Решение № 66 от 29.10.2024, Районен съд - Червен бряг

РЕШЕНИЕ

№ 66 гр. гр. Червен бряг, 29.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЧЕРВЕН БРЯГ, ТРЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Йохан М. Дженов при участието на секретаря Веселка Ив. Велчева като разгледа докладваното от Йохан М. Дженов Административно наказателно дело № 20224440200134 по описа за 2022 година на Червенобрежки районен съд на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл.59 от ЗАНН

Производството е образувано по подадена жалба от Ц. М. М., с ЕГН ********** от ......, подадена по реда на чл. 59 от ЗАНН, против Наказателно постановление № 11/14.01.2022 г. на Директора на Регионална дирекция по горите – гр. Ловеч, с което за нарушение на чл.

213, ал.1, предл.7, т.1 и т.2 от Закона за горите на основание чл.20, ал.1 от ЗАНН и чл.273, ал.1 от Закона за горите са отнети в полза на държавата вещите послужили за извършване на нарушението и инкриминираните вещи. Изразява общо недоволство от постановения административен акт, като оспорва неговата законосъобразност, относно наложените наказания. Счита, че има съществени нарушения на административно-производствените правила, противоречие с материалните разпоредби и несъответствие с целите на закона.

Жалбоподателят – редовно призован в съдебно заседание се явява лично и с адв. А. А. от ПлАК, която поддържа жалбата, като излага подробни доводи за това.

Ответникът по жалбата – редовно призован не се явява. За него юк. .... Намира издаденото наказателно постановление за правилно и законосъобразно.

Съдът като съобрази събраните по делото доказателства – поотделно и в тяхната съвкупност, взе предвид изложеното в жалбата и становището на страните, намира за установено следното:

ПО ДОПУСТИМОСТТА НА ЖАЛБАТА: Жалбата е подадена в преклузивния срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН от активно легитимирано лице, поради което е допустима и следва да бъде разгледана.

ПО ОСНОВАТЕЛНОСТТА НА ЖАЛБАТА: Предмет на преценка в настоящето производство е 1 както материалната законосъобразност на наказателното постановление, така и съответствието му с процесуалния закон.

Съдът като съобрази събраните по делото писмени и гласни доказателства – поотделно и в тяхната съвкупност, взе предвид изложеното в жалбата и становището на страните, намира за установено от правна и фактическа страна следното: На 06.01.2022 г. около 04.30 часа в землището на с. Радомирци, обл. Плевен, на ул. „Георги Димитров“ на място с координати: 43 градуса, 14 минути и 35 секунди, северна ширина /N/ и 24 градуса, 12 минути и 46 секунди, източна дължина /Е/, се движел руски джип – л.а. ..........., и с номера на фабрична табела намираща се под преден капак до радиатора с № ........ и № ....., служителите на РДГ – Ловеч – П. П. К. – Горски инспектор при РДГ – Ловеч, Ц. Д. П. – Горски инспектор при РДГ – Ловеч и П. К. Т. – мл.п.и. при РУ – Червен бряг, изпълнявали служебните си задължения. Забелязали движещия се по ул. „Георги Димитров“ на с.

Радомирци МПС – л.а. руски джип ..........., и с номера на фабрична табела намираща се под преден капак до радиатора с № ........ и № ...... Подали сигнал и шофьора спрял. В товарния отсег на автомобила констатирали, че се съхранява 1.6 куб.метра дърва за огрев от цер, с дължина 1,00 м. не маркирани с контролна горска марка /КГМ/, съответно с производствена марка /ПМ/ и общинска марка /ОМ/, не придружени с превозен билет. За констатираното нарушение на жалбоподателя бил съставен и връчен АУАН. В законоустановения срок Директора на Регионална дирекция по горите – гр. Ловеч – инж. ............, упълномощен с МЗ № РД49-199/16.05.2011 г. издал против жалбоподателя обжалваното НП № 11/14.01.2022 г., с което дословно възпроизвел описаните в АУАН обстоятелства.

След разпита на призованите като свидетели – П. П. К. – Горски инспектор при РДГ – Ловеч, Ц. Д. П. – Горски инспектор при РДГ – Ловеч и П. К. Т. – мл.п.и. при РУ – Червен бряг, съдът прие за установена горната фактическа обстановка: На 06.01.2022 г. около 04.30 часа в землището на с. Радомирци, обл. Плевен, на ул. „Георги Димитров“ на място с координати: 43 градуса, 14 минути и 35 секунди, северна ширина /N/ и 24 градуса, 12 минути и 46 секунди, източна дължина /Е/, в руски джип – л.а. ..........., и с номера на фабрична табела намираща се под преден капак до радиатора с № ........ и № ....., се съхраняват от Ц. М. М., с ЕГН ********** от гр. Луковит 1.6 куб. метра дърва за огрев от цер, с дължина 1,00 м. не маркирани с контролна горска марка /КГМ/, съответно с производствена марка /ПМ/ и общинска марка /ОМ/, не придружени с превозен билет.

Свидетелите в хода на съдебното следствие потвърждава вписаните в АУАН обстоятелства. Съдът кредитира като правдиви показанията им, по отношение на правнорелевантните факти, тъй като в тази си част те са еднозначни и потвърждават описаните в АУАН обстоятелства за извършено от жалбоподателя нарушение на ЗДвП.

Горната фактическа обстановка съдът установи от показанията на разпитаните свидетели и приложените по делото писмени доказателства.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема, че жалбата е процесуално допустима, а разгледана по същество се явява неоснователна.

