Протокол № 1402 от 13.07.2026, Районен съд - Пазарджик

Личните данни в текста са заличени.

ПРОТОКОЛ

№ 1402 гр. Пазарджик, 13.07.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Димитър Чардаков при участието на секретаря Десислава Буюклиева

Сложи за разглеждане докладваното от Димитър Чардаков Гражданско дело № 20255220102669 по описа за 2025 година.

На именното повикване в 10:00 часа се явиха:

Не се явяват ищците В. З. Г., С. З. Г., Л. З. Г. и Л. Г. Г., от които ищецът В.

З. Г. е надлежно призован, а останалите ищци са редовно уведомени за съдебното заседание.

За ищците Л. З. Г. и Л. Г. Г. се явява пълномощникът им адв. Р..

За ответника „Гаранционен фонд“ се явява адв. С..

Не се явява свидетелят С. А., която е нередовно призована. Изпратената до нея призовка е върната в цялост с отбелязване, че адресатът не е намерен и по данни на близки живее в друго населено място, което не е посочено.

АДВ. Р.: - Да се даде ход на делото.

АДВ. С.: - Да се даде ход на делото.

СЪДЪТ,

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

АДВ. Р.: - Предвид факта, че свидетелката е нередовно призована и в получените призовки не са дали адрес, и същата не може да бъде открита към настоящия момент, моля да ни бъде допуснат друг свидетел очевидец, а именно Д К П, която сме ангажирали и може да бъде разпитана в днешното съдебно заседание – водим я.

АДВ. С.: - Предоставям на съда.

1

Съдът,

О П Р Е Д Е Л И:

ДОПУСКА до разпит като свидетел Д К П.

ОТМЕНЯ определението си, с което е допуснал при режим на призоваване свидетеля С. А..

СНЕ СЕ САМОЛИЧНОСТТА НА СВИДЕТЕЛЯ, К. С.:

Д К П: – на 35 години, българско гражданство, неомъжена, не съм осъждана за лъжесвидетелстване – за набедяване, преди години, без родство и служебни отношения със страните по делото.

Свидетелят предупреден за наказателната отговорност по чл. 290 от НК.

СВ. Д П: – Разбрах отговорността. Обещавам да кажа истината.

НА ВЪПРОСИ ОТ АДВ. Р., СВ. Д П: - Н. М. я познавам визуално, не сме близки с нея, говорила съм с нея.

Тя е от Мокрище, бившият ми мъж – бащата на детето ми е родом от там и бившата ми свекърва е от с. Мокрище – по тази линия я познавам.

АДВ. Р.: - Спомняте ли си тя да е претърпяла пътен инцидент?

СВ. Д П: - Ами, да, имаше някакъв инцидент с един бус, преди, значи, някъде може би година преди да родя дъщеря ми, точно не мога да кажа, тя е родена 2022 година – приблизително година преди раждането на втората ми дъщеря.

Аз бях паркирала в близост до един хранителен магазин и говорех по телефона, и то това стана много бързо. Тя жената е такава дребничка, излизайки от магазина един бус я удари – даде назад и я удари. То имаше много хора. Тя падна на земята.

Аз слязох от колата, обаче имаше още много хора и те отсрани така, те дойдоха, някакъв мъж я вдигна, после още един я хвана, аз реално не й помогнах на жената. Те я качиха – във въпросния бус, който я удари – това си спомням аз. Аз веднага се обадих на сина й, защото с него сме работили заедно в – понеже аз имам строителна фирма, и сме работили преди време заедно за кратко, познаваме се от доста време, и му се обадих, и той каза:

„Добре. Благодаря ти, че се обади.“ И това беше. После вече каза, че майка му нещо на легло у тях била – някакви такива неща бяха.

2

Не е избягал водачът, защото в същия бус, който я удари, я качиха жената, но понеже стана там една суматоха, дойдоха, имаше там доста хора – жени, мъже. Аз исках да се обадя на бърза помощ, обаче, те казаха, че ще я заведат на лекар. Заведоха ли я, не е ли – не си спомням вече. Полиция нямаше на место. Доколкото си спомням не е подаван сигнал на 112, защото аз после, вече, след това влезнах в магазина нещо си купувах, нито полиция дойде, нито бърза помощ, а бусът отиде, доколкото разбрах, на лекар, ама дали са я завели на лекар, дали у тях – не мога да кажа. Водачът на буса – не го познавам, даже и сега ако го видя няма да го позная със сигурност.

