Решение № 5234 от 19.09.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5234 гр. София, 19.09.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Любомир В.

Членове:

Ваня Н. Иванова

Виктория Недева при участието на секретаря Донка М. Шулева като разгледа докладваното от Ваня Н. Иванова Въззивно гражданско дело № 20231100510966 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 13489 от 03.08.2023 г., постановено по гр.д. № 64727/2022 г. на Софийски районен съд, са отхвърлени предявените от Т. Д., гражданин на Руската Федерация, родена на ********** г., срещу „Б.Е.” АД искове с правно основание чл.

422 от ГПК, вр. чл. 7, пар. 1, б. „б” от Регламент /ЕО/ № 261/2004 г. на Европейския парламент и на Съвета от 11.02.2004 г. и чл. 86 от ЗЗД, за признаване за установено, че „Б.Е.” АД дължи на Т. Д. сумата 400 евро, представляваща обезщетение за закъснял полет № FB648 от 30.06.2017 г. по линията Москва-Бургас, ведно със законната лихва от 11.02.2022 г. до окончателното й изплащане, и сумата 238,20 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 04.02.2019 г. до 03.02.2022 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 6975/2022 г. по описа на Софийски районен съд.

На основание чл. 78, ал. 3, вр. ал. 8 от ГПК Т. Д. е осъдена да заплати на „Б.Е.” АД разноски в размер на 100 лв.

Решението е обжалвано от ищцата Т. Д. като неправилно поради противоречие с материалния закон, с искане същото да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което се уважат изцяло предявените искове. В жалбата се излага възражение срещу извода на първоинстанционния съд за погасяване по давност на претендираните вземания. Сочи се в тази връзка, че заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК е подадено на 04.02.2022 г. по електронен път, поради което 1 неправилно съдът е приел, че искът по чл. 422, ал. 1 от ГПК е предявен на 11.02.2022 г.

Сочи се също, че дори и да се приеме, че заявлението е било подадено на 11.02.2022 г, то и в този случай изводът на съда за изтичане на погасителната давност е неправилен, тъй като в периода от 13.03.2020 г. до 20.05.2020 г. давностният срок е спрял да тече на основание чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на НС от 13.03.2020 г., и за преодоляване на последиците, във вр. с пар. 13 от ПЗР на ЗИД на Закона за здравето /обн. ДВ, бр.

44/2020 г., в сила от 14.05.2020 г./. С оглед на това жалбоподателката счита, че претендираното вземане би било погасено по давност едва на 11.04.2022 г., следователно – искът е предявен преди изтичането на давностния срок.

Въззиваемата страна оспорва въззивната жалба и настоява за потвърждаване на обжалваното решение.

За да се произнесе, въззивният съд взе предвид следното:

Производството по гр.д. № 64727/2022 г. на Софийски районен съд е образувано по предявени от Т. Д., гражданин на Руската федерация, искове за признаване за установено, че „Б.Е.” АД й дължи сумата 400 евро, представляваща обезщетение по чл. 7, пар. 1, б. „б” от Регламент /ЕО/ 261/2004 г. на Европейския парламент и Съвета, дължимо за закъснял полет от 30.06.2017 г. по направление летище Москва /SVO/ - летище Бургас /BOJ/, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявление по чл. 410 от ГПК на 04.02.2022 г. до окончателното й изплащане, и сумата 238,20 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата, дължимо за периода от 04.02.2019 г. до 03.02.2022 г.

В исковата молба се твърди, че ищцата е сключила с ответника договор за въздушен превоз за редовен полет FB648 по направление Летище Москва, Шереметиево – Летище Бургас на 30.06.2018 г., с планиран час на излитане – 22:05 ч. местно време на 30.06.2017 г. и планиран час на кацане – 00:45 ч. местно време на 01.07.2017 г. Ищцата твърди, че в деня на полета ищцата се явила навреме и преминала надлежно всички контролни и регистрационни процедури, но пристигнала в крайния пункт с повече от 3 часа закъснение спрямо планираното разписание. Полет FB648 по разписание следвало да кацне в 00:45 ч. местно време на 01.07.2017 г., но реално кацнал едва в 16:50 ч. на 01.07.2017 г. Ищцата твърди, че в рамките на извънсъдебните опити за доброволно уреждане на претенцията на 04.02.2019 г. ответникът извънсъдебно признал, че следва да й се изплати обезщетение съгласно Регламент 261/2004. Това извънсъдебно признание било отправено до кредитора /чрез неговия тогавашен представител Compensiar LTF/ и същото се отнасяло до съществуването на самото задължение за обезщетение по Регламент 261/2004. Твърди се, че ответното дружество не е изплатило на ищцата дължимото обезщетение.

