Определение № 5785 от 10.05.2023, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 5785 гр. София, 10.05.2023 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-Е, в закрито заседание на десети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Иванка Иванова

Членове:

Петър Люб. Сантиров

Теодора М. Петрова като разгледа докладваното от Петър Люб. Сантиров Въззивно частно гражданско дело № 20231100503132 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 577, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 274 и сл. ГПК.

С определение № 1957/09.12.2022 г. съдия по вписванията при Софийски районен съд е постановил отказ да бъде отбелязано представеното му с молба вх. № м 93938/09.12.2022г. от Г. Б. Я. и Р. М. Я., решение № 20062377/18.10.2022 г. , постановено по гр.д. № 73963/2019 г. по описа на СРС.

Срещу определението е подадена частна жалба от Г. Б. Я. и Р. М. Я., чрез пълномощника им - адв. М. Ел- Тал, с оплакване, че е същото е неправилно и незаконосъобразно. Жалбоподателите твърдят, че пред Службата по вписванията е представена за вписване искова молба, вх. № 14998/17.03.2020 г., въз основа на която е образувано производството за съдебна делба между жалбоподателите и другия съделител – В.Я. – К. по гр. дело № 73863/2019 г., по описа на СРС, 156 с-в. Сочат, че към молбата са представили данъчни оценки на апартамент № 22 и апартамент № 24, видно от които общата стойност на двата апартамента е 135 951,50 лв., поради което, и на основание чл. 2, ал. 1 Тарифа за държавните такси, събирани от Агенция по вписванията, са внесли държавна такса в размер на 135,96 лева. Излагат твърдения, че производството по делба е приключило с влязло в сила съдебно решение, по молбата за чието отбелязване е постановен обжалваният отказ. Сочат, че към молбата са представили надлежно държавна такса по чл. 3, ал. 1 Тарифата, в размер на 68 лева, или половината на 135,96 лева. Считат, че неправилно е прието, че държавната такса се определя въз основа на дяловете на всички съделители. Поддържат, че тя се определя на базата на данъчната оценка на възложения в полза на молителите апартамент, като внесената сума от 68 лева е в съответствие с разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от Тарифата за държавните такси, събирани от АВ за извършване на поисканото отбелязване. Молят съда да отмени постановения отказ и да даде задължителни указания на съдията по 1 вписванията да извърши отбелязване на влязлото в сила съдебно решение за делба.

Частната жалба е подадена от легитимирано лице, за което съществува правен интерес от исканото отбелязване, респективно от оспорване отказа на съдията по вписванията, които засягат неговата правна сфера, и в законоустановения срок, като е заплатена дължимата ДТ, поради което е допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения :

За да постанови обжалваното определение № 1957 от 09.12.2022 г., съдията по вписванията при СРС е приел, че към искането за отбелязване на влязлото в сила решение по производството за делба следва да бъде представено платежно нареждане за довнесена държавна такса за вписване на исковата молба за делба, доколкото съгласно чл. 2, ал. 1 Тарифа за държавните такси, събирани от Агенция по вписванията, тя е в размер на 0,1 % от цената на иска, а последната се определя с решението за извършване на делбата. Посочил е, че цената на иска следва да се определи от стойностите на дяловете на всеки от съделителите, която пък да служи като основа за определяне на държавната такса за „вписване“ на решението. След като е констатирал, че към молбата не е представено платежно нареждане за внасяне на държавна такса в нейния пълен размер, е постановило обжалвания отказ, на основание чл. 32а, вр. чл. 9 ПВ, без да посочи какъв следва да бъде той.

Предвид оплакванията в жалбата следва да се отбележи, че производството по съдебна делба е особено исково производство, което има за предмет прекратяването на съсобствеността на страните върху вещи-движими или недвижими, които имат парична стойност, поради което искът е оценяем. Съгласно чл. 8 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, по дело за делба се събира такса 4% върху стойността на дяловете, като тази стойност се определя от съда едва с решението по извършване на делбата и именно с него съдът определя дължимата от всеки съделител държавна такса. Това отложено определяне на цената на иска и заплащане на държавната такса е една от особеностите на делбеното производство. В тази насока е и разпоредбата на чл. 341, ал. 1 от ГПК, според която цената на иска не е един от необходимите реквизити на исковата молба. Поради тези специфики, при предявяването на исковата молба за съдебна делба пред съда не се дължи държавна такса и съответно не е необходимо представяне на удостоверение за данъчна оценка на делбените имоти, противно на изложеното в частната жалба. Прилагането на разпоредбата на чл. 2, ал. 1 от Тарифата за държавните такси, събирани от Агенцията по вписванията, предвид изтъкнатите особености на исковата молба за делба, води до извода, че вписването следва да се таксува в рамките на посочената минимална цена от 10 лева, тъй като към този момент цената на иска не е определена. В тази връзка, настоящият състав споделя изцяло цитираната и от съдията по вписванията съдебна практика на ВКС, обективирана в определение № 266/08.10.2015 г. по частно 2 гражданско дело № 3726/2015 г. на ВКС, ІІ г. о, според която цената на иска ще бъде установена с извършване на делбата и дължимата държавна такса следва да се внесе при вписване /отбелязване/ на съдебното решение.

Съгласно разпоредбата на чл. 2, ал. 1 Тарифата, за вписване на подлежащи на вписване актове и документи се събира такса върху цената, по която е таксуван актът или документът, или върху цената на иска, в размер 0,1 на сто, но не по-малко от 10 лв. Видно от разпоредбата на чл. 68 ГПК цената на иска представлява паричната оценка на предмета на делото. Във връзка с възраженията в частната жалба следва да се посочи, че доколкото е поискано вписване изцяло на решението, а не само по отношение на тях, паричната оценка на делото се определя от стойността на цялата съсобственост, а не само от стойността на обособения дял от нея за жалбоподателите, която в случая от съдебното решение се установява да е в размер на 305 345,00 лева ( включваща стойността на два апартамента и гараж в гр. София и на дворно място, двуетажна къща и гараж в гр. Меричлери), поради което държавната такса за довнасяне, съгласно чл. 2, ал. 1 от Тарифата следва да се определи на база тази сума.

В случая се установява, че по молбата за вписване на искова молба е внесена държавна такса в размер на 135,96 лева (определена от молителите на база данъчната оценка на част от поделяемите имоти). Следователно не е внесен пълния дължим от жалбоподателите размер на дължимата по чл. 2, ал. 1 от Тарифата държавна такса.

По изложените съображения настоящият състав на съда постановеното определение е правилно и следва да бъде потвърдено. намира, че

Водим от изложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 1957/09.12.2022 г. на съдия по вписванията при Софийски районен съд, с което е постановил отказ да бъде отбелязано влязло в сила решение № 20062377/18.10.2022 г., постановено по гр.д. № 73963/2019 г. по описа на СРС.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховен касационен съд, в едноседмичен срок от връчването на препис на жалбоподателите.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3