Решение № 549 от 13.11.2025, Софийски окръжен съд

РЕШЕНИЕ

№ 549 гр. София, 13.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ирина Р. Славчева

Членове:

Ивайло П. Георгиев

Лилия М. Руневска при участието на секретаря Цветанка П. Младенова Павлова в присъствието на прокурора И. Тр. Б. като разгледа докладваното от Ирина Р. Славчева Въззивно гражданско дело № 20251800500646 по описа за 2025 година

С решение № 3718 от 13.03.2023 год. по гр.д. № 32256/2022 год. Софийски районен съд е отхвърлил исковете на З. К. С. срещу Административен съд – София град и Софийски градски съд за осъждане на всеки от ответниците да му заплати обезщетение по чл. 2б от ЗОДОВ в размер на 5 100 лева за претърпени от него неимуществени вреди от нарушение на правото му на разглеждане и решаване в разумен срок на адм. дело № 6129/2018 год. по описа на АССГ и вгр.д. № 2691/2019 год. на СГС, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба – 15.06.2022 год. до окончателното изплащане, като неоснователни. С решението ищецът е осъден да заплати на Софийски градски съд сумата 100 лева разноски по делото.

Срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба от ищеца с доводи, че същото противоречи на материалния закон и на събраните по делото доказателства. Моли съда да го отмени и вместо него да постанови друго, с което да уважи предявените искове.

Ответникът СГС оспорва въззивната жалба.

След преценка на събраните по делото доказателства във връзка с доводите на страните, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

Производството по гр.д. № 32256/2022 год. по описа на СРС е образувано по подадена искова молба от З. К. С. срещу Административен съд – София град и Софийски градски съд за нарушаване на правото му на разглеждане и решаване в разумен срок на 1 посочените две дела, като по в.гр.д. № 2691/2019 год. на СГС не са извършвани същински процесуални действия, а вместо това са постановявани отводи на съдии, а по адм. дело № 6129/2018 год. по описа на АССГ са издавани незаконни определения, които са обжалвани и по този начин делото се е забавило с повече от 4 години към момента на подаване на исковата молба, като по него също е имало масови отводи на съдии. Претендира обезщетение в размер на 5100 лева от всеки от ответниците за причинените му неимуществени вреди, на основание чл. 2б от ЗОДОВ.

По делото не се спори, а и от направена справка в сайта на АССГ се установява, че адм. дело № 6129/2018 год. по описа на АССГ е със страни З. С. – жалбоподател и ответник Агенция за социално подпомагане – София, като исковата молба е подадена на 13.06.2028 год. След даване на указания за привеждане на исковата молба в съответствие с изискванията на ГПК делото е насрочено в о.с.з. на 25.09.2018 год., като в това заседание производството по делото е било спряно поради наличие на преюдициален спор, като след приключване на производството по обуславящото дело, административното дело е възобновено в една част и делото е насрочено в о.с.з. на 24.09.2019 год., а в друга част е прекратено. Следващото о.с.з. е на 19.11.2019 год., като делото е било отложено за събиране на доказателства. В следващото открито съдебно заседание на 17.01.2020 год. съдиятадокладчик се е отвел от разглеждане на делото, по искане на ищеца. След това отводи са си направили и останалите съдии от състава на АССГ, отново по искане на ищеца. Последният акт за отвод е от 01.06.2022 год., като делото е изпратено на ВАС за определяне на друг равен по степен съд. За такъв е определен Административен съд – Перник, където е образувано адм. дело № 293/2022 год.

