Определение № 223 от 11.06.2025, Апелативен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 223 гр. Пловдив, 11.06.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2 НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Михаела Хр. Буюклиева

Членове:

Магдалина Ст. Иванова

Велина Ем. Антонова като разгледа докладваното от Магдалина Ст. Иванова Въззивно частно наказателно дело № 20255000600251 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 440, ал. 2, вр. чл. 345 НПК.

Образувано е по частна жалба на осъдения Т. Я. Ш. против протоколно определение рег. № 345 от 29.05.2025 г., постановено по ЧНД № 462/2025 г. по описа на Окръжен съд – Пазарджик, с което е оставена без уважение молбата за условно предсрочно освобождаване на осъдения от изтърпяване на останалата част от наказанието лишаване от свобода, наложено му по НОХД № 637/2024 г. по описа на Районен съд – Асеновград. В жалбата се излагат доводи за необоснованост и незаконосъобразност на атакувания съдебен акт. В този смисъл се иска неговата отмяна, като вместо това въззивният съд постанови условното предсрочно освобождаване на осъдения.

Пловдивският апелативен съд, след като се запозна с изложените в жалбата оплаквания, като провери атакуваното с нея определение и след собствена оценка на доказателствата по делото, намира частната жалба за процесуално допустима, а разгледана по същество – за неоснователна. Съображенията за това са следните:

С протоколно определение № 158/26.11.2024 г., постановено по НОХД № 637/2024 г. на Районен съд - Асеновград, е одобрено споразумение за решаване на делото, с което Т. Я. Ш. е признат за виновен в това, че на 14.09.2024 г. в гр. *, при условията на опасен рецидив и в условията на продължавано престъпление е извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, като деянието е съпроводено със съпротива срещу орган 1 на властта, поради което и на основание чл. 325, ал. 5 вр. ал. 2 вр. ал. 1 вр. чл. чл. 29, ал. 1, б. А вр. чл. 26, ал. 1 НК е осъден на наказание лишаване от свобода в размер на 1 година (некоректно в обжалваното определение е посочена цифрово правната квалификация на извършеното престъпление като такава по чл. 196, ал. 1, т. 2 НК).

На основание чл. 57, ал. 1, т. 2 б. Б от ЗИНЗС е постановено така наложеното наказание лишаване от свобода да бъде изтърпяно при първоначален „строг“ режим.

На основание чл. 59, ал. 2 вр. ал. 1 т. 1 НК, от така наложеното на Т. Я.

Ш. наказание лишаване от свобода е приспаднато времето, през което същият е бил задържан по ЗМВР и по НПК, считано от 14.09.2024 г. до влизане на определението в сила.

Определението, с което е одобрено споразумението за решаване на делото, не подлежи на обжалване и протест и е влязло в сила в деня на постановяването му - на 26.11.2024 г.

Начало на изтърпяване на наказанието е от 14.09.2024 г.

Към датата на постановяване на атакувания съдебен акт - 29.05.2025 г., осъденият Т. Я. Ш. е изтърпял фактически 8 месеца и 15 дни, а неизтърпеният остатък от наказанието е в размер на 3 месеца и 15 дни.

От приложените по делото материали и становище на началника на затвора – *, съгласувано със зам.-началника на сектор РНОД, началника на сектор СДВР и инспектор РД, се установява, че осъденият не признава извършеното деяние и не осъзнава степента му на обществена опасност, както и че не приема наложеното му наказание, смятайки размерът му за завишен и несправедлив. Липсват данни за устойчива мотивация за промяна на криминалното поведение, отнасяйки се враждебно и вербално агресивно към служителите, с регистрирано отрицателно отношение към предлаганите му мероприятия и алтернативи. Сочи се, че към момента осъденият няма наложени дисциплинарни наказания по реда на ЗИНЗС, както и че не е награждаван, включително имал пасивно отношение към изготвения план на изпълнение на присъдата и не е проявявал интерес и желание за трудова реализация. Посочено е, че при направената оценка на правонарушителя е отчетен среден риск от рецидив на престъплението – 61 точки. Отчетени са основните проблемни зони, изискващи корекционно въздействие, а именно:

- злоупотреба с алкохол - липсва осъзнаване на вредното въздействие на алкохола като основна причина за извършване на настоящето деяние.

- умения за мислене - насочен в изцяло асоциална насока мисловен процес, неспособност за дефиниране на проблемите и липса на умения за ясно целеполагане и адекватно решаване.

2

Посочено е също, че при извършената оценка на риска от сериозни вреди, същият е определен като среден по отношение на служебния състав и среден към лишените от свобода, като е възможна реактивна градация към висок при възникване на нетипична ситуация. Направено е заключение, че не е налице реално осъзнаване на високата обществена опасност на извършеното деяние, както и че наказанието не е постигнало изцяло целите си към настоящия момент, предвид което е изразено отрицателно становище по отношение на молбата на осъдения за условното предсрочно освобождаване от изтърпяване на остатъка по наложеното му наказание.

От експертната оценка за актуалното психично и емоционално състояние на осъдения, изготвена от инспектор – психолог, се установява, че при осъдения се отчита лош контрол над гнева, при незадоволителна емоционална зрялост, некореспондираща с възрастовите критерии. Спрямо закононарушенията запазва устойчиво оневинително – защитен тип реагиране. Преживява себе си като „жертва“ на определени лица, обстоятелства и правораздавателната система. Приема се за невиновен и отхвърля опитите за корекционно съветване и въздействие.

При тази фактическа установеност, окръжният съд е приел, че не са налице всички кумулативно необходими предпоставки за постановяване на условно предсрочно освобождаване на осъдения Т. Я. Ш.. Този извод се споделя от настоящата инстанция. Изложените в противния смисъл доводи в частната жалба са неоснователни.

Действително, налице е втората предпоставка, визирана в чл. 70, ал. 1, т. 1 НК, а именно – осъденият е изтърпял фактически повече от две трети от наложеното му наказание. Наред с нея обаче трябва да са налице и доказателства за неговото поправяне, съобразно критериите по чл. 439а, ал. 1 НПК – това са всички обстоятелства, които сочат на положителна промяна у осъдения по време на изтърпяване на наказанието като добро поведение, участие в трудови, образователни, обучителни, квалификационни или спортни дейности, в специализирани програми за въздействие, общественополезни прояви. Цялостното поведение на осъдения Ш. по време на престоя му в пенитенциарното заведение не позволява да се направи категоричен извод за настъпила трайна положителна промяна у него. Не е налице реално осъзнаване на вината и степента на обществена опасност на извършваните от него престъпни посегателства, а степента на риск от рецидив остава в сравнително високи граници, което означава, че корекционната работа с осъдения Ш. трябва да продължи до изтърпяване на наложеното му наказание.

По изложените съображения въззивната инстанция намира, че жалбата е неоснователна, а атакуваното с нея определение на окръжния съд, като обосновано и законосъобразно, следва да бъде потвърдено.

Ето защо, Пловдивският апелативен съд

3

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение рег. № 345 от 29.05.2025 г., постановено по ЧНД № 462/2025 г. по описа на Окръжен съд – Пазарджик.

Определението не подлежи на обжалване и протест.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4