Акт от 15.11.2011, Окръжен съд - Благоевград

Публикувай

Определение № 890

Номер

890

Година

15.2.2016 г.

Град

Благоевград

Окръжен Съд - Благоевград

На

02.12

Година

2016

В закрито заседание в следния състав:

Председател:

Вера Коева

Секретар:

Прокурор: като разгледа докладваното от

Вера Коева дело номер

20141200900033 по описа за

2014 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.692,ал.3 вр.ал.4 от ТЗ вр.чл.69 ТЗ.

На 17.04.2015г. от синдика са изготвени и представени на разположение на кредиторите и длъжника списък на служебно вписаните от синдика вземания на кредиторите на [фирма] по чл.687 от ТЗ; Списък на приетите от синдика вземания на кредиторите, предявени в срока по чл.685, ал.1 от ТЗ; списък на неприетите вземания , предявени в срока по чл.685, ал.1 от ТЗ; допълнителен списък на приетите от синдика вземания на кредиторите на [фирма], предявени в срока по чл.688, ал.1 от ТЗ и допълнителен списък на неприетите от синдика вземания на кредиторите, предявени в срока по чл.688, ал.1 от ТЗ.

Списъците са публикувани в ТР на 22.04.2015г. и в срока по чл.690 ал.1 ТЗ са постъпили писмени възражения от: [фирма] с вх.№ 1346 от 29.04.2015г.; от [фирма] с вх.№ 1349 от 29.04.2015; от [фирма] с вх.№ 1370/0405.2015г., но с пощенско клеймо на изпращане от 29.04.2015г.; от [фирма] с вх.№ 1375 от 04.05.2015г., но с пощенско клеймо на изпращане от 29.04.2015г., както и от [фирма] с вх.№ 1368 от 04.05.2015г. също с плик с пощенско клеймо на изпращане от 29.04.2015г. и с вх.№ 1362 от 30.04.2015г. с клеймо за изпращане по куриер от 29.04.2015г.

Възраженията срещу списъците на неприетите от синдика вземания са постъпили от [фирма] с вх.№ 1346 от 29.04.2015г.; на [фирма] с вх.№ 1349 от 29.04.2015; от [фирма] с вх.№ 1370/0405.2015г., но с пощенско клеймо на изпращане от 29.04.2015г. и от [фирма] с вх.№ 1375 от 04.05.2015г., които са процесуално допустими - предявени са от кредитори с предявени вземания и са постъпили в срока по чл.690, ал.1 от ГПК. В така постъпилите възражения от изброените кредитори се излагат подробни аргументи с искане за коригиране на списъка в атакуваните му части, като в тях не се правят доказателствени искания, с изключение във възражението на П. АД с формулирано искане за доказателства чрез назначаване на експертиза с посочени задачи.

С молбата за предявяване на възражението се представят писмени доказателства, като поради процесуалната им допустимост, на основание чл.690, ал.2 от ТЗ копия от тези възражения са представени на синдика, който по всяко от тях е депозирал общо писмено становище.

Поради процесуалната допустимост на възраженията на тези кредитори, по арг. на чл. 692 ал.3 ТЗ е насрочено разглеждането им в открито с.з., като наред с писмените доказателства, представени от подалите възражението кредитори по искане на кредиторите [фирма] и [фирма] е допусната и назначена съдебно – счетоводна експертиза и в рамките на това производство е изслушана и приета ССЕ.

По възражението с вх.№ 1346/29.04.220215г. на [фирма], с ЕИК: [ЕГН], /л.1209 и сл. от том 4 от делото/:

Възразява се срещу включването на заявеното от този кредитор вземане в списъка на неприетите вземания на законната лихва за забава върху главницата за периода от 22.07.2014г. до окончателното плащане. Твърди се във възражението, че става дума за законна лихва присъдена върху главница по силата на Арбитражно решение по В. №9/2014г. на АС при Съюза на арбитрите в България, като съгласно §2 от ДР на ТЗ вземанията в чужда валута се превръщат в български левове по курса на БНБ към датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност. Ето защо се сочи, че лихвата за забава върху присъдената главница по цитираното арбитражно решение за периода от 22.07.2014г. до датата на откриване на производството по несъстоятелност – 26.11.2014г. е определяема величина на база на левовата равностойност на присъдената в евро според решението главници или това е сумата от 60 802 лв., поради което се оспорва като неоснователен мотива на синдика за неприемане и на това допълнително заявено вземане. Оспорва се и правото на синдика да преизчислява неустойки, присъдени с влязло в сила арбитражно решение.

