Присъда № 89 от 27.06.2022, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

Мотиви по ВНОХД № 1784/2022г. по описа на СГС, НО, ХІІІ -ти въззивен състав.

С Присъда № 20191554 от 29.09.2021г. постановена от СРС, НО, 10-ти състав по НОХД № 13774/2019г., съдът е признал подсъдимия С. Н. К. за НЕВИНОВЕН в това, че на 05.12.2013г. в гр. София , ул. ****, пред надлежен орган на властта - нотариус С.Т. с район на действие СРС, вписан под № 065 по описа на Нотариална камара, като свидетел в производство по обстоятелствена проверка за констатиране правото на собственост на дружество „С.Х.“ ЕАД върху недвижим имот с начин на трайно ползване, представляващ дворно място, съставляващо поземлен имот, находящ се в гр.

София, СО, район „Средец“, бул. **** с площ от 368 кв.м., заедно е построена в мястото жилищна сграда с два жилищни етажа е обща площ от 495 кв.м., мазе е площ от 17 кв.м. и таван е площ от 25 кв.м. по нотариално дело № 638/2013г. по регистъра на същия нотариус, устно съзнателно да е потвърдил неистина, а именно, че дружество „С.Х.“ ЕАД от 2000г. ползва недвижим имот, състоящ се от дворно място към 400 кв.м. и двуетажна сграда с таван и мазе, ползвана за склад, находяща се в гр. София, бул. ****, „всички знаят тях за собственици и не ми е известно някой да им оспорва собствеността“, поради което и на основание чл.304 от НПК го е оправдал по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл.290, ал.1 от НК.

Със същата присъда съдът е признал подсъдимата ЕЛ. ЦВ. М. за НЕВИНОВНА в това, че на 05.12.2013г. в гр. София, ул. ****, пред надлежен орган на властта - нотариус С.Т. с район на действие СРС, вписан под № 065 по описа на Нотариална камара, като свидетел в производство по обстоятелствена проверка за констатиране правото на собственост на дружество „С.Х.“ ЕАД върху недвижим имот с начин на трайно ползване, представляващ дворно място, съставляващо поземлен имот, находящ се в гр.

София, СО, район „Средец“, бул. **** с площ от 368 кв.м., заедно с построена в мястото жилищна сграда с два жилищни етажа с обща площ от 495 кв.м., мазе е площ от 17 кв.м. и таван с площ от 25 кв.м. по нотариално дело № 638/2013г. по регистъра на същия нотариус, устно съзнателно да е потвърдила неистина, а именно, че „С.Х.“ ЕАД от 2002г. ползва недвижим имот, състоящ се от дворно място от около 300-400 кв.м. и къща на два етажа е таван, ползвана за склад и офис, находяща се в гр. София, СО, район „Средец“, бул.

****, „всички знаем тях за собственици“, „редовно ходя в офиса им и до колкото знам са собственици и не плащат наем“, „имат рекламни табели на входната врата“, поради което и на основание чл.304 от НПК я е оправдал по повдигнатото й обвинение за престъпление по чл.290, ал.1 от НК.

С оглед изхода на делото съдът е възложил направените по делото разноски на основание чл.190, ал.1 от НПК в тежест на Държавата.

Срещу така постановената присъда е постъпил Протест от СРП в който 1 се сочи, че присъдата е неправилна, тъй като в хода на съдебното производство били събрани всички доказателства в подкрепа на обвинението.

Прокурорът прави разбор на доказателствата и в заключение отново иска отмяна на присъдата и признаване на подсъдимите за виновни.

В съдебното заседание от 27.06.2022г. прокурорът поддържа протеста и не сочи нови доказателства.

Адв. Л. от името на нейната подзащитна ЕЛ. ЦВ. М., оспорва протеста, не прави искания по доказателствата и искания за отводи.

Адв. Б., от името не нейния подзащитен С. Н. К., оспорва протеста, заявява, че няма искания по доказателствата и не прави отводи на съдебния състав, секретаря и прокурора.

Подсъдимата М. заявява, че оспорва протеста, не прави нови доказателствени искания и искания за отводи.

Подсъдимият К. също оспорва протеста, няма искания за отводи и за събиране на нови доказателства.

В хода по същество прокурорът поддържа протеста срещу първоинстанционната присъда, като сочи, че същата е неправилна.

Прокурорът твърди, че СРС неправилно е анализирал събрания доказателствен материал, като сочи, че от събраните по делото доказателства напълно подкрепят обвинителната теза. В заключение се иска отмяна на първоинстанционната присъда и признаване на двамата подсъдими за виновни.

