Определение № 804 от 16.06.2026, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 804 гр. Бургас, 16.06.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Петя Кр. Георгиева

Членове:

Диана К. Мицканова-Лазарова

МАРТИН Р. БАЕВ като разгледа докладваното от Диана К. Мицканова-Лазарова Въззивно частно наказателно дело № 20262100600773 по описа за 2026 година Производството по делото е реда на Глава XXII от НПК и е образувано по въззивна частна жалба на И. Н. Ц. с ЕГН********** и Р. Д. К. с ЕГН********** срещу определение № 64 от 16.04.2026 г., постановено по НЧХД №182/2025 г. по описа на Районен съд-Царево, с което настоящите жалбоподатели били осъдени да заплатят разноски за производствата по НЧХД№263/2022 г. по описа на РС-Царево и по ВЧНД№585/2023 г. по описа на ОС-Бургас в размер на 1534,00 евро в полза на М. Е. К..

С депозираната жалба частните жалбоподатели Ц. и К. твърдят, че определението на съда е незаконосъобразно и постановено при допуснати съществени процесуални нарушения. Молят за отмяната му.

Съдът, като взе предвид доказателствата по делото, включително събраните по НЧХД №263/2022 г. по описа на РС-Царево и ВЧНД №585/2023 г.по описа на ОС-Бургас, както и НЧХД№182/2025 г. по описа на РС-Царево и извърши цялостна проверка на атакуваното определение, намери за установено следното:

Жалбата е ДОПУСТИМА, тъй като е подадена от лице с надлежна процесуална легитимация.

По същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА, като съображенията на въззивната инстанция са следните:

Производството пред районния съд е образувано по частна тъжба на И.

Н. Ц. и Р. Д. К. срещу М. Е. К. за престъпления по чл.216, ал.4 НК, инициирано на 09.05.2025 г.

Наказателното производство е било образувано с частна тъжба, депозирана от тъжителите И. Ц. Н. и Р. Д. К. срещу подсъдимата за М. Е. К. за извършено на 20.10.2020г. и на 21.11.2020г. престъпление по чл.216, ал.1 от НК. Същевременно с тъжбата е направено искане да бъдат приети за съвместно разглеждане граждански искове за сумата от 960 лева, ведно със законната лихва в равни части за всеки от тъжителите, представляваща обезщетение за имуществени вреди от престъплението, както и обезщетение за неимуществени вреди за всеки един от тъжителите в размер по 2000 лева, 1 ведно със законната лихва. По делото са проведени съдебни заседания на 20.06.2025г., 15.09.2025г. и 25.10.2025г., като в последното съдът е констатирал, че са налице основания за прекратяване на наказателното производство, поради изтекла абсолютна давност, поради което на основание чл.24, ал.1, т.3 от НПК вр. чл.81, ал.3 вр. чл.80, ал.1, т.5 от НК е прекратил наказателното производство, като престъплението, предмет на обвинението, законосъобразно е било квалифицирано по чл.216, ал.4 от НК.

Настоящият въззивен състав намира, че действително обвинението по отношение на подсъдимата, повдигнато с тъжбата е за престъпление по чл.216, ал.4 вр. чл.26, ал.1 от НК, за което се предвижда наказание „лишаване от свобода“ до шест месеца или „глоба“ от сто до триста лева. За този вид престъпление наказателното преследване е допустимо да бъде осъществено на основание чл.81, ал.3 вр. чл.80, ал.1, т.5 от НК в срок до четири години и шест месеца, освен ако подсъдимият изрично не иска производството да продължи с постановяване на акт по същество. За деяние, за което се твърди да е извършено на 21.11.2020 г., абсолютната давност за наказателното му преследване е изтекла на 21.05.2025 г., поради което районният съд правилно е приложил закона и е прекратил наказателното производство. Производството по НЧХД № 182/2025г. на Районен съд-Царево е приключило с окончателно определение, което не е обжалвано и касае наказателното производство.

С атакуваното определение, отделно от произнасянето си по прекратяване на наказателното производство, съдът се произнесъл като осъдил И. Ц. Н. и Р. Д. К. да заплатят на подсъдимата направените от нея разноски по НЧХД№263/2022 г. и по ВЧНД№585/2023 г., за които настоящият съдебен състав констатира, че няма произнасяния по разноските.

Производствата по трите дела са свързани помежду си и правилно първоинстанционният съд е постановил своето определение по отношение на разноските. Наказателното производство било започнато изначално като досъдебно такова – д.пр.№ЗМ20/2021 г. по описа на РУМВР-Царево, пор.

№183/2021 г. по описа на РП-Бургас. Това наказателно производство било спряно с постановление на наблюдаващия прокурор от 29.04.2022 г.

Производството било прекратено с решение на ОС-Бургас от 19.03.2024 г. По време на водене на наказателните дела, по които са присъдени разноски производствата са били висящи и прекратени на едва по-късен етап. От друга страна – по тези производства не са направени произнасяния по разноските и същите не са били възлагани.

На основание обсъденото горе настоящият съдебен състав счита, че обосновано районният съд е преценил, че е налице основание за осъждането на И. Ц. Н. и Р. Д. К. да заплатят направените от М. К. разноски за производствата по НЧХД№263/2022 г. по описа на РС-Царево и по ВЧНД№585/2023 г. по описа на ОС-Бургас. Налице е приложение на хипотезата на чл.190, ал.2 НПК, при която правилно частните тъжители са били осъдени в този смисъл.

При проверката на атакувания съдебен акт, въззивният съд не констатира допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила или неправилно приложение на закона, които да налагат отмяна или изменение на атакуваното определение, поради което същото следва да бъде потвърдено.

Мотивиран от гореизложеното Бургаският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

2

ПОТВЪРЖДАВА определение №64 от 16.04.2026 г., постановено по НЧХД №182/2025 г. по описа на Районен съд-Царево.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3