Протокол № 125 от 02.03.2022, Окръжен съд - Варна

ПРОТОКОЛ

№ 125 гр. Варна, 24.02.2022 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Даниела Д. Томова при участието на секретаря Мая М. Петрова

Сложи за разглеждане докладваното от Даниела Д. Томова Търговско дело № 20213100900234 по описа за 2021 година.

На именното повикване в 09:00 часа се явиха:

ТЪРГОВСКОТО ДРУЖЕСТВО-ИЩЕЦ „МАНИЯ ТИЙМ” ЕАД, уведомено в предходно съдебно заседние чрез процесуалния си представител, представлява се от адвокат А.Д., редовно упълнощен и приет от съда преди.

ТЪРГОВСКОТО ДРУЖЕСТВО-ОТВЕТНИК „В. 37” ЕООД, редовно призовано по реда на чл. 56, ал. 2 ГПК, не се представлява.

ОТВЕТНИКЪТ В. П. В., редовно призован по реда на чл. 56, ал. 2 ГПК, не се явява, не се представлява.

СЪДЪТ докладва постъпила по електронна поща молба вх. № 4427/ 22.02.2022 г. на ответника В. П. В., с която моли производството по делото да бъде отложено поради обективна и не внезапна пречка, като твърди, че заболяването му не позволява да организира защитата си в указания от съда срок, тъй като това изисква срещи и пътувания, които са невъзможни до 09.03.2022 г.

СЪДЪТ докладва постъпила по електронна поща идентична молба вх. № 4420/22.02.2022 г. и от ответното дружество „В. 37“ ЕООД, подадена чрез представляващия В. П. В..

АДВ. Д.: Предоставям на съда по хода на делото. Аз съм изразил становище в предходно съдебно заседание.

СЪДЪТ с оглед редовното призоваване на страните намира, че липсват на процесуални пречки за даване ход на делото.

1

Двукратно съдът е проявил толерантност към ответниците и е отлагал заседанието, като и двата пъти е дал възможност на ответниците да вземат становище, макар и писмено, и да дадат нужните пояснения. Съдът съобразява в тази връзка, че първото заседание е било насрочено именно като такова за изясняване на фактическите твърдения на страните, с оглед на което липсва пречка, макар и писмено, ответниците да сторят това. Изрично в предходно съдебно заседание съдът е предупредил ответниците, че не ще толерира последващо отлагане на делото по същите причини като предходните – заболяване.

При преценката си съдът съобразява и факта, че в представения към молбите за днешно съдебното заседание копие на болничен лист като причина за назначаване на лечение в домашни условия е посочено общо заболяване, което дори не е конктетизирано, поради което и не може да се прецени, че същото е с такава тежест, която не позволява на ответника В.В. лично и като управител на ответното дружество „В. 37“ ЕООД да организира защитата по делото.

По тези съображения, СЪДЪТ

ОПРЕДЕЛИ

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

СЪДЪТ пристъпва към изясняване фактическата страна на спора СЪДЪТ предоставя възможност на страните да изразят становище по дадените указания, да пояснят фактическите си твърдения и да предприемат съответните процесуални действия.

АДВ. Д.: Поддържам исковата молба, допълнителната искова молба и уточнението, направено със станощето по изясняването на предварителните въпроси, което съм входирал. Твърдим пълно неизпълнение след м. януари по договора. Не става въпрос за детайли. Нищо не е изпълнявано. Твърдим също, че разговори, въобще оплаквания на дружеството преди представяне с исковата молба на е-мейла от негова страна, че прекратява дейност, не са водени изобщо. Твърдим, че след този период изчакахме достатъчно дълго и се опитахме по доброволен начин и по доброволен ред да уредим отношенията помежду си. Вместо това заварихме сменени табели на магазина 2 и конкуретнта дейност от лице, което е брат на ответника - физическо лице и управител на франчайзополучателя.

Нека да бъде ясно, че не става въпрос за дребни детайли, за срокове за доставки. Става въпрос за тотално, едностранно спиране на изпълнението на договора от страна на ответника - юридическо лице, което е представлявано от втория ответник - физическо лице.

