Решение № 5050 от 04.08.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5050 гр. София, 04.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Пепа Маринова-Тонева

Членове:

В.ена Дранчовска

Цветомир М. Минчев при участието на секретаря Яна Огн. Лалова като разгледа докладваното от В.ена Дранчовска Въззивно гражданско дело № 20241100511993 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Въззивното производство е образувано по подадена в законоустановения срок въззивна жалба на ищеца В. Н. Н. срещу решение № 10146 от 29.05.2024 г., постановено по гр. дело № 65987/2023 г. по описа на СРС, 28 състав, с което е отхвърлен предявеният срещу „Топлофикация София“ ЕАД отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439 ГПК за отричане дължимостта на сумата от 2638,69 лева, цена за топлинна енергия, доставена в периода от месец май 2013 г. до месец април 2014 г. до недвижим имот, находящ се в гр. София, ж.к. ********, ведно със законната лихва от 24.01.2015 г. до окончателното плащане, на сумата от 191,84 лева, мораторна лихва, както и на разноски по изпълнителното дело – задължения по изпълнителен лист от 04.10.2016 г. по частно гражданско дело № 3942/2015 г. на Софийския районен съд, 31 състав.

В жалбата са развити оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост с доводи, че изпратеното запорно съобщение не прекъсва давността при липса на данни да е наложен запор от банката върху определена сметка. Въззивникът счита, че молбите на взискателя за прилагане на изпълнителен способ, по който обаче не са предприети реално принудителни действия поради липса на платена такса от взискателя, не прекъсват давността, поради което същата е 1 изтекла по отношение на процесните вземания. Ето защо намира, че делото е прекратено поради перемпция на 19.11.2018 г. и предприетите след тази дата изпълнителни действия (включително налагане на възбрана) не пораждат действие. Моли за отмяна на първоинстанционното решение и уважаване на предявените искове в цялост, включително за разноските по изпълнителното дело с изрично посочени във въззивната жалба размери.

Въззиваемият „Топлофикация София“ ЕАД е подал отговор на въззивната жалба, с който оспорва същата. Счита, че решението на СРС е правилно и следва да бъде потвърдено.

Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на страните, намира за установено следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Изключение от това правило е нарушението на императивна материалноправна норма, което може да бъде констатирано като порок от въззивната инстанция и без да е било изрично заявено като основание за обжалване, тъй като се касае за приложение на установена в публичен интерес норма, а не за диспозитивно правило. Всички останали оплаквания, свързани с неправилност на обжалваното решение, следва да бъдат изрично указани чрез посочване в какво точно се изразяват, за да може въззивният съд да извърши проверка за правилността на първоинстанционното решение до посоченото. В този смисъл са задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение № 1/2013 г., постановено по тълк. дело № 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 1.

Първоинстанционното решение е валидно, но частично недопустимо. При предявен отрицателен установителен иск ищецът следва да докаже твърденията, с които обосновава правния си интерес, като установи наличието на заявена извънсъдебна претенция от ответника за плащане на оспорените вземания. Разпоредбата на чл. 439 ГПК предвижда защита на длъжника по исков ред, след като кредиторът е предприел изпълнителни действия въз основа на изпълнителното основание, като искът по този ред дава право на длъжника да установи, че изпълняемото право е отпаднало поради факти и обстоятелства, настъпили след съдебното му установяване, които обаче имат правно значение за неговото съществуване. В този смисъл, исковата претенция по чл. 439 ГПК касае оспорване на установени с влязъл в сила съдебен акт вземания, за които е издаден изпълнителен титул, но не и на други вземания, възникнали срещу длъжника по-късно.

