Решение № 720 от 12.06.2025, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 720 гр. Варна, 12.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 45 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Стояна Илиева при участието на секретаря Маргарита П. Стефанова като разгледа докладваното от Стояна Илиева Административно наказателно дело № 20253110200355 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба от „ФОТОКЛИЙН 69“ ООД, ЕИК 207640492, със седалище и адрес на управление гр.Белослав, ул.“Минзухар“ № 11,представлявано от С.Р.Р., чрез адв.В. Д., АК Варна против НП № 032400549/08.01.2025 г., издадено от директор на Дирекция „Инспекция по труда“-Варна.

С жалбата се иска отмяна на НП, като се твърди, че същото е неправилно,незаконосъобразно, тъй като при издаването му били допуснати съществени процесуални нарушения и нарушения на материалния закон. Сочи, че НП било издадено от лице неразполагащо с такива правомощия, че НП не отговаряло на императивните изисквания на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, както и че лицето Ю. А. не е престирало труд в полза на дружеството-жалбоподател.

В съдебно заседание дружеството, редовно призовано се представлява от адв. Д., ВАК, която поддържа жалбата и моли НП да бъде отменено.Претендира разноски.

Въззиваемата страна – директора на Дирекция „Инспекция по труда“-Варна, редовно призована се представлява от юк Х., който моли НП да бъде потвърдено изцяло и по размер.Претендира разноски.

Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на обжалваното наказателно постановление по отношение на неговата законосъобразност, обоснованост и справедливост на наложеното наказание, прави следните изводи:

От фактическа страна:

На 06.11.2024 год. вечерта след 20:00ч. служители на Дирекция "ИТ" Варна, сред които и 1 свидетелите Г. Л. и Р. В., съвместно със служители на ІV РУ ОД МВР Варна, извършили проверка по сигнал на територията на КРЗ "Одесос" в гр. Варна. При обхода по работните места, на сух док проверяващите установили над 20 лица да извършват дейности по бластиране, почистване, метене. На всички установени работници били предоставени декларации по чл. 402 от КТ. Едно от установените лицата бил Ю. А. с ЕГН **********, който декларирал, че към 06.11.2024 г. работи за въззивното дружество "Фотоклийн 69" ЕООД като общ работник, че работното му място е в КРЗ "Одесос" сух док, с работно време от 20: 00ч. до 03: 00ч., че има сключен трудов договор и договорено трудово възнаграждение в размер на 60 лв. дневно, че почива един ден, както и, че има 1 час почивка в работния ден.

Чрез телефон предоставен от един от работниците проверяващите се свързали с управителя на въззивното дружество и го уведомили за започналата проверка, а на един от работниците Коста Костов – бригадир била връчена и призовка по чл. 45, ал. 1 от АПК в която била определена дата за явяване на представител на дружеството в Д "ИТ" Варна и представяне на редица документи в това число и пълните трудови досиета на установените работници.

На 18.11.2024 год. в Дирекция „Инспекция по труда“-Варна се явил Т.В.Б.,който в качеството си на управител на дружеството дал писмени обяснения, в които посочил, че установените на 06.11.2024 год. работници в това число Ю. А. са били извикани от него по спешност поради инцидента работа, че няма сключени трудови договори с тези лица, че те са били инструктирани и са им били изплатени възнагражденията.

Въз основа на констатираното в хода на проверката св. Л. ,инспектор в Д ИТ Варна, съставила против дружеството-жалбоподател АУАН № 03-2400549/29.11.2024 г., в който констатирала като нарушена разпоредбата на чл. 62, ал. 1, вр. чл. 1, ал. 2 от КТ и на 29.11.2024 г.

Актът бил предявен и връчен на надлежно упълномощено от страна на представляващия дружеството лице, което го подписало без възражения. В срока по чл. 44 от ЗАНН от страна на въззивтното дружество, чрез адв. В. Д. било подадено писмено възражение срещу АУАН.

АНО не приел направените възражения и въз основа на съставения акт и съобразявайки материалите в административно-наказателната преписка издал обжалваното НП, с което на основание чл. 416, ал. 5, вр. чл. 414, ал. 3 от КТ на дружеството жалбоподател е наложена имуществена санкция в размер на сумата от 2000 /две хиляди/ лева за нарушение на разпоредбата на чл. 62, ал. 1, вр. чл. 1, ал. 2 от КТ.

