Решение № 881 от 11.02.2026, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно гражданско дело 14170/2024
- Вид
- Решение № 881
- Подписан
- 11.02.2026
- В сила
- 11.02.2026
- Състав
- Татяна Димитрова, Вергиния Мичева, Румяна Милчева Найденова
Цитирани разпоредби
- чл. 124 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 124, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 154, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 21, ал. 1, т. 3 · Закон за енергетиката
- чл. 21, ал. 1, т. 9 · Закон за енергетиката
- чл. 83, ал. 1, т. 6 · Закон за енергетиката
- чл. 83, ал. 2 · Закон за енергетиката
- чл. 98а, ал. 2, т. 6 · Закон за енергетиката
- чл. 28 · Закон за измерванията
- чл. 2, ал. 1 · Закон за нормативните актове
- чл. 7, ал. 1 · Закон за техническите изисквания към продуктите
РЕШЕНИЕ
№ 881 гр. София, 11.02.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично заседание на десети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Татяна Димитрова
Членове:
Вергиния Мичева
Румяна М. Найденова при участието на секретаря Алина К. Тодорова като разгледа докладваното от Татяна Димитрова Въззивно гражданско дело № 20241100514170 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 – 273 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).
Образувано е по въззивна жалба на „Акса-1“ ЕООД срещу решение № 15965/21.08.2024 г. по гр. д. № 20231110166813 по описа за 2023 година на СРС, 31 състав, с което е отхвърлен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, предявен от жалбоподателя срещу "Електроразпределителни мрежи запад" ЕАД за признаване за установено, че ищецът не дължи на ответника сумата в размер на 9520,51 лв., по партида с абонатен № ********, идентификационен № 32Z103000023860С за недоставена и непотребена електроенергия в имота на адрес: гр. София, ж.к. „********.
Въззивникът - „Акса-1“ ЕООД, поддържа, че решението на Софийски районен съд е неправилно и незаконосъобразно. Моли обжалваното решение да бъде отменено и искът да бъде уважен. Претендира разноските.
Въззиваемият – "Електроразпределителни мрежи запад" ЕАД, оспорва жалбата, като счита, че първоинстанционното решение е правилно, поради което моли същото да бъде потвърдено. Претендира разноските.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства, въз основа на закона и във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, достигна до следните фактически и правни изводи:
Приложими в случая са правилата на ПИКЕЕ /ДВ. бр. 35 от 30.04.2019 г./, тъй като корекцията е извършена на 30.10.2023 г., с издаването на процесната фактура във връзка с извършена проверка и съставен КП от 31.07.2023 г., като фактурата е за периода 04.0531.07.2023г., т.е. след влизането им в сила. Посочените нови ПИККЕ са приети от КЕВР въз основа на законовата делегация на чл. 83, ал. 2 ЗЕ вр. чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ. Приемането на подзаконови нормативни актове от органи извън посочените в чл. 114 и 115 От Конституцията - Министерски съвет и министри, не противоречи, както твърди ищеца, на 1 закона. В чл. 2, ал. 1 от ЗНА се предвижда нормативни актове да могат да издават и органите, предвидени от закон, каквато в случая се явява Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР). Следва да се отбележи, че в случая не се касае за подзаконови нормативни актове (от вида на наредби, правилници и т.н.), а за правила, за които не важи общото изискване да бъдат издавани единствено и само от Министерски съвет и/или съответните министри. Още повече, че приложимите в настоящото производство разпоредби на ПИКЕЕ от приемането им през 2019 г. и до момента, не са обявявани за противоконституционни, респ. не са отменени като такива. Относно правото за извършване на едностранна корекция, приложими в процесния случай са Правилата за измерване на количеството електрическа енергия (ПИКЕЕ), приети от КЕВР на основание чл. 21, ал. 1, т. 3 вр. чл. 21, ал. 1, т. 9 ЗЕ вр. чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ, обн. ДВ, бр. 25 от 30.04.2019 г. От систематичното и логическото тълкуване на разпоредбите на чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ и чл. 98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ се изяснява, че законодателят е делегирал на КЕВР правомощието да регламентира правото на крайния снабдител да извършва корекция на сметки при установяване на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия.