СЪДЪТ в съответствие и с разпоредбата на чл. 375, ал. 1 от ГПК, прави ДОКЛАД НА ДЕЛОТО:

1. Предмет на упражнената от ищеца „Мания тийм” ЕАД, ЕИК 202273925, със седалище град Варна, искова защита е предявено вземане за неустойка, дължимо от ответниците – солидарни длъжници „В. 37” ЕООД, ЕИК 203453221, със седалище град София и В. П. В., ЕГН **********, с постоянен адрес в град Севлиево, при разваляне на сключения между страните договор за франчайзинг и покупко-продажба на стоки от 09.03.2015г., изменен с анекс №1 от 25.04.2016г., анекс №2 от 02.03.2017г., анекс №3 от 20.03.2018г., анекс №4 от 20.11.2018, анекс №5 от 07.02.2020г. и анекс №6 от 01.11.2020г. по причина допуснато от страна на франчайзополучателя неизпълнение на задълженията му този договор.

2. Твърденията на ищеца „Мания тийм” ЕАД сочат на:

1. сключен между страните на 9.03.2015г. договор за франчайзинг и покупко-продажба на стоки, по който ответникът „В. 37” ЕООД, ЕИК 203453221, е франчайзополучател, а ответникът В. П. В., ЕГН **********, е съдлъжник;

2. С анекс №4 от 20.11.2018г. е променен териториалния обхват на дейността на франчайзополучателя, а именно град Свищов, ул. „Цар Освободител“ № 72, ет.1, и е удължен срока на договора със 7 години считано от 20.11.2018г.;

3. С анекс №5 от 07.02.2020г. е удължен срока на договора на 7 години считано от датата на подписване на анекса (07.02.2020г.) и е препотвърден размера на неустойката при разваляне по вина на франчайзополучателя в размер на 50 000 лв.;

4. С анекс № 6 от ноември 2020г. са изменени няколко договорни 3 разпоредби, в т.ч. и чл.6.2.4., като е прието, че франчайзодателят има право да развали договора по вина на франчайзополучателя в случай, че последният преустанови закупуването на стока за повече от 14 дни;

5. франчайзополучателят „В. 37” ЕООД е допуснал действия, несъвместими с договора за франчайзинг и доверието между страните по него, а именно спрял е да поддържа магазина в град Свищов считано от 25.01.2021г., преустановил е закупуването на стока от франчайзодателя или от посоченото от него лице за повече от 14 дни, допуснал е и извършването на дейност от трети лица в него без съгласието на франчайзодателя;

6. допуснатите от франчайзополучателя нарушения на договорни задължения обуславя трайно разстройство на доверието между страните и съставляват основание франчайзодателят да упражни правото си да прекрати незабавно сключения между страните договор, съответно да претендира уговорената в договора - чл.7.4, неустойка при разваляне в размер на 50 000 лева.

7. допълнително в открито съдебно заседание, ищецът поддържа твърдения, че ответникът-франчайзполучател е допуснал пълно неизпълнение, като след подаването на е-мейла, с който уведомява ищеца за невъзможността си да изпълнява договора, е прекратил изцяло дейността на магазина в гр. Свищов, предоставяйко го на свързано с него лице, извършващо конкурентна дейност.

8. предвид договореностите между страните в договора и анексите към него, а и обичайно при договорите за франчайзинг с покупкопродажба на стоки, очакванията на франчайзодателя са да бъдат реализирани значителни обороти в магазините от мрежата;

9. това, съобразено с оставащия дълъг срок до края на договора (до 7.02.2027г.) обуславя значителен размер на вредите за франчайзодателя;

10. допълнително увреждащо за него събитие е и допускането на конкурентна дейност не по реда на договора за франчайзинг, тъй като води и до използване на клиентската база на магазин от веригата „Мания“ от негови конкуренти.

4

3. Ответникът „В. 37” ЕООД оспорва предявения иск по основание и размер.

4. Оспорва твърдяното от ищеца допуснато неизпълнение на договорните му задължения, поради което счита, че не са налице претендираните основания за разваляне на договора.

5. Твърди, че поради настъпилата за дружеството стопанска непоносимост при изпълнение на договора вследствие на влошената в резултат от ковид-кризата икономическа обстановка, е инициирал кореспонденция с ищеца - франчайзодател, водена в периода януари-април 2021г. с оглед уреждане на отношенията между страните.

