Определение № 95 от 22.02.2024, Окръжен съд - Сливен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 95 гр. Сливен, 22.02.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мартин Д. Данчев

Членове:

Мая П. Величкова

Галина Хр. Нейчева като разгледа докладваното от Мартин Д. Данчев Въззивно частно наказателно дело № 20242200600092 по описа за 2024 година

Производството е въззивно, по реда на чл.341 и сл. от НПК във връзка с глава ХХІІ от НПК т.е. за проверка на протоколно определение, с което съдът се е произнесъл по искане за възстановяване на срок по реда на чл.186 от НПК.

Образувано е по частна жалба от адв. С. Ч. от АК – Смолян, повереник на Г. М. Г., действаща чрез своята майка и законен представител М. Г. П., против протоколно определение № 34/01.02.2024 г. постановено по чнд № 58/2024 г. по описа на Районен съд – Котел.

С атакуваното определение е оставено без уважение искането за възстановяване на срока за обжалване на определение № 81/29.06.2023 г. постановено по чнд № 58/2024 г. по описа на Районен съд – Котел.

В частната жалба на адв. С. Ч., по повод на което е образувано настоящото производство, депозирана в установения от закона, се изразява несъгласие с цитираното погоре определение на Котелския районен съд от 01.02.2024 г. Най-напред се оспорва извода на съда, че не може с категоричност да се приеме, че М. Г. П. е неграмотна, като се сочи, че на представеното пълномощно, заверено пред нотариус е положен палец и е написано „десен палец неграмотност“ т.е. заявява се, че очевидно П. е неграмотна и това е установено и от нотариуса, а начинът, по който той ще го удостовери и изпише върху пълномощното е негово лично право и неговото действие, бездействие, знание и незнание не може да се вмени във вина на засегнатото лице. Сочи се още и обстоятелството, че на личната й карта също не е положен подпис, както и че в с.з. самата П. е заявила, че не може да чете и пише.

Отправя се упрек към първоинстанционния съд, че не са били уважени доказателствени искания относно образователната степен и грамотността на лицето. Заявява се, че съвсем лаконично и абсолютно немотивирано и допускайки съществени процесуални нарушения, 1 напълно погазващи правата на пострадалите лица, съдът е приел, че законният представител на пострадалата не е неграмотен и не е уважил искането за възстановяване на срока. Понататък в жалбата се излагат съображения, че М. П. не е разбирала правните действия извършени спрямо нея във връзка с уведомяването й за прекратяване на наказателното производство с предмет пътнотранспортно произшествие, при което е пострадала дъщеря й Г. М. Г. поради неграмотността си, а искането за възстановяване на срока се обяснява и от стремежа за запазване на интересите на детето Г. Г., за които законът трябва да следи приоритетно и че тези интереси не трябва да бъдат заложник и детето в този смисъл да стане жертва на неграмотността и на практика липсващата правна култура на законния си представител. С оглед на изложените съображения се настоява за отмяна на разпореждане № 163/21.07.2023 г. по ЧНД 58/2023 г. по описа на Районен съд - Котел и да се приеме, че жалбата срещу определение № 81/29.06.2023 г. постановено по същото дело е била подадена в законоустановения срок, като бъде указано на съда да я администрира. В условията на евентуалност, ако бъде прието, че жалбата е била просрочена, се настоява да бъде възстановен срока за подаване на жалбата срещу определение № 81/29.06.2023 г. по ЧНД 58/2023 г. по описа на Районен съд - Котел поради наличие на уважителни причини неграмотност на законния представител на пострадалото при ПТП лице.

Настоящият съд, в качеството си на въззивна инстанция, след като се запозна с изложеното в частната жалба на повереника на законния представител на пострадалото лице, като обсъди изложените в него доводи и съображения, като прецени наличния по делото доказателствен материал и като извърши проверка на атакувания съдебен акт по повод на направените оплаквания, намери жалбата за допустима като подадена от лице, легитимирано да обжалва постановения съдебен акт и в срок. Разгледана по същество, съдът прецени, че жалбата е неоснователна.

