Решение № 145 от 05.05.2017, Районен съд - Лом

Личните данни в текста са заличени.

Р

Е Ш Е Н И Е №

№ гр. Лом, 05.05.2017 г.

В ИМЕТО НА

НАРОДА

Ломският районен съд, в публичното съдебно заседание на шести декември, две хиляди и шестнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

Албена Миронова, при секретаря Р.Д., като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 678 по описа на съда за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Искове с правно основание чл. 135, ал.1 ЗЗД.

Производството по делото е образувано по предявени от ЕВРОЛИЙЗ АУТО ЕАД, ЕИК *********, ****, представлявани от изп.директор И.Е.П., чрез пълномощника, адв. И.Х.С., САК, срещу И.Ц.Д., ЕГН ********** и Д.И.Д., ЕГН **********,***, искове с правно основание чл. 135 ЗЗД.

В молбата се излагат твърдения, че на 14.04.2008 год., между ищеца и пълвия ответник бил сключен договор за финансов лизинг № 01010130/001/14.04.2011 год., с предмет – л.а., м. Мазда 6, двигател LF20321174, рама JMZGHA4E701412670, изключителна собственост на ищеца/лизингодател.

Автомобила следвало да ъде изплатен на 60 лизингови вноски. Твърди се, че първият ответник И. Дивитров системно не е изпълнявал задълженията си за плащане на изискуемите лизингови вноски в уговорените срокове. На 01.04.2015 год. му е било връчено уведомление за разваляне на договора в 7-дневен срок.

Считано от 08.04.2015 год., договорът бил прекратен по вина на лизингополучателя.

Първият ответник е бил осъден с Решение от 28.10.2015 год., по вътр.арб.д. № 175/2015 год. на Арб.С при БТПП, да заплати общо 15 981,34 лв., представляващи главници, неустойки, лихви и т.н., произтичащи от неизпълнение по договор за финансов лизинг, сключен между ищеца и този длъжник.

Издаден е изп.л. от 13.01.2016 год. по т.д. № 8239/2015 год. на СГС, въз основа на който е образувано изп.д. № 2016844040043 по описа на ЧСИ С.Я., рег. № 844 КЧСИ, р-н на действие СГС.

Междувременно, на 30.03.2015 год., първият ответник, заедно със съпругата си прехвърлили чрез дарение на сина си, втория ответник, придобит в режим на СИО недвижим имот – дворно място в с. Бъзовец, обл.

Монтана, от 1920 кв.м., заедно с построената в него жилищна сграда, лятна кухня и останалите подобрения, ½ ид.ч. от незастроено дворно място от 4584 кв.м., също в с. Бъзовец, обл. Монтана, а на 14.01.2015 год., отново с дарение – ¼ ид.ч. от поземлен имот в гр. Лом, заедно с жилище – втори етаж от построената в имота сграда,

Твърди се, че атакуваните сделки са извършени с цел да се увреди ищеца-кредитор.

Предвид качеството на втория ответник – син на прехвърлителя/длъжник, се твърди, че в случая е налице хипотезата на чл. 135, ал. 2 ЗЗД

Иска се от съда да обяви за недействителни по отношение на ищеца относно припадащите са на първия ответник – И.Ц.Д. ½ ид.ч.:

1.

Извършеното на 14.01.2015 год. Дарение на недвижими имоти:

-

Дворно място в с. ********, представляващо УПИ 11-23 в кв. 50 по плана на селото, утвърден със Заповед № 3428/1926 год. и Заповед № 700/04.06.2010 год., с площ от 1920 кв.м., при съседи: от две страни улици, УПИ 1-23 и ПИ-24, заедно с построените в имота: жилищна сграда с РЗП 64,00 кв.м., лятна кухня с РЗП 40,00 кв.м. и всички останали подобрения в имота и

-

½ ид.ч. от Незастроено Дворно място в с. ********, представляващо УПИ 1-23 в кв. 50 по плана на селото, утвърден със Заповед № 3428/1926 год. и Заповед № 700/04.06.2010 год., с площ от 4584 кв.м., при съседи: от три страни улици, УПИ 11-23;

2.

Извършеното на 30.03.2015 год. Дарение на недвижим имот, представляващ ¼ ид.ч. от ПИ с идентификатор ***, находящ се в гр. Лом, по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-5/26.01.2009 год. на Изп.директор на АГКК, с административен адрес: *********, целият с площ по скица от 508 кв.м., трайно предназначение на територията – урбанизирана, начин на трайно ползване – ниско застрояване, номер по предходен план: 668, кв. 24, парцел VІІІ, при съседи на целия имот: ПИ с идентификатори ***, ***,

***, *** и ***, заедно с целия самостоятелен обект в сграда, с идентификатор ***, находящ се в гр. Лом, по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-5/26.01.2009 год. на Изп.директор на АГКК, с административен адрес: *********, намиращ се в сграда № 2, разположена в ПИ с идентификатор ***, с предназначение на самостоятелния обект – жилище, апартамент, брой нива на обекта – 1, с площ 65,00 кв.м., при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж ***, под обекта ***, над обекта – няма, заедно с прилежащи части: мазе от 9,00 кв.м. и съответните идеални части от общите части на сградата, Които имоти първия ответник – И.Д., притежавайки в режим на СИО със съпругата си Д.Ф.Ц.-Д., е дарил на втория ответник – Д.Д..