6. Индиция за целта на тази кореспонденция е и факта, че дружеството – франчайзополучател не се е възползвало от опцията по чл.6.3. да се откаже от договора без да дължи каквито и да било неустойки, а коректно и добросъвестно се е обърнал към съконтрахента си, за да обясни принципната невъзможност да закупува стока при влошената икономическа ситуация.

7. Според ответника, това не може и не следва да се тълкува като признание за неизпълнение на договорно задължение, което да води до разваляне на договора и до дължимост на непосилна по размер неустойка, а следва да се възприема като изпълнение на правото на франчайзополучателя да търси и получава съдействие от франчайзодателя, което е в унисон с идеята на франчайзинга.

8. Обратното на това, поведението на ищеца – франчайзодател, който не само не предлага решения, но и притиска и заплашва франчайзополучателя със съдебни дела и търсене на неустойки, е несъвместимо с идеята на франчайзинга и по същество представлява злоупотреба с право.

9. Твърди се, също така, че действията на франчайзодателя са насочени тенденциозно към развалянето на договора и търсене на наказание за франчайзополучателя, чрез осъждането му да заплати предвидената в договора неустойка, въпреки че франчайзодателят е наясно с тежкото финансово състояние на франчайзополучателя и степента, с която плащането на такава неустойка би го увредило, което сочи, че развалянето на договора от страна на ищеца е единствено с намерението да увреди другата страна, което е недопустимо – чл.289 ТЗ.

5

10. Оспорва се и правото на ищеца да развали договора в контекста на чл.87, ал.4 ЗЗД, обосновано с твърдения, че неизпълнената част от задължението е незначителна с оглед на интереса на кредитора.

11. Противопоставено е твърдение, че франчайзополучателят „В. 37” ЕООД не е подписвал и не е страна по наръчник към договор за франчайзинг и покупко-продажба на стоки от 09.03.2015 г.

12. Ответникът В. П. В. оспорва предявената спрямо него неустоечна отговорност, твърдейки следното:

13.

1. договорът за франчайзинг и покупко-продажба на стоки от 09.03.2015г. и анексите към него са нищожни по отношение на физическото лице В. П. В.;

2. този ответник не е прекратявал изпълнение по договор за франчайзинг и покупко-продажба на стоки от 09.03.2015г. и като физическо лице няма никакво касателство към изпълнението на договора от юридическото лице - първи ответник „В. 37” ЕООД;

3. основанието да се претендира спрямо него неустойка е неясно;

4. неустоечната клауза е нищожна поради прекомерност на размера на договорената неустойка, което е в противоречие с добрите нрави и правилата на добросъвестността;

5. поведението на ищцовото дружество, наложило в условията на Ковид-криза и пандемия спрямо франчайзополучателя „В. 37” ЕООД предоговаряне на утежняващи условия, е поставило дружеството в условията на стопанска непоносимост;

6. този ответник не е подписвал наръчник към договор за франчайзинг и покупко-продажба на стоки от 09.03.2015г. и е съм обвързан с него.

14. С отговора си на исковата молба ответникът „В. 37” ЕООД е направил възражение за прихващане „на всички дължими от Мания Тийм ЕАД суми към В. 37 ЕООД”, като е посочил, че е поискал от счетоводството на ищеца справка за потвърждаване на салда, но такава справка или протокол за прихващане и до момента не са му били предоставени.

15. Въпреки дадената от съда възможност с определението по чл.374 ГПК, 6 страната не е уточнила и пояснила фактическите си твърдения, в т.ч. и по заявеното възражение за прихващане, поради което това възражение не се приема за съвместно разглеждане в настоящия исков процес.

16. При така очертания с твърденията на страните предмет на спора, последният следва да се квалифицира като спор за нарушение на договор с последици - предявената от ищеца неустоечна отговорност на франчайзополучателя и и солидарно отговорния с него съдлъжник.

17. Съобразно правилото на чл.92 от ЗЗД и чл.154 от ГПК, всяка от страните следва да докаже при условията на главно и положително доказване твърденията, на които основава своите права.

18. Ищецът „Мания тийм” ЕАД, ЕИК 202273925, дължи да установи:

11. Валидно постигната договореност между страните за начина на организация и работа на магазина на ответното дружество – франчайзополучател в град Свищов, в т.ч. и по отношение на снабдяването му със стоки (минимални количества, начин и срок за заявка, обороти, др.под.);