Решение № 858 от 25.07.2023, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 858 гр. П., 25.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – П., XVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шести юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ненка Цветанкова при участието на секретаря Наталия Димитрова като разгледа докладваното от Ненка Цветанкова Гражданско дело № 20235220100530 по описа за 2023 година

Производството е образувано по постъпила искова молба от М. Й. Г., ЕГН **********, с постоянен адрес гр. П., ул. „О. М.“ № 4, чрез пълномощника си адвокат Х. П.

Й. от САК, преупълномощена от Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“, представлявано от Д. М. М. - управител, със съдебен адрес за призоваване гр. С., ж.к. „М. л.“, бл. 112, вх. А, ет. 2, оф. 11, против „Кредито“ ЕООД, ЕИК 204554530, със седалище и адрес на управление гр. С., р-н „Т.“, бул. „В.“ № 81, ет. 3, ап. 10, представлявано от Р. Н. Т..

В исковата молба се твърди, че на 05.09.2022 г. ищцата е сключила с ответника „Кредито“ ЕООД договор за потребителски кредит №OL00066213 за сумата от 500 лева, която сума е следвало да бъде върната чрез еднократно плащане в срок от 30 дни. В посочения договор било уговорено, че кредитополучателят дължи сума, представляваща такса за експресно разглеждане в размер на 110 лева. Сочи се, че задължението на ищцата по договора е погасено изцяло, като на 29.09.2022 г. ищцата е платила сума в общ размер на 610 лв., в която сума е включена и таксата за експресно разглеждане.

Счита, че процесният договор е нищожен на основание чл. 10, ал.1 вр. чл. 22 от ЗПК, тъй като не е спазена предвидената от закона форма. Сочи, че е нарушено изискването процесният договор да е написан по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора да се представят с еднакъв по вид формат и размер на шрифт не по – малък от 12, в два екземпляра – по един за всяка от страните.

Позовава се и на нищожност на договора на основание чл. 11, ал. 1, т. 10 вр. чл. 22 от ЗПК, тъй като не бил налице съществен елемент от неговото съдържание, а именно годишният процент на разходите /ГПР/ по кредита. Твърди, че описаните в съдържанието на 1 договора такси и разходи, вкл. такса експресно разглеждане водят до различен размер на ГПР от посочения в договора. На следващо място смята, че в договора за потребителски кредит е налице грешно посочен размер на ГПР, а действителният такъв е в пъти по - висок размер и за конкретния договор е над максимално установения праг на ГПР, предвиден в императивната разпоредба на чл.19, ал.4 ЗПК.

Твърди, че в договора е посочено заплащане на услуга, свързана с усвояването на кредита, която не е зачислена нито към ГПР, нито към ГЛП. С тези си действия ответното дружество заобикаля изискванията на ЗПК за точното посочване на финансовата тежест на кредита за длъжника, като се позовава на чл. 21, ал. 1 от ЗПК.

Счита, че грешното посочване на размера на ГПР следва да се приравни на непосочен ГПР по смисъла на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, респ. целият договор да се обяви за недействителен на основание чл. 22 от ЗПК. В подкрепа на това становище се позовава на Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и Съвета от 23 април 2008 г. относно договорите за потребителски кредити.

На следващо място смята, че посочването в договора на размер на ГПР, който не е реално прилаганият в отношенията между страните, представлявало „заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл.68д, ал.1 и ал.2, т.1 от ЗЗП, както и по смисъла на правото на ЕС.

Смята, че клаузите в процесния договор не са формулирани по ясен и недвусмислен начин, съгласно изискванията на чл. 147, ал. 1 от ЗЗП и разглеждани, както самостоятелно, така и в съвкупност с останалите уговорки, не позволяват на потребителя да прецени икономическите последици.

Счита, че клаузата, с която ищцата е задължена да заплати такса за експресно разглеждане на кредита, е нищожна. В тази насока посочва, че съгласно ЗПК кредиторът няма право да събира такси, свързани с отпускането, усвояването и обслужването на кредита, а в случая се касаело за такса за отпускането на кредита. Същата представлявала начин кредиторът да си набави допълнителни средства, чрез нарушаване на добрите нрави и заобикаляне императивната разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК.