Претендират се и сторените във връзка с делото разноски.

Писмени отговори в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК са постъпили и от двамата ответници.

Ответникът

И.Ц.Д. оспорва иска.

Счита същият за неоснователен.

Счита, че атакуваните дарения не попадат в хипотезата на чл. 135 ЗЗД, тъй като към датите на извършването им договорът за лизинг, от който черпел права ищецът все още не е бил прекратен.

Отделно твърди, че жилището, предмет на едното от даренията е било негово единствено жилище /при това СИО/ и той не е имал интерес да го отчуждава, ако би имал намерение единствено да увреди кредитора.

Отделно възразява, че автомобила, предмет на лизинговия договор е бил върнат още през м. Февруари, 2015 год., а той е служел за обезпечение на задължението му и ищецът е можел от неговата цена да покрие вземането си.

Моли исковете да бъдат отхвърлени като неоснователни.

Ответникът

Д.И.Д. в отговора си също оспорва иска.

Счита, че атакуваните дарения не попадат в хипотезата на чл. 135 ЗЗД, тъй като към датите на извършването им договорът за лизинг, от който черпел права ищецът все още не е бил прекратен.

По същество приповтаря доводите, изложени в отговора на първия ответник.

Допълнително въвежда възражение, че припадащата се идеална част на първия ответник в двата поземлени имота в с.

Бъзовец не е ½ ид.ч., тъй като единият е придобит от неговата майка по наследство и давност, с констативен нотариален акт от 2012 год., а другият е бил съсобствен между майка му, Д.Н. и третото лице Р.Г.Н..

Отделно възразява, че на посочената в и.м. дата – 14.04.2008 год. няма подписан договор с ищеца, както и, че се иска от съда отмяната на несъществуващи сделки, т.к. няма сключени сделки на посочените в и.м. дати.

В с.з. ищецът се представлява от адв. И.С., САК, редовно упълномощен, който поддържа исковете, като счита същият за доказан и моли да бъде уважен. Претендира разноски.

Ответникът И.Ц.Д. се явява лично. Поддържа писмения си отговор, като оспорва исковете изцяло като неоснователни и моли да бъдат отхвърлени. Счита, че атакуваните сделки не увреждат кредитора-ищец.

Развива доводите си в писмена защита.

Ответникът Д.И.Д., редовно призован не се явява, не се представлява и не изразява становище по същество на спора.

Съдът, като анализира и прецени доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

От фактическа страна:

Не се спори между страните, че между ищеца и първия ответник, на 14.04.2011 год. е бил сключен договор за финансов лизинг № 01010130/001, по силата на който лизингодателят /настоящ ищец/ се е задължил да придобие и предостави на лизингополучателя /първия ответник, И.Д./, описаният в договора лек автомобил, който да го ползва и да го ползва и изплати съответните уговорени лизингови вноски, съгласно погасителен план.

Не е спорно също, че с Решение от 28.10.2015 год., по вътрешно арбитражно дело № 175/2015 год. по описа на Арбитражния съд при БТПП, вторият ответник, И.Ц.Д. е осъден да заплати на ищеца, Евролийз Ауто ЕАД, сумата от 15 981,53 лв., представляваща неплатени 17 лизингови вноски, неустойки за забавено плащане, застрахователни премии и др., както и неустойка в размер на 0,25% на ден върху претенцията от 10 957,34 лв., считано от 12.06.2015 год., до окончателното изплащане, законната лихва върху сумата от 2078,37 лв., считано от 12.06.2015 год. до окончателното изплащане, както и 2630,45 лв. – разноски по водене на делото.

По горното решение е издаден Изпълнителен лист от13.01.2016 год., по т.д. № 8239/2015 год. на СГС, VІ ТО.

Видно от арбитражното решение и издаденият въз основа на него изпълнителен лист, първият ответник дължи на ищеца по силата на сключения между тях договор от 14.04.2011 год., 17 лизингови вноски, за периода 10.12.2013 – 10.04.2015 год.

На 16.02.2016 год. е образувано, по така издаденият изпълнителен лист, изп.д. № 443/2016 год. при ЧСИ С.Б.Я., рег. № 844 в КЧСИ и р-н на действие СГС.

С Нотариален акт за право на собственост върху недвижим имот, придобито по наследство и давностно владение № 137, т. ІІ, рег. № 819, д. № 80/09.02.2012 год. на нотариус С.С., рег. № 577 в РНК, с р-н на действие ЛРС, Д.Ф.Ц.-Д. е призната за собственик по наследство и давност на следния недвижим имот: Дворно място в ********, представляващо УПИ ІІ-23 в кв. 50 по плана на селото, утвърден със Заповед № 3428/1926 год. и Заповед № 700/04.06.2010 год., с площ от 1920 кв.м., заедно с построените в имота жилищна сграда с РЗП 64,00 кв.м., лятна кухня с РЗП 40,00 кв.м. и всички останали подобрения в имота.

С Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 29, т. ІІІ, рег. № 1881, д. № 189/30.03.2015 год., на нотариус Д. М., рег. № 393 в РНК, с р-н на действие ЛРС, първият ответник – И.Ц.Д. и Д.Ф.Ц.-Д. са дарили на сина си, втория ответник Д.И.Д., правото на собственост върху следните свои недвижими имоти:

1.

Дворно място в ********, представляващо