Решение № 134 от 23.07.2026, Районен съд - Харманли

РЕШЕНИЕ

№ 134 гр. Харманли, 23.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАРМАНЛИ, ШЕСТНАДЕСЕТИ ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ГАЛИНА СЛ. ГЕОРГИЕВА при участието на секретаря Антония Хр. Тенева като разгледа докладваното от ГАЛИНА СЛ. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело № 20245630101133 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба подадена от „ТС“ ЕАД “ ЕАД, ЕИК ......, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „....., с представител П.П.–ИД и МСЦ– председател на управителния съвет чрез процесуален представител Ф. И.– юрисконсулт против А. Л. З.,ЕГН **********.

Предявени са обективно кумулативно съединени искове по чл. 422 вр. чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл. 150 ЗЕ, чл. 186, ал. 2 ЗЗД и чл. 422 вр. чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

С исковата молба е направено искане по чл. 219, ал. 1 от ГПК за привличане на трето лице помагач на страната на ищеца – ФДР „Д“ ООД, със седалище и адрес на управление гр.

София, бул. ББ,ЕИК... , представлявано от управителя НГЖ– фирмата извършваща дялово разпределение на ТЕ на процесния адрес. Обстоятелства, на които ищецът основава претендираното право и предявения иск:

Ищецът твърди, че на 11.04.2024г. е депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу ответника, за сумата 2 213,81лв., от които 1855,39лв.

– главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода м.05.2021г. до м.04.2023г., 325,53 лв. ,ведно със законна лихва за от 11.04.2024г. до окончателното плащане, 295,35лв. мораторна лихва за забава от 15.09.2022 до 25.03.2024 както и 52,25лв. представляваща сума за дялово разпределение на топлинна енергия за периода от м.05.2021г. до м.04.2023 г. ,ведно със законната лихва върху тази сума от 11.04.2024г. до окончателното изплащане ,както и 10,82 лв. лихва за периода 16.07.2021г. до 25.03.2024г.

С разпореждане, постановено по ЧГД № 567/2024г. по описа на РС- гр.Харманли е 1 била издадена заповед за изпълнение. В срока по чл. 414 от ГПК не било депозирано възражение срещу заповедта за изпълнение.С оглед на което, със съобщение, получено от ищеца му било указано че може да предяви иск относно вземането си в едномесечен срок, като се довнесе дължимата държавна такса.

С оглед изложеното, в законоустановения срок по чл. 415, ал. 1 от ГПК, ищецът предявявал настоящия иск, като посочва основанията, обстоятелствата и фактите, от които произтичало вземането му, а именно:

Ищецът счита,че ответника е клиент на ТЕ по смисъла на чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, съгласно който, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост (СЕС), присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на ТЕ и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал.1, т.2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за ТЕ при условията и по реда, определени в Наредба № 16-334/06,04.2007г. за топлоснабдяването.

С оглед изложеното и по силата на нормативните актове, ответникът бил клиент на ТЕ и за него важали разпоредбите на действащото за посочения период законодателство в областта на енергетиката.Също така съгласно чл.150, ал. 1 от ЗЕ продажбата на ТЕ за битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществявала при публично известни Общи условия /ОУ/ за продажба на топлинна енергия от “ТС АД на клиенти за битови нужди в гр.

София, които се изготвяли от “ТС” ЕАД и се одобрявали от Комисията за енергийно и водно регулиране.Те влизали в сила в едномесечен срок след публикуването им в един ежедневник и имали силата на договор между топлопреносното предприятие и клиентите на ТЕ, без да било необходимо изричното им приемане от страна на клиентите. С тези общи условия се регламентирали търговските взаимоотношения между клиентите на ТЕ и Дружеството: правата и задълженията на двете страни; редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на ТЕ; отговорностите при неизпълнение на задълженията и др. Ответникът не е упражнил правата си по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ (чл. 106а, ал. 3 ЗЕЕЕ) и спрямо него са влезли в сила Общите условия за продажба на топлинна енергия от “ТС” ЕАД на потребители за битови нужди в гр. София, одобрени с Решение от 2016г. на ДКЕВР, публикувани във в-к „Монитор” в сила от 10.07.2016 г. В раздел IX от ОУ - „Заплащане на ТЕ и услугата дялово разпределение”, чл. 31, ал. 1 е определен редът и срокът, по които купувачите на ТЕ са длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ.

Съгласно чл.ЗЗ от ОУ, клиентите били длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал.1 и ал.2 в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Също така имали задължение да заплащат стойността на фактурата по чл.

32, ал. 2 и ал.3 ако не са заплатени в срока по ал.2. При неизпълнение в срок на задълженията по ал. 2, клиентите заплащали на продавача обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата до момента на заплащането на дължимата сума за топлинна енергия.Ответникът, видно от приложеното извлечение от сметки за аб. № 181428 бил използвал доставяната от дружеството топлинна енергия през процесния период и не бил погасил задължението си.В изпълнение на разпоредбата на чл. 112г, ал. 1 от ЗЕЕЕ /чл.

1396 от ЗЕ/ сградата- етажна собственост, в която се намирал топлоснабдения имот е сключила договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия е ФД Р “Д” ООД.Въз основа на чл. 139 от Закона за енергетиката, разпределението на топлинна енергия между потребителите в сграда - етажна собственост се извършвало по системата за дялово разпределение при наличието на договор с лице вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. Съгласно чл. 155, ал. 1, т. 2 ЗЕ, сумите за ТЕ за топлоснабдения имот са начислявани от “ТС” ЕАД по прогнозни месечни вноски. След края на 2 отоплителния период са изготвяни изравнителни сметки от фирмата, извършваща дялово разпределение на топлинна енергия в сградата - ''Д” ООД на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с разпоредбата на чл. 71 от Наредба № 2/28.05.2004г. за топлоснабдяването (издадена от министъра на енергетиката и енергийните ресурси, обн.