Това правомощие комисията е упражнила с приемането на раздел IX от действащите ПИКЕЕ. В раздел IX от приетите нови ПИКЕЕ се урежда редът и начинът за преизчисляване на количеството електрическа енергия, като в сравнение с отменените Правила се разкрива по-детайлна правна регламентация. С новите правила титуляр на вземането по корекционната фактура е операторът на електроразпределителната мрежа. Това негово право се извежда от изричните норми на чл. 56, ал. 1 и ал. 2 ПИКЕЕ, съгласно които в случаите на преизчисляване на количества електрическа енергия по реда на този раздел операторът на електроразпределителната мрежа предоставя на ползвателя на мрежата фактура и справка за преизчислените количества електрическа енергия, както и информация за дължимата сума за мрежови услуги (с изключение на цена за достъп до електроразпределителната мрежа, формирана на база на предоставена мощност и за „задължения към обществото“); ползвателят на мрежата заплаща на оператора на съответната мрежа дължимата сума, определена от оператора на съответната мрежа по реда на ал. 1. Титуляр на вземането по корекционната фактура е електроразпределителното дружество, в случая ответникът, което е легитимирано и да отговаря по предявения иск, а задължено лице е „ползвателят на мрежата“. Съгласно легалната дефиниция на § 1, т. 41а от ДР към ЗЕ „ползвател на мрежата“ е физическо или юридическо лице - ползвател на електропреносната и/или електроразпределителната мрежа, доставящо електрическа енергия в електропреносната и/или електроразпределителната мрежа или снабдявано от такава мрежа. С оглед легалната дефиниция ползвател на мрежата е и крайният потребител, в случая ищецът, доколкото като потребител на електрическа енергия, притежаваният/ползваният от него недвижим имот е снабдяван от електроразпределителната мрежа, която той ползва, за да получава електроенергия, което обстоятелство не се оспорва от ищеца, но и се установява от неоспорените от ищеца доказателства, представени към отговора на исковата молба.
Предвид изложеното, съдът намира за неоснователни изложените от ищеца възражения срещу възможността по законова делегация КЕВР да издава съответните ПИКЕЕ, към които препраща чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ.
Съгласно чл. 56, ал. 2 ПИКЕЕ ползвателят на мрежата заплаща на оператора на съответната мрежа дължимата сума, определена от оператора на съответната мрежа по реда на ал. 1 ПИКЕЕ. Тоест, по приложимите ПИКЕЕ /ДВ. Бр. 35 от 30.04.2019 г./ ищецът по делото, който представлява ползвател по смисъла на § 1, т. 4 от ДР на ПИКЕЕ, дължи процесната сума точно на ответника, който се явява оператор на съответната мрежа, а не на продавача на еленергия. Така е възприето и в Решение № 77 от 30.05.2022 г. по гр. д. № 2708/2021 г. на ВКС, III г. о. - „налице е законово основание за електроразпределителното дружество да начислява корекции на сметки на потребители за минал период, респ. да начислява суми, представляващи реално потребена електрическа енергия. " В този смисъл са още Решение № 55 от 30.05.2022 г. по гр. д. № 1421/2022 г. на ВКС, IV г. о., Решение № 115 от 17.06.2022 г. по гр. д. № 3817/2021 г/ на ВКС, IV г. о., Решение № 85 от 27.06.2022 г. по гр. д. № 2528/2021 г. на ВКС, IV г. о. и др.
2
От доказателствата по делото пред СРС се е установило, че на 11.04.2022 г. служители на ответника съвместно с представители на Федерацията на потребителите Комисията за защита на потребителите свидетелят Т.Ж., са извършили проверка на електромер /средство за търговско измерване/, обслужващ процесния обект, водещ се по партида с титуляр ищеца, с аб. № ********, за което бил съставен приетия като доказателство по делото констативен протокол № 1028476/31.07.2023 г. Протоколът е бил съставен съгласно правилата на чл. 49, ал. 1-4 ПИКЕЕ, включително и в присъствието на свидетел, който не е служител на оператора според правилото на чл. 49, ал. 3 ПИКЕЕ. В протоколът е било отбелязано, че констатациите са демонстрирани пред представител на потребителя.
Пред първоинстанционният съд е била изслушана свидетелят Ж., която е присъствала на проверката и е подписал КП, като в открито съдебно заседание на 27.05.2024 г. е потвърдила съдържанието на процесния констативен протокол. Същият лично се е уверил в констатациите на служителите на ответното дружество, като свидетелства, че в елтаблото е имало два електромера, като пломбите на щита на таблото и на единия електромер са били скъсани, отзад на който е имало изрязана квадратна дупка, а служители на ответника с уред констатирали, че има загуби към 70 % във връзка с подаваната до същия електромер еленергия, тоест, че процесният електромер в таблото на този адрес е измервал с грешка от допустимото.
