Решение № 327 от 29.06.2022, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 327 гр. Пловдив, 28.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Георги В. Чамбов

Членове:

Емил Люб. Митев

Антония К. Роглева при участието на секретаря Нели Б. Богданова като разгледа докладваното от Георги В. Чамбов Въззивно търговско дело № 20215001000937 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С решение № 260276 от 30.07.2021 г., постановено по т.д. № 160 по описа за 2020 г. Старозагорският окръжен съд е:

- осъдил „З.“ АД, с ЕИК: *** да заплати на Т. А.. М., ЕГН: ********** сумата от 26600 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от претърпените болки и страдания от получената гръдна травма - травматичен пневмоторакс без открита рана в гръдната кухина, травматичен подкожен емфизем, контузия на бял дроб в ляво, фрактура на серия ребра в ляво, закрито счупване на 2, 3 и 4 метатарзални /предходилни/ кости и дисталната фаланга на първи пръст на левия крак и от получената травма на главата контузио капитис вследствие настъпило ПТП на 08.03.2019 г. в гр. С., ведно със законната лихва от 25.06.2019 г. до окончателното плащане на сумата;

- отхвърлил предявения иск над сумата 26 600 лв. до претендирания размер на 64 000 лв. като неоснователен;

- осъдил „З.“ АД да заплати на адв. П.К. адвокатско възнаграждение за осъществената безплатна адвокатска помощ на Т. А.. М. в размер на 1222 лв., с включен ДДС по банкова сметка ****8, в „П.” АД, с титуляр “К. и С. – А.”;

- осъдил Т. А.. М., да заплати на „З.“ АД, направените разноски в размер на 762 лв., съразмерно с отхвърлената част от иска;

1

– осъдил „З.“ АД, да заплати в полза на държавата по бюджета на съдебната власт сумата от 1064 лв., представляваща държавна такса, съразмерно с уважения размер на иска.

Решението е обжалвано и от двете страни по спора.

Ищцата Т. А.. М. обжалва решението в частта, с която е отхвърлен предявения иск за разликата над присъдените 26600 лв. до пълния претендиран размер на застрахователното обезщетение за претърпените неимуществени вреди от 64000 лева, намален с приетия от съда процент на съпричиняване или до сумата 44800 лева, изразявайки становище, че в тази част решението е неправилно и незаконосъобразно поради необоснованост и нарушение на материалния закон. Искането е да се отмени решението в частта, с която е отхвърлен иска и да се постанови друго, с което искът бъде уважен за сумата 44800 лева, както и на представляващия безплатно ищцата адвокат да се присъди адвокатско възнаграждение за въззивното производство.

Ответникът „З.“ АД чрез процесуалния си представител обжалва решението на Старозагорския окръжен съд в частта, с което предявеният иск е уважен за разликата над сумата от 15000 лева до присъдения размер от 26600 лева, с оплакване, че в тази част решението неправилно, тъй като размерът на присъденото застрахователно обезщетение не бил съобразен с принципа за справедливост. Искането е да се отмени решението в обжалваната част и се постанови друго, с което предявеният иск се отхвърли за разликата над сумата 15 000 лева, съответни да се измени в частта за разноските, както и да се присъдят сторените във въззивното производство деловодни разноски.

Всяка от страните оспорва въззивната жалба на насрещната страна.

Пловдивският апелативен съд, след преценка на събраните доказателства по делото, във връзка с изложените оплаквания и възражения на страните, приема за установено следното:

Производството пред Старозагорския окръжен съд е било образувано по предявен от Т. А.. М. против „З.“ АД осъдителен иск за заплащане на сумата общо от 64 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди болки и страдания от телесни увреждания, от нанесените травми, вследствие настъпило на 08.03.2019 г. в гр. С. ПТП, от които - 40000 лв., представляващи обезщетение за неимуществени вреди от претърпените болки и страдания от получената гръдна травма - травматичен пневмоторакс без открита рана в гръдната кухина, травматичен подкожен емфизем, контузия на бял дроб в ляво, фрактура на серия ребра в ляво; 20000 лв., представляващи обезщетение за неимуществени вреди от претърпените болки и страдания от закрито счупване на 2, 3 и 4 метатарзални /предходилни/ кости и дисталната фаланга на първи пръст на левия крак и 4000 лв., представляващи обезщетение за неимуществени вреди от претърпените болки и страдания от получената 2 травма на главата - контузио капитис, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на увреждането - 17.06.2015 г., до окончателното й изплащане.

Искът се основават на следните, установени по делото факти:

На 08.03.2019 г. в гр. С., на ул. „Г.“ е настъпило ПТП , при което лек автомобил марка „О.“, модел „З.“ с ДКН ***, управлявано от Н.Д.А., е блъснал пресичащата пътното платно пешеходка Т. А.. М., вследствие на което тя е получила травматични увреждания.

Безспорно установено е също, че вина за настъпилото ПТП имат и двамата участници в него: водачът на лекия автомобил, който въпреки техническата възможност да предотврати произшествието като реагира чрез предприемане на аварийно спиране в момента, в който е възприел пострадалата за първи път, но не е сторил това навреме и пострадалата М., която е навлязла на платно за движение при наличие на движещо се МПС по него, без да се огледа и да прецени дали пресичането в същия момент би било безопасно.

Безспорно установено е също, че собственикът на лекия автомобил „О. З.“ с ДКН ***, към деня на произшествието е имал сключен валиден договор „Гражданска отговорност“ на автомобилистите с ответното дружество, по застрахователна полица № *** действаща до 07.01.2020 г.