От показанията на свидетелите Л. и В.,инспектори в Дирекция „Инспекция по труда“-Варна се установяват времето, мястото и начинът на извършване на проверката,както и това че лицето Ю. А. е бил установен да работи в обекта като общ работник.

Съдът кредитира показанията на свидетелите, като последователни, логични, кореспондиращи си помежду си и основани на личните им възприятия. Показанията на двамата свидетели почти идентично описват фактическата обстановка.

Последните категорично се подкрепят и от приобщените по делото писмени доказателства:

Протокол за извършена проверка №ПР2443217 от 29.11.2024 г., декларация по чл.402 от КТ, 2 сведения, идентификационна карта, призовка, Заповед № 3-0864/17.10.2024 г. на изпълнителния директора на ИА ГИТ, прочетени и приети от съда по реда на чл.283 от НПК.

От правна страна:

Жалбата е депозирана от надлежно легитимирано лице, спрямо което е издадено атакуваното НП, в установения от закона 7-дневен срок от връчване на НП и пред надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното нарушение. Поради това жалбата е допустима и следва да бъде разгледана.

Наказателното постановление е издадено в компетенциите на административно наказващият орган директора на Дирекция "Инспекция по труда", въз основа на Заповед № 30864/17.10.2024 г. на изпълнителния директора на ИА ГИТ. Компетентността на актосъставителя произтича от разпоредбата на чл.416 ал.1 от КТ в качеството му на държавен контролен орган - главен инспектор в Д "ИТ" Варна към момента на съставяне на акта.

АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени в сроковете по чл.34,ал.1 и 3 от ЗАНН.

АУАН е съставен в присъствието на нарушителя и свидетел, присъствал при извършване или установяване на нарушението.

В рамките на извършената служебна проверка, съдът не констатира, в хода на административно - наказателното производство да е било допуснато каквото и да нарушение на процесуалните правила, като както АУАН, така и НП отговарят на всички установени от закона процесуалноправни изисквания.

Установената фактическа обстановка е възпроизведена в съответствие с нормите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН, като административнонаказаното лице не е възпрепятствано да разбере за кое свое деяние /действие или бездействие/ му е наложено и конкретното административно наказание. АУАН и процесното НП сдържат предписаните от закона реквизити като минимално изискуемо съдържаниечл. 42 и чл. 57 ЗАНН. АУАН и НП съдържат описание на нарушението и датата на извършването му, установен е нарушителят, по съответния за това ред, посочен е издателят на акта, а обстоятелствата при извършването му са конкретизирани в пълнота. Нарушението е индивидуализирано в достатъчна степен, така че да може жалбоподателя да разбере какво е нарушил.

Чл. 62, ал. 1 КТ предвижда, че трудовият договор се сключва в писмена форма. Нормата е императивна и не предвижда друга форма за трудовия договор. За нарушаването на тази разпоредба, санкционната норма на чл. 414, ал. 3 КТ към датата на деянието предвижда за работодателя наказване с имуществена санкция или глоба в размер от 1 500 до 15 000 лева.

От изложеното в Протокол за извършена проверка №ПР2443217 от 29.11.2024 г. се установява, че към момента на извършване на проверката -06.11.2024 г. в обект-почистване на сух док на територията на "Кораборемонтен завод-Одесос" АД са установени десет души, включително и Ю. А., който полагал труд като общ работник за "Фотоклийн 69" ЕООД, в 3 качеството на изпълнител на дейност по почистване и обща работа по ремонтиращи се кораби на територията на "Кораборемонтен завод-Одесос" АД Варна, островна зона, съгласно договор между "Фотоклийн 69" ЕООД и "Кораборемонтен завод-Одесос" АД Варна и допълнение към него от 01.07.2024 г.

