Решение № 12 от 16.01.2025, Окръжен съд - Пазарджик
- Съд
- Окръжен съд - Пазарджик
- Дело
- Въззивно частно наказателно дело 806/2024
- Вид
- Решение № 12
- Подписан
- 16.01.2025
- В сила
- 16.01.2025
- Състав
- Ирина Атанасова Джунева, Кристина Ламбрева Пунтева, Красимир Стефанов Комсалов
Цитирани разпоредби
- чл.150,ал.1 · Конституция на Република България
- чл.306, ал.1, т.1 · Наказателен кодекс
- чл.343,ал.5 · Наказателен кодекс
- чл.343б, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл. 343б, ал.1 - 4 · Наказателен кодекс
- чл. 343б, ал.1 - 4 · Наказателен кодекс
- чл. 343б, ал.1 - 4 · Наказателен кодекс
- чл.343б, ал.5 · Наказателен кодекс
- чл.53 · Наказателен кодекс
- чл. 53, ал. 1, б. "б" · Наказателен кодекс
- чл.306 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 306, ал. 1, т. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.306, ал.3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.319 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.320 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.334, т.6 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.338 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 383, ал. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 12 гр. Пазарджик, 16.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на седми януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Ирина Ат. Джунева
Членове:
Кристина Л. Пунтева
Красимир Ст. Комсалов при участието на секретаря Нели Ив. Въгларова в присъствието на прокурора П. Б. С. като разгледа докладваното от Кристина Л. Пунтева Въззивно частно наказателно дело № 20245200600806 по описа за 2024 година Производството е по реда на Глава 21-ва от НПК.
Делото е образувано по въззивна жалба на защитника на обв.В. В. Б. – адв.К. У. от АК-Пазарджик,против Определение от 19.09.2024 година,постановено по реда на чл.306 от НПК по НОХД № 1238/2024 година на Районен съд – Пазарджик,с което е отнето в полза на държавата МПС.
Производството по горецитираното дело се е развило пред първоинстанционния съд по реда на Глава 29-та от НПК, като след одобряване на постигнатото между страните споразумение съдът е открил производство по реда на чл.306, ал.1, т.1 от НК във връзка с чл.53 и чл.343б, ал.5 от НК.В така откритото производство съдът е постановил обжалваното определение.
В законоустановения срок е подадена горепосочената въззивна жалба, в която се твърди,че определението е незаконосъобразно и неправилно,като се иска да бъде отменено.Твърди се,че изводът на съда за отнемане на процесното МПС е неправилен и незаконосъобразен,тъй като разпоредбата на чл.343б,ал.5 от НК противоречала на Конституцията и Правото на ЕС и не следвало да бъде прилагана.Твърди се,че се касае за непропорционална 1 наказателна мярка и несъизмерима с извършеното от осъдения престъпление.Твърди се,че е недопустимо налагането на едно и също наказание/глоба/,но с различно съдържание за едно и също престъпление два пъти.Нормата на чл.343,ал.5 от НК се твърди,че противоречи на принципа,заложен в чл.53,ал.1,б.“а“ и „б“ от НК,които се прилагат само при умишлени престъпления.Счита се,че поради противоконституционност на разпоредбата на чл.343б,ал.5 от НК същата не е следвало да бъде прилагана от първоинстанционния съд.Счита се,че въззивната инстанция като последна инстанция следва да изчака решението на Конституционния съд по висящото конституционно дело за произнасяне за противоконституционност на тази разпоредба.Цитира се разпоредбата на чл.150,ал.1 от КРБ.
Иска се отмяна на обжалваното определение като незаконосъобразно и неправилно.Иска се спиране на разглеждане на настоящото дело до произнасянето на Конституционния съд на РБългария по конституционно дело №15/2024 година.
По делото е постъпила допълнителна молба от адв.У.,с която се иска да се отправи запитване до Конституционния съд на РБ за обявяване на нормата на чл.343б,ал.5 от НК за противоконституционна.Счита,че следва да се изчака произнасянето по настоящото дело до произнасянето на Конституционния съд по конституционно дело №15/2024 година.
Жалбата се поддържа в съдебно заседание.Прави се искане за спиране на производството по настоящото дело до произнасяне по преюдициално запитване,отправено от съдия при Районен съд – Велики Преслав до Съда на ЕС.Иска се отмяна на обжалваното определение.
Против въззивната жалба не е подадено възражение от страна на прокурора.