Не е спорно също, че вследствие от удара, ищцата М. е претърпяла следните увреждания: травматичен пневмоторакс без открита рана вляво; травматичен подкожен емфизем; счупване на трето, четвърто, пето и шесто ребра вляво; контузия на бял дроб вляво, контузия на главата, кръвонасядане в тилната област; счупване на втори, трети и четвърти предноходилни кости.

Получените вследствие процесното ПТП увреждания наложили хоспитализация и болнично лечение на пострадалата М. през периода от 08.03.2019 г. до 18.03.2019 г., както и възстановяване в домашен режим през следващия период до 16.07.2019 г., през който ищцата е била в отпуск по болест.

Несъмнено е, а и тези обстоятелства се установяват, както от заключението на съдебно-медицинската експертиза, така и от показанията на разпитаните свидетели, че получените от ищцата травматични увреждания са й причинили различни по степен и интезитет болки и страдания. Освен, че е довела до разстройство на здравето, контузията на гръдния кош е била свързана и със силни болки, продължително затруднение на движението на тялото, затруднено дишане, умора и произтичащите от това неудобства – затруднения в извършването на обичайните всекидневни дейности, включително и такива, свързани с домакинството и със самообслужването, емоционално разстройство и пр. Травмата на главата и на крака също са причинили болки, неудобства и дискомфорт на пострадалата, макар и в помалка степен и за по-кратък период от време. Оздравителният процес от 3 счупените предноходилни кости протекъл нормално, но като усложнение при образувалия се калус, се е получила сублуксация в ставната повърхност към първи пръст. Според заключението на съдебно-медицинската експертиза, предвид характера и степента на контузията на гръдния кош, последиците от подобна травма отшумяват обичайно за около два - три месеца, а възстановяването от травмата на левия долен крайник - в рамките на около два до три и половина месеца. Според показанията на разпитаните по делото свидетели, изпитваните от ищцата болки, страдания и дискомфорт, продължили около пет-шест месеца.

Установените по делото обстоятелства са достатъчни, за да се приеме, че е налице отговорността на застрахователя по прекия иск по чл. 432 КЗ във вр. с чл. 493, ал. 1 т. 1 КЗ т.е. да се приеме, че предявеният иск е доказан по основание.

Основният спор между страните се отнася до справедливия размер на дължимото обезщетение за причинените на пострадалата неимуществени вреди.

Определяйки размера на дължимото обезщетение, Старозагорският окръжен съд се е съобразил с установените по делото обстоятелства, относно характера и степента на понесените от ищцата физически болки и страдания, които са определящи за размера на обезщетението, като по отношение на продължителността на претърпените вследствие на причинените й увреждания физически болки и страдания, е дал превес на експертните заключения, както и на свидетелските показания.

Съдържащите се във въззивните жалби оплаквания са относно определения размер на обезщетението за неимуществените вреди от пострадалата.

Пловдивският апелативен съд не споделя изложените в подкрепа на въззивните жалби доводи в тази насока, поради следното:

При определяне размера на дължимото обезщетение за неимуществените вреди, съобразно критерия за справедливост по чл. 52 ЗЗД, следва да се изхожда преди всичко от вида, характера и броя на уврежданията; продължителността и степента на претърпените болки; физическия, психически, битов и социален дискомфорт; продължителността и сложността на лечението; продължителността на оздравителния и възстановителния период, прогнозата на възстановяване и пр.

В случая е безспорно установено, че причинените на ищцата М. травматични увреждания на различни органи и части на тялото, за определен период е свързано с изпитване на силни болки и страдания. Освен това, предвид мястото и характера на основното увреждане - травмата в гръдния кош, болката е била съпътствана и с други усложнения и физически страдания – затруднено и отслабено дишане, ограничаване на телесните движения. Това е влошило начина на живот на пострадалата и е довело до 4 промени в него, изразяващи се в затруднения в ежедневните дейности, затруднения в самообслужването, невъзможност да упражнява професията си за почти четиримесечен период. Този период винаги е приблизително определен и няма как да бъде свързан единствено с периода на отпуск по болест, доколкото последният се отнася до периода на болнично и/или домашно лечение и на нетрудоспособност. Отшумяването на подобни травми настъпва постепенно, като възможността да бъде извършвана определена трудова дейност не би могла да бъде единственият индикатор за пълно възстановяване, още повече, че в случая не е и установено дали след като ищцата е започнала работа, пълноценно е изпълнявала трудовите си функции.

От друга страна, от показанията на разпитаните свидетели, които са имали непосредствени впечатления от състоянието на пострадалата след произшествието до възстановяването й се установява, че този период е бил по-дълъг – около 5-6 месеца. Съдът не намира основания да не кредитира тези показания, още повече, че периодът на болничното и домашното лечение, за който са издадени болничните листове, се отнася до оздравителния процес, докато възстановителният обикновено трае по-дълго. Свидетелите установяват също, че произшествието и получените вследствие от него травми са се отразили неблагоприятно и върху психичното и емоционално състояние на ищцата – от жизнерадостен, общителен и лъчезарен човек преди събитието, след това станала затворена, усамотена, меланхолична.

Освен описаните фактори, при определяне размера на обезщетението следва да се отчетат и промените в икономическите условия, доколкото също съставляват известен ориентир за житейския смисъл на понятието справедливост. Сравнени с предходните и следващите годината на увреждането, някои икономически показатели – минимална и средна работна заплата, както и застрахователните лимити за застраховките гражданска отговорност, бележат постоянен ръст, а годишната инфлация през 2019 г. спрямо 2018 г. е по-ниска от тази през 2018 г. спрямо предходната 2017 г. 2,3 % , съответно – 3.7 %, което сочи на тенденция за леко подобряване на социално-икономически условия и стандарта на живот в страната към датата на събитието и след това.