Решение № 147 от 20.04.2022, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 147 гр. Варна, 20.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на двадесет и първи март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Даниела Ил. Писарова при участието на секретаря Албена Ив. Янакиева като разгледа докладваното от Даниела Ил. Писарова Търговско дело № 20213100900861 по описа за 2021 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по общия ред, гл.XIII от ГПК.

Образувано е по искова молба на БАНКА ДСК АД, ЕИК 121830616, София, чрез ю.к.Ел.М., срещу П. АНГ. М., ЕГН **********, ******, за установяване спрямо ответницата, че същата има задължения към ищеца, произтичащи от договор за кредит, по който ответницата има качеството „съдлъжник“ на кредитополучателя М.С.М., ЕГН **********, за които вземания е издадена заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по ЧГД №11552/2020г. на ВРС, за следните суми: 26 057.08 лева – дължима главница ведно със законна лихва от депозиране на заявлението на 17.09.20г. до изплащане на дълга, основан на Договор за кредит Експресо от 16.10.2017г., за сумата от 30 000 лева, с краен срок за издължаването му до м.10.2027г.; сумата от 1811.15 лева – договорна лихва за периода от 17.08.19г. до 14.09.20г.; сумата от 95.58 лева – обезщетение за забава /лихвена надбавка за забава/, за периода 17.09.2019г. до 14.09.20г. и 14.48 лева – обезщетение за забава след настъпване на изискуемостта от 15.09.20г. до 17.09.20г . В условие на евентуалност банката претендира, при установена липса на обявена предсрочна изискуемост, осъждане на ответницата да заплати сумите, въз основа на същото основание – договор за кредит Експресо, обявен за предсрочно изискуем с исковата молба. Ищецът твърди, че са налице предпоставките на чл.10, ал.2, част II от договора като е допусната забава над 90 дни, поради което банката обявява кредита за изцяло предсрочно изискуем. С исковата молба се претендират и всички направени в производството разноски, вкл. тези в заповедното производство. Претендира се и ю.к.възнаграждение.

При преценка допустимостта на исковата молба и нейната редовност, съдът констатира, че тя отговаря на изискванията на чл.127 и чл.128 ГПК, вкл. са въведени съществените за квалифициране на исковете обстоятелства. Същевременно съдът констатира, въз основа на приложеното досие на ЧГД №11552/2020г. на 20 състав на ВРС, че производството по предявените главни искове с правно основание чл.422 ГПК е допустимо – налице е издадена заповед за изпълнение, постъпило възражение срещу заповедта както и своевременно предявяване на иска в изпълнение на указанията по чл.415 ГПК.

1

В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, подаден от П. АНГ.

М., чрез пълномощника адв.А., за неоснователност на исковете. В отговора се оспорва обявената на страната предсрочна изискуемост на задълженията по договора за кредит. Не се оспорва подписването на договора за кредит и качеството на ответницата по него на солидарен длъжник на кредитополучателя М.С.М.. Оспорва се съответствието на договора с изискванията от формална страна съгласно чл.10 и чл.11 от ЗПК – твърди се, че същият не е изготвен в шрифт не по-малък от 12. Изразява се становище, че поради липсата на обявена от банката предсрочна изискуемост на договора за кредит, исковете следва да бъдат отхвърлени поради недопустимо изменение на основанието на вземането по издадената заповед за изпълнение. Твърди се, че кредитодателят не е положил всички необходими усилия за да връчи уведомлението за предсрочна изискуемост на длъжника. Последният е узнал обстоятелствата по кредита едва с връчване преписа от исковата молба. Ако съдът приеме, че това изискване на закона и ТР №4/2013г., т.18, е налице, то се оспорва съответствието на договора с разпоредбите на ЗПК и ЗЗП. Твърди се, че са налице неравноправни клаузи от договора съгласно чл.143, т.10 и т.12 ЗЗП. Твърди се, че осигуреното от договора право на банката едностранно да променя цената на кредитиране, сочи на неравноправното съдържание на договора за кредит. Поддържа, че не е налице индивидуално договаряне на клаузите на договора. Не е изпълнено изискването на чл.5 от ЗПК банката да предостави предварително необходимата информация за вземане от потребителя на информирано решение относно същността на кредитната сделка.