В проведеното пред въззивния съд открито съдебно заседание представителят на прокуратурата оспорва жалбата. Счита,че същата следва да се остави без уважение,като се потвърди обжалваното определение като правилно,обосновано и законосъобразно.Не сочи нови доказателства.
Съдът, след като обсъди доводите във въззивната жалба, събраните по делото доказателства, съображенията на страните и провери в цялост правилността на обжалваното определение, намира за установено следното:
2
Въззивна жалба е процесуално допустима, като подадена от правоимащо лице, в срока по чл.319 от НПК и отговаряща на изискванията на чл.320 от НПК.
Предмет на въззивна проверка е определение, произнесено на основание на чл. 383, ал. 2 от НПК, в производство по чл. 306, ал. 1, т. 1 от НПК във връзка с чл.343б, ал.5 от НК. Производството е било открито и определението произнесено, след като преди това първоинстанционният съд е одобрил постигнатото в съдебната фаза на процеса споразумение, по силата на което подс. В. Б. е бил признат за виновен и наказан за извършено престъпление по чл.343б, ал.1 от НК.
С обжалваното определение съдът на основание чл.343б, ал.5 от НК е отнел в полза на държавата на МПС,послужило за извършване на престъплението – т.а. марка „Ф.“,модел „**“,с рег.№ ****,собственост на подс.Б..
При постановяване на определението съдът се е съобразил наличните по делото доказателства, а именно: че престъплението е било извършено с горепосоченото МПС; че същото е собственост на подсъдимия.
Въззивният съд намира определението за правилно и законосъобразно по следните съображения :
С измененията и допълненията на НК, обнародвани в ДВ, бр. 67 от 04.08.2023 г., в сила от 08.08.2023 г., беше приета нова алинея пета на чл. 343б от НК, според която, в случаите извършено престъпление по чл. 343б, ал.1 - 4 от НК - при управление на моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над определени стойности или след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установено по надлежния ред, съдът отнема в полза на държавата МПС, послужило за извършване на престъплението и е собственост на дееца, а когато деецът не е собственик - присъжда равностойността му. Очевидно волята на законодателя при приемане на разпоредбата на чл. 343б, ал.5 от НК е била при извършване на такова престъпление да бъде отнето в полза на държавата превозното средство, собственост на дееца, а ако той не е собственик - да бъде присъдена равностойността му, тоест да се предвиди допълнителна превантивна мярка /санкция/ за неправомерното поведение на дееца, целяща възпиране на последния да извършва други такива престъпления, независимо от 3 наложеното му наказание по НК.
С разпоредбите на чл. 53, ал. 1, б. „а“ и б. „б“ от Общата част на НК също се предвижда отнемане в полза на държавата, но само на вещите, собственост на дееца, които са били средство, съответно предмет на престъплението, като в последния случай това трябва да е и изрично предвидено в разпоредба от Особената част на Кодекса, каквато е и разпоредбата на чл. 343б, ал. 5 от НК, а когато средството на престъплението липсва или е отчуждено, се присъжда равностойността му. Отнемането на вещи по чл. 53 от НК, представляващи средство, съответно предмет на извършено престъпление, в полза на държавата, съответно присъждане на тяхната равностойност в указаните случаи, е нещо отделно и независимо от наказателната отговорност, какъвто е и изричният текст и на самата разпоредба на чл. 53 от НК. Същото не е наказание по смисъла на наказателния закон, а представлява превантивна мярка под формата на гражданскоправна санкция за извършената противозаконна дейност, в какъвто смисъл е и трайната практика на ВС и ВКС по приложението на посочената разпоредба.
Престъпленията по чл. 343б, ал. 1 - 4 HK ca част от престъпленията по транспорта, чиито обект на защита са обществените отношения, свързани с безопасността на движението, правилното функциониране и нормалната и безаварийна работа на транспорта. Няма спор в доктрината и съдебната практика, че при всички престъпления по транспорта, които са свързани с управление на превозно средство, това превозно средство e елемент от защитените обществени отношения, поради което и е част от престъпният състав. В този смисъл превозното средство се явява предмет на престъплението, а не средство за неговото извършване. Непрецизно използваният от законодателя израз в разпоредбата на чл. 343б, ал.5 НК „МПС, послужило за извършване на престъплението“, не променя характера на МПС като предмет на престъплението и не го превръща в средство.