По делото не е постъпило изисканото от СРС в.гр.д. № 2691/2019 год. по описа на СГС, но страните не спорят, а и от документите, съдържащи се в преписката на Министерство на правосъдието с № 94-3-21/2021 год. се установява, че на 01.09.2017 год. ищецът З. С. е подал искова молба пред СРС срещу Софийски градски съд и Върховен административен съд, като по делото е постановено решение на 08.01.2019 год. по гр.д. № 60783/2017 год. на СРС, срещу което са подадени въззивни жалби от двете страни и същото е изпратено на СГС на 25.02.2019 год. и е образувано в.гр.д. № 2691/2019 год. по описа на СГС. По време на висящността на делото пред СГС не са извършвани същински съдопроизводствени действия, като през периода 25.02.2019 год. – 25.03.2021 год. са постановявани последователни отводи на съдиите, като от разглеждане на делото са се отвели всички съдии от състава на Софийски градски съд. На 31.03.2021 год. делото е изпратено на САС, който е определил Софийски окръжен съд да разгледа подадените въззивни жалби срещу първоинстанционното решение. Пред Софийски окръжен съд производството по делото е продължило 5 месеца и 18 дни.

По подадено заявление № РС-21-476/25.11.2021 год. от З. С., е извършена проверка от Инспектората към ВСС и е съставен констативен протокол от 19.04.2022 год., като според направените констатации общият срок на производството по гр.д. № 60783/2017 год. на СРС – 4 години и един месец не надхвърля разумния срок, поради което заявлението е 2 отхвърлено като неоснователно, на основание чл. 60е, ал. 1, т. 1 от ЗСВ.

При така установената фактическа обстановка съдът направи следните изводи от правна страна:

Предявени са искове за осъждане на всеки от ответниците да заплати на ищеца обезщетение в размер на 5100 лева за неимуществени вреди от нарушаване правото му на разглеждане на адм. дело № 6129/2018 год. по описа на АССГ и вгр.д. № 2691/2019 год. на СГС в разумен срок, с правно основание чл. 2б от ЗОДОВ.

Претенцията на ищеца се обосновава с отговорността на държавата за вредите, причинени на граждани и на юридически лица от нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок съгласно чл.6 §1 от Конвенцията и по конкретно с разпоредбата на чл.2б от ЗОДОВ. Съгласно ал.1 на чл.2б от ЗОДОВ държавата отговаря за вредите, причинени на граждани и на юридически лица от нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок съгласно чл.6 §1 от Конвенцията. В ал.2 е посочено, че исковете по ал.1 се разглеждат по реда на ГПК, като съдът взема предвид общата продължителност и предмета на производството, неговата фактическа и правна сложност, поведението на страните и на техните процесуални или законни представители, поведението на останалите участници в процеса и на компетентните органи, както и други факти, които имат значение за правилното решаване на спора. Съгласно чл. 8, ал. 2 от ЗОДОВ предпоставка за предявяване на иска по чл.2б ал.1 ЗОДОВ е изчерпването на административната процедура за обезщетение на вреди по реда на глава трета „а” от ЗСВ, по която няма постигнато споразумение, когато производството по забавеното дело е приключило с влязъл в сила съдебен акт. Това правило е неприложимо по отношение на висящите производства, каквото е и производството по адм. дело № 6129/2018 год. по описа на АССГ /вж. в този смисъл решение № 210 от 15.06.2015 год. на ВКС по гр.д. № 3053/2014 год. на ІІІ г.о.; решение №153/13.06.2018 год. по гр.д. № 4658/2017 год. на ІV г.о. на ВКС и др./. Този извод следва и от разпоредбата на чл. 2б, ал. 3 от ЗОДОВ, според който предявяването на иск за обезщетение за вреди по висящо производство не е пречка за предявяване на иск и след приключване на производството. По отношение на делото на Софийски градски съд, налице са доказателства за проведена процедура по глава IIIа от ЗСВ.

С оглед горното, предявените искове са допустими. Разгледани по същество, исковете са неоснователни по следните съображения:

Настоящият състав намира, че продължителност от 2 години и 1 месец, през който не са извършвани същински съдопроизводствени действия по в.гр.д. № 2691/2019 год. по описа на СГС не може да се приеме за прекомерна. Направените от съдиите отводи през периода от 27.02.2019 год. до датата на влизане в сила на разпоредбата на чл. 7, ал. 2 от ЗОДОВ /Д.В. бр. 94/2019 год. – 02.12.2019 г./ са постановявани своевременно, в рамките на няколко дни, с изключение на три отвода – тези от 11.07.2019 год., 17.06.2020 год. и 28.09.2020 год.