Адв. Л. счита, че първоинстанционната присъда е правилна, обоснована и законосъобразна. Защитата поддържа мотивите на присъдата на СРС, като счита, че обвинението срещу Е. М. е недоказано, а липсвал и умисъл за извършване на престъплението. В заключение се иска потвърждаване на оправдателната присъда.

Адв. Б. моли съдът да остави протеста без уважение. Твърди, че СРС е направил много сериозна мотивировка на своята присъда, обсъдил бил всестранно всички събрани доказателства. Защитата сочи, че у подсъдимите не е открит умисъл, нито мотив за извършване на деянието. В заключение се прави искане оправдателната присъда да бъде потвърдена.

Подсъдимата М. поддържа казаното от нейния адвокат и заявява, че няма какво да добави.

Подсъдимият К. поддържа казаното от неговия адвокат.

В последната си дума подсъдимата М. моли присъдата на СРС да бъде потвърдена.

В последната си дума, подсъдимият К. иска потвърждаване на присъдата на долната инстанция.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и 2 възраженията на страните и след като извърши цялостна служебна проверка на обжалвания съдебен акт съобразно изискванията на чл. 314 от НПК, намери за установено следното:

За да постанови присъдата си, районният съд е преценил събраните по делото доказателства в хода на досъдебното производство на основание чл.

378, ал. 2 от НПК, както и събраните в хода на съдебното следствие пред СРС;

Действайки като втора по ред първа инстанция по съществото на делото, въззивният съд извърши самостоятелно обсъждане на събраните доказателства, приемайки следните фактически положения:

Подсъдимият С. Н. К. е роден на ****г. в гр. Плевен, българин, с българско гражданство, неосъждан, разведен, със средно-специално образование, работи като техник във фирма „К.“ ЕООД, живущ в гр. София, кв. „Горубляне“, ул. **** /в дворно място на сервиз „Автобилд“/, с адрес по лична карта : гр. ****, с ЕГН **********.

Подсъдимата ЕЛ. ЦВ. М. е родена на ****г. в гр. Враца, българка, с българско гражданство, неосъждана, разведена, с висше образование, работи като преводач във фирма „К.П.“ ЕООД, с адрес : гр. София, ул. ****, с адрес по лична карта : гр. София, ул. ****, с ЕГН **********.

Свидетелите М.К. и Б.К. са собственици на имот, находящ се в град София, бул. ****. Къщата била построена от дядото на свидетелите пред 1922- 1923 година. Къщата се състояла от два етажа, таванско помещение, мазе и двор. В имота без прекъсване, от 1947 г. живеел св. М.К., а неговият брат - св. Б.К. живял в къщата до края на 1977г. но и двата етажа на къщата се владеели от М.К. и Б.К.. Собствеността на горепосочения имот никога не била прехвърляна изцяло или отчасти на трети /юридически или физически/ лица. Имотът или части от него не били давани и под наем на трети лица. На фасадата на къщата никога не е имало реклама или билборд. Имотът не е бил ползван и като склад за смазочни масла, филтри, горива. Свидетелите М. и Б.К.и не познавали дружество с име „С.Х.“ ЕАД, не познавали и никой от подсъдимите.

През 1999г. била създадена фирма „С.“ АД със седалище и адрес на управление в гр. Пловдив, като неин изпълнителен директор бил П.Щ.Б..

През 2001 година името на фирмата било променено на „С.Х.“ АД. След като П.Щ.Б. починал на 14.03.2002г. дейността на „С.Х.“ АД се осъществявала от съпругата и двете му дъщери, но главно от едната му дъщеря - св. Е. Б.-Б. и нейният съпруг св. И.Б.. До 2010г. седалището и адресът на управление на „С.Х.“ АД било в гр. Пловдив, където дружеството развивало своята дейност.

Дружеството се занимавало предимно с търговия със смазочни материали.

3

Дружеството никога не е осъществявало дейност на адрес гр. София, бул.

****, не е имало представители, склад, магазин или офис на този адрес или изобщо, където и да е в гр. София. „С.Х.“ АД било продадено на св. М.И., която се интересувала да закупи фирма без задължения. На 15 януари 2013г. в Търговския регистър били вписани промени по партидата на „С.Х.“ АД, като седалището и адресът на управление били променени съответно от гр.

Пловдив на гр. София, а като адрес на управление бил посочен : бул. ****, където това дружество реално никога не е осъществявало дейност и не е имало офис на посочения адрес. Променена била и правната форма на дружеството, като от АД, същото станало ЕАД и било променено лицето, представляващо дружеството от Е. П.Б.-Б. - на М.Д.И..