ДВ бр. 68 от 03.08.2004г.) и Наредба № 16-334 от 06.04.2007г. за топлоснабдяването (обн. ДВ бр. 34 от 24.04.2007г.). За топлоснабдения имот бил издадени изравнителни сметки, приложени към ИМ.

Моли ,съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на А. Л. З.,с ЕГН:**********, че дължи на „ТС” ЕАД сума за консумирана топлинна енергия в общ размер на 2 213,81 лева, от които 1 855,39 лева- главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода м.05.2021г. до м.04.2023г. за реално потребена енергия, ведно със законната лихва от 11.04.2024г. до изплащане на вземането, 295,35 лева- мораторна лихва за забава от 15.09.2022г. до 25.03.2024г., както и суми за дялово разпределение - 52,25 лева главница за периода м.05.2021г, до м.04.2023г„ ведно със законната лихва от 11.04.2024г. до окончателното изплащане на вземането, както и 10,82 лева - лихва за периода 16.07.2021г. до 25.03.2024г., като с е претендират направените по делото разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.

С ИМ се представят доказателства и се правят доказателствени искания.

В законоустановения срок по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от особения представител на ответника, с който счита предявения иск за допустим,но неоснователен.

Оспорва твърденията на ищеца за дължимост на посочените задължения.Твърди,че с платежно нареждане от 11.07.2017г. на Банка ЦКБ АД клон Младост е заплатена главница,представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение.Прави възражение,че вземанията на ищеца били погасени по давност.Отделно оспорва,че е ползвана ТЕ и претенцията по основание и размер.Счита,че представените с исковата молба доказателства са негодни.Излага подробни аргументи за недължимост на вземането поради липса на облигационно задължение обвързващо страните по делото.

Третото лице помагач на ищеца „Директ“ ЕООД, с молба представя писмени доказателства касаещи доставката и потреблението на топлинна енергия за абонат № 181428 По делото са приети писмени доказателства: Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК; Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 13 том 111 рег. № 2715 нот.дело № 370/2004г.; Удостоверение изх. № 68-001286/14/23.10.2012г.; Удостоверение изх. № 68-00-678; Заявление-декларация за откриване на партида вх. № 2815/27.09.2004г.; Договор № 1329/03.06.2002г. за извършване на услугата „топлинно счетоводство“ чрез система за индивидуално отчитане и разпределяне на топлинната енергия; Протокол от 07.02.2002г. от Общо събрание на собствениците на етажната собственост за избор на фирма за дялово разпределение и списък на собствениците; Обща фактура № 1019393761/31.07.2022г.; Общо потребление (фактура) № 1026915402-31.07.2023г.; справка за фактури на абонат № 4000127706; Договор № Д-072/09.06.2020г.; между „ТС“ ЕАД и фирма „Бруната“ ООД; Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „ТС“ ЕАД на потребители в гр. София; Договор между СЕС и „Бруната“ ООД за предоставяне на услуга дялово разпределение; заверени 3 преписи на индивидуална справка за използваната ТЕ за периода 05.2021-04.2022; индивидуална справка за използваната ТЕ за периода 05.2022-04.2023; Констативен протокол за извършен отчет ОД 07.01.11.02 и Формуляр за отчет ОД 07.01.13.01 на уредите за ДР на ТЕ.Приложено е ЧГД №567/2024г. по описа на РС-Харманли със страни ТС ЕАД и А. Л. З..

Изготвена Съдебно-техническа експертиза, която е приета без възражения от страните.

Изготвена е страните.

Съдебно-счетоводна експертиза, която е приета без възражения от С оглед изложеното съда, счита че ищеца не доказа претендираните права съгласно чл.154 от ГПК.Предявените обективно кумулативно съединени искове против ответника са неоснователни и недоказани и следва да се отхвърлят изцяло.

Продажбата на топлинна енергия се извършва на основата на писмени договори при общи условия-чл.149 от ЗЕ, а в чл.149 Б от същия се определя съдържанието му. Според чл.153 ал.1 от ЗЕ само присъединени към абонатна станция на топлофикационното дружество собственици или титуляри на вещно право на ползване в сграда етажна собственост са адресати на задължението да заплащат осигурената им топлинна енергия. В този смисъл е и т. 1 от Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. по ТД № 2/2017 г. на ОСГТК- клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, ако ползват имота със съгласието на собственика или носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и са сключили договор за продажба на топлинна енергия за този имот при общите условия на топлопреносното предприятие. В случая предмета на делото не обхваща втората хипотеза на възможни страни по договорното отношение с топлофикационното дружество, изведена от решението на ВКС.Следва да се установи изначално и предвид направените възражения с отговора на исковата молба и разпредЕ.та доказателствена тежест дали ответникът има връзка и ползва имота.

Съгласно чл.8 от ЗЗД :“Договорът е съглашение между две или повече лица, за да се създаде, уреди или унищожи една правна връзка между тях.Лицата се ползуват от правата си, за да задоволяват своите интереси. Те не могат да упражняват тези права в противоречие с интересите на обществото.“ Макар нормата да е обща съдържа легалното определение за договор.За да произтича задължение за ответника, да заплаща на ищеца,следва да има уговорка –устна ,писмена,за възникването му.По делото не са представени доказателства за възникване на облигационно отношение между страните.Ищеца следваше при условията на пълно и главно доказване да направи.Съда е издал съдебно удостоверение за събиране и представяне на доказателства в тази насока.По проведеното предпоследно заседание12.06.2026г. при липса на доказателствени искания,съда е дал последна възможност на ищеца да представи доказателства.