Съдът, след като се запозна с материалите по делото и наведените доводи в жалбата, намери за установено следното:

ЧНД № 58/2023г. по описа на Районен съд – Котел е образувано по повод депозирана жалба от М. Г. П. срещу постановление за прекратяване на наказателното производство вх.№ 4590/22 от 10.04.2023г. на Районна прокуратура - Сливен.

С определение № 81/29.06.2023г. по ЧНД № 58/2023 г. на Районен съд - Котел, съдът е оставил без уважение жалбата на М. П. и е потвърдил постановлението на Районна прокуратура - Сливен за прекратяване на наказателното производство.

Срещу определението на съда е постъпила жалба от М. Г. П. с жалба вх.№ СД-0103-1260/14.07.2023 г.

С разпореждане № 163/21.07.2023 г. по ЧНД 58/2023 г. на Районен съд - Котел, съдът е върнал жалбата на П. като просрочена, тъй като е приел, че съобщението за потвърдителното определение от 29.06.2023 г. е получено от М. П. лично на 04.07.2023 г.

Това разпореждане на съда е било обжалвано от адв. С. Ч. от АК – Смолян, като повереник на Г. М. Г., действаща чрез своята майка и законен представител М. Г. П.. В 2 частната жалба вх.№ СД-01-03-1346/31.07.2023 г. се твърди, че жалбата срещу определение № 81/29.06.2023 г. е подадена в срока на обжалване, както и че обжалваното определение не е било надлежно връчено на майката на Г. Г. - М. П., която е неграмотна, поради което е налице процесуално нарушение. Направено е искане да се приеме, че жалбата срещу определението е подадена в законоустановения срок, поради което се иска да се укаже на районния съд да я администрира. Алтернативно, ако се приеме, че жалбата е просрочена, се иска да се възстанови срока за подаване на жалбата срещу определението на съда, по уважителни причини - неграмотност на законния представител на пострадалото лице.

С определение № 342/23.08.2023 г. постановено по ВЧНД № 468/2023 г. по описа на Окръжен съд - Сливен, съдът е прекратил съдебното производство по делото и го върнал на Районен съд - Котел относно преценка за прилагане на процедурата по чл.323 ал.1 т.3 от НПК относно подадената жалба срещу разпореждане №

163/21.07.2023 г.

След връщането, с Разпореждане № 203/31.08.2023 г., Районен съд - Котел е върнал частната жалба на адв.Ч. против разпореждане № 163/21.07.2023 г., като подадена от лице, което няма право на жалба, като е приел, че е процесуално недопустима.

Срещу Разпореждане № 203/31.08.2023 г. постановено по ЧНД № 58/2023г. на Районен съд – Котел е била депозирана частна жалба от адв. Ч. от АК – Смолян, в качеството му на повереник на пострадалото лице, надлежно упълномощен с нотариално заверено пълномощно от 14.07.2023 г., по повод на което в Окръжен съд е било образувано ВЧНД № 634/2023 г.

Със свое определение № 467/06.11.2023 г., постановено по ВЧНД № 634/2023 г. въззивният съд е прекратил производството по делото и го е върнал на Районен съд – Котел за преценка с оглед осъществяване на процедурата по чл.186 от НПК. Съдът е приел, че в депозираната жалба вх.№ СД-01-03-1346/31.07.2023 г. се съдържа изрично искане за възстановяване на срока за обжалване на определението на съда по ЧНД № 58/2023г. на Районен съд – Котел, както и че съобразно разпоредбата на чл.186 от НПК, възстановяването на срока се решава в съдебно заседание с призоваване на страните, като молбата за възстановяването му се разглежда от съда в седемдневен срок от постъпването й, което до този момент не е било сторено.

След връщането на делото в Районен съд – Котел е било насрочено открито съдебно заседание, за което са били призовани и съответно са били изслушани страните, събраните са били относимите според съд доказателства и е било постановено атакуваното в настоящото производство протоколно определение № 34/01.012.2024 г. по ЧНД № 58/2023 г., с което е било оставено без уважение искането за възстановяване на срока за обжалване на определение № 81/29.06.2023 г. постановено по същото дело.