Във връзка с изложеното счита, че е нарушена разпоредбата на чл. 143, т. 19 от ЗЗП, тъй като сочената клауза е неравноправна и противоречаща на добрите нрави поради умишлено въвеждане на потребителя в заблуждение.

Смята, че са налице основания целият договор за потребителски кредит да се приеме за недействителен, което водело до недействителност и на процесната клауза.

По наведените твърдения се иска от съда да постанови решение, с което да обяви нищожността на клаузата в договор за потребителски кредит № OL00066213 от 05.09.2022 г., сключен между ищцата и ответника, предвиждаща заплащане на такса за експресно разглеждане в полза на ответника; да осъди ответника да заплати на ищцата сумата в размер на 110 лева /с протоколно определение от 06.07.2023 г. на основание чл.214 ГПК е допуснато изменение на исковата претенция чрез нейното увеличаване от 10 лева на 110 2 лева/, представляваща недължимо платена сума, при начална липса на основание, по клаузата, предвиждаща заплащане на такса експресно разглеждане в полза на ответника по договор за потребителски кредит № OL00066213, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на депозиране на настоящата искова молба до окончателното й изплащане.

Претендира разноски. Сочи доказателства и прави доказателствени искания.

В проведеното съдебно заседание ищецът не се явява и не изпраща процесуален представител. Постъпила е молба от адвокат Й. от САК, която моли съда да уважи исковата претенция в цялост.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът „Кредито“ ЕООД чрез законния си представител Р. Н., депозира отговор на исковата молба.

Не се оспорва обстоятелството, че между страните е сключен договор за потребителски кредит № OL00066213 от 05.09.2022 г. за сумата от 500 лева, че заемните средства са предоставени на потребителя, че задълженията по процесния договор за изплатени от ищцата.

Твърди, че ищцата е сключила договора по своя воля и с пълно съзнание и след информирано съгласие за последиците от уговореното в него. Индиция, че ищцата се е съгласила с уговорената клауза, било обстоятелството, че тя е заплатила сумата по нея в полза на кредитора.

Сочи, че при сключването на договора са спазени изискванията на чл.10а от ЗПК.

Твърди, че по договора не е уговаряна възнаградителна лихва в полза на кредитодателя. В този смисъл посочва, че ако процесната клауза за такса за експресно разглеждане се приеме за недействителна, то платената сума да се счете като плащане за възнаградителна лихва.

Оспорва изложените от ищеца твърдения за нищожност на клаузата. Твърди, че клаузата е уговорена в договора по общо съгласие на страните, постигнато в изпълнение на разпоредбите на ЗПК и при информирано съгласие на кредитополучателя. Твърди, че договорът не сключен при общи условия, а в резултат от индивидуално договаряне между страните. Посочва, че допълнителната услуга за експресна обработка не е задължително условие за получаване на кредит и не повишава шансовете на кредитополучателя да получи кредит.

Оспорва твърденията на ищеца, че процесният договор е нищожен на основание чл.

10, ал.1 вр. чл. 22 от ЗПК, че таксата експресно разглеждане следва да бъде включена в ГПР по договора, както и че е налице нарушение на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК.

Посочва, че такса за експресно разглеждане е незадължителна и допълнителна услуга, ползването на която зависи от волята и желанието на кредитополучателя, като по негово желание могат реално да възникнат условия за нейната дължимост, но могат и никога да не настъпят. Не е налице нарушение и на разпоредбата на чл. 143, т.19 от ЗЗП, защото въпросната такса не е уговорена като скрита такса, със съдържанието на която потребителят да не е бил запознат, а ищцата е сключила с информирано съгласие договор, доброволно и в 3 срок е заплатила пълната сума по него. Сочи, че процесната такса за експресно разглеждане не е нито обезщетение, нито неустойка, нито лихва за срока на ползване на кредитната услуга, а представлява цена на „експресна услуга в условията на индивидуално договаряне“, като тя не е условие за отпускане на кредита и не повишава шансовете за отпускане на кредита.

