Разпореждане № 8333 от 18.09.2026, Районен съд - Кюстендил

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 8333 гр. Кюстендил, 18.09.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, XXI-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Тихомир Р. Рачев като разгледа докладваното от Тихомир Р. Рачев Частно гражданско дело № 20261520104357 по описа за 2026 година и като съобрази следното:

Производството е образувано по заявление от „А1 БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, с ЕИК 131468980, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Кукуш“ № 1, за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу Р. К. М., с ЕГН **********, с настоящ адрес: гр. ***, за заплащане на следните суми:

1) 41,77 евро – цена на предоставени електронни съобщителни услуги по Приложение № 1 от *** г. към Договор с партиден номер *** за услуга с номер ***, с план A1 TV 170+ Special Sep'23, за периода от 21.02.2024 г. до 20.07.2024 г., ведно със законната лихва за забава от 10.09.2026 г. до окончателното изплащане;

2) 9,49 евро – законна лихва за забава върху последната сума за периода от 10.04.2024 г. до 09.09.2026 г.;

3) 34,21 евро – цена на предоставени електронни съобщителни услуги по Приложение № 1 от *** г. към Договор с партиден номер *** за услуга с номер ***, с план Netbox 200 GB + 200 GB - CS Mar'23, за периода от 21.02.2024 г. до 20.07.2024 г., ведно със законната лихва за забава от 10.09.2026 г. до окончателното изплащане;

4) 7,77 евро – законна лихва за забава върху последната сума за периода от 10.04.2024 г. до 09.09.2026 г.;

5) 2,94 евро – такса за събиране на дължими суми по Договор с партиден номер *** за периода от 21.05.2024 г. до 20.06.2024 г., ведно със законната лихва за забава от 10.09.2026 г. до окончателното изплащане;

6) 0,64 евро – законна лихва за забава върху последната сума за периода от 10.07.2024 г. до 09.09.2026 г.;

7) 252,88 евро – неустойки по Договор с партиден номер ***;

1

8) 50,66 евро – лихви за забава върху неустойките.

Съдът намира за недължими претендираната такса за събиране на дължими суми, както и всички претендирани неустойки и акцесорните вземания за мораторна лихва върху тях, тъй като същите, преценени с оглед съдържанието и взаимовръзката на договорните клаузи, представляват икономически тежести, които излизат извън присъщите на неустойката обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции и поставят потребителя в неравноправно положение.

По отношение на таксата за събиране на дължими суми следва да се приеме, че макар формално да е определена като „такса“, тя не е свързана с отделна услуга, предоставена на потребителя срещу възнаграждение, а се начислява именно поради неизпълнение на задължението за плащане. Поради това същата по същество представлява допълнителна санкция за забавата на потребителя и следва да бъде преценена като скрита неустойка, независимо от използваното от търговеца наименование.

Съгласно чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗЗП неравноправна е клауза, която не позволява на потребителя да прецени икономическите последици от сключването на договора. В случая договорната конструкция предвижда, при прекратяване на услугите по вина на потребителя, едновременно начисляване на няколко различни по вид суми – неустойка в размер до три стандартни месечни такси, възстановяване на предоставени отстъпки и обезщетение за непредадено оборудване, наред с отделно начислявана такса за събиране на дължими суми.

Макар отделните суми да са формално предвидени в договора или приложимите общи условия, преценката за неравноправност следва да се извърши с оглед тяхната съвкупност и действителното икономическо отражение върху потребителя. При сключването на договора потребителят следва да може да установи по ясен и разбираем начин какви ще бъдат икономическите последици от неизпълнението и евентуалното прекратяване на договора преди изтичането на срока му.

В конкретния случай предвидените последици не се изчерпват с обезщетяване на действително претърпени вреди, а включват няколко самостоятелни плащания, които се кумулират при едно и също неизпълнение – неплащане на дължимите месечни такси, довело до прекратяване на договора. Така чрез различни по наименование плащания се постига допълнително финансово натоварване на потребителя, което по същество има санкционен характер.

Особено показателно в тази насока е, че наред с неустойката в размер на три стандартни месечни такси се претендира и възстановяване на предоставената отстъпка от месечните абонаментни такси. По този начин едно и също предсрочно прекратяване поражда няколко различни по форма задължения, всяко от които увеличава общата тежест за потребителя.

Съдът намира също така, че претендираната сума за невърнато 2 оборудване не може автоматично да бъде приравнена на действителната стойност на конкретно претърпените от оператора вреди. При липса на данни за реалната стойност, състоянието и остатъчната стойност на предоставеното оборудване, начисляването на предварително определена сума по ценова листа следва да бъде преценено с оглед конкретните договорни отношения и защитата на потребителя от необосновано финансово натоварване.

В случая допълнителна особеност представлява и начинът на прекратяване на договора. От заявителя се твърди, че договорът е прекратен на основание чл. 54.12 от Общите условия, съгласно който договорът се счита за едностранно прекратен от страна на A1, ако забавата на плащането на дължимите суми е продължила повече от 124 дни. По този начин при настъпването на определен период на забава се приема, че договорът е прекратен, без в заявлението да се твърди отправяне на конкретно писмено предупреждение до потребителя за прекратяването и за последиците от него.

Доколкото прекратяването на договора представлява последица от неизпълнение на задължението за плащане, следва да бъдат съобразени и общите правила относно развалянето на договорите поради неизпълнение.

