изписан ена 06/09/2023 година и му е издаден болничен листза 30 дни.

В хода на първоинстанционното производство производство по гражданско дело № 935/2023 на Тетевенски районен съд е установено че преписката по обжалваните болнични листи от 27/06/2023 година и 01/09/2023 година е изпратена на НЕЛК.В съдебно заседание. на 07.03.2024 година е докладвано писмо на НЕЛК №1001, с което са представени заверени копия от експертно решение от 29 януари 2024 година на специализиран състав по хирургични, ортопедични и сърдечно съдови болести при НЕЛК по повод оспорване на болничните по експертни решения от 20/06/2023 година. и от 29/01/2004 година. Процесуалният представител на Д. В. е заявил, че решенията на ТЕЛК за анулиране на двата болнични листа са отменени от НЕЛК и следователно се доказва отсъствието от работа в поради ползване на отпуск по болест . Адвокат Л. е предложила на основание чл. 229, ал. 1,точка 1 от ГПК производството по делото да бъде спряно по взаимно съгласие на страните за максимален с 6 месеца,за да може през това време да се развие административното производство и да се постанови окончателно решение.

Адв. С. като процесуален представител на ответника е заявил, че искането на ищцовата страна относно спиране на делото на основание чл. 229, ал. 1, точка 1 за срок от 6 месеца е основателно и следва да бъде уважено- С писмена молба. от 09/08/24 година Д. В. е поискал възобновяване на производството, като е посочил, че не е получил призовка по делото за обжалване решенията на НЕЛК пред Административен съд –Ловеч. С определение № 508 от 13/08/2024 година на Тетевенски районен съд производството по първоинстанционното дело е възобновено и насроченото открито заседание.

Приложени са определение №1632/30.08.2024 г. по гр.д. 302/24 г. на ЛАС и определение №1708/11.09.2024 г. по гр.д №303/2024 г. на ЛАС, за насрочване на открити съдебни заседания по жалби на ответника против решенията на НЕЛК, при конституиране като заинтересована страна на Д. В.. Тетевенски районен съд е спрял производството, на основание чл.229,ал.1,т.4 от ГПК, с протоколно определение №473. от 04/10/2024 година до произнасянето с влязъл в законна сила акт по административно дело 302/2024 година на и 4 административно дело № 303/2024 година на Административен съд – Ловеч.

Ловешки окръжен съд намира, че атакуваното определение от №473. от 04/10/2024 година на ТРС е незаконосъобразно. Спирането на производството по чл.229,ал.1,т.4 от ГПК е приложимо, когато съществува преюдициалност от постановеното съдебно решение по административно дело 302/2024 година на и административно дело № 303/2024 година на Административен съд – Ловеч по отношение на висящото производство по гр.д. №935/2023 г. на ТРС. С исковата молба на Д.В. № 6501/ 07/12/2023 г. са предявени искове по чл.

344,ал.1, т.1,т.2 и т.3 от КТ за отмяна на уволнение, възстановяване на работа и заплащане на обезщетение по чл. 225 от КТ. На основание чл. 310,ал.1, т.1 от ГПК исковете следва да се разгледат при условията на бързото производство по гл. ХХV – чл. 310 -317 от ГПК. Предмет на конститутивният главен иск за отмяна на уволнението е законосъобразността за заповедта за уволнение - в казуса заповед №14/09.10.2024 г. на управителя на СУДСП-Тетевен.

Останалите два иска ,в т.ч. и облигационният иск по чл. 225,ал.1 от КТ са акцесорни и зависят от уважаване на главния иск. Болничните листи се издават при спазване на процедурата на Наредба за медицинската експертиза /приета с ПМС № 120 от 23.06.2017 г., обн., ДВ, бр. 51 от 27.06.2017 г., в сила от 27.06.2017 г./- чл. 6 и сл. Съдебната практика е утвърдила становище, че иска за отмяна на уволнение поради неявяване на работа при ползване от служителя на отпуск за временна нетрудоспособност не се определя от резултата на административната процедура по чл. 112,ал.1,т.3 от Закона за здравето. В посочения аспект съдът споделя изводите в определение № 2689 от 30.05.2024 г. на ВКС по гр. д. № 5446/2023 г., определение № 295 от 25.02.2014 г. на ВКС по гр. д. № 7669/2013 г. В такъв смисъл не може да се изведе преюдициалност на споровете по двете административни дела – а.д.

№302 и а.д. №303 от 2024 г. на ЛАС за трудовия спор между страните. По отношение на добросъвестността на служителя,спазването на процедурата за дисциплинарно уволнение, решаващия съд дължи произнасяне по същество на делото при самостоятелна преценка на доказателствата по делото- решение № 241 от 22.04.2024 г. на ВКС по к. гр. д. № 5133/2023 г.,определение № 90 от 27.01.2016 г. на ВКС по гр. д. № 6173/2015 г Възражението на жалбоподателя, че липсват данни относно висящност на делата е неоснователно, предвид приложените определения №1632/30.08.2024 г. по гр.д. 302/24 г. на ЛАС и определение №1708/11.09.2024 г. по гр.д №303/2024 г. на ЛАС . Настоящата 5 инстанция направи справка в сайта на ЛАС и констатира ,че а.д. 302/24 г. е с насрочено отрито заседание на 10.02.2025 г. , а а.д. 303/24 г. на ЛАС- за 21.01.2025 г. Несъстоятелно е и твърдението на жалбоподателя, че Д.В. няма информация за делата, тъй като в приложените и цитирани определяния на ЛАС е видно ,че е конституиран като заинтересована страна по тях.

При тези съображения Ловешки окръжен съд,счита, че следва да бъде отменено определение №473 от 04/10/2024 година на ТРС за спиране на производството по делото като незаконосъобразно и делото бъде върнато на същия съд за продължаване на съдопроизводствените действия.