2

С писмения си отговор ответникът оспорва исковете. На първо място ответникът прави възражение за погасяване на претендираните вземания по давност.

Във връзка с това излага довод за приложимост на предвидената в чл. 135 от Закона за гражданското въздухоплаване /в редакцията му с ДВ, бр. 94/1972 г./ двугодишна погасителна давност за правото на иск срещу превозвача, с оглед на което счита, че към момента на подаване на исковата молба правото на иск е било погасено с изтичане на две години от дена на осъществяване на полета. На следващо място, ответникът излага възражение, че не е осъществен фактическия състав на претендираното право на обезщетение по Регламент /ЕО/ 261/2004 г. Не било доказано явяването на пътника навреме за регистрация за полета. Ответникът оспорва и претендираното акцесорно вземане по чл. 86 от ЗЗД за лихва за забава върху вземането за обезщетение за закъснял полет. Във връзка с това излага довод, че не е налице покана по смисъла на чл. 84, ал. 2 от ЗЗД – не било доказано поканата да е била получена от него преди депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК.

След преценка на събраните по делото доказателства във връзка с доводите на страните въззивният съд намира следното от фактическа и правна страна:

Предявени са искове с правно основание чл. 422, ал.1 от ГПК, вр. чл. 7, §1, б.”б” от Регламент /ЕО/ 261/2004 г. относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети, и за отмяна на Регламент /ЕИО/ № 295/91, и чл. 86 от ЗЗД.

Така предявените установителни искове са допустими предвид предходно развилото се между страните заповедно производство по ч.гр.д. № 6975/2022 г. на СРС, по което е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК в полза на ищцата за исковите суми, срещу която заповед ответникът-длъжник е подал възражение по чл.

414 от ГПК, и исковете са подадени в срока по чл. 415, ал. 4 от ГПК.

В разпоредбите на чл. 5 – 8 от Регламент /ЕО/ 261/2004 са предвидени правата на пътниците при закъснение и отмяна на въздушен полет, когато последният има начална или крайна точна летище на територията на Европейския съюз, какъвто безспорно е осъщественият от ответника превоз.

По отправено преюдициално запитване досежно приложението на Регламент /О/ 261/2004 г. СЕС се е произнесъл с решение от 19.11.2009 г. по съединени дела С-402/07 и С -423/07, с което е дал задължително за настоящия съд тълкуване досежно приложимия към спора регламент. Съобразно това тълкуване членове 5, 6 и 7 от Регламент /ЕО/ 261/2004 г. трябва да се прилагат в смисъл, че пътниците на закъснели полети може да се приравнят на пътниците на отменени полети за целите на прилагане на правото на обезщетение и че същите имат правата по чл. 7, когато поради закъснение на полет, претърпяват загуба на време, равна на или по-голяма от три часа, в смисъла, че са достигнали до своя краен пункт на пристигане три или повече часа 3 след определения от превозвача час на пристигане по разписание.

Размерът на обезщетението съгласно чл. 7, пар. 1 и пар. 4 от Регламент /ЕО/ 261/2004 г. е поставен в зависимост от разстоянието между отправната и крайна точка на полета, измерени по дъгата на големия кръг.

В случая от представения електронен билет се установява наличието на облигационно правоотношение между страните по договор за превоз с предмет процесния полет FB648 от Летище Шереметиево /Москва/ до Летище Бургас, определен за излитане на 30.06.2017 г. в 22:30 ч. и кацане на 01.07.2017 г. в 01:00 ч.