Кредиторът не е спазил задължението си да определи точно и ясно вида, размера и действието, за което се събират такси и комисиони. Нарушена е нормата на чл.10 ЗПК поради изписване на части от договора на различни шрифтове. Считат, че размерът на главницата е неправилно изчислен. С допълнителна молба ответникът посочва считаните за неравноправни клаузи от договора – чл.7.3 и чл.8.1 и чл.9 от част I както и от част II – чл.4 и чл.7. Оспорва и спиране на плащанията по договора за кредит след 09.2019г. като се твърдят извършени плащания и през 2020г.

В съдебно заседание ищецът чрез ю.к.С. поддържа исковете и не прави възражение по доклада.

Насрещната страна, представлявана от адв.А., поддържа отговора на исковата молба.

Поддържа направените оспорвания.

Съдът, въз основа на твърденията и възраженията на страните, събраните доказателства, ценени в съвкупност, по вътрешно убеждение, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявени са искове за установяване вземане на БАНКА ДСК АД, ЕИК 121830616, София, срещу П. АНГ. М., в качеството на съдлъжник на М.С.М., по Договор за кредит Експресо от 16.10.2017г., по силата на който банката е предоставила на кредитополучателя М. сумата от 30 000 лева с краен срок за издължаване 17.10.2027г. /120 месеца/, съгласно приложение №1 към договора, с падежна дата за издължаване на кредита 17-то число на месеца.

При преценка допустимостта на исковете съдът извърши проверка и на процесуалните предпоставки по чл.422 вр.чл.415 ГПК. Констатира, че въз основа на заявление на банката от 17.09.2020г., по реда на чл.417 ГПК, е издадена заповед №5023/18.09.2020г. по ЧГД №11552/2020г. на ВРС, 18 състав срещу М.С.М. и П. АНГ. М., Видно от издадената заповед, предмет са вземания за: 26 057.08 лева, главница по договора за кредит; 1811.15 лева – възнаградителна лихва, за периода от 17.08.2019г. до 14.09.2020г.; сумата от 95.58 лева, обезщетение за забава до настъпване на изискуемостта за периода от 17.09.19г. до 14.09.2020г.; сумата от 14.48 лева обезщетение за забава след датата на изискуемостта от 15.09.20г. до 17.09.2020г., дължими по договор за кредит Експресо №870115021800 от 16.10.2017г. на БДСК АД, правоприемник на Експресбанк АД, ведно със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението на 17.09.2020г. до окончателното изплащане. Срещу заповедта е постъпило възражение от длъжника М. съгласно чл.414 ГПК като исковата молба е предявена в указания от съда преклузивен срок, 2 на 15.12.2021г. Производството по предявените искове е процесуално допустимо.

Съгласно договор за кредит, сключен между Сосиете Женерал Експресбанк АД от една страна и от друга страна М. М. като кредитополучател и П.М., като съдлъжник, банката е отпуснала кредит в размер на 30 000 лева със срок до 17.10.2027г., при следните условия: размер на погасителната вноска от 357.83 лева, за периода от 120 месеца съгласно погасителен план в приложение №1 към договора; падежна дата 17 число на всеки месец за периода на договора; номинален фиксиран лихвен процент от 6.99% на година; дневен лихвен процент от 0.0194%; върху просрочени погасителни вноски се дължи наказателна надбавка в размер на 6 пункта над номиналния лихвен процент по т.8 от договора /или 12.99%/; върху цялата главница при предсрочна изискуемост – идентична наказателна надбавка /или 12.99%/. Съгласно договора, ГПР възлиза на 8.19 %. Съгласно т.12 от договора, общата сума, дължима от кредитополучателя възлиза към момента на сключване на договора на 43 317 лева. Уговорено е погасяване на кредита чрез превод на заплата в пълен размер до погасителната вноска по разплащателна сметка на М. М..

Видно от приложения договор, част II съдържа Общи условия по този вид потребителски кредити, които също са подписани от кредитополучателя и съдлъжника П.М..