В настоящия случай В. Н. Н. е предявил искове по чл. 439 ГПК за оспорване на вземанията по изпълнителен лист от 04.10.2016 г., издаден по гр.д. № 3942/2015 г. по описа на СРС, 31 състав – главница за потребена топлинна енергия в размер на 2638,69 лв. (ведно със законната лихва от 24.01.2015 г. до плащането) и мораторна лихва върху нея в размер на 191,84 лв., както и за разноски по изпълнителното дело, посочени в исковата молба и във въззивната жалба като 267,60 лв., разноски, 526,31 лв. такси към ЧСИ и 150 лв., юрисконсултско възнаграждение. Ищецът не разполага с правен интерес да предявява отрицателен установителне иск за разноските по изпълнителното производство, тъй като те 2 не присъстват в изпълнителния лист, издаден в полза на взискателя и дължимостта им зависи от наличието на основание за претендиране на главните вземания, за чието събиране е образувано изпълнителното дело. Сумата от 526,31 лв., такса към съдебния изпълнител, не се претендира като вземане от „Топлофикация София“ ЕАД (касае се до вземане на ЧСИ към длъжника), като в този смисъл между страните не съществува правен спор дали ищецът дължи на ответника посоченото вземане, респ. липсва правен интерес от установяване недължимостта на тази сума в правоотношението между страните. Съобразно разпоредбата на чл. 79, ал. 1, т. 1, вр. с чл. 433, ал. 1, т. 7 ГПК, в случай на установяване на недължимост на вземанията на взискателя, предмет на изпълнителния лист (за които вече е предявен допустим иск в настоящото производство), изпълнителното дело ще бъде прекратено без събиране на разноски по него от длъжника, поради което за последния не съществува правен интерес от търсената защита срещу ответника по отношение на разноските по изпълнението и исковата молба в тази част следва да бъде върната.

С оглед на изложеното, настоящият въззивен състав намира, че обжалваното решение е недопустимо и следва да бъде обезсилено по отношение на посочените в диспозитива „разноски по изпълнителното дело“, като производството по делото в посочената част следва да бъде прекратено, а на разглеждане по същество подлежи единствено искът за установяване на недължимостта на претендираните от ответника главница от 2638,69 лв. и мораторна лихва от 191,84 лв.

В останалата допустима част обжалваното решение е правилно, поради следните съображения:

Между страните не се спори, а и от приетите писмени доказателства се установява, че въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 04.07.2015 г. по гр.д. № 3942/2015 г. по описа на СРС, 31 състав, е разпоредено длъжникът В.

Н. Н. да заплати на кредитора „Топлофикация София“ ЕАД оспорената главница от 2638,69 лв., стойност на потребена топлинна енергия за периода от м. 05.2013 г. до м. 04.2014 г., ведно със законната лихва от 24.01.2015 г. до изплащане на вземането, както и сумата от 191,84 лв., мораторна лихва за периода 30.06.2013 г. – 14.01.2015 г. Между страните не се спори, че заповедта за изпълнение е влязла в сила, като при липса на други данни по делото следва да се приеме, че това е станало най-късно с издаване на изпълнителния лист на 04.10.2016 г. С влизането в сила на заповедта за изпълнение се получава ефект, аналогичен на силата на пресъдено нещо, като длъжникът не може да направи възраженията си срещу дълга по общия исков ред извън случаите на чл. 424 ГПК и чл. 439 ГПК, тъй като същите са преклудирани. Така се получава ефект на окончателно разрешен правен спор за съществуване на вземането по арг. и от чл. 371 ГПК, поради което приложима е разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД, като срокът на новата давност е всякога пет години.

Следователно, за уважаване на иска в настоящото производство следва да се извърши преценка дали след момента на влизане в сила на заповедта за изпълнение е изтекла петгодишна погасителна давност, без да са настъпили обстоятелства, довели до спирането или прекъсването й.

3

За принудително събиране на вземанията е бил издаден изпълнителен лист от 04.10.2016 г. и с молба на взискателя „Топлофикация София“ ЕАД от 02.11.2016 г. е образувано изп. дело № 20168630403062 по описа на ЧСИ С.Х.. Съгласно разпоредбата на чл. 116, б. „в“ ЗЗД давността се прекъсва с предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ (насочване на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, насрочването и извършването на публична продан и т.н.), като в изпълнителния процес давността може се прекъсва многократно с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ. Искането на взискателя да бъде приложен определен изпълнителен способ също прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи и молбата на взискателя представлява активно негово поведение, насочено към удовлетворяване на вземането му (в този смисъл Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по тълк. дело № 2/2013 г. на ВКС, ОСГТК, както и Решение № 37 от 24.02.2021 г. по описа на ВКС по гр. д. № 1747/2020 г., IV г. о.). Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело и изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др.