Съгласно представената справка от Летище Бургас самолетът е кацнал в 16:50 ч. на 01.07.2017 г., т.е. повече от три часа след определения от превозвача час на пристигане по разписание.

Регламент № 261/ 2004 г. очертава фактическия състав на правото на парично обезщетение, като въвежда две предпоставки за възникването му в полза на пътника, а именно: пътникът да има потвърдена резервация за полет и да се е явил на гишето за регистрация не по- късно като е предвидено и в час, посочен предварително и в писмен вид /включително по електронен път/ от въздушния превозвач, туроператора или упълномощен пътнически агент, или, ако не е посочен час; 45 минути преди обявения час за излитане.

В случая безспорно е налице първата предпоставка от фактическия състав на правото на обезщетение - ищцата е имала потвърдена резервация за полет, което се установява от представения електронен билет /неоспорен от ответника/, удостоверяващ, че резервацията е приета и регистрирана от въздушния превозвач. С решение от 21.12.2021г. по съединени дела C‑ 146/ 20, C‑ 188/ 20, C‑ 196/ 20 и C‑ 270/ 20 е дадено тълкувание, че член 3, параграф 2, буква „а” от Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 11.02. 2004 г. трябва да се тълкува в смисъл, че пътникът разполага с „потвърдена резервация“ по смисъла на тази разпоредба, когато туроператорът предава на този пътник, с когото е договорно обвързан, „друго доказателство“ по смисъла на член 2, буква ”ж” от този регламент, което съдържа обещание за превоза му с конкретен полет, индивидуализиран чрез посочени място и часове на излитане, и пристигане, и номер на полет, дори ако туроператорът не е получил потвърждение от съответния въздушен превозвач за часовете на излитане и пристигане на този полет. Даденото в практиката на СЕС тълкуване на чл. 3, § 2, б. „а“ от Регламент (ЕО) № 261/2004 г. води до извода, че при положение, че пътникът разполага с потвърдена резервация от въздушния превозвач за съответния полет, то представянето му на гишето за регистрация на закъснял полет, чрез който е бил превозен, се презюмира. В този случай в тежест на въздушния превозвач е да проведе обратно доказване и да докаже, че пътникът не се е явил навреме за съответния полет.

В случая за установяване на обстоятелството, че ищцата се е явила навреме за 4 регистрация за полета по потвърдената резервация, същата е направила до съда искане на основание чл. 190 от ГПК да се задължи ответната страна да представи списък на всички допуснати пътници на борда на самолета за процесния полет FB648. С определението си по чл. 140 от ГПК районният съд е уважил това искане като е задължил ответника в срок до първото съдебно заседание да представи такъв списък.

Изрично е указана на ответника последицата по чл. 190, ал. 2 от ГПК, а именно, че при непредставяне на изисканата информация може да приеме за установено, че ищцата се е явила на гишето за регистрация не по-късно от 45 минути преди обявения час за излитане. Ответникът не е представил такъв документ, нито е изложил конкретни твърдения с оглед така даденото му указание. С оглед на това на основание чл. 161, вр. чл. 190, ал. 2 от ГПК следва да се приеме за доказано, че ищцата се е явила своевременно на гишето за регистрация за процесния полет. В подкрепа на извода, че ищцата е била на терминала на летището за излитане на процесния полет, е и представената с исковата молба справка от Летище Шереметиево /неоспорена от ответника/, съгласно която в 04:20 ч. на 01.07.2017 г. тя е посетила медицинския център на този терминал.

По делото ответникът не твърди наличието на извънредни обстоятелства по смисъла на чл. 5, § 3 от Регламент 261/2004 г., при които въздушният не би дължал заплащане на обезщетение.

С оглед на горното са налице всички предпоставки за възникване право на ищцата на обезщетение за закъснял полет по чл. 7, §1 от Регламент /ЕО/ 261/2004 г. С оглед разстоянието между началния и краен пункт на полета /1652 км./, размерът на дължимото обезщетение е 400 евро – чл. 7, §1, б. „б” от Регламента.