В мотивите към определението си районният съд с основание е приел въз основа на събраните от него в процедурата по чл.186 от НПК доказателства и от останалите доказателства съдържащи се в съдебното и досъдебното производство, че е недоказана тезата за твърдяната неграмотност на М. Г. П.. Въз основа на това е преценено, че не са 3 налице уважителни причини да бъде пропуснат срока за обжалване на определение № 81/29.06.2023 г., с което е потвърдено постановлението на Районна прокуратура - Сливен за прекратяване на наказателното производство и е оставено без уважение искането за възстановяване на този срок.

Този извод на първоинстанционния съд е правилен и обоснован, като в мотивите към определението са изложени достатъчно относими към казуса и убедителни съображения, които настоящата инстанция възприема и споделя.

Съдът адекватно е отчел представените в проведеното пред него съдебно заседание доказателства, като е взе предвид както депозираните от П. обяснения, така и цялостното й процесуално поведение в съдебното и в досъдебното производство. В тази връзка основателно е отбелязано, че включително пред съда М. П. е заявила, че подписите положени на всички предявените й в хода на тази процедура документи в действителност са положени от нея и че едва в настоящото съдебно заседание заявява, че жалбата срещу наказателното постановление не е написана от нея, а от лице, чието име не знае, но същата е подписана от нея. Правилна е констатацията на първата инстанция, че тази жалба е била депозирана в законния срок, макар, че и към онзи момент са били относими всички твърдяни факти за неграмотност на лицето П..

В допълнение към изложените в атакуваното определение доводи, въз основа на които е приета за неоснователна тезата за твърдяната неграмотност, настоящата инстанция намира за необходимо да посочи и следното:

Действително едва в производството по обжалване на определението на Районен съд – Котел, с което е потвърдено постановление на прокурора за прекратяване на наказателното производство се повдига въпроса за неграмотността на М. П. и това е обяснимо, тъй като няма съмнение относно обстоятелството, че депозираната жалба срещу това определение е просрочена. Наведените от страна на повереника аргументи са очевидно насочени към убеждаването на съда, че са били налице уважителни причини за пропускането на срока и както единствена такава причина се сочи неграмотността на лицето, което е легитимирано да атакува посочения съдебен акт.

Видно от материалите в досъдебното производство, М. П. е разпитвана два пъти в качеството на свидетел – на 02.12.2022 г. и на 23.02.2023 г. В протоколите за разпит на свидетел, приложени съответно на л.63 и л.68 от досъдебното производство, при снемане на самоличността й П. е заявила, че е с начално образование, а впоследствие е подписала показанията си. От приложените на л.76 и л.78 уведомителни писма на Районна прокуратура – Сливен за връчване на копие от постановлението за прекратяване на наказателното производство се установява, че П. лично е получила това копие на 25.04.2023 г., за което е положила подписи. Самата П. в процедурата по чл.186 от НПК проведена пред Районен съд – Котел не оспорва автентичността на положените от нейно име подписи, както и автентичността на подписа в жалбата вх.№ 4590/22 г. от 02.05.2023 г., депозирана в Районна прокуратура – Сливен, с която се атакува постановлението за прекратяване на наказателното производство и която е подадена в срок. С оглед на тези обстоятелства неоснователни се 4 явяват претенциите да се докаже неграмотност на лицето и това да се използва като уважителна причина за пропускането на срока за обжалване на съдебния акт - определение № 81/29.06.2023г. по ЧНД № 58/2023 г. на Районен съд – Котел.

В тази връзка са неоснователни възраженията относно отказа на районния съд да уважи респ. допусне част от направените доказателствени искания. Правилно е преценено, че не е необходимо да изследва дали лицето има завършено образование, доколкото самата П. е заявила, че е ходила на училище само в първи клас /а в протоколите за разпит в досъдебното производство е посочено начално образование/, както и поради това че сама по себе си степента на завършено образование не представя и не е пълно доказателство за степента на грамотност на лицето. Освен това, при положение, че самата П. е заявила, че е неграмотна, наистина е било безпредметно да се разпитва свидетел, който да установява дали тя е грамотна или не.