Доколкото си спомням, бусът беше пред вратата на магазина, аз бях поназад. Те почнаха да крещят. Не знам какъв е този бус, може би е зареждал, защото беше точно пред магазина, ама сега не мога да кажа с точност.

Улицата е малка, мъничка, има бордюр от страната на магазина, мисля, че и от другата страна, но е малка уличка. Според мен е двупосочна, защото като паркираме така колите се разминават, но е тясна, такава малка уличка – те всичките улици там са малки.

НА ВЪПРОСИ ОТ АДВ. С., СВ. Д П: – Мисля, че няма такива пешеходни пътеки там – не, мисля че не, по спомен, мисля че не.

Мисля, че при самото бутане жената беше на пътното платно, защото, то много бързо, тя излизайки той я удря.

Бусът си беше на пътното платно, да, защото той тротоарът е висок, а тя мина зад буса. А тя, по принцип, като съм ходила до тях да му давам пари, нали, няколко пъти съм ходила до тях, майка му е отваряла, тя, така едвам едвам ходеше жената, в смисъл, бавно подвижна е такава.

Светло беше, ама не мога да кажа – то беше преди доста години, не мога да кажа, но в светлата част на деня беше, не беше вечерта.

НА ВЪПРОСИ ОТ АДВ. Р., СВ. Д П: – Не си спомням дали е валяло – не мога да кажа.

АДВ. Р.: – Забелязахте ли бусът да има включени светлини или звукова сигнализация при потеглянето назад?

СВ. Д П: – Не, аз говорех по телефона, бях в моята кола, то и това беше поводът да не вляза веднага в магазина – не мога да кажа. Мисля, че не, такова нещо не съм забелязала – някакви хора да навигират буса. То набързо стана 3 една суматоха.

АДВ. Р.: – А самото потегляне на буса възприехте ли го – дали е рязко, плавно?

СВ. Д П: – Не мога да кажа, аз си говорех по телефона.

АДВ. С.: – След като се случи суматохата, тогава ли се обърнахте?

СВ. Д П: – Не, аз видях, значи, аз бях паркирала, пред мен първо имаше една кола, тя се махна колата, някаква "Корса" ли беше, каква беше – не знам, бусът беше точно пред магазина, колата се махна, само като се махна колата, секунди, минути ли след това не мога да кажа, защото се е минало доста време, и тая жена, аз даже първоначално не бях сигурна дали е и майката на Любо, дали не е, защото аз съм я виждала няколко пъти, тя е една дребна жена, и бусът дава назад, и жената пада, и почнаха там да пищят. Да, видях я права и падайки, тя си излиза от магазина, така си ходи едвам-едвам.

АДВ. Р.: – След удара нещо оплакваше ли се или не сте чували?

СВ. Д П: – Ами, тя викаше нещо, крещеше, явно от болка вероятно, но те много хора дойдоха, и там отвънка си имаше хора, беше оживено, беше през деня, сега не мога да кажа в колко часа, но беше през деня. Да, шофьорът е съдействал – не знам кой от двамата беше шофьорът, защото двама човека я хванаха, и я качиха в същия бус.

ПЪЛНОМОЩНИЦИТЕ НА СТРАНИТЕ (ПООТДЕЛНО): - Нямаме други въпроси.

Разпитът приключи. Свидетелят напусна съдебната зала.

ДОКЛАДВАХА се писмените доказателства постъпили от РП гр.

Пазарджик, а именно материалите по ДП 1024/2021 г. на РУ на МВР Пазарджик – в оригинал.

ПЪЛНОМОЩНИЦИТЕ НА СТРАНИТЕ (ПООТДЕЛНО): – Запознати сме – да се приемат.

Съдът,

О П Р Е Д Е Л И:

ПРИЕМА като доказателство по делото изпратените от РП Пазарджик, материали по ДП 1024/2021 г. на РУ на МВР Пазарджик – в оригинал.

СЪДЪТ ДОКЛАДВА молба от „Гаранционен фонд“, депозирана по 4 делото на 12.05.2026 г..