Неоснователно жалбоподателят оспорва позоваването на практика на ЕСПЧ, че самоотводите на съдиите, правораздаващи в съда, който е ответник по иска, са основателни.

Такова становище е застъпено в § 47 и § 49 от Решение от 10.04.2008 г. на ЕСПЧ по делото 3

Михалков срещу България, по иск № 67719/2001 г., съгласно което ако съд е сезиран с иск, насочен срещу самия него и целящ да ангажира неговата деликтна отговорност, дори да няма причина за съмнение в личната безпристрастност на съдиите, участващи в производството, професионалната им принадлежност към една от страните в спора сама по себе си може да породи у жалбоподателя законни съмнения в обективната безпристрастност на съдиите и в тяхната независимост от другата страна в спора, а по силата на националното законодателство, съдиите са длъжни да си направят отвод ако съществува съмнение в тяхната безпристрастност. Поради това настоящият съдебен състав не споделя довода на жалбоподателя, че разглеждането на в.гр.д. № 2691/2019 г. на СГС е било забавено поради множество неоснователни отводи на съдии от този съд. Отводът е предвиден като процесуална гаранция, че делото ще бъде разгледано от независим и безпристрастен съд, а съгласно разпоредбата на чл. 23, ал. 2 от ГПК, той е строго личен акт, като право на докладчика по делото е да прецени, дали са налице обстоятелства по чл. 22, ал. 1, т. 1-6 от ГПК. Няма друг процесуален ред за определяне на докладчик по делото, който предварително да гарантира, че този докладчик ще приеме да го разгледа. Евентуалното неспазване на този ред с цел постигане на желаната от жалбоподателя бързина, би довело до нарушаване на процесуалния закон и до недопустимо заобикаляне и игнориране на нормативно установените предпоставки и ред по чл. 23, ал. 3 от ГПК за определяне на друг компетентен съд в случай на невъзможност за разглеждане на делото от първоначално сезирания съд. Поради това настоящият съдебен състав намира, че действията по отвод на съдии- докладчици по в.гр.д. № 2691/2019 г. на СГС са законосъобразни и обосновани. В същия смисъл е и Решение № 111 от 27.02.2025 г. на ВКС по гр. д. № 1679/2024 г., IV г. о., ГК, според което има основание за опасения за пристрастно правораздаване, ако съдът, който разглежда делото, се явява и ответник по него, поради което отводите на работещите в него съдии са оправдани. Прието е изрично, че „в тази хипотеза периодът от време, който е обективно необходим за извършване на тези отводи, не обосновава неразумна продължителност на процеса, стига тези отводи да са извършвани ритмично и без забавяне“.

В случая следва да се вземе предвид и обстоятелството, че известното забавяне на производството пред СГС поради масовите отводи на съдиите е компенсирано от бързината, с която Софийският окръжен съд е разгледал делото като въззивна инстанция, поради което общата продължителност на производството по делото – 4 години и 1 месец, обхващаща движение на делото на две съдебни инстанции, не е прекомерна.

Съдът не констатира неоснователно забавяне и при разглеждане на адм. дело № 6129/2018 год. по описа на АССГ. Установи се, че общата продължителност на делото пред тази съдебна инстанция е 3 години и 11 месеца, като за период от 9 месеца делото е било спряно поради наличие на висящо производство по преюдициален спор. Отводи са постановявани в продължение на 2 години и четири месеца, като същите са направени именно по искане на ищеца З. С., като с поведението си същият е допринесъл за известното забавяне на съдопроизводствените действия. Настоящият съдебен състав намира, че действията по отвод на съдии- докладчици по делото са обосновани и правомерни.

4

Наистина, с оглед големия брой съдии, които правораздават в АССГ, отвеждането им от разглеждане на делото неизбежно е изисквало известен период от време и е довело до забавяне на производството, но това не означава, забавянето е необосновано. То е обусловено от обективно необходимото технологично време за деловодна обработка на отводите, преразпределяне на делото и докладването му на следващ съдия- докладчик.