Решение № 511 от 08.11.2021, Районен съд - Търговище

РЕШЕНИЕ

№ 511 гр. Търговище, 08.11.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, IX СЪСТАВ, в публично заседание на трети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Красимира Ив. Колева при участието на секретаря Красимира Ал. Кирилова като разгледа докладваното от Красимира Ив. Колева Гражданско дело № 20213530101281 по описа за 2021 година

Ищецът - „Ултима Ф” ЕООД твърди в исковата си молба, че на 19.10.2013 год. между „Ултима” ЕООД и М.Ю.М. е сключен Договор за заем № 10748/19.10.2013 год., по силата на който „Ултима” ЕООД е предоставила в заем на М.Ю.М. парична сума, представляваща главница в размер на 8000,00 лв., заедно с договорените между страните лихви, със срок на погасяване - 36 месеца, последната дължима вноска, съгласно погасителния план е с падеж 19.10.2016 год.. Общата сума - главницата и лихвите, към момента на сключване на договора възлиза на 17 405,40 лв.

В течение на времето са погасявани суми, като последно плащане от ответника е направено на 02.03.2017 год., но оставащата част в размер на 15 909,98 лв. е дължима към „Ултима” ЕООД. Същата е формирана по следният начин: главница по договор за заем в размер на 6671,40 лв.; лихви до договор за заем в размер на 4854,15 лв.; лихви за забава на платени вноски с просрочие в размер на 596,37 лв.; обезщетение за неизпълнение в размер на 3788,06 лв. В уговорения срок, дадената в заем сума не е изцяло върната на кредитора, а размерът на извършените плащания е 5879,85 лв., включващ частична главница (1328,60 лв.) и частично лихви (4551,25 лв.).

С решение на едноличния собственик на капитала на „Ултима” ЕООД дружеството се преобразува, чрез отделяне от него на новообразувано дружество „Ултима Ф” ЕООД.

Окончателното протоколно решение на едноличния собственик на капитала на „Ултима” ЕООД е от 05.09.2014 г.

Въз основа на изложените обстоятелства „Ултима Ф” ЕООД, като правоприемник на праводателя „Ултима” ЕООД предявява исковите претенции. Моли съдът да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати сумите, както следва: сумата от 6671.40 лв., представляваща главница по договор за заем № 10748/19.10.2013г. , ведно със законната 1 лихва от подаване на исковата молба -30.09.2021г. до окончателното изплащане на вземането; сумата от 4854.15 лв. , представляваща договорна /възнаградителна/ лихва за периода от 19.11.2014г. до 19.10.2016г., по силата на чл.5 от договора за заем.; сумата от 3788.06 лв., представляваща неустойка за неизпълнение по договор за заем, за период от 19.11.2014г. до 19.10.2016г. и по силата на чл.15 от договора за заем; сумата от 596.37 лв., представляваща лихви за забава на платените вноски с просрочие общо за периода от 19.11.2013г. до 19.11.2014г. , посочени подробно в 17 т. по размер и период, както и разноските по делото. Ищецът редовно призован, в открито заседание се представлява от юрк. М.Г., която поддържа исковете така, както са предявени.

Ответникът – М.Ю.М. в едномесечния срок и по реда на чл.131 от ГПК подаде писмен отговор, съгласно който счита исковете за неоснователни и мои да бъдат отхвърлени. Прави следните възражения:

-възражение за нищожност чл.5 от процесния Договор за потребителски кредит от 19.10.2013г., с която клауза е договорен годишен лихвен процент в размер на фрапиращите 79.585%. Когато едната престация е предоставяне в собственост на парични средства, то насрещната престация - заплащане на възнаградителна лихва следва да се съизмерява както със стойността на отпуснатия заем, така и със срока, за който се уговаря връщане на заета та сума. При потребителски заем за сума от 8 000 лв., със сравнително кратък срок на ползване - 3 години, уговарянето на възнаградителна лихва в полза на кредитора в размер на почти 80 % от стойността на заема не е обяснимо нито с разходите, които прави заемодателят, нито с риска, който носи, нито с размера на добросъвестно очакваната от сделката печалба. По отношение на поетия риск от кредитора следва да се отбележи, че в случая отпуснатия заем дори е обезпечен с поръчител - лицето А.Р.А.. Прекомерната лихва превръща тази част от договора в нищожна по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД. Огромния размер на лихвения процент в случая не кореспондира по никакъв начин с морала и добрите нрави. Клаузата за възнаградителната лихва се явява и неравноправна клауза и според чл.143, ал.1 от Закона за защита на потребителите, съответно - нищожна. Тази уговорка очевидно е във вреда на потребителя. Тя не отговаря изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя.;