Съгласно чл.10, ал.2 от част II от договора за кредит, при просрочване на задължение по настоящия договор повече от 90 дни банката има право да обяви вземането за възстановяване на целия кредит за предсрочно изискуемо. В тези случаи изискуемостта настъпва след уведомяване на кредитополучателя с писмо с обратна разписка на адреса, посочен в чл.16 по договора. Видно от същия, е посочен именно адреса на длъжника в с.Игнатиево, ул.Трепетлика №2, който съгласно клаузата на чл.16 от Част II на договора, се счита за актуален негов адрес, съобщен по договора.

Видно от приложеното по настоящото дело съобщение – уведомление до съдлъжника П.А., същата е уведомена непосредствено преди подаване на заявлението, на 08.09.2020г., за предсрочната изискуемост на задълженията по договор за кредит от 16.10.2017г., на посочения в договора адрес. В този смисъл, ищецът е установил, че надлежно е упражнил правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем съгласно т.18 от ТР №4/2013г. на ОСГТК на ВКС, преди подаване на заявлението по чл.417 ГПК, на 17.09.2020г.

Същевременно, от изслушаната ССЕ /на л.70 по делото/ се установява, че е налице забава в плащането на анюитетните вноски по погасителен план още от м.09.2019г. и продължаващо неизпълнение към 17.09.2020г. /подаване на заявлението/. Допусната е забава в погасяване на кредита много повече от предвидените 90 дни. С оглед на установеното съдът намира, че са налице материалните предпоставки по чл.10 от договора за кредит за обявяване предсрочната изискуемост на вземането по договора за кредит поради допуснатата забава на длъжника. Не се установяват възраженията на последния за извършвани плащания след септември 2019г. и през 2020г. /в този смисъл счетоводна експертиза/

При преценка съответствието на договора с разпоредбите на ЗПК и ЗЗП, което с оглед качеството на ответника на „потребител“ по смисъла на пар.13 от ДР на ЗЗП, съдът не достига до извод за недействителност на договора съобразно изискванията на Закона за потребителския кредит съгласно чл.21 и чл.22 от същия както и за наличие на неравноравни клаузи съобразно чл.143 -146 ЗЗП, съответно тяхната нищожност. Въведеното конкретно оплакване за несъобразяване на договора за кредит с изискванията на чл.10 от ЗПК досежно шрифта на изписване на текста, не отговаря на действителността, тъй като приложения договор съдържа пълна и точна информация за отделните условия на договора както и за компонентите на дължимата анюитетна вноска. Използваният шрифт от кредитодателя отговаря на изискването на закона. Формулираните клаузи от договора не сочат на уговаряне в противоречие с добрите нрави в ущърб на потребителя. След преглед на посочените от ответника клаузи от договора, за които се твърди, че са неравноправни, съдът не констатира никой от съставите, посочени в разпоредбата на чл.143 ЗЗП. Освен това, посочените разпоредби не касаят пряко претенцията и спора, тъй като не са въвеждани 3 твърдения за ползване на гратисен период, начислени лихви за предварителния период по чл.4, ал.4 от договора, наказателна надбавка по чл.9 от договора и др. Клаузите на чл.4 и чл.7 от част II на договора за кредит са общи и разяснителни като нямат пряко отражение върху размера на кредита. Въз основа на изложеното съдът намира възраженията за неоснователни.

От счетоводната експертиза, кредитирана изцяло от съда като компетентно дадена, се установява, че кредитът е усвоен на 16.10.2017г. по банкова сметка на кредитополучателя М. М., до размера на 30 000 лева. По договора са извършени общо погашения в размер на 7 892.07 лева, от които 3 942.92 лева са отнесени към главницата; 3 615.05 лева – към лихвите и за застраховката – 334.10 лева. Видно от изготвеното приложение №2 към ССЕ /на л.74/ се установява, че плащане е извършвано по кредита до м.08.2019г. Съгласно заключението, лихвата за забава за периода до подаване на заявлението възлиза на сумата от 192.52 лева. Неплатената възнаградителна лихва възлиза на сумата от 1 753.71 лева, а падежиралата и предсрочно изискуема главница – 26 057.08 лева. Вещото лице е констатирало също, че след подаване на заявлението също не са постъпвали суми за погасяване на кредита. Поради изложеното и това възражение на ответника е неоснователно.