Първоинстанционният съд правилно е преценил, че в настоящият случай не е налице хипотезата на чл. 49, ал. 3 ПИКЕЕ и съответно не е необходимо изпращане на препис от съставения констативен протокол на основание чл. 49, ал. 4 ПИКЕЕ. Въпреки това видно от приложено по делото ответникът е проявил дължимата грижа и е изпратил писмо от 27.10.2023 г., ведно с констативния протокол от БИМ от метрологична експертиза на процесния електромер, макар и изпратените документи да са останали непотърсени от ответника видно от отбелязването върху обратна разписка към него. В тази връзка възраженията му, касаещи незнанието за извършената проверка и съставянето на констативен протокол в отсъствие на представител на потребителя, са неоснователни. В протокола са отразени състоянието и показанията към момента на проверката на електромера, като е посочено че „при извършената техническа проверка се установи: липсва пломба на щита на ел. таблото. Нарушена е пломбата на капачката на клемния блок на електромера (скъсана пломбажна тел). На гърба на големия капак на електромера е пробит допълнителен ел. отвор, закрит с лепенка“. Отчетената грешка в точността на електромера, принудила проверяващите да демонтират СТИ, след което електромера е изпратен за метрологична експертиза в БИМ, като на негово място е монтиран друг, изправен електромер, мерещ в класа си на точност, които констатации се потвърждават и от показанията на свид. Х.К. - един от двамата служители на ответника, присъствали на проверката на процесния електромер, на които показания, както и на показанията на свид.
Т.Ж. съдът дава вяра като житейски логични и правдоподобни с оглед на съответствието им с останалия доказателствен материал.
От изготвената пред СРС КП метрологична експертиза на СТИ № 260/12.10.2023 г. се установява, че на гърба на кутията на електромера допълнително е пробит нерегламентиран отвор с диаметър 40 мм, покрит с лепенка, през който отвор жълтият и червеният проводник, свързващи токовите пластини с електронната платка на електромера, на фази S и T са срязани, след което усукани един в друг и чрез нерегламентирано запояване отново са свързани към свободните краища на съответните проводници, като по този начин има изменение на електрическата схема, несъответстваща на одобрения тип на електромера.
Съгласно чл. 50, ал. 1 ПИКЕЕ, когато се установи, че СТИ не измерва или измерва с грешка извън допустимата, операторът на съответната електроразпределителна мрежа изчислява количеството ел.енергия за по- краткия период измежду периода от датата на констатиране на неизмерване/неправилно/неточно измерване до последната извършена проверка или периода от три месеца, предхождащи датата на констатиране на неизмерване/неправилно/неточно измерване. Прилагайки тази разпоредба, правилно 3 ответното дружество е преизчислило сметката на ищеца, като според вещото лице изчисленията са математически верни и съответстват на одобрените от КЕВР цени на ел.енергия за процесния период съгласно изискването на чл. 56, ал. 3 ПИКЕЕ, а за период до 3 месеца преди датата на съставяне на констативния протокол от 31.07.2023 г. е извършена друга техническа проверка на процесния имот със смяна на СТИ с ново фабричен номер 2282013805, посочен в двата представени по делото констативни протоколи - от 31.07.2023 г. и от 12.10.2023 г.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:
Предмет на предявения осъдителен иск е установяване на основание за плащане на сумата в размер на 9520,51 лв. от страна на ищеца в полза на ответника. Твърдението за несъществуването на правното задължение от страна на ищеца е по същество твърдение за неосъществяване на правопораждащ го факт, което по естеството си е отрицателен факт от действителността, за установяването на който е достатъчно релевираното твърдение от страната, която се позовава на него. В този смисъл, в настоящото производство, в съответствие с общото правило на чл. 154, ал. 1 ГПК за разпределение на доказателствената тежест, ответната страна по иска следва да докаже при условията на пълно и главно доказване положителни факти, които опровергават твърдението за несъществуване на задължението - наличието на основание за имущественото разместване, а именно, че ищецът му дължи сумата, за която е издадена процесната фактура, тъй като е налице основание за извършване на корекция на сметката на ищеца за периода от 04.05-31.07.2023 г. за сумата в размер на 9520,51 лв.