Съдът прие, че в случая се касае именно за отношения по предоставяне на работна сила по смисъла на КТ, доколкото той е работел при дружеството – жалбоподател с работно място, работно време, уговорено възнаграждение. Работникът е бил приет на работа без да е бил сключен с него писмен трудов договор, с което е осъществено от обективна страна нарушението на чл. 62, ал. 1 КТ. Изводът за характера на правоотношението следва от показанията на свидетелите Л. и В., които са възприели А. да осъществявала трудова дейност по почистване на сух док и от попълнената декларация по чл.402 от КТ от А..

Действително, макар в хода на съдебното следствие да се доказа, че декларацията не е била попълнена саморъчно от А., липсват доказателства лицето да я е попълнило под чужд натиск и въздействие или пък да не е било наясно със съдържанието й, поради което липсва основание декларацията по чл. 402, ал. 1, т. 3 от КТ да не бъде кредитирана и зачетена от съда. Съдържанието на декларацията съответства на дадените на осн.чл.44 от АПК сведения от управителя. Предвид изложеното съдът счита, че от събрания в хода на съдебното производство доказателствен материал, безспорно се установяват фактите, включени в предмета на доказване, а именно: извършване на трудови функции от Ю. А. без сключен писмен договор, тъй като е уговорена възмездна престация на работна сила за извършвана от работника конкретна дейност на обекта, която е част от дейността на работодателя, подчинявайки се на въведения режим на работа, спазвайки установено работно време, което също е проявление на трудова дисциплина и говори за известна подчиненост и зависимост.

С оглед на посоченото следва да се приеме, че са налице всички елементи за определяне на правоотношението като трудово. При това положение работодателят е осъществил вменения състав на нарушение на чл. 62, ал. 1, вр. чл. 1, ал. 2 от КТ, за което е ангажирана административнонаказателната му отговорност.Отговорността на юридическите лица е обективна /безвиновна/, субективната съставомерност на деянието не следва да бъде обсъждана.Съдът приема, че в случая не са налице предпоставките за приложение на разпоредбата на чл. 415в КТ, тъй като в ал. 2 от предметния й обхват изрично са изключени нарушенията на чл. 62, ал. 1 от КТ, а предвид задължителното тълкуване, дадено в Тълкувателно решение № 3 от 10.05.2011 г. по тълк. д. № 7/2010 г. на ВАС специалният състав по глава ХІХ, раздел ІІ от КТ на "маловажно" административнонарушение по чл.

415в от КТ изключва приложимостта на общата разпоредба на чл. 28 от ЗАНН.

По вида и размера на наказанието:

Съгласно разпоредбата на чл. 414, ал. 3 КТ работодател, който наруши разпоредбите на чл.

61, ал. 1, чл. 62, ал. 1 или 3 и чл. 63, ал. 1 или 2, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 15 000 лв. В случая на дружеството - жалбоподател е наложена имуществена санкция в размер на 2000 /две хиляди/ лева, която е необоснована в този размер. В конкретния случай се касае за нарушение, което не се отличава с висока 4 обществена опасност с оглед спецификата на дейността, която дружеството-жалбоподател осъществява, като липсват отегчаващи обстоятелства. Ето защо според настоящия съдебен състав справедлива се явява санкция в размер на сумата от 1500, 00 /хиляда и петстотин/ лева, което е към минималния размер, предвиден от законодателя. В размер на сумата от 1500, 00 лева санкцията се явява съответна на критериите по чл. 27, ал. 2 ЗАНН и е от естество да осигури постигане на целите на административното наказание по чл. 12 ЗАНН.

Поради това атакуваното с жалбата НП следва да се измени в частта относно размерна на наложеното административно наказание, като наложената глоба се намали в минималния размер от 1500, 00 лева.

По разноските:

При този изход на спора, право на разноски имат и двете страни. Жалбоподателят, чрез процесуалния си представител не претендира разноски.

В полза на въззиваемата страна следва да се присъди сумата от 80, 00 лева, представляваща минималният размер на юрисконсултско възнаграждение.Като съобрази размера на отхвърлената част на иска (1500 лв. доколкото за тази санкция НП е потвърдено) и извърши съответните изчисления съдът намира, че на въззиваемата страна следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 60 лв. като посочената сума следва да бъде заплатена от въззивното дружество "Фотоклиин 69" ЕООД в полза на Изпълнителна агенция " Главна инспекция по труда".