Съдът не констатира нарушения на императивни законови разпоредби относно производството и формата на издаване на обжалваното наказателно постановление 2

11/14.01.2022 г. на Директора на Регионална дирекция по горите – гр. Ловеч съдържа реквизитите по чл. 42 от ЗАНН. Същото е издадено от компетентен орган – Директора на Регионална дирекция по горите – гр. Ловеч – инж. ............, упълномощен с МЗ № РД49199/16.05.2011 г. /приложена като доказателство по делото/, да издава наказателни постановления по ЗГ. В случая АУАН е съставен от П. П. К. – Горски инспектор при РДГ – Ловеч /длъжностно лице от службите за контрол по ЗГ, съгласно приложения по делото списък/.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства се установи, както от обективна, така и от субективна страна, че жалбоподателя Ц. М. М., с ЕГН ********** от гр. Луковит е нарушил разпоредбите на чл. 213, ал.1, предл.7, т.1 и т.2 от Закона за горите и е съхранявал 1.6 куб. метра дърва за огрев от цер, с дължина 1,00 м. не маркирани с контролна горска марка /КГМ/, съответно с производствена марка /ПМ/ и общинска марка /ОМ/, не придружени с превозен билет.

Съгласно разпоредбата на чл. 14, ал.2 от НПК /“доказателствата и средствата за тяхното установяване не могат да имат предварително определена сила”/, приложима съгласно препращащата норма на чл.84 от ЗАНН, в съдебното производство тези констатации нямат обвързваща доказателствена сила и следва да се преценяват в контекста на целия събран по делото доказателствен материал. Тази позиция категорично е застъпена и в Постановление № 10/1973 г. на Пленума на ВС. В този смисъл, съдът е длъжен, разглеждайки делото по същество, сам да установи чрез всички допустими от закона доказателства и доказателствени средства извършено ли е вмененото административно нарушение, от кого и при какви обстоятелства е станало това, особено в случаите на оспорване, какъвто е и настоящия.

При това положение, презумптивната доказателствена сила на съставения АУАН, досежно авторството на нарушението, следва да се преценява в контекста на показанията на свидетелите, които са го установили. В случая заявеното от свидетелите потвърждават изцяло описаното в АУАН и обосновават съставянето му за описаните в него нарушения на ЗГ. При това положение съдът приема, че констатациите на актосъставителя са защитени по убедителен начин, от което следва, че поддържаното в производството възражение от страна на жалбоподателя, че не е извършил вмененото му нарушение, е оборено. При оценка на събрания доказателствен материал съдът приема жалбата за неоснователна, тъй като обвинението е доказано по несъмнен начин. Видно от АУАН, кореспондиращ със събраните по делото гласни доказателства, жалбоподателя е нарушил разпоредбите на чл. 213, ал.1, предл.7, т.1 и т.2 от Закона за горите и е съхранявал 1.6 куб. метра дърва за огрев от цер, с дължина 1,00 м. не маркирани с контролна горска марка /КГМ/, съответно с производствена марка /ПМ/ и общинска марка /ОМ/, не придружени с превозен билет. Тези текстове много точно установяват при какви условия, какво поведение е дължимо от правния субект.

Неизпълнението на тези задължения имат за последица инвокиране на санкцията на правната норма, респ. представлява правопораждащ юридически факт на материалното административно-наказателно правоотношение. Част от съдържанието на това правоотношение е правомощието на наказващия орган да наложи съответно 3 административно наказание.

В контекста на изложеното, съдът приема, че обвинението срещу жалбоподателя е доказано по несъмнен начин от събраните доказателства и следва да се приеме, че същия е извършил описаното в НП административно нарушение, и че законосъобразно е привлечен към административнонаказателна отговорност за обжалваното от него НП.

В подкрепа на защитната си теза изложена в жалбата от страна на жалбоподотеля не бяха представени никакви доказателства.

По отношение на наказанията: Наложеното на жалбоподателя наказание е определено правилно по вида си, съобразно приложимият санкционен състав, индивидуализирани в минимално предвидения в разпоредбата размер. Така проведената индивидуализация, според Съда изцяло е съобразена с разпоредбата на чл. 27, ал. 2 ЗАНН. Посоченото нарушение не е и не може да се приеме за маловажно, поради което прилагането на разпоредбата на чл.28 от ЗАНН в конкретния случай се явява неоснователно.

От описаните по-горе доказателства, събрани в производството става ясно, че е осъществен визирания в наказателното постановление административно-наказателен състав, спазена е законовата процедура по констатиране на това нарушение, като при издаването на АУАН и НП не са допуснати съществени процесуални нарушения. Изложените съображения налагат извод за потвърждаване на административния акт в обжалваната му част като обоснован и законосъобразен.

Водим от гореизложеното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА изцяло Наказателно постановление № 11/14.01.2022 г. на Директора на Регионална дирекция по горите – гр. Ловеч, с което за нарушение на чл. 213, ал.1, предл.7, т.1 и т.2 от Закона за горите на основание чл.20, ал.1 от ЗАНН и чл.273, ал.1 от Закона за горите са отнети в полза на държавата от Ц. М. М., с ЕГН ********** от ...... вещите послужили за извършване на нарушението и инкриминираните вещи, като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Плевенски административен съд по реда на Административно процесуалния кодекс, в 14 дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

Съдия при Районен съд – Червен Бряг: _______________________

4