В Допълнителния списък на неприетите от синдика вземания на кредиторите на [фирма], предявени в срока по чл.688, ал.1 от ТЗ, под № 19 синдикът не е приел заявено вземане на [фирма] за сумата от 811,19 евро /1586,54 лв./, представляваща договорна неустойка по чл.5 от Договор за спогодба от 30.01.2013г. за забава на плащане на главницата от 872730,22 евро за периода от 08.11.2013г. до 13.01.2014г. вкл. с мотив – неправилното й изчисляване. Законната лихва върху това главно вземане за периода от 22.07.2014г. до 26.11.2014г. вкл. не е прието , поради непосочен размер на това вземане, а сумата от 20 760,00 лв., заявени също като вземане на основание разноски по проведеното арбитражно дело, синдика е отказал да включи в списъка на приетите вземания с мотив – недоказаност на основанието, поради непредставяне на арбитражното решение.

В становището на синдика по чл.690, ал.2 от ТЗ посочва, че не е приел заявеното вземане за законна лихва, тъй като независимо2, че вземането е „определяемо“ задължение на кредитора при предявяването му е да го посочи, както по основание, така и по размер и в този смисъл да го индивидуализира. Вземането за неу,стойка сочи, че превишава реално дължимата, а не е представеното Арбитражното решение по В. № 9/2014г. на АС при Съюза на арбитрите в България, въпреки позоваването на кредитора на него. На същото основание – непредставяне на това решение синдикът не е включил в списъка на приетите вземания и искането на кредитора за направени по това дело разноски, като се е позовал, че именно поради непредставяне на решението, това вземане не е установено и по основание, и по размер.

Възражението е основателно. В производството по оспорване на тези неприети вземания кредиторът [фирма] е представил заверено копие от Арбитражно решение по В. № 9/2014г. на АС при Съюза на арбитрите в България. Като описано като приложение това доказателство е посочено от кредитора [фирма] още с подаване на молба за предявяване на вземания, на основание чл.688, ал.1 от ТЗ, но поради технически пропуск не е представено. С представянето изрично в производството по чл.690 и сл. от ТЗ на надлежно заверено копие от това арбитражно решение оспорените и неприети от синдика вземания се явяват установени, както по основание, така и по размер. Според чл. 41, ал. 3 ЗМТА с връчването му арбитражното решение влиза в сила, става задължително за страните и подлежи на принудително изпълнение. То е съдебно изпълнително основание по чл. 404, т. 1 ГПК. Въз основа на него може да бъде издаден изпълнителен лист. С изпълнителна сила се ползват само решенията, постановени от арбитражен съд със седалище в България. Следователно, с влизането в сила на представеното от кредитора арбитражно решение е постигнат стабилитет относно правния спор между кредитора [фирма] и длъжника „К.“ А. ЕООД, относно присъдените в решенето суми, на посочените в диспозитива на арбитражното решение суми и основания, поради което и неустойката не може да бъде преценявана от синдика, относно правилността на изчисляване на размера й. По този въпрос е налице влязъл в сила стабилен арбитражен акт, разрешаващ по задължителен и обвързващ страните начин, поради което е недопустимо последващото му пререшаване и оспорване, поради присъщата на влязлото в сила арбитражно решение на стабилитета на съдебно такова. Тъй като арбитражното решение е частен, а не държавен акт, неговата отмяна става по исков ред, а не чрез обжалване. Заинтересованата страна предявява конститутивен иск за отмяна на порочно арбитражно решение пред ВКС. Основанията за отмяна се изчерпателно изброени в закона /чл.47 от ЗМТА/. Ето защо при влязло в сила арбитражно решщение в случая са установени по основание размер, както законната лихва – тя е определяема величина и на база на ясно посочено главно вземане и начална и крайна дата на дължимост е налице достатъчно данни за индивидуализиране на това вземане. Достатъчно установено по основание и размер е и предявеното от този кредитор вземане за неустойка – ето защо е недопустимо пререшаване на въпроса относно основанието и размера на вземането след като е влязло арбитражно стабилно решение, с което е присъдено в конкретен размер и основание. Същите съображения касаят и извода за неоснователното неприемане като вземан и на това за разноските, направени в арбитражното производство.