-в условие на евентуалност – възражение за изтекла погасителна давност на вземането за възнаградителна /договорна/лихва , на осн. чл.111 ал.1 т.“в“ от ЗЗД.

Давностният срок на задължението за лихви е три годишен, съгласно чл.111 ал.1 б.“в“ от ЗЗД. Същото става изискуемо по см. на чл. 430, ад, 1 ТЗ с изтичане на срока по кредита, когато кредитополучателят е длъжен да върне цялата сума, ведно с уговорената договорна лихва, като ако не е настъпила предсрочна изискуемост на кредита, вземането на кредитора става изискуемо след изтичане на уговорения срок или след последното плащане от кредитополучателя. От този момент започва да тече давността по чл.114 от ЗЗД. В случая исковата молба е депозирана в съда на 30.08.2021г. и към този момент правото на иск е било погасено по давност, тъй като тригодишният период от падежа на задължението, който е настъпил на 19.10.2016г. вече е бил изтекъл. Дори и да се приеме, че на 02.03.2017г. е 2 последното извършено плащане от ответника, то до завеждане на иска също е изтекъл период по-голям от 3 години. Следователно претенцията за неплатена договорна лихва в размер на 4854.15 лв. , както и за 3788.06 лв. –обезщетение за неизпълнение по чл.15 от договора и за 596.37 лв. –лихви за забава на неплатени вноски с просрочие, като погасени по давност, следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.

Редовно призован в открито заседание ответникът не се яви лично и се представлява от упълномощен процесуален представител – адв. С. от АК-Търговище, който се отказа от направеното с писмения отговор и посочено в проекта за доклад по реда на чл.140 от ГПК трето възражение - в условие на евентуалност, а именно възражение за прихващане.

Пълномощникът поддържа първите две възражения и моли исковете да бъдат отхвърлени като неоснователни, като на ответника се присъдят разноските по делото.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:

Ищецът е представил по делото договор за потребителски кредит под формата на договор за заем № 10748/19.10.2013г., сключен между страните „УЛТИМА“ ЕООД-Шумен, наричан кредитор; М.Ю.М., наричан потребител и А.Р.А., наричан поръчител /гарант/ , с предмет на договора – предоставяне от страна на кредитора в полза на потребителя на парична сума в размер на 8000 лв. , като последният се задължава солидарно с поръчителя да върне получената сума за срок от 36 месеца с дължимите към нея лихви, на определени вноски по погасителна схема, представляваща неразделна част от договора като приложение под № 2, както и по ред и условия, посочени в следващите договорни клаузи. Съгласно чл.5 от договора, за усвоения кредит, потребителят заплаща на кредитора лихва в размер определен в „Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити“, като дължимостта на лихвата се поражда в момента на усвояване на кредита, като лихвеният процент се определя на 79.585 %. Крайният срок за погасяване на кредита е 19.10.2016г. и последователността на погасяване е: разноски, лихва, главница.