Според информацията, публикувана в сайта на Търговския регистър М.Д.И. е била представител на „С.Х.“ ЕАД от 15.01.2013г. до 28.05.2013г. и след 10.02.2014г. до момента, когато Дружеството е АД. В периода 28.05.2013г. - 10.02.2014г. „С.Х.“ ЕАД се е представлявало от В.В.Н..

На 21.03.2013г. от името на „С.Х.“ ЕАД било подадено заявление до Кмета на район „Средец“ към Столична община с молба да бъде издадено удостоверение по обстоятелствена проверка. Със заявление от 08.04.2013г. до Кмета на район „Средец“ към Столична община било оттеглено заявлението от 21.03.2013г. Пред Нотариус Т. били представени молби - декларации от „С.Х.“ ЕАД. В едната молба - декларация били посочени като свидетели при извършване на обстоятелствената проверка лица с имена : Е.Е.П., Н.К.К. и Л.Р.Т.. В тази молба - декларация бил вписан В.Н. като Изп. Директор на „С.Х.“ ЕАД и в молбата имотът бил описан като УПИ XVIII - 1 от кв.15 по плана на гр. София, представляващ поземлен имот с идентификатор № *** с площ от 368 кв.м., находящ се в гр. София, бул. ****. В другата молба - декларация била посочена като Изп. Директор на „С.Х.“ ЕАД М.Д.И., а имотът бил описан като „къща на три етажа, находяща се в гр.

София, имот 1, УПИ XVIII, кв.15, с адрес : ж.к. Яворов, бул. ****, целият имот с площ от 367 м2“ и освен лицата Е.Е.П., Н.К.К. и Л.Р.Т. като свидетели при извършване на обстоятелствената проверка, били допълнени и още три лица : ЕЛ. ЦВ. М., С. Н. К. и И.И.С..

От Кмета на район „Средец“ към Столична община до Нотариус Т. било изпратено писмо с изх. № ОСО-470 00-1/25.11.2013г. относно това, че са допуснати като свидетели за изготвяне на Нотариален акт по обстоятелствена проверка на заявителя „С.Х.“ ЕАД следните лица : С. Н. К., ЕЛ. ЦВ. М. и И.И.С..

На 05.12.2013г. в кантората на Нотариус Т. в гр. София, ул. **** се явили лицата М.Д.И., В.В.Н., в качеството си на управител на „С.Х.“ ЕАД, както и трите лица, посочени като свидетели в процедурата по обстоятелствена проверка за констатиране правото на собственост - подсъдимия С. Н. К., подсъдимата ЕЛ. ЦВ. М. и И.И.С.. В Нотариалната кантора били 4 ксерокопирани личните карти на Н., С., К. и М., а нотариусът проверил самоличността на свидетелите, разяснил им и отговорността за лъжесвидетелстване, като свидетелите обещали да кажат истината. Това обстоятелство изрично било отразено в протокола.

Нотариус Т. извършил личен разпит на всяко едно от трите лица, явили се като свидетели в процедурата по обстоятелствена проверка, а именно подсъдимия С. Н. К., подсъдимата ЕЛ. ЦВ. М. и И.И.С., за когото е установено по настоящото дело, че не може да носи наказателна отговорност, поради което и не му е повдигнато обвинение.

Нотариусът съставил Протокол от 05.12.2013г., в който било отразено, че Нотариусът разглежда нотариално дело, по което се иска извършване на обстоятелствена проверка за констатиране правото на собственост на В.В.Н. в качеството му на управител и представител на „С.Х.“ ЕАД върху недвижим имот, за който същия не притежава Нотариален акт и за който е посочено, че е „описан по-долу“. Описание на имота в самият протокол не се съдържало, но то фигурирало в подадените Молби-Декларации за извършване на обстоятелствена проверка, в Писмото от СО, Район „Средец“ и в Писмо от Областната управа, адресирани до Нотариуса, в Скицата и Данъчната оценка на имота, приложени към преписката. Преди да пристъпи към разпит на свидетелите, нотариусът следвал стандартна процедура, като взимал личните карти на свидетелите и ги извиквал един по един, питал ги за адреса на имота, като обичайно ползвал скици, за да се индивидуализира имотът, тъй като било възможно на един административен адрес да има няколко имота, като още в началото, при идването на свидетелите, същите се запитвали, дали са за този имот, като нотариусът ги запитвал и дали познават имота.