По изложените съображения моли за отхвърляне на исковата претенция.

В проведеното съдебно заседание за ответника не се явява представител. Постъпило е становище, с което моли съда да отхвърли исковата претенция. Прави възражение за прекомерност по чл.78, ал.5 ГПК.

Съдът, като съобрази правните доводите на страните, събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:

Между страните не е спорно, а и се установява от приложените по делото писмени доказателства, че са сключили договор за потребителски кредит №OL00066213 от 05.09.2022 г., с който на ищцата е предоставен паричен заем в размер от 500 лева, при ГПР0,00 %, лихвен процент по кредита – 0,00 %, такса експресно разглеждане – 110 лева и общо дължима сума в размер на 610 лева. Уговорено е, че срокът на договора е 30 дни, с падеж 05.10.2022 г. и с размер на единствената вноската 610 лева.

Представена е разписка с № 0300016755251765 от 29.09.2022 г., от която се установява, че ищцата е превела в полза на ответника сумата в размер на 610 лева, като основание е записано „погасяване на кредит М. Г.“.

Съгласно приетото по делото и неоспорено от страните заключение на съдебносчетоводната експертиза, което съдът кредитира като компетентно изготвено и даващо отговор на поставените задачи се установява, че ищцата е погасила кредита на 29.09.2022 г., като е внесла сумата в размер на 610 лева, с която сума е погасила 500 лева главница и 110 лева такса експресно разглеждане. Вещото лице е посочило, че при размер на кредита 500 лева, със срок на погасяване 1 месец, при вноска в размер на 610 лева, включваща главница и такса, размерът на ГПР е 987.22 %, а ГЛП е 264 %.

Обстоятелството, че задълженията на ищцата по процесния договор са погасени, се потвърждава от приложената по делото справка за движения по експозиция.

Останалите представени от ответната страна с отговора на исковата молба писмени доказателства, съдът намира за неотносими, поради което не следва да бъдат обсъждани.

При така установените правнорелевантни факти съдът приема следното от правна страна:

Районен съд П. е сезиран с искове с правно основание чл.26, ал.1 ЗЗД и чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД, за връщане на дадено без основание - поради нищожност на отделна клауза от договор за кредит.

Безспорно е между страните, че са били обвързани от облигационно правоотношение по силата на договор за потребителски кредит №OL00066213 от 05.09.2022 г., съгласно който „Кредито“ ЕООД е предоставил на ищцата заем в размер на 500 лева, която сума била изцяло усвоена на посочената дата.

По установителния иск:

Основателността на иска предполага наличие на сочените от ищцата основания за нищожност на конкретната клауза от договора за паричен заем, които следва да бъдат 4 установени при условията на пълно и главно доказване по делото.

Сключеният между страните договор има правната характеристика на договор за потребителски кредит по смисъла на чл.9, ал.1 ЗПК, поради което действителността на неговите клаузи следва да се съобрази с изискванията на специалния закон – ЗПК и с общите изисквания за валидност на договорите съгласно ЗЗД. С оглед диспозитивното начало в гражданския процес съдът следва да се произнесе по съответствието на клаузите на договора с изискванията за неговата действителност в рамките на наведените от ищцата основания.

Ищцата оспорва действителността на клаузата от договора за потребителски кредит, предвиждаща заплащане от кредитополучателя на такса за експресно разглеждане в размер на 110 лева.

Разпоредбата на чл.10а, ал.1 ЗПК дава възможност на страните по договор за потребителски кредит да договорят допълнителни услуги, но за да са валидни и за да породят правно действие същите следва да са уговорени в съответствие с чл.10а, ал.2 и 3 ЗПК, забраняващ на кредитора да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита и да събира повече от веднъж такса и/или комисиона за едно и също действие. Необходимо е също така видът, размерът и действието, за което се събират такси и/или комисиони, да бъде ясно и точно определено в договора, както изисква разпоредбата на чл.10а, ал.4 ЗПК.