По изложеното възражението на кредитора [фирма] е изцяло основателно.

По възражението с вх.№ 1349/29.04.2015г. на [фирма], с ЕИК:[ЕИК]:

Във възражението от този кредитор се сочи, че главница в размер на 3 965,27 лв. по данъчна фактура №[ЕГН]/ 30.04.13г., представляваща възнаграждение за извършен транспорт на фракция на 151 300 тона или 25418,400ткм от Т. - Д. до Асфалтова база - [населено място] и която услуга е била извършена и реално получена от длъжника. Оспорва се като неоснователно неприемането на вземането с мотив – недоказаност предоставянето на услугата. Сочи се, че за извършения транспорт са били издадени съответните за това товарителници, включително и префактуриране на извършената от други два подизпълнителя услуги, а именно от [фирма] и от [фирма]. Сочи се, че и процесната фактура е включена в дневник за продажби на кредитора на сметка 401 двете фактури към подизпълнителите си ЕТ „И. Т.. "П." и [фирма], видно от 2 бр. извлечение от дневника за периода 01.01.2013г. до 31,12.2013г., а фактурите са включени в дневника за продажби за периода 01.04.201 Зг. до 30.04.201 Зг. и в справка-декларация по ЗДДС на [фирма], като със съответно представени фактури кредиторът е изплатил дължимото на подизпълнителите.

Оспорва се като неоснователно и неприемането на вземане - мораторната лихва по останалите фактури, описани в молбата за присъединяване на вземанията за периода от деня, следващ посочения във фактурата падеж до 28.12.2012г. - датата на подписване на протокола за прихващане между страните. Поддържа се, чепо всяка издадена фактури има посочен падеж и по-голяма част от тях са получени лично от представител на длъжника или са получени надлежно по пощата и което е и признато от длъжника с подписването и на Протокол за прихващане от 28.12.2012г., в който са индивидуализирани всички процесии фактури (освен данъчна фактура №[ЕГН]/ 30.04.13г., чието задължение е възникнало след датата на подписване на протокола), както и размерът на задълженията по тях. Твърди се и че всички фактури са били осчетоводени от кредитора и длъжника от датата на издаването им. Към молбата за присъединяване на вземанията в производството е представено и извлечение от аналитичната счетоводна ведомост на кредитора.

В списъка на неприетите от синдика вземания на кредиторите на [фирма], предявени в срока по чл.685, ал.1 от ТЗ синдика не е приел следните суми:

Сумата от 3620,73 лв. – мораторна лихва върху главниците от 37 001,95 лв. за периода до 27.12.2012г. вкл., представляващи вземания по фактури за изработена и доставена асфалтова смек № [ЕГН]/10.06.2011г., № [ЕГН]/17.06.2011г., № [ЕГН]/04.07.2011г., № [ЕГН]/29.06.2011г.;

- сумата от 1341,60 лв. – мораторна лихва върху главниците от 149 083,28 лв. за периода до 27.12.2012г. вкл., вземания по фактури за изпълнени СМР на обект Л. 22а № [ЕГН]/30.09.2012г., № [ЕГН]/31.10.2012г., № [ЕГН]/28.12.2012г.;

- сумата от 1450,39 лв. мораторна лихва върху главниците от 47648,34 лв. за периода до 27.12.2012г. вкл., вземания по фактури за извършени транспортни услуги № [ЕГН]/30.11.2012г., № [ЕГН]/30.11.2012г., № [ЕГН]/30.11.2012г., № [ЕГН]/29.06.2011г., № [ЕГН]/30.09.2012г., №[ЕГН]/31.10.2012г. – горните вземания не са приети от синдика с мотив – недоказана настъпила изискуемост на вземането по главниците по фактурите за периеода до 28.12.2012г. /датата на подписания Протокол за прихващане/.

- Синдикът не е приел като вземане и сумата от 3965,27 лв., представляваща главница по фактура № [ЕГН]/30.04.2013г. за извършени транспортни услуги с мотив недоказаност предоставянето на услугата, сумата от 635,94 лв. – мораторна лихва върху главницата от 3965,27 лв. за периода от 29.12.2011г. – 26.11.2014г., сумата от 35,35 лв. – мораторна лихва върху главницата от 3965,27 лв. за периода от 27.11.2014г. – 29.12.2014г. и законна лихва върху главницата от 3965,27 лв. за периода от 30.12.2014г. до окончателното плащане.