Без съмнение е, че мотивите на законодателя при приемане на промените в НК и в частност новата разпоредба на чл. 343б, ал. 5 от НК, са били да се засили превенцията в посока да се предотврати извършването на бъдещо общественоопасно деяние - на първо място в личен за дееца план и на второ в генерален - за останалите членове на обществото ни.
4
От изложеното може да се изведе връзката между посочените разпоредби от Общата и Особената част на НК,както и смисъла на разпоредбата на чл.343б, ал.5 от НК, а именно, че същата представлява едновременно аналог и разширяване обхвата на приложното поле на отнемането в полза на държавата, респективно присъждането на равностойност по чл. 53 от НК , независимо от наказателната отговорност.
Предвиденото в разпоредбата на чл. 343б, ал. 5 от НК отнемане на вещи предмет на престъплението - когато деецът е техен собственик, или присъждане в полза на държавата на тяхната равностойност - когато деецът не е техен собственик, както се посочи по-горе, не представлява наказание по смисъла на наказателния закон, а гражданскоправна санкция за извършената противозаконна дейност.Отнемането на вещи в полза на държавата, когато те са предмет на умишленото престъпление и принадлежат на виновния, се извършва в изрично предвидените в особената част на НК случаи - по аргумент от чл. 53, ал. 1, б. „б“ от НК. Такова отнемане, но освен него и присъждане на равностойност, е предвидено в Особената част на НК - новата разпоредба на чл. 343б, ал. 5 от НК, която се явява специална по отношение на чл. 53 от НК. В случая специалната разпоредба на чл. 343б, ал.
5 от НК доразвива общата разпоредба на чл. 53 от НК, като предвижда освен отнемане в полза на държавата на предмета на престъплението, когато е собственост на дееца, и присъждане на равностойността на предмета на престъплението, когато се установи, че деецът не е негов собственик.Специалната разпоредба представлява едновременно аналог и разширяване обхвата на приложното поле на чл. 53 от НК, поради което приложима е именно специалната разпоредба, а не общата такава.
Предвид горното настоящата инстанция намира, че прилагайки разпоредбата на чл. 343б, ал. 5 от НК в производството по чл. 306, ал. 1, т. 1 от НПК, респективно отнемайки в полза на държавата процесното МПС, първоинстанционният съд е постановил правилен и законосъобразен съдебен акт, като правилно е приложил материалния закон.
В конкретния случай с одобреното споразумение по НОХД № 1238/2024 година Пазарджишкият районен съд е признал подс.Б. за виновен и го е осъдил за извършването на умишлено престъпление по чл.343б, ал.1 от НК.
Това престъпление е било извършено при управление на горепосоченото 5
МПС.Процесният товарен автомобил към момента на одобряване на споразумението е бил изключителна собственост на подсъдимия/виж л.28 от ДП,както и л.24 от настоящото дело/.
При тези данни по делото напълно законосъобразно първоинстанционният съд е отнел в полза на държавата горепосоченото МПС,собственост на подс.Б., послужило за извършване на престъплението по чл.343б, ал.1 от НК.
Искането на защитата за отмяна на определението е неоснователно и не следва да бъде уважавано.Не може да бъде споделено възражението на защитата , че разпоредбата на чл.343б, ал.5 от НК не следва да бъде прилагана, тъй като противоречала на Конституцията.Понастоящем посочената разпоредба е част от позитивното действащо право в страната ни и не е обявена за противоконституционна от единствено оправомощения за това орган - Конституционния съд на РБългария. Фактът, че пред този съд понастоящем са образувани дела по искане за обявяване на противоконституционност на въпросната разпоредба и други подобни на нея, не означава, че тази разпоредба не следва да се прилага, докато няма произнасяне на компетентния съд за несъответствието й с Конституцията на РБ.
По същите причини е неоснователно и възражението за неприлагане на нормата на чл.343б,ал.5 от НК поради отправено преюдициално запитване до Съда на ЕС.До момента произнасяне на този съд по това запитване няма.
Следва да се отбележи също така,че разпоредбата на чл.343б, ал.5 от НК е въведена от националния законодател като императивна - за разлика например от нормата на чл.343,ал.5 от НК,която е факултативна, тъй като с последната е дадена възможност на съдилищата да преценят, дали да я приложат или не. Така в новата разпоредба на чл.343, ал.5 от НК е казано :
Разпечатката съдържа 39 от 51 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/39c9fc2a-7618-4511-8c96-ab8de16eef23