Съгласно чл. 87 ЗЗД, когато длъжникът не изпълни задължението си, кредиторът може да развали договора, като даде на длъжника подходящ срок за изпълнение с предупреждение, че след изтичането на срока ще смята договора за развален. В заявлението не се съдържат твърдения за отправено до длъжника такова предупреждение.

Това има значение не само за настъпването на последиците от прекратяването, но и за момента, от който заявителят счита, че са възникнали вземанията за неустойка и съответно за мораторна лихва върху тях. Именно поради това при производството по чл. 410 ГПК следва да се извърши преценка дали от изложените в заявлението твърдения изобщо се установява настъпването на фактите, от които произтичат претендираните вземания.

При тези данни съдът приема, че са налице основанията по чл. 411, ал. 2, т. 2 и 3 ГПК за отхвърляне на заявлението в частта относно таксата за събиране на дължими суми, претендираните неустойки и акцесорните вземания за мораторна лихва върху тях. Няма пречка да бъде издадена заповед за останалите претендирани вземания, доколкото същите произтичат от предоставени електронни съобщителни услуги и не са обусловени от недействителните поради неравноправност клаузи за санкционни плащания.

В посочения по-горе смисъл е практиката на окръжните съдилища в страната, включително Окръжен съд – Кюстендил: Определение № 757 от 25.11.2024 г. по в. ч. гр. д. № 573/2024 г. на Окръжен съд – Кюстендил, Определение № 758 от 25.11.2024 г. по в. ч. гр. д. № 529/2024 г. на Окръжен съд – Кюстендил, Определение № 1673 от 22.01.2026 г. по в. ч. гр. д. № 8930/2025 г. на Софийски градски съд, Определение № 321 от 19.05.2023 г. по в. ч. гр. д. № 159/2023 г. на Окръжен съд – Шумен и много други.

На заявителя следва да се присъдят разноски за юрисконсултско 3 възнаграждение и държавна такса съразмерно с уважената част от заявлението. Общият размер на претендираните вземания, без разноските, е 400,36 евро, а уважената част е в размер на 93,24 евро, поради което на заявителя се дължат 2,53 евро от претендираната държавна такса в размер на 10,86 евро и 9,32 евро от определеното от съда юрисконсултско възнаграждение в размер на 40 евро.

Мотивиран от горното, съдът

РАЗПОРЕДИ:

ОТХВЪРЛЯ заявление № 14124/10.09.2026 г., подадено от „А1 БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, с ЕИК 131468980, със седалище и адрес на управление: гр.

София, ул. „Кукуш“ № 1, за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу Р. К. М., с ЕГН **********, с настоящ адрес: гр. ***, за заплащане на следните суми:

1) 2,94 евро – такса за събиране на дължими суми по Договор с партиден номер *** за периода от 21.05.2024 г. до 20.06.2024 г., ведно със законната лихва за забава от 10.09.2026 г. до окончателното изплащане;

2) 0,64 евро – законна лихва за забава върху последната сума за периода от 10.07.2024 г. до 09.09.2026 г.;

3) 252,88 евро – неустойки по Договор с партиден номер ***;

4) 50,66 евро – лихви за забава върху неустойките.

ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК в полза на „А1 БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, с ЕИК 131468980, със седалище и адрес на управление: гр.

София, ул. „Кукуш“ № 1, срещу Р. К. М., с ЕГН **********, с настоящ адрес: гр. ***, за заплащане на следните суми:

1) 41,77 евро – цена на предоставени електронни съобщителни услуги по Приложение № 1 от *** г. към Договор с партиден номер *** за услуга с номер ***, с план A1 TV 170+ Special Sep'23, за периода от 21.02.2024 г. до 20.07.2024 г., ведно със законната лихва за забава от 10.09.2026 г. до окончателното изплащане;

2) 9,49 евро – законна лихва за забава върху последната сума за периода от 10.04.2024 г. до 09.09.2026 г.;

3) 34,21 евро – цена на предоставени електронни съобщителни услуги по Приложение № 1 от *** г. към Договор с партиден номер *** за услуга с номер ***, с план Netbox 200 GB + 200 GB - CS Mar'23, за периода от 21.02.2024 г. до 20.07.2024 г., ведно със законната лихва за забава от 10.09.2026 г. до окончателното изплащане;

4) 7,77 евро – законна лихва за забава върху последната сума за периода от 10.04.2024 г. до 09.09.2026 г.;

4

5) 2,53 евро – деловодни разноски за държавна такса;

6) 9,32 евро – деловодни разноски за юрисконсултско възнаграждение.

УКАЗВА на заявителя, че в едномесечен срок от влизане в сила на настоящото разпореждане има право да предяви осъдителен иск за вземанията, за които му е отказано издаване на заповед, в който случай ще трябва единствено да довнесе по сметка на исковия съд разликата между внесената в заповедното производство държавна такса и дължимата в исковото производство.

В частта, с която заявлението е отхвърлено, разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред Окръжен съд – Кюстендил в едноседмичен срок от получаване на съобщение от заявителя. В останалата част разпореждането е окончателно и не подлежи на обжалване.

Препис от заповедта и настоящото разпореждане да се изпрати на заявителя, а на длъжника – само от издадената заповед.

Съдия при Районен съд – Кюстендил: _______________________ 5