На потребителя е предоставена преддоговорна информация за кредита чрез стандартния европейски формуляр. В чл.10 от договора е уговорено правото на потребителя да погаси предсрочно заема; да се откаже от сключения договор в 14-дневен срок от сключването му от сключването му при спазване на разпоредбите на чл.29 от ЗПК. Като право на потребителя е уговорено в чл.10 ал.7 от договора, да издаде в полза на кредитора гаранционен запис на заповед в размер, включващ заетата сума и допълнителните лихвоносни увеличения към нея и обезпечи авалирането му от поне един поръчител. В чл.11 от договора са уговорени задължения на потребителя да върне получената сума ведно с лихвите, както и да посочи и осигури поне един поръчител, който да поеме договорен ангажимент по солидарното гарантиране с него на връщането на заетата сума. В случай на неплащане на определените падежи на 3 поредни месечни погасителни вноски съгласно погасителната схема – приложение № 2, заемът става предсрочно изискуем и кредиторът има право да се снабди с изпълнителен лист за цялата сума, ведно лихвите. Като санкция за неизпълнение в чл.15 от договора е уговорена неустойка, а именно: ако потребителят не 3 плаща своевременно погасителните вноски, съгласно схемата, която е неразделна част от договора, кредиторът има право да му наложи санкционна неустойка в размер , съответстващ на установената за страната мораторна лихва за просрочени плащания – ОЛП + 10 пункта, съгласно чл.33 ал.1 от ЗПК. На осн. чл.18 от договора, в случаи на виновно предсрочно прекратяване на договора от страна на потребителя, кредиторът има право на обезщетение за причинените допълнителни вреди, съобразно чл.79, чл.82 и чл.86 от ЗЗД , за което може да поиска и предложи на потребителя да издаде допълнителен втори гаранционен запис на заповед и да го ползва за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист по чл.417 от ГПК. В края на договора е изрично записано, че същият служи за разписка за предаване на сумата. Всяка страница от договора е подписана от трите страни.

В представената схема на плащане – приложение № 2 съгласно чл.1 от раздел I от договора, представляваща по съществото си погасителен план, е посочено при кредит и остатък за погасяване 8000 лв., период на погасяване: месечно; брой периоди: 36; лихва 5.00 %; общо дължима сума 17405.40 лв., като в табличен вид са дадени брой месечни вноски, дати /падежи/, размер на вноска за главница, размер на вноска за лихва /оскъпяване/ и общ размер на месечната вноска /за главница и за лихва/. Видно от схемата за плащане от общо дължимата сума от 17405.40 лв., главницата по кредита е 8000 лв., а възнаградителната договорна лихва /оскъпяването/ е 9405.40 лв.

Съгласно чл.I.1 от представените от ищеца Общи условия за предоставяне на потребителски парични заеми на физически лица от търговско дружество „УЛТИМА“ ЕООД-Шумен, тези ОУ са задължителни за клиентите и представляват неразделна част от договорите за потребителски кредити, като при несъответствие между разпоредбите на ОУ и условията, заложени в конкретните договори, се прилагат разпоредбите на сключените договори. В чл.II.7 от ОУ е регламентирана договорната възнаградителна лихва, а именно че се определя едностранно в спектъра от 4 до 10 %, а в чл. II.9. от ОУ е уредена лихва /неустойка/ при просрочие, в размер на законната лихва за забава, която е ОЛП+ 10 пункта.

Страните са подписали всяка страница от ДПК, като схемата за плащане, ОУ, стандартния европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителския кредит са подписани в края на текста.

От писменото заключение по съдебна счетоводна експертиза, прието от съда като компетентно и обосновано, и потвърдено в открито заседание от вещото лице Ел. Б. В., се установи безспорно следното: 1. От счетоводството на ищеца се представиха счетоводна справка за осчетоводените суми по договор за кредит № 10748/19.10.2013г.с клиент М.Ю.М. с ЕГН- **********, като по счетоводна сметка 531-предоставени парични заеми, се установи, че само сумата на главницата е осчетоводена в размер на 6671.40лв.

Претендиралите суми в исковата молба за договорна лихва - 4854.15лв.; обезщетение за неизпълнение съгласно чл.15 от договора - 3788.06лв. и лихва за забава на платените вноски в размер на 596.37лв. не са осчетоводени от ищеца.; 2. Общият размер на внесените суми по кредита е 5879.85лв. /, като с платените суми са погасени главница - 1328.60 лв. и лихва 4