От приетото по делото копие на изпълнителното дело, образувано при ЧСИ С.Х., е видно, че съдебният изпълнител е извършил проучване на имуществото на длъжника, като веднага след образуване на изпълнителното дело е изискал справки от Служба по вписванията, от Национален осигурителен институт, от НБД „Население“ и от НАП, които не са същински изпълнителни действия. Давността за вземанията, започнала да тече от влизане в сила на заповедта за изпълнение на 04.10.2016 г., е била прекъсната преди да изтече на 22.11.2016 г. и на 25.11.2016 г. с налагането на запор върху вземания на длъжника В. Н. по банкови сметки, както и с подаването на молба от ответника „Топлофикация София“ ЕАД от 31.07.2018 г. с искане за предприемане на конкретен изпълнителен способ (налагане на запор върху банкови сметки и трудово възнаграждение). Същинско действие за принудително изпълнение може да предприеме само съдебният изпълнител (или друг орган на принудително изпълнение), но давността е свързана с поведението на кредитора, който в рамките на вече иницииран от него изпълнителен процес не би могъл да противодейства на евентуалното бездействие на ЧСИ по друг начин, освен като го сезира с искания за активно поведение по принудително изпълнение. Затова ако искането от кредитора е направено своевременно, но изпълнителното действие не е предприето от надлежния орган преди изтичането на давностния срок по причина, която не зависи от волята на кредитора, давността се счита прекъсната с искането, дори то да е било нередовно, ако нередовността е изправена надлежно по указание на органа на изпълнителното производство. В този смисъл – Решение № 37 от 24.02.2021 г. по описа на ВКС по гр. д. № 1747/2020 г., IV г. о. В случая не са налице данни съдебният изпълнител да е указал на взискателя за наличие на нередовност в искането му и указанията да не са били изпълнени, поради което следва да се приеме, че молбите на ответника представляват активно негово поведение, което е годно да 4 прекъсне давността.

Без оглед на посоченото обстоятелство и дори и да не се зачитат подадените от взискателя молби, давността за оспорените вземания е била валидно прекъсната отново, преди да изтече, на 05.04.2019 г. с налагането на възбрана върху собствен на длъжника недвижим имот. В тази връзка и с оглед възраженията във въззивната жалба следва да се отбележи, че дори изпълнителното дело да е било перемирало към този момент, наложената възбрана валидно е прекъснала погасителната давност за вземанията. Това е така, тъй като перемпцията е без правно значение за давността, така че дори и при прекратяване на делото по право поради перемпция не се препятства прекъсването на давността с предприемането на изпълнителни действия преди изтичане на давностния срок. Трайната съдебна практика приема, че това са два различни правни института с различни правни последици. За разлика от изтеклата погасителна давност, перемпцията не изключва правото на принудително изпълнение, поради което при предприемане на изпълнителни действия по перемирано дело (преди изтичане на погасителната давност) същите не са недопустими, тъй като съдебният изпълнител не може да откаже да изпълни искания нов способ – той дължи подчинение на представения и намиращ се все още у него изпълнителен лист. Единствената правна последица от настъпилата вече перемпция е, че съдебният изпълнител следва да образува новото искане за предприемане на изпълнителни действия в ново изпълнително дело, тъй като старото е прекратено по право, но неизпълнението на това канцеларско действие от съдебния изпълнител няма значение за прекъсването на давността. В този смисъл са и задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение № 2/04.07.2024 г. по тълк. дело № 2/2023 г. на ВКС, ОСГТК, т. 3, според което погасителната давност се прекъсва от изпълнително действие, извършено по изпълнително